При невиждани мерки за сигурност, блокирали центъра на София, миналият четвъртък (15 януари) у нас пристигна държавният секретар на САЩ Джон Кери. Сякаш той щеше да гостува не в „столицата на корупцията в Европа”, а в столицата на тероризма, която съперничи на Багдад, Кабул и Триполи...
По същото време в Румъния „гостуваше” неговият помощник, г-жа Виктория Нюланд, по-известна с псувнята си към Европейския съюз, която „свободните” медии преведоха като „майната му на ЕС!”. На 15 януари държавният секретар на САЩ Кери се срещна с президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов, след което двамата с Борисов дадоха пресконференция в Министерския съвет. Очакваше се Виктория Нюланд да пристигне в София до вечерта, за да продължи започнатото от Кери. Ден по-рано у нас долетя и външният министър на Великобритания, а в края на януари ще посрещаме генералния секретар на НАТО.
Може на някого да му се струва, че тези визити са признание за „стабилизиращата” роля на България и мястото й в „демократичния” свят, но поучен от собствените си неволи, българският народ казва „Много хубаво не е на хубаво”, или „какви бяха тези гости, какво беше това чудо!”
Дори най-беглият преглед на заглавията в чуждите медии, в това число съседските, показва пълно пренебрежение към визитата в една васална страна. От заглавията в световните агенции обаче се разбира, че задачата на височайшите американски чиновници Кери и Нюланд съвсем не се е изчерпвала с казаното на пресконференцията в Министерския съвет.
Например агенция „Ройтерс” писа: „Кери притиска България да се освободи от почти пълната си зависимост от руските енергийни доставки”. Наистина Кери обеща САЩ да изпратят у нас експерти и да се сформират съвместни работни групи по модернизацията на армията, борбата с корупцията и развитието на енергийната стратегия, дори ни похвали за „трудните решения”, които България била взела, за да защити енергийното си бъдеще. После промълви за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но не обеща, че проектът ще се финансира изцяло от „Уестингхаус” без държавни гаранции от страна на България. Не каза и кога този реактор ще започне да произвежда електричество. И на каква цена.
Според наши енергийни експерти, докато започне да функционира американско-японският блок, ще минат поне 12 години. Дотогава у нас може да не е останал никой, който да се нуждае от ток...
Затова пък Кери дълго и напоително говори как САЩ „стоят силно” зад България срещу евентуалното „отмъщение” на Русия за проваления проект „Южен поток”.
Енергетиката, разбира се, не беше единствената тема на пресконференцията с Джон Кери, но и „Ройтерс”, и „Асошиейтед прес”, и нашите медийни „чучулиги” подчертаха изказаната от държавния секретар мисъл, че никоя страна не трябва да бъде изцяло зависима от друга. Това е особено недопустимо, ако зависимостта идва от Русия. И не е особен грях, ако е от някоя западна „демократична” държава. Но зависимостта от САЩ е направо О’К!
И „Асошиейтед прес” подчерта, че Кери се фокусирал върху енергетиката, сигурността и корупцията в България. Под „енергетика” се разбира „енергийната независимост” от Русия и замяната на руската енергийна зависимост с такава от САЩ, примерно казано.
Ясно е и какво означава за Кери корупцията, тъй като е бил прокурор и се борел с нея в САЩ. Най-наивно си мислехме, че там, в САЩ, няма корупция, а то не било така.
Обаче споменаването на сигурността силно ни озадачи.
След като станахме член на НАТО и „ценен съюзник на Америка”, пак ли сме застрашени? От кого? Ако става реч за „Ислямска държава”, между нея и България стои цяла натовска Турция. Да вярваме ли, или да не вярваме на този съюзник?
При всичките си резерви, очевидно Кери не е отписал Турция като стратегически съюзник на САЩ в Средния изток, след като тя прие да обучава кадри на Свободната сирийска армия: нещо, което и без това вършеше. Излиза, значи, че сигурността на България е заплашена от друг. И този друг е Русия. И задачата на американската дипломация е да превърне Румъния, България и Украйна в предни постове на НАТО и САЩ. Не за отбрана, а за нападение срещу Русия.
Ето защо Кери употреби думата „отмъщение”, която не подхожда на дипломатическия лексикон.
А буквално, дни преди Кери да дойде у нас, агенция „Ройтерс” твърдеше, че г-жа Меркел пришпорвала България да разговаря отново с Путин за „Южен поток”.
Какво поиска и какво получи правителството на Бойко Борисов от американския държавен секретар?
Според премиера Борисов, той бил поискал „Уестингхаус” да бъде изцяло инвеститор на проекта за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Кери не отговори положително, което показва, че искането е било пропуснато край ушите. По въпроса за шистовия газ Борисов увери, че мораториумът върху проучванията с технологията „фракинг” ще остане, докато не се появи технология, която ще гарантира „чистотата на екологията”. Кой да му каже, че екологията е наука за опазването на природната среда и няма как да не бъде „чиста”?
Очевидно американското лобиране по въпроса за търсенето и добива на шистов газ продължава. Добруджанци да се готвят за протести...
На журналистическия въпрос, отправен на пресконференцията в Министерския съвет относно отмяната на американските визи за български граждани, Кери даде единствения ясен отговор: визите ще останат, докато България не изпълни критериите на САЩ! Така и не стана ясно дали Плевнелиев, Борисов или министърът на външните работи Митов са си направили труда поне да попитат за тези визи. Очевидно и по въпроса за сигурността, ако е имало някакви искания, те са били от американска страна. Например за увеличаване на военния бюджет и модернизация на Българската армия, за участие на България в силите за бързо реагиране на НАТО, за разполагане на американски военни контингенти и техника на българска територия, за по-категорично осъждане на Русия заради кризата в Украйна. И защо не за участие на наши военни в сухопътната операция срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Едни създават терористи, други гасят разпалените от тях пожари!
Ако е имало и други искания, ще ги научим, след като си замине г-жа „майната му на ЕС!”.
Фактът, че в един и същи ден държавният секретар на САЩ и неговият помощник „изръшкаха”, без да питат Брюксел, две държави членки на ЕС, след което Кери отлетя за Париж (където можело да разговаря с иранския си колега), подсказва, че може би по този начин Вашингтон демонстрира презрението си към Брюксел и ЕС. И едновременно ги наказва заради размотаването по въпроса за Трансатлантическото търговско-икономическо партньорство. Един вид, дава да се разбере, че ще измъкне чергата изпод краката на брюкселските чиновници, „убеждавайки” поотделно страните членки с васално поведение.
След като нито Обама, нито Байдън, нито Кери присъстваха на „похода на солидарността” в Париж, изявлението на Кери, че отивал във Франция да „прегърне силно” французите след преживения шок от атентата срещу седмичника „Шарли”, е нещо като закъсняло и ненужно извинение. Вашингтон също не е Шарли...
По-важното е, че България за пореден път бе употребена като жертвено агне. Както гласи една турска поговорка, „Който не може да набие стопанина, бие магарето му!”. Първия път България се оказа виновна за провала на проектите АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, осуетени от Вашингтон и Еврокомисията с нови и нови претенции; втория път може да я обвинят за унижението на ЕС.
За благодарност Кери ни напомни отново за корупцията и гнилите ябълки в правосъдието... Империите - знаем го от историята - нямат приятели, само васали...
