• За последните изстъпления на Лютви Местан навръх Коледа
Продължение от бр. 3
Актуалната политическа обстановка в България в началото на 2015 г. отново ни напомни за важността на смисъла и подсмисъла на използваната в политиката терминология.
Лидерът на ДПС Местан обяви за спекулативна тезата, че ДПС е изрбало Рождество Христово, за да отбелязва „трагичните събития от Възродителния процес”. Местан взе участие във възпоминателен митинг, посветен на 30-годишнината от началото на “възродителния процес” в село Могиляне.
„Отбелязваме 30-годишнината от насилствената смяна на имената на българските турци, но не казваме толкова години от „възродителния процес“, а от последния етап в борбата срещу комунистическия режим“, коментира Местан и добави, че след три десетилетия е време този етап от историята да присъства в учебниците.
През 1925 г., след кюрдското въстание, Мустафа Кемал обявява, че турският народ е в опасност. Националното събрание приема закон, според който се забранява използването на религията за възбуждане на народно недоволство. Забранява се и проповядването в джамиите на религиозни идеи, които могат да подкопаят верността към републиката.
Подавяйки вътрешната и външна опозиция по най-жесток начин чрез така наречените съдилища на независимостта, Мустафа Кемал започва своята главна война – войната срещу религията.
Като начало избира на пръв поглед съвсем невинен предмет – турския фес като мюсюлмански символ. Той първи започва да се появява пред народа в европейска шапка и накрая, обявява носенето на фес за престъпление. В отговор по страната се разгаря общо недоволство, което е смазано съвсем недемократично.
Спечилил първия рунд, Мустафа Кемал прави следващата крачка – закрива всички мюсюлмански манастири и религиозни домове и конфискува цялото им имущество. На живеещите в тях дервиши обяснява, че трябва да работят, за да се издържат и им забранява да носят традиционните си дрехи.
Успоредно са закрити религиозните училища и вместо тях са открити граждански училища. На многобройните частни чуждестранни училища и колежи е наредено да прекратят преподаването на религията, а при отказ ги закриват. В правото са отменени нормите на шериата и се въвеждат швейцарският граждански кодекс, италианският наказателен кодекс и германският търговски законник. Забранено е многоженството. Започва поощряване на изобразяване на човешкото тяло в графиката, живописта и скулптурата. Все неща, които ислямът не одобрява. Открити са граждански рисувателни училища.
На 1.11.1928 г. Турця заменя арабската азбука с латиницата – поставя се срок, след изтичането на който се забранява ползването на арабската писменост.
Но това не е всичко. За републиканска Турция се оказва неподходящ османският език, пълен с арабски и персийски думи. Започва тяхната смяна с чисто турски синоними. Учените и професорите се отправят в селата, за да събират думи от стария турски език. Тези промени в езика, по необходимост, довеждат до смяна на имената на градовете и на хората. Собствените имена, заимствани от арабския език, се заменят с чисто турски имена (Мустафа Кемал също е арабско име).
На 24 ноември 1934 г. Мустафа Кемал приема от турския парламент фамилията Ататюрк - „баща на турците“.Стават местни вълнения, някои традиционалисти продължават да четат молитвите по арабски. Но всяко недоволство и пренебрегване на държавните разпореждания и закони се подавя бързо и ефикасно. Страната бавно, но непрекъснато се цивилизова.
На този фон трябва да попитаме г-н Местан, как се отнася към делото на Кемал Ататюрк?
На 3.01.2015 г., рожденият ден на Мохамед, египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси прознася слово пред теолозите от ислямския университет в Кайро. Тази реч е уникална за ръководител на ислямска страна. Това е реч - безпощадна самокритика. Ето част от нея.
„Обръщам се към свещенослужителите. Всички трябва сериозно да се замислим с какво се сблъскахме. Немислимо е начина на мислене на мюсюлманския свят, мислене, което смятаме за свещено, да предизвиква тревога сред мюсюлманите и да ги прави опасни за целия останал свят. Това е напълно недопустимо. Недопустимо е такова мислене да отблъсква от мюсюлманския свят всичкия останал свят. Аз имам предвид не религията, корпуса от идеи и текстове, станали за нас свещени през вековете. Нима е възможно 1,6 милиарда мюсюлмани да искат да убият всички други само и само те да живеят? Това е невъзможно! И вие не можете да разберете това, докато оставате в капана на подобен начин на мислене. Аз казвам и повтарям, че ни е нужна религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Целият свят чака вашите по-нататъшни решения и действия, защото мюсюлманите са раздвоени, тяхната вътрешна спойка е разкъсана и всичко това си го напарвихме ние”.
