Левски пристига в София към началото на 1870 г., за да положи основите на революционната организация. Неин председател става Христо Стоянов, секретар – Христо Ковачев, касиер – Димитър Ножаров; членове са Димитър Трайкович, Стоян Малинов. Между съмишлениците на Апостола били и видните софиянци Димитър хаджи Коцев и хаджи Боне Петров, игуменът на Драгалевския манастир отец Генадий и др.
Градът още носел белези от земетресението през 1858 г., за което „Цариградски вестник” (IX-411, дек. 1858), пише: „Скоро три месяца ще станат, откак се е показало страшното землятресение в София и си още не престава. Старците приказват, че кога преди 40 години в София било землятресение, то се продължавало близо 3 години. Ако го кара и сега така, нам остава още да се търсиме и люлееме повише от две години!... Сичките къщи са полегнали на една страна и са се разкривили или са станали като подвижни севастополски бараки. Вратите, прозорците, дъските по зданията са се изметнали и наместили така, що ни да затвориш можеш, ни топло може да се види из стаите.”
Според турската статистика от 1869 г. – 4 години преди обесването на Левски, в града имало 3 025 къщи, 44 джамии, 1869 дюкяна, 39 хана, 13 мелници, 6 бани, 119 кръчми, 8 училища, 18 черкви и… 50 чешми.
Австрийският геолог Фердинанд Хохщетер отбелязва, че градът го населявали 18 000 жители, в т. ч. 6 500 българи, 5 500 турци, 5 000 евреи, 1 000 цигани. Близо до тези числа са и данните на унгарския пътешественик Феликс Каниц.
И в София се развило просветно дело, водел се духовен живот, по-малко интензивен обаче от този в старопланинските и подбалкански градчета. Появява се и първият отпор на българите - софиянци срещу непосилното данъчно бреме, наложено от турска страна. Нашите предци проявили високо българско самосъзнание и в огромната си част устояли на натиска за смяна на вярата. За това говори следният факт: българската Църква е канонизирала за светци трима обикновени софиянци – Георги, негов съименник – златар, и обущаря Никола. Те предпочели страдалческа смърт пред помохамеданчване.
Французинът Форезие разказва как при посещение в София срещнал жена, чиито зърна на гърдите били откъснати – защото укрила сина си от събирачите на „кръвен данък”. При вида на гноясалите рани не издържали не само европейците, а и придружаващите ги еничари...
Основен поминък на софиянци били земеделието и занаятите. В зависимост от характера им тези –вторите, се разполагали по различни чаршии – абаджийска, бояджийска, златарска, кавафска (обущарска) и пр. Оживена търговия въртели двата основни пазара – Житни (Треки) и Солни пазар.
Пълна картина на стара София намираме в работите на Йозеф Обербауер.
Дейността на Aпостола в София била свързана с личности, но и с домове, места, ханове – негови сигурни убежища.
Винаги гостоприемно отворен за Левски бил домът на Йорданка Филаретова, на ул. „Алабин” № 36. Съпруга на жеравненеца Сава Филаретов, неуморим борец срещу гръцкото влияние в българското образование, тази българка не само посрещала Левски, но основава и софийското Женско дружество „Майка”, и то в далечната 1869 г. Пак Йорданка Филаретова, в писма до Найден Геров, в качеството му на руски консул в Пловдив, изброява турските зверства след Априлското въстание.
На сегашната пресечка между улиците „Искър” и „Веслец” се намирал ханът на хаджи Мано Стоянов, където Левски пребивавал неведнъж. И ниската къща на Веле Митрев от с. Биримирци, днес кв. „Бенковски”, пази спомен за Апостола – там в 1871 г. Апостола изгражда местен революционен комитет.
Паметна плоча в квартал „Враждебна” указва мястото на Вълчовия хан, също посещаван от Левски. А първото, което вижда и прочита туристът, посетил Драгалевския манастир, е паметна плоча, свидетелстваща за пребиваването на Апостола в обителта.
