Ако трябва с едно изречение да се опише положението на България в „евроатлантическия рай”, най-удачен е изразът: „Щастливи кокошки, нещастни хора”.
На 20 март тази година, в Световния ден на щастието, Европейската статистическа служба „Евростат” оповести резултатите от едно изследване, проведено през 2013 г. в страните от ЕС относно усещането за щастие на техните граждани. За почуда на нашите „евроатлантически новопокръстени”, класацията на „щастливите” оглавяват не „моторите на ЕС” Германия и Франция, а Дания, Швеция, Швейцария, Финландия и Исландия. И съвсем закономерно, в дъното на класацията се нарежда България, чиито граждани оценяват своето щастие с 3,8 при оценки 8 и по-високи за страните от челната петица в скалата на щастието.
В дъното на класацията са още Гърция, Кипър, Унгария и Португалия, но и там оценките на щастието са от 6 нагоре. Пред нас на предпоследно място в Европа е Сърбия, която обаче е само кандидат за член на ЕС с мъглява перспектива да бъде приета там. В Исландия и Норвегия гражданите оценяват щастието и задоволството си от живота със 7,9; в Холандия и Австрия – със 7,8; в Германия – със 7,3 и в Румъния със 7,2. Като цяло почти 80 % от европейците над 16-годишна възраст оценяват щастието си с 6 и повече. А според неотдавнашно проучване на ООН, след нас по песимизъм и недоволство от живота са само страни от третия свят като Гвинея, Танзания, Руанда и Того.
Нищо чудно, че от всички европейци, най-много мразят своите правителства гражданите на България и Босна и Херцеговина.
Като имаме предвид, че някои от челниците в класацията на щастието – Швейцария и Финландия, не са членки на НАТО, а Швейцария не членува и в ЕС, стигаме до извода, че „евроатлантизмът” не е задължително условие за това гражданите да се чувстват щастливи и доволни от живота. Тоест, може да се живее и извън тези съюзи. Това потвърждава и мястото на България в класациите на Евростат и ООН.
Няма как българите, граждани на най-бедната страна в ЕС, и особено по-възрастните от тях, да умират от радост и щастие само защото България е член на „евроатлантическото семейство”. Младите, разбира се, могат да мият чинии в целия ЕС, но старите им родители не могат да се пласират в Европа и като миячи.
Битието определя мисленето. Затова най-нещастният европеец е българският пенсионер: самотен, болен, откъснат от света поради липса на пътища, притиснат от природни бедствия, финансово несъстоятелен и отчаян въпреки обещаваните от управляващите реформи в енергетиката, правосъдието, здравеопазването и пенсионната система...
От Брюксел Еврокомисията обгрижва кокошките, прасетата и особено кучетата, налага безумни изисквания към малкото родни производители (например за формата и дължината на краставиците), а хората - кучета ги яли! „Кучетата изядоха хората!”- така беше преобразувана английската сентенция за овцете и хората от времето на индустриалния бум и промишлената революция в Англия. И всичко това става с мълчаливото съгласие или съучастие на българския „политически елит”, който 25 години ни храни с евроатлантически ценности, докато хиляди от нас нямат и хляб. Този елит натресе на България една компания, в която няма място и милост за бедните. При това, без да попита народа си, тъй като предварително знаеше какъв ще е неговият отговор: не на членството в НАТО и не на членството на всяка цена в ЕС!
Ако българите знаеха, че и двата съюза, вторият от които също е на дистанционно управление от Вашингтон, ще ни превърнат в плацдарм за агресия срещу Освободителката Русия, дали щяха да пожелаят такова членство? Нямаше кой да им каже и това, че в ЕС ще ни налагат изисквания, които явно не важат за най-развитите страни като Германия, Франция и Великобритания. Те ни размахват пръст при всяка мисъл за увеличение на социалните разходи, на дълга и на бюджетния дефицит и ни потупват по рамото заради ниския размер на публичния дълг и неговия дял от брутния вътрешен продукт.
С цената на невероятна мизерия България поддържа най-ниските заплати и пенсии в ЕС, докато на Запад те са десетократно по-високи. А по задлъжнялост на глава от населението и като процент от БВП страни като САЩ, Германия и Франция са на космически висоти. Например публичният дълг на САЩ достигна 18 трилиона долара (над 50 000 долара на човек), а този на Франция и Германия е над 5,5 трилиона. И двете страни охотно нарушават изискванията на Договора от Маастрихт и Лисабонския договор, допускайки публичният им дълг да бъде 159 %, респективно 188 % от БВП, или над 70 хиляди долара на глава. Освен това, заедно с Великобритания те ограничават притока на гастарбайтери от Източна Европа и се опитват да ни стоварят отговорността за възпирането на бежанците и нелегалните имигранти от Азия и Африка. При това, съвсем открито лансират идеята за „Европа на две скорости”, а Великобритания дори се закани да напусне ЕС заради някакви си 2 млрд. евро. Но ако става въпрос за България, тя по-скоро се движи на задна скорост, към собственото си небитие. За напускане на ЕС и дума да не става, докато оттам не спрат кранчето на крадливата ни и корумпирана „политическа класа”.
