Докато премиерът Борисов потушаваше „бунта на кораба” - гласно изразеното с декларация на ПГ на ГЕРБ недоволство от продължаващото присъствие във властта на „опозиционната” формация ДСБ на Радан Кънев, светът се беше вторачил другаде. Първо – върху ситуацията в Сирия; второ – върху споразумението ЕС-Турция за реадмисия на нелегалните имигранти; трето, върху атентатите на „Ислямска държава” в Турция и Брюксел. Борисов каза, че атентатите на летището в Брюксел и в метростанцията, близо до сградите на ЕС, били показали, че ефективността на борбата с терора е нищо. Белгийците ни дишат праха, така както румънците правят в борбата с корупцията, обобщи самоуверено премиерът. В Румъния министрите крадели, затова ги вкарвали в затвора, а президентът им търсел политическо убежище в Молдова. И да се чуди човек защо тогава румънците не бягат в България? Глупава сган!
И светът не поглежда към нас, а гледа под лупа Сирия, която привлича вниманието му с няколко обстоятелства: примирието, нарушавано често от „умерената” опозиция; разпореденото от Путин изтегляне на част от руския военен контингент (понеже целите му били постигнати); възобновяването на мирните преговори в Женева за политически изход от кризата. „Какво успя Русия в Сирия?”, попита в. „Миллиет” (16.03.2016), и изброи няколко постижения на „великолепната тактика” на Путин:
• 9 хиляди самолетоизлитания на руската бойна авиация в Сирия;
• унищожени от нея 209 петролни и трансферни съоръжения;
• осигурено е повторното завземане от сирийската армия на 400 населени места;
• оказана е помощ на режима да си върне територия с обща площ от 10 хил. кв.км;
• Русия доказа на света своята сила, без да затъне в блатото на Близкия изток;
• Путин принуди света да приеме, че Русия вече е сила, която не може да се пренебрегва в Сирия;
• Путин подложи на военновременен тест най-новите руски самолети, танкове и ПВО-системи.
Разбира се, в Сирия ще останат 1000 руски военни, плюс самолетите и системите С-400, които контролират цялото небе над страната. Тоест, руското военно присъствие остава и може да бъде усилено при необходимост. По тази причина другият тиражен турски всекидневник в. „Джумхуриет” (16.03.2016) отбеляза: „Путин сложи едно, а взе три!”
Показателни са и поредицата публикации във в. „Вашингтон пост”: „Сирия показа, че Русия е изградила ефективна армия”, „Путин набута Обама в сирийското блато” и „Сирийците приветстват Путин като свой герой”. Подобни оценки ще отровят живота на нашите русофоби и „евроатлантици”, но няма как да бъдат представени като част от „хибридната война” на Русия срещу България.
Разбира се, кризата в Сирия и тази с нелегалните имигранти и бежанците, напиращи към Германия, далеч не са приключили. Неотдавна бе обявено създаването на кюрдско-арабска „Федерация Северна Сирия”, което разтревожи Анкара повече и от самоубийствените атентати на „Ислямска държава” в Анкара и Истанбул.
И империята запретна ръкави да осуети опасното начинание. Въпреки вероятността от нови взривове, в Анкара, столицата на „сигурната държава” Турция, се събраха представители на въоръжените сирийски антиправителствени групировки (над 106). А в Шанлъурфа вождовете на 45 племена (аширет) решиха да учредят срещу Партията на демократичното единство на сирийските кюрди (PYD) армията „Дейш Ашсир ел Шаркийе”.
Подкрепяйки такива „умерени опозиционери”, Анкара ще се опитва да саботира не само примирието в Сирия, а и Женевската конференция за мир.
Що се отнася до бежанската и мигрантската кризи, споразумението ЕС-Турция бе атакувано като незаконно и дискриминационно от страна на редица международни организации. Британският „Файненшъл таймс” дори написа, че европейските лидери са продали душите си на дявола Ердоган.
Турският премиер Давутоглу първо сравни преговорите с ЕС с пазарлък на сергиите в Кайсери, а след това нарече споразумението „историческо”. И напомни назидателно: „Вашите ценности са наши ценности, нашите ценности са ваши ценности!”. В почти фейлетонен коментар блогърът Исмаил Дженгиз написа, че Европа се е „турцизирала”. В смисъл, че Турция я накарала да заприлича на себе си.
