Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 13 (2015) СЪВСЕМ ПО АНГЛИЙСКИ. И СЪВСЕМ ПО ОСМАНСКИ

СЪВСЕМ ПО АНГЛИЙСКИ. И СЪВСЕМ ПО ОСМАНСКИ

Е-поща Печат PDF

• НЕИЗТРИВАЕМИЯТ КОД НА КЛЕВЕТАТА

През 2012 г. на българския книжен пазар излиза “рядко срещано” заглавие - “Турците в България” (с автори Антони Георгиев; Божидар Алексиев и др), на издателство “Вагабонд медия”. Авторът Антони Георгиев пита - като историк, разбира се, - на стр. 20: „Но къде са турците, загинали в Плевен?” И сам си отговаря: “Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие”.

Извън темата “обсадата на Плевен”, никак не е чудно, че добрите отношения между Британската империя и Османската империя са придобили в наши дни такива почвено-хумусни измерения, че да послужат на една чудовищна лъжа, подхранила генномодифицираните семена на злото в полето на историята. Никак не е чудно, че въпросното изследване, ако може така да се нарече активното мероприятие с формални автори посочените господа, се появява именно в България, където още не е заглъхнало скандалното ехо от “митът Батак”, където валякът на дегероизацията на историята на народа ни мачка наред. Мачка образа на Левски, за който твърди, че бил масон и убиец, че съдът на моредушния султан го окачил на въжето не като главния душманин на империята, а задето убил онова нещастно момче, калфата в Ловеч. Христо Ботев, войводата и гениалния поет, който отля в огнедишаща сплав живот, слово и дело и остана пример за саможертва в името на България и връх за поколенията борци за народни правдини, е наричан “гуляйджия и пройдоха”. Така че явление като “Турците в България” може да бъде разпознато по неизтриваемия код на клеветата и обяснено с мащабите на традиционната злост на най-мощните клеветнически кампании против България и против народа ни.

Все още е живо ехото от йерихонските тръби за т. нар. българска следа в паметта на целия римо-католически свят от атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, една лъжа, която остави в информационните атентатори срещу България чувството, че са победили истината. Към тази лъжа можем да прибавим и друго активно мероприятие, отнесло живота на писателя Георги Марков, а атрибутът на неговата смърт, т. нар. български чадър, стана олицетворение на образа на българските специални служби, чието сатанизиране продължава вече 25 години, та и до ден-днешен, когато погромът над служба “Военна информация” стана осъществена мечта на българомразците. Не бива да забравяме и т. нар. либийско дело срещу българските медицински сестри, защото то добавя най-яркия щрих за чудовищност в образа на България пред света – обвинението, че с неизлечима болест българи, при това медици, са заразявали либийски деца.

Още незараснали раните от т. нар. възродителен процес, още неопяти жертвите на атентата при гара Буново, и не само там, ето че победителите българомразци отново правят опит да пренапишат историята. В това начинание са ангажирани “учени и авторитети”, плащани са огромни суми на институции, кинематографии и агентура, плащано е, разбира се, и на прости наемници, безсъвестници и предатели с българско име. Бихме могли да попитаме къде в тази битка е българската държава, къде са органите, партиите и политиците, които трябва да бдят за образа на България пред света. Няма да кажем, че те либералстват и демагогстват, че са забравили родова чест и достойнство. Оставяме това на тяхната съвест. Но не можем да не отбележим, че в България има мъже, чиято кръв възвира при подобни фалшификации. Такъв е отговорът на фондация “ТАНГРА ТанНакРа”, ръководена от двама достойни българи – Петко Колев и Димитър Димитров. С много труд и с много постоянство те отсяваха истината и издадоха книга, в буквалния смисъл на думата, съкрушаващ удар срещу лъжата. “По пътя на труповете от Плевен до Бристол”, както пише в своя предговор проф. Илия Тодев, “не е само окуражаващ успех за научно-критическа непримиримост, но и своеобразен методологически урок, който напомня дълга на историка изобщо – и конкретно днешните задачи на българския историк”, когото уставът на БАН “задължава да търси и брани истината в името на общественото благо. Пред школуваната историческа българистика се възправят авгиеви обори, и ако се очаква тя да ги изчисти, би трябвало да й се предостави херкулесовска сила и мотивация”.

Съставителката Елена Алекова е събрала и подробно е цитирала в ясно обособени раздели мненията на български учени историци, подробно се цитира кореспонденцията на БАН с различни институции - и не само български, вътрешната кореспонденция в Българската академия на науките, цитирани са отзиви в медиите и в интернет, озвучена е протестната подписка на граждани на Плевен срещу лъжата (в случая, въпросната стр. 20), както и мненията на широк спектър от книгоиздатели в България и такива на публични лица, които слагат маската на експертност и обективност, а под нея се крие със сигурност уродливата физиономия на новите слагачи и подлизурковци, които настояват за “дискусия” и доказателства.

Но нима предателството и отродителството се нуждаят от толкова гъста и лепкава фразеология? И съвсем не е реч за отговор с привкуса на някакъв ура-патриотизъм, а чисто и просто за битка с поредната мегаспекулация, с поредното очерняне и смазване на българщината и българското достойнство - по една проста и ясна за всеки обикновен човек у нас причина - слаба държава, вълците я яли. Ето това е страшното. Няма да обсъждаме агротехническите аргументи на клеветата. Розите в двореца на Нейно Величество винаги изглеждат добре, за разлика от делата, които и преди сто години, и до днес, бетонират може би единствено интереса на империите и формите на сътрудничество помежду им, но не можем да не се съгласим с предупреждението на акад. Георги Марков, че е крайно време да погледнем историята в очите, за да извлечем изстраданите поуки за настоящето и бъдещето.

Всъщност КОЙ поръча “Турците в България”?!

Риторичен въпрос или тема за “журналистическо разследване”?! Кой знае...

В текста на акад. Георги Марков, своеобразен послеслов в изданието на “ТАНГРА ТанНакКра” - “По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа”, както и в други части на изследването, всеки, който чете непреднамерено историята, ще намери частица от отговорите на въпроси, които повечето от нас днес си задават. Отговори, които трябва да се постараем да запомним в един по-дълъг, възможно най-дълъг времеви хоризонт, защото тези отговори са съдбовни не само за нас днес, но и за близкото и по-далечно бъдеще. Никога през вековете победителите не са се отказвали да пренаписват историята. Но върхът на техния разгул е, когато започнат да пишат учебниците по история за децата на победените. Мисля, че ние, българите, преживяваме това време, в което “меката сила” прави поредния опит да създаде поколение от лотофаги.

Всъщност, странно е хрумването на издателя на “Турците в България” да пусне подобно съчинение, защото официално „Вагабонд медия“ е единственото издателство в България, специализирано в издаването на двуезични (български и английски) месечни списания, гайдове, луксозни илюстровани книги и албуми... Няма да ги изреждаме, но ще отбележим иновацията в жанра – луксозното издание на клеветата и омразата на “Турците в България”.

Съвсем по английски. И съвсем по османски.