Гледайки напъните на днешните власти в Киев да се промъкнат в НАТО и ЕС, за да могат по-спокойно да се зъбят оттам на Русия, се питаме: тези глупаци не разбраха ли, че не ги щат нито в НАТО, нито в ЕС? Защото познават и кътните им зъби. Не чуха ли изявлението на еврокомисаря по външната политика и политиката на сигурност на ЕС Федерика Могерини, направено на срещата на върха в Брюксел на 19 март тази година? Тя ясно предупреди Киев, че ЕС не възнамерява до пет години да приема нови страни членки. И че вместо да фантазира, по-добре е да се съсредоточи върху решаването на вътрешноукраинския конфликт, без което и дума не може да става за еврочленство. Както писа руският новинарски сайт KM.RU (21 март 2015): „Препоръчаха на Украйна да забрави за влизането в ЕС”. Далеч преди това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг поля Киев със студена вода, като заяви, че НАТО няма да интервенира в Източна Украйна, понеже Украйна не е член на Алианса.
Всъщност едва ли киевските „ястреби” вярват в скорошното осъществяване на украинската „евроатлантическа интеграция”. Най-вероятно клетвите им за вярност на „евроатлантическите принципи и ценности” и яростната им риторика срещу Русия и Путин целят изпросването от Запада на нови „помощи”. Тоест, на нови кредити, които украинските измамници ще „усвоят” чрез собствените си банкови сметки. „Парите не миришат”, казал император Веспасиан на сина си, който недоумявал от въведения данък върху обществените клозети. Не миришат, но морал развалят, подсказва турският „Миллиет”. Според публикувана в този вестник информация (21.03.2015), работещите в разстреляния от ислямисти и оплакан от целия свят френски хумористичен седмичник „Шарли”, са се хванали за гушите, забравяйки за убитите си колеги. Причината за тяхната кавга са спечелените след атентата 8 млн. евро (реализирани от десетократно увеличения тираж след атентата в Париж), плюс още 30 млн. евро, отпуснати от френското правителство и други институции. Единадесет от журналистите настояват тези пари да бъдат разпределени поравно между работещите, докато шефовете искат да ги разпределят „по братски”.
Според същия източник, и шефовете на разузнаването на Асад – военното и политическото - са се хванали за гушите, но не за пари, а заради разногласия относно ролята на Иран и “Хисбуллах” в гражданската война в Сирия. При това шефът на военното разузнаване Шехадех пребил колегата си Рюстем Газали, след което и двамата били уволнени. Но положението на бившия вече шеф на политическото разузнаване било много тежко.
В нашето Отечество такива неща не стават дори на избори.
Например на 22 март се проведе балотаж за кметския пост в най-младата община в България – Сърница. Тук до бой не се стигна, само дето преди първия тур от ГЕРБ обвиниха ДПС, че е раздало с предизборна цел безплатно броеници и стенни часовници на избирателите. Обаче в деня за размисъл преди втория тур „националните” медии известиха, че „една от политическите партии” е изпратила като „подарък” в Сърница очакваната от 25 години линейка. Освен това там бил разкрит и медицински пункт. По всяка вероятност „дарителят” е ГЕРБ, понеже герберите получават най-голямата държавна субсидия. Защо ГЕРБ, които управляваха четири години (2009-2013), или ДПС, които за 25 години многократно пребиваваха в централната и постоянно в местната власт, не „подариха” на Сърница тези медицински придобивки? Още повече, че новоизбраният на балотажа от 22 март 2015 г. кмет ще кметува само до кметските избори наесен...
Ако за политическите шмекери една родопска община, в която властват безработицата и мизерията, е толкова важна, представете си какви „оюни” (игри) ще разиграят наесен за спечелване на общинските избори в цялата страна? А пък те могат да се проведат и заедно с референдум за изборните правила, какъвто обеща да инициира президентът Росен Плевнелиев. По Конституция той няма право да изисква референдум, но това не му пречи да събира точки за президентските избори през 2016 г. Остава само да си намери ракета носител.
Както писа Петко Славейков преди повече от един век „В опакий край, опако всичко отива”.
Погледнато по-глобално, България е „опакий край” на ЕС през 21 век. Или ако щете „кривата краставица” на Евросъюза. Това е толкова очевадно, колкото и фактът, че „прозрачната” и „открита” фондация „Америка за България” – тази хранилка за „протестъри”, е финансирана от американското правителство. Както и майданската „революция” и демокрацията ала Степан Бандера в Украйна. Затова Сергей Глазев написа в KM.RU: „Украйна е окупирана държава” (20.03.2015).
За съжаление и България е такава, макар според някои да е колония на Запада. Има нещо зловещо в заглавия от рода на „Гурково се превръща в Малка Украйна”, макар да става въпрос за украински българи, които искат да избягат от войната и да се заселят тук. След случилото се в Донбас всякакви аналогии с Украйна ни карат да настръхнем.
След всички приказки за „солидарност”, „свобода на медиите”, „журналистически морал” и т.н., споменатата по-горе кавга в редакцията на „Шарли” изглежда като Юдинско хоро върху гробовете на убитите! Също както демонстрираната от нашите управляващи солидарност с киевската хунта, избиваща собствения си народ в Източна Украйна. И с тези ли „евроатлантически ценности” трябва да свикваме?
Да, да, нали живеем в либерален капитализъм... Колко прави сме били, когато на лицемерната кампания за солидарност с хора, които се гавреха с религиозните чувства и на християни, и на мюсюлмани, прикривайки се зад свободата на изразяване, казахме „Ние не сме Шарли!” Не сме и американо- и еврофили, нито бандеровци, а обикновени българофили и тиранофоби. Грях ли е това?