На 30-40 м южно от черквата „Св. Неделя”, северно от Съдебната палата, от дясната страна на бул. „Витоша” в София се издигал ханът на Димитър Трайкович, т. нар. Гъзино. И тук Апостола намирал подслон. Нека отбележим, че Трайкович се числял към заможните софиянци. Щедър дарител, с негови средства е построена нова сграда за първото девическо училище в София – на улиците „Алабин” и „Лавеле”, където преподавала Неделя Петкова, от Сопот. Останала вдовица, с шест деца, след София Неделя Петково обхожда и основава девически училища и в други градове, включителна в днешна Македония.
Северозападно от сегашната „Булбанк”, в центъра на София, се разполагал Солни пазар и един от хановете на хаджи Боне Петров. В него, и във втория му хан – на Цариградско шосе, се събирали комитетските дейци от София и околните села, разбира се, заедно с Левски.
За странноприемницата в центъра на София не са останали много сведения, но за имота на Цариградско шосе, в пределите на сегашния парк „Врана”, описанията са по-пълни. И то е, защото хаджи Боне водел личен дневник, ежедневно, от 18-годишна възраст до смъртта си. Внукът му – Бончо хаджи Бонев, притежавал и писателска дарба – допълнил и издал събраното.
Самоук и любознателен, хаджи Боне Петров, родом от с. Герман (1836 – 1895), след като даскалувал в килийно училище, станал търговец на храни и имоти. В бурните дни преди Руско-турската война участвал активно в националноосвободителните борби в Софийско, заради което бива заточен в Диарбекир. Оставил спомени, публикувани от внука му – „Съвременниците на Левски в София”.
След завръщането от заточение във вече свободна България хаджи Боне Петров купува бившия чифлик на Осман паша, наричан „Чардаклията”.
От ръкописа „Бащин дом”, чийто автор е Бончо хаджи Бонев, става ясно, че към 70-80-те години на 19 век Цариградско шосе е било централна входна артерия към София, а „Чардаклията” – притегателно място в Софийското поле. „Много селски друмища са се пресичали в него: Дървеница и Слатина, Бистрица и Бейлер чифлик, Панчарево и Горубляне, Казичене и Герман… са пращали своите натоварени коли с жито и царевица към бързите воденици около Искъра, а умореният народ се срещал на почерпушка и разговорка из хладните ханища на това шосе, където винаги се намирала прясна искърска риба. Реки с бистра студена вода напоявали обширните ливади и бахчи на „Чардаклията”; напускайки границите му и минавайки през близките села, те се вливали отново в Искъра. Около тия реки се ширели стройни и богати кории: габъри, брястове, дъбове, тополи извишавали стъбла, сплитали клони върби, лески и ракити, замислено и сънно оглеждали вейки в спокойните речни води. Пътникът от далечен край с наслада е почивал в уединените им кътчета”.
Владетелят на чифлика „Чардаклия” – Осман паша, починал 3 месеца преди Освободителната война, а синовете му Мустафа бей и Мурад бей със сестра им Халиде Ханъм, заедно с харема на пашата, едрия добитък и най-скъпата покъщнина, забегнали в Цариград. Освирепели за отплата, шопите налетели на чифлика и го разграбили и подпалили. Камъни, греди, врати, прозорци – всичко било изнесено. Изсекли дори едрата гора. От чифлика с хана, където отсядал и Апостола, не са останали нито гравюри, нито снимки. Тук приложеният изглед на къщата и двора на хаджи Боне Петров е възстановка по описанието в дневника му. До 1968 г. били запазени части от двора и пещта на имота. Четири години след смъртта на хаджи Боне Петров, в 1899 г., княз Фердинанд чрез формални търгове става владетел на тези и на съседните земи, после се обособява и парк „Врана”.
Софиянци и гости засвидетелстват почитта си към Апостола пред паметника, издигнат на мястото на обесването му – източно от центъра на тогавашния град София. А къде е гробът му, все още се спори. Такава явно е била ориста българска, да спорим за родното място на отец Паисий и за гроба на Левски…