Какво спечели Турция от споразумението с ЕС?
Първо, това, че броят на бежанците на нейна територия няма да се увеличава. В замяна на всеки върнат на Турция незаконен имигрант, ЕС ще взема от нея по един сирийски бежанец, докато се стигне до 72 хил. души, след което споразумението се замразява. При темп от 1000 души на ден, тази цифра ще бъде достигната за 72 дни.
Второ, Турция ще получи 6 млрд. евро до края на 2018 г., с които би трябвало да устрои намиращите се на нейна територия бежанци. Но като се има предвид, че от общо 2,7 милиона сирийци в Турция, едва 250 хиляди души са в бежански лагери, докато останалите са на „самоотглеждане”, ясно е, че тези пари ще бъдат „усвоени” за други начинания.
Трето. Турското предложение за едновременното отваряне на пет преговорни глави и спешно отменяне на визите за турски граждани от юни вместо от октомври-ноември 2016 г., бе обвързано с изпълнението на 72 критерия, на някои от които Турция няма никога да отговори. Ако ЕС се откаже от собствените си критерии и тръгне да приема Турция, въпреки потъпкването на свободата на медиите и словото и гражданската война в Югоизтока, ще нанесе на Европа по-тежък удар от терористичните нападения на ИД. Отпаднат ли визите за турски граждани, Анкара моментално ще издаде турски паспорти (ако вече не го е направила) на бежанците и ще ги натовари на автобуси до границата на България и Гърция. Така хем ще се разтовари от грижи, хем ще си харчи по живо по здраво отпуснатите от ЕС милиарди евро!
Последният пирон в ковчега на ЕС
ще бъде ударното отваряне и затваряне на преговорни глави, което ще породи илюзията за скорошно членство на Турция в ЕС. Това ще повлече нова вълна от търсачи на щастие в Европа, които ще използват Турция като предмостие в похода си на Запад.
Споразумението ЕС-Турция се оказва толкова „историческо”, колкото и онова от Мюнхен през 1938 г., с което Чембърлейн и Даладие се надяваха да умилостивят Хитлер, подарявайки му Австрия и Чехия. Пророчески са се оказали думите на Чърчил, отправени към британския премиер Чембърлейн: „Вие имахте избор между позора и войната. Избрахте позора, а сега ще получите и войната!”.
По повод на подписаното на 18 март в Брюксел споразумение за бежанците, Сами Коен написа: „Всички са доволни, освен бежанците” („Миллиет”, 22.03.2016). Струпалите се пред телената мрежа в Идомени „бежанци” се чувстват жестоко измамени. Ден преди подписването на споразумението за реадмисия „неизвестен извършител” им беше пробутал листовки на арабски език, които ги уверяваха, че ако вървят групово, никой не може да ги върне. На приложената схема на маршрута към обетованата Германия една река бе отбелязана като „пресъхнала”, но двама от опиталите се да я преминат се удавиха в буйните й води. Според „Миллиет” листовките били подписани от бившия германски министър на труда Блум, който твърди, че не е подписвал нищо, но и нищо не може да направи. Кой още вярва, че мигрантският поток е „спонтанен”, а не насочван? Било от ИД, било от Турция?!
Така или иначе, от 20 март трябваше да започне обратното приемане от Турция на мигранти от гръцките острови, но Атина заяви, че не е готова. Вероятно се е надявала струпалите се в Идомени мигранти да се насочат към „Източния Балкански маршрут”, тоест към България. На свой ред Виена предупреди, че очаква 1,1 млн. бежанци директно да тръгнат към България.
Излишно е да питаме дали страната ни е готова да посрещне подобно предизвикателство. Вместо ускорено да строи огради по границите с Турция, Гърция и Македония, правителството на Бойко Борисов провежда „сухи тренировки” по прикриване на границата и борба с тероризма. И то след като „рискове има, но няма непосредствени заплахи” от терористични атентати, както в Брюксел, според министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
На Шипка всичко е спокойно! И така, до следващия имиграционен напор, до следващия 18 юли (атентата на летище „Сарафово”)... Все пак предупрежденията за терористична опасност на Държавния департамент на САЩ няма винаги