Какъв кортеж от текстове и идеи има предвид египетският президент? Например този факт, че в наказателния кодекс на осем ислямски държави: Афганистан, Иран, Кувейт, Малдивите, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан, е предвидено смъртно наказание за богохулство и вероотстъпничество. И не само спрямо гражданите на тези държави (случаят със Салман Рушди, британски гражданин). Да не говорим за тоталната дискриминация на жените в ислямските закони.
Това тревожи египетския президент. Той отлично разбира, че по-нататъшното оставане на мюсюлманския свят в Средновековието ще доведе този свят до идейно и материално саморазрушение. Затова и призовава към религиозна революция. („Шахиды” атеизма– Александр Фролов, „Советская Россия”, 13.01.2015 г.)
Струва си отново да запитаме г-н Местан: какво мисли по повдигнатите въпроси от египетския президент и как президентските думи се съотнасят с българския „възродителен процес”?
Другата смехория на Местан е обявяването на ДПС за най-прозападната и проевроатлантическа партия в България. На 6.01.2015 г. г-н Местан изпрати писмо да главния редактор на в. „Ню Йорк таймс”, в което протестира, че вестникът (в обзорна статия за политическото положение в България от 30.12.2014 г.) е нарекъл ДПС „проруска партия”. Обстойно и фактологично Местан обяснява на американците колко е голяма заслугата на ДПС за новия „цивилизационен избор” на България. Няма да цитираме писмото, неговият текст може да се прочете в интернет. Изглежда, председателят на ДПС не си е давал сметка какъв резонс ще предизвика именно неговата фактология. Излиза, че главната заслуга за „новия цивилизационен избор” на България и българите е на политическа партия, олицетворяваща (иска или не) тъмното и непрогледно минало на чуждо господства, траяло 500 години, както тогава, така и сега нашите поробители определят бъдещето ни. Може би затова не прокопсахме нито в НАТО, нито в ЕС. Но научните (геополитически) заблуждения на Местан са по-опасни, ако говорим само за „заблуждения”, а не за нещо по-дълбоко. Те отново ни поставят между интересите на две империи, всяка едно от които може да ни смачка, когато си поиска. Какво да кажем при наблюдаваното сближаване между тях именно на геостратегическа почва? Това ли е българският патриотизъм, който винаги Местан обича да прилепва към забуленото чело на ДПС?! Толерантността, заедно с другите словесни блудства на Лютви Местан, има съвсем прост битов наглед и съвсем просто битово решение.
Всеки се радва, когато на гости идва родственик, но тежко се привиква, ако той реши да се засели при тебе. Това е още по-валидно, когато зоната на твоето обитаване се заселва (или е заселена) от хора с други обичаи и езици и те са много. И тук ксенофобията и интернацонализмът не работят. Заселниците може да са добри хора сами по себе си, но те живят по други етични норми и традиции, към които ти не си привикнал. И ти започваш да изпитваш постоянен културен натиск, непрекъснато слушаш чужда реч. И се налага да се примиряваш, макар че живееш в своята страна, а другите са в чужда. При такава ситуация или ще възникне конфликт, или ти ще започнеш да се чувстваш чужд и излишен, или ще бъдеш принуден да изгубиш своята национална индетификация. И своята самотъждественост.
За успешно съжителство с малцинства и имигранти трябва в приемащата страна да съществува достатъчно активна идеологическа база, при сблъсъка с която чужденецът ще каже: „Аз приемам вашия свят. Готов съм да вярвам в това, в което вярвате вие, да се сражавам за това, за което ще се сражавате вие и да умирам за вашите цели и за вашето бъдеще” (виж гражданската клетва в САЩ).
Знаем, че такова смислова и културна среда в България не съществува и не се проектира да съществува. Точно обратното. Пропагандират се и се налагат на българското население идеи за „планетарна самоличност”, за общ планетарен етнос. Няма да има българи, турци, сърби, гърци и т.н. – ще има планетарни цигани без памет, без корени и без чувство за единна история.
Пита се възможно ли е подобно нещо в обозримото бъдеще, или ние, днешните българи, ще бъдем - за последен път може би, пренесени в жертва на митичните чудовища от варварската епоха?!
