• Военно-стратегическата офанзива на Индия и САЩ срещу Китай
Президентът Обама се завърна от посещението в Индия със серия споразумения в куфарчето, които засилват „глобалното стратегическо партньорство” между двете страни. По време на визитата индийският министър-председател Моди обсипа високия гост с пищни церемонии и ласкателства.
В нарушение на протокола на „Сикрет сървис”, но по изрична молба на Моди, Обама беше главният гост на парада в чест на Деня на републиката, охраняван от 50 хиляди индийски служители на службите за сигурност, хиляда снайперисти, а и американските военни кораби в Индийския океан.
Но зад усмивките и прегръдките, зад цялата сърдечност, демонстрирана от Моди и Обама, се криеше студена пресметливост.
САЩ се стремят да направят Индия опора на своята офанзива, преследваща целта да се изолира и обкръжи Китай, а ако трябва, и да бъде нападнат с военни средства.
На свой ред индийската буржоазия, разтърсена от спада в икономическия растеж на страната си от 2011 г. насам, отчаяно се стреми към американски инвестиции, а индийският елит разчита на Вашингтон да „помогне на Индия” да стане велика сила.
Обама и Моди решиха да бъде сключено ново десетгодишно споразумение за военно сътрудничество. Двете страни ще засилят съвместните военни учения. Но и досега Пентагонът провежда с Индия повече общи маневри, отколкото с която и да е друга държава. Вашингтон изрази подкрепа и обеща съдействие на индийските военноморски сили, за да могат да играят полицейска роля в Индийския океан, който е пътят за снабдяването на Китай с петрол и други ресурси, подхранващи китайската икономика. Предвижда се САЩ и Индия да произвеждат съвместно безпилотния самолет „Рейвън”, както и модул за разузнаване и проследяване, предназначен за транспортния самолет „Си-130 Джей”, произвеждан от компанията „Локхийд-Мартин”.
Целта на съвместното военно производство е Индия да бъде поставена под все по-голяма американска зависимост, а също да се подкопае дългогодишното военно-стратегическо партньорство между Индия и Русия.
Дни преди посещението на Обама, в Делхи беше руският министър на отбраната Сергей Шойгу - за преговори по актуализиране на споразумението за производство на пето поколение реактивен изстребител, както и във връзка с плановете в Индия да се сглобяват 400 модерни хеликоптера годишно.
Сега Моди заяви, че военните споразумения издигат на ново равнище сътрудничеството за „отбрана” между Индия и САЩ.
Не по-малко важни бяха изразените гледища на двете страни по външната политика, които напълно съвпадат с позициите на САЩ. Моди е подкрепил стремежа на Вашингтон за ограничаване ролята на Китай в региона. Проявил и готовност да се възобнови сътрудничеството на Индия с двата ключови съюзника на САЩ в Тихоокеанско-Азиатския район - Япония и Австралия. През 2007 г. четирите държави сключиха Четиристранен диалог за сигурност, но Пекин реагира много остро и на следващата година проектът беше изоставен. САЩ и Индия си сътрудничиха и в отстраняването на президента на Шри Ланка, считан за приятелски настроен към Китай.
Разбира се, всичко това не остава незабелязано в Пекин. В своето послание по случай Деня на републиката в Индия китайският президент Си Цзинпин повтори предложението си Пекин и Делхи да издигнат отношенията си на по-високо равнище. Същевременно в. „Женмин жибао” призова Индия да не пада в американския капан, и посочи, че Вашингтон има „скрити мотиви”, когато представя „китайския дракон” и „индийския слон” за естествени съперници и предупреди Делхи, че не бива да допуска да се превърне в американска пионка, с което китайско-индийските отношения може да придобият характер на „борба на живот и смърт”.
И докато в Делхи честваха Обама, на посещение в Пекин беше пакистанският главнокомандващ армията генерал Рахил Шариф, който разговаря с високопоставени китайски представители. Според пакистански говорител по време на разговорите китайските ръководители окачествили Пакистан като „незаменим” и устойчив приятел.
Като се придвижва все по-плътно в стратегическата орбита на Вашингтон, индийската буржоазия насърчава и съдейства на американския империализъм в неговата безразсъдна и пагубна офанзива срещу Китай – офанзива, чиято логика може да доведе до война и дори ядрен конфликт. Също така се създават условия реакционният индо-пакистански конфликт, коренящ се в някогашното разделение на подконтинента, да се преплете все по-тясно с китайско-американското противоборство, което ще придаде допълнителен експлозивен елемент и на двете явления.
* По WSWS, със значителни
съкращения
