• Призив на Микис Теодоракис и Манолис Глезос
65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха - този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова “империя на парите” систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите, напротив, те се опитват “да успокоят” тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през тридесетте години на 20 век опитваха да се справят с нацизма.
Те организират “дългови войни” между народите на Европа точно така, както бяха доведени от belle epoque до Първата световна война.
Пазарната офанзива започна с война срещу Гърция, страна - членка на Европейския съюз, чието население през Втората световна война изигра решителна роля в съпротивата срещу варварството и освобождаването на Европа. В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на “прасетата” в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS. Тази офанзива набързо се разви и във финансова с последващото поставяне на Гърция в статут на ограничен суверенитет и намеса на МВФ във вътрешните работи на страните от Еврозоната.
След като получиха онова, което искаха, тези сили се насочиха към другите по-малки и големи страни от европейската периферия. Във всички случаи целите са същите: пълно задоволяване на интересите на банките в ущърб на държавите; разрушаване на европейската държава на благоденствието, на носещия стълб на европейската демокрация и култура; разстройство на европейските държави и подчиняване на държавните структури под диктата на новия “интернационал на парите”.
Европейският съюз, прокламиран досега пред народите като инструмент за колективен прогрес и демокрация, се превръща в инструмент за съсипване на благосъстоянието и демокрацията. Съюзът бе създаден като инструмент за съпротива срещу глобализацията; пазарите сега го ценят като инструмент за същата тази глобализация. Пред немците и другите европейски народи този инструмент бе представян като оръдие за мирно увеличаване на националната мощ и благосъстояние, ала начина, по който всички народи бяха принесени в жертва на финансовите пазари, разбива образа на Европа и превръща пазарите в двигатели на нов финансов тоталитаризъм...
Днес сме изправени пред опасността да повторим финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след употреба на оръжия в полза на международната империя на парите. Срещу народите на Европа и света се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също и на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат европейските страни, използвайки инструмента на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация.
“Империята на парите” изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната - Гърция, в страна от “третия свят” чрез т. нар. спасителна програма. В действителност това е “спасяване” на банките, които отпускаха пари на държавата. Съюзът между банки и политически ръководства - чрез ЕС, ЕЦБ и МВФ - наложи програма, която е равна на “стопанско и политическо убийство”. Този съюз организира ограбване на страната, преди да е дошъл изчисленият банкрут, при това със страстта да я превърне в изкупителна жертва на глобалната финансова криза и да я използва като плашеща “парадигма” за тероризиране на европейските народи.
Упражняваната във и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина. Тя ще има и същите последствия, ако не бъде прекратена веднага.
Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега е на прага на стопанска и социална катастрофа. Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да се даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на друга страна членка. Пазарите могат да притиснат и немското правителство, за да го използват за ускорено разрушаване на Европейския съюз. Но каквото и да се говори, вярата на господстващите в ЕС и особено в Германия, че е възможен проект за европейска интеграция или дори за проста кооперация, изграден върху руините на една или повече страни от еврозоната, е акт на крайна политическа и историческа слепота.
Планираното разрушаване на великите, общозначими политически и обществени постижения на европейските народи не може да оправдае никакъв Европейски съюз. Това ще доведе до хаос и дезинтеграция на континента ни, до възраждане на фашистките решения. През 2008 г. частните банкови гиганти от Уолстрийт принудиха държавите и държавните банки да ги измъкнат от кризата, която сами бяха предизвикали, при това с парите на данъкоплатците, платили резултатите не само на една огромна измама, например ипотеките, но и разходите на двадесетгодишния нерегулиран казино-капитализъм. Сега използват кризата и дълговете, които сами са създали, за да отнемат от държавите и гражданите малкото им останали средства за влияние. Това е едната част от дълговата криза. Другата е, че финансовият капитал, ведно с поддържащите го политически сили, задава параметрите на неолиберална глобализация, която безусловно ще доведе до изнасяне на производства извън Европа и до постъпателно приближаване на обществените и екологичните условия в същата Европа до тези на “Третия свят”. Дълго време процесът се скриваше зад кредитите. Сега кредитите се използват, за да приключи процесът.
