Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 13 (2015) ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Е-поща Печат PDF

Кражбата на История или нейната фалшификация са тежки престъпления без давност, които нанасят непоправими поражения върху паметта на поколенията. Пипалата на лъжата са дълги, но “краката й са къси”, защото не стъпват върху фактите. Измамниците разчитат, че с течение на времето написаните от тях небивалици ще се утвърдят и употребяват без “засичане” с изворите. Нацисткият министър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс отдавна го е изрекъл като класическо основно правило: “Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина”. Ето защо лъжата трябва да бъде опровергана и оборена незабавно, без да й се дава никаква възможност за паразитно съществуване.

Вярвам, че любознателният читател вече лично се е убедил – с тази книга (“По пътя на труповете от Плевен до Бристол. Лъжа” - Бел. Н.З.) ние обосновано изобличаваме поредната лъжа на хора с професионално отношение към нейното произвеждане, което никак не е лесно. Това не е да ви излъжат за два лева на улицата, да ви надпишат с пет лева сметката в кръчмата, или да ви “ударят в кантара” на пазара. Напоследък се появиха добре обучени и изпечени професионални лъжци, които словоблудстват на пресконференции и от телевизионния екран. Те мамят ловко и упоително, така че слушателите да вземат лъжата за истина, а истината им се представя като лъжа. Преднамерено стъкмени книги се разпространяват и на чужди езици в изпълнение на чуждата поръчка да очерниш собствения си народ с илюзията, че няма да оцапаш себе си, защото се отричаш предварително от корените си: “Вие, българите...”

Лъжите също са различни и дори казват, че има и “благородни” такива. За жалост тази с “тридесетте хиляди турски трупа” е толкова гнусна, че “удря дъното” на безочието. Измамниците нагло искат да ни убедят, че сме били пристрастени към “величието в българската история”, а те ни отрезвявали с напомнянето за нейните “падения”. Вярно е, че в Историята върховете се редуват с пропасти, но този процес може да бъде осмислен със средствата на науката, а не да се подчинява на определени поръчки за вътрешна и външна употреба. Необяснима е перверзията да изпитваш видимо злорадство от “разкритието”, че българите били вършили “лоши неща”, и да го продаваш на чуждата сергия.

Невероятно е твърдението на господин Антони Георгиев, че единствената подкрепа от турското посолство била “чашата българско вино” за “поливане” на злополучното съчинение (“Турците в България” . Бел. Н.З.). През последното десетилетие неоосманистката пропаганда на сегашния турски министър-председател Ахмед Давутоглу залива обилно от огромни бъчви турско вино България и Балканите, за да внуши, че те били преживели “златни османски векове”, но не ги разбрали навреме. Изпитан трик е възлагането на поръчки на чужди “специалисти” с уж “доказана обективност” да пишат и издават книги, както и да правят “сапунки” за “славата и величието” на Османската империя. Присвоиха си и моста на Кольо Фичето, както и по-малко известни чешми и часовникови кули от Възраждането като доказателства за “цивилизаторската мисия” на могъщата държава на три континента. Ако съберем сълзите, изплакани по “непрежалимата” империя, то ще препълним един голям язовир.

Република Турция разполага с богат фонд за пропаганда в чужбина, който да я представя в “европейски образ”, но в странното съчетание с носталгията по Османската империя. Преди 91 години Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, създава нова съвременна държава, която няма нищо общо с Османската империя. Днес нашата югоизточна съседка става все по-малко кемалистка и светска, а все повече ислямистка и неоосманистка. Дипломатическите приказки на Анкара могат да заблудят непосветените, но не и запознатите с нейните похвати да се влияе и въздейства върху т. нар. Ислямска дъга на Балканите, която самият президент Ердоган доразви и изви от Родопите и Западна Тракия към Лудогорието. Разбира се, че най-напред върви пропагандата за “доброто старо време”, когато под властта на султаните “всички са добрували” освен “душманите на Империята”, но тях пък “съвсем законно” са ги бесели.

Положението с чуждата пропаганда е твърде опасно, за да не прогледнат “заблудените”, че те стават съучастници в едно противобългарско дело. В случая “видните български учени” обслужват враждебна кауза, защото подобно преднамерено “опознаване на другия” води до изкривени представи за миналото, което нито може да върнеш назад, нито да го промениш и приспособиш към днешната имперска политика на Анкара.

Крайно време е да погледнем Историята в “очите”, за да извлечем изстрадани поуки за настоящето и бъдещето. Образът на днешна Турция не е онзи от “сапунките” около Босфора, а се крие в тъмните кръгчета на Анадола. Онези, които плачат за Османската империя, нека бъдат така добри да си я вземат в новите турски учебници по история. Ние няма да допуснем да разрушат след време и паметника върху лобното място на “душманина” Левски, защото за нас, българите, той е Апостола на свободата. Вземете си въжето от “либералната” бесилка, но ни оставете националния герой!

Моят съвет предупреждение към колегите е да не позволяват да бъдат употребявани за политически цели в неоосманистката програма на едно чуждо правителство, което се напъва “да повтори Историята” за сметка на балканските народи. Нека бъдем наясно, господа нови османци, че за вашата любима Империя няма място в Европа и не се опитвайте да ни пробутвате Сюлейман Великолепни с неговите еничари, защото ние си имаме Симеон Велики. Когато си мълчим, отсреща стават още по-нагли и измислят още по-големи лъжи. Ето защо сме задължени пред Историята и предците да изобличаваме незабавно клеветниците, което правим с тази документална книга срещу лъжата за “изнесената тор от скелети”. Ако поредицата от лъжи продължи, то и ние ще създадем поредица в защита на истината в Историята.