След успешния демократичен избор на правителството на “Сириза”, което беше препятствано и съпроводено с открит натиск и съпротива от ЕК и нейното оръдие „Тройката” (ЕС МВФ и ЕЦБ), Гърция вече има и демократично избран и без задкулисни сделки президент - опитният десноцентристки политик Прокопис Павлопулос.
Кой все пак е новият гръцки президент? Въпреки че биографията му би се видяла доста скучна на повечето от нашите доморасли политици, заслужава да се спрем накратко върху нея не само защото той не е „футболист” като Самарас, Борисов и Първанов, не е бил врачка и не е нощувал по паркингите в Германия като сламеното човече, начело на страната, а защото трябва да е ясно на медийните папагали, влюбени в нашите посредствени политици, какви са критериите за избора на държавен глава.
Прокопис Павлопулос е роден през 1950 г. в Каламата, където завършва гимназия, след което, през 1968 г., е приет и учи право в Атинския университет. Женен е, има три деца. През 1974 г. Павлопулос е секретар на първия президент на републиката Михалис Стасонопулос, с който ги свързва близка дружба от периода на диктатурата, когато са били арестувани. Със стипендия на френското правителство през 1975 г. Павлопулос отива на следдипломна квалификация в Парижкия университет II (бившата Сорбона) и през 1977 г. става доктор по публично право (с диплома пълен “отличен”). Следва академичната му кариера, първоначално е куратор (1981 г.), доцент от 1982 г., и професор (1989 г.) в Юридическия факултет на Атинския университет.
През 1986 г. Павлопулос е избран за гост-професор във френския университет Париж ІІ. Научната му кариера е белязана от огромен брой книги и стати,и широко признати от научната общност в страната и в чужбина.
Прокопис Павлопулос е избиран и за депутат от “Нова демокрация”, последователно на изборите през 1996, 2000, 2004, 2007, 2009 и 2012 година. Бил е заместник-министър и правителствен говорител в експертното правителство на Ксенофон Золотас, (1989-1990), директор на правната служба на президента на републиката Константин Караманлис (1990-1995), говорител на НД (1995-1997), парламентарен секретар на НД (2000-2004), министър на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализация (2004-2007) и министър на вътрешните работи (2007-2009 г.).
Толкова за биографията на новия гръцки президент. Оттук нататък продължаваме с нагледните гръцки уроци за това как се прави политика и как се защитава националния интерес.
Изборът на новия гръцки президент протече с поименно гласуване в пленарната зала на парламента в строго съответствие с гръцката конституция. Седмият президент на гръцката република - Прокопис Павлопулос, бе избран с невиждан досега политически консенсус между депутатите от управляващото мнозинство и опозицията, а не с фалшифицирани избори като нашият например. Без съмнение главна заслуга за постигането на този консенсус има премиера Алексис Ципрас. Благодарение на неговата оперативност и политически такт за кандидатурата на Павлопулос гласуваха общо 233 депутати от 300-местният гръцки парламент, като “за” бяха 147 от общо 149 депутати на “Сириза”, 73-има от 76 членове на “Нова демокрация” и 13 членове на Партията на независимите гърци АНЕЛ.
Радикално левият министър-председател на Гърция Алексис Ципрас за сетен път доказа, че е политик от висока класа. Той изненада и буквално постави на колене своя политически опонент – председателя на “Нова демокрация” (НД) и бивш премиер Андонис Самарас, с предложението си за президент на страната да бъде избран опитният десноцентристки политик от лагера на неговата опозиционна партия, 64 годишният Прокопис Павлопулос.
С този ювелирен ход Ципрас постигна две блестящи стратегически победи в страната и една извън нея.
Във вътрешнополитически план той успя да изолира лидера на НД Андонис Самарас от собствената му партия. Знаем, че Самарас не успя да прокара президентската кандидатура на своя близък съпартиец и бивш гръцки еврокомисар Ставрос Димас през парламента в края на миналата година, което доведе до предсрочни избори на 25 януари т. г., спечелени убедително от “Сириза” и до сериозни катаклизми и отлив в изгубилата изборите десница. В НД настъпи сериозно разделение и борба между двете съперничещи си групировки – тази на привържениците на основателя и бивш и лидер на НД, Константинос Караманлис, към която се числи и новият президент Прокопис Павлопулос, и групировката на Самарас и неговия приближен и бивш министър Кириакос Мицотакис, който пък е син на бившия лидер на НД Константинос Мицотакис.
С избора на Павлопулос освен че се засилиха противоречията в НД, но и практически бе отрязан пътят на Мицотакис-син към поста председател на партията, към който се бе устремил в договорка със Самарас. Последният неохотно прие съдбата си на детрониран, след като именно под негово ръководство НД на четири последователни избори (парламентарни избори - май 2012 г., юни 2012 г. януари 2015 г. и на изборите за Европейския парламент - 2014 г.) отбеляза четирите най-лоши резултата в историята си. Факт, който по никакъв начин не гарантира връщането на НД на власт в Гърция в близко бъдеще и факт, който оставяме за размисъл на председателя на ПЕС заради “скромните” резултати в парламентарните и общинските избори в България.
Ходът на Ципрас се оказа изненадващ и за останалите динозаври от политическото статукво, защото всички те очакваха той да предложи за държавен глава сегашния европейски комисар на страната си Димитрис Аврамопулос. Това би му позволило да изпрати на негово място в Брюксел представител на своята партия - Коалицията на радикалната левица (“Сириза”). Ципрас обаче се оказа наистина широко скроен и национално отговорен политик, след като надрасна дребните политически сметки и успя да убеди цялата си парламентарна група, с изключение на двама депутати, да гласуват за кандидатурата на десноцетристкия политик Прокопис Павлопулос.
На заседанието на парламентарната група на “Сириза”, което бе предавано пряко по националната телевизия, Ципрас заяви: “Предлагам парламентарната ни група да гласува за Прокопис Павлопулос. Изживяваме раждането на нова епоха, както никога е нужно единството на народа ни и обществото, но също и на политическо и държавно ниво”.
Това изявление не бе само за вътрешна употреба, а знак към ЕС и жест конкретно към председателя на ЕК и на ЕНП Жан-Клод Юнкер, че ляво радикалният Ципрас все пак е диалогичен, национално отговорен политик, след като издига за президент човек от опозиционната дясна НД, която е партия от семейството на ЕНП. По този начин в лицето на Юнкер Ципрас си осигури още един много важен съюзник в борбата за отстояване на гръцкия национален интерес по време на трудните преговори с ЕС за гръцкия дълг.
В интервю за “Щерн” на 19 февруари т.г. Aлексис Ципрас твърдо заяви: „За нас старата програма на „Тройката” за строги икономии е мъртва. Всеки, който има такива идеи, си губи времето”.
Ципрас се бори за отписване на гръцкия дълг, а управляващата ни днес група на Борисов, със съдействието на купените депутати, трупа нови дългове и вкарва страната ни в гръцкия сценарий. В това е една от главните разлики между нашите управляващи и тези в Гърция - кристална истина, но за съжаление все още неразбрана от не малко български избиратели. Сега повече от всякога се нуждаем от българска сириза и от достойни политици и водачи, за да спасим страната си от катастрофа и гибел... Но най-напред трябва да отвоюваме държавата си от чуждите назначенци и продажните сламени човечета.