“Интернационалът на парите”, който се стреми да унищожи всяка съпротива на държавите в Европа, застрашава днес Гърция, утре - Италия и Португалия. Той подкрепя конфронтацията между европейските народи и поставя ЕС пред дилемата или да се превърне в пазарна диктатура, или да се разпадне. Целта му е да върне Европа и света в състояние, подобно на това преди 1945 г., ако ли не още по-назад - преди Френската революция и Просвещението.
В древни времена така наречената seisachtheia - реформата на Солон за освобождаване от дългове, които превръщали бедните в роби на богатите - е основата, от която се раждат антична Гърция, идеите за демокрация, гражданско общество, политика и изобщо Европа. Това е фундаментът на еропейската и световната култура. В борбата срещу богатите гражданите на Атина откриват пътя на законодателството на Перикъл и на политическата философия на Протагор, обявил, че “човек е мярка на всички неща”. Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: “Пазарите са мярка на всички неща”, е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите...
Илюзията на някои европейски страни, че ще избегнат заробването, само показва, че днешното европейско ръководство е толкова зле подготвено за заплахите от един “финансов фашизъм”, колкото бе зле подготвено за заплахите на Хитлер между двете световни войни. Не е случайно, че голяма част от контролираните медии се заеха да нападат европейската периферия, наричайки ги “прасета” и започнаха недостойна, садистична и расистка кампания не само срещу гърците, не и срещу наследството на класическа Гърция, а преди всичко срещу идеите за свобода и демокрация, родени в тази страна...
Подложени на тази пряка атака, политическите сили на европейската десница и на социалдемокрацията изглеждат компрометирани поради дългогодишното проникване в тях на финансовия капитал, чиито най-важни центрове не се намират в Европа. Има крещяща нужда от пряко, прекрачващо границите координиране на всички акции на интелектуалци, хора на изкуството, движения, обществени сили и личности, които осъзнават сериозността на положението. Всички ние трябва да изградим мощен съпротивителен фронт срещу приближаващата се “тотална империя на глобализацията”.
Европа може да оцелее само тогава, когато се съпротивляваме срещу пазарите, когато отвърнем с по-голямо предизвикателство, отколкото те предполагат, с един европейски New Deal.
• Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.;
• Радикално да бъде преструктуриран публичният дълг, и то за сметка на частните банки; контролът върху банките трябва да мине отново в ръцете на държавата, както и финансирането на европейското стопанство под национален и обществен контрол. Вместо към спекулативни печалби нека се обърнем към стопанско развитие и производство;
• Сегашната архитектура на финансовата система, основана на Маастрихтските договори и СТО, създаде в Европа машина за дългове. Нуждаем се от радикална промяна на договорите, от подчиняване на ЕЦБ на политически контрол чрез народите на Европа, от “златно правило” за социални, фискални и екологични минимални стандарти в Европа. Нуждаем се от смяна на парадигмата, от връщане към растежа чрез стимулиране на търсенето, чрез нови европейски програми за инвестиции, нови регулации, данъци и контрол върху наднационалния капитал и стоков оборот; от нови форми на разумен и промислен протекционизъм в една независима Европа, протагонист в борбата за многополюсна, демократична и екологична планета;
• Призоваваме силите и хората, които споделят тези идеи, да се сплотят колкото може по-бързо в широк европейски фронт, за да се изготви европейска програма за преход и да се координират нашите действия в обществено движение, което да преодолее сегашните властови отношения и да събори днешните исторически безотговорни правителства на страните ни, за да спаси народите и обществата ни, преди да е станало късно за Европа.
Атина, октомври 2011 г.
http://de.mikis-theodorakis.net/index.php/article/articleview/570/1/80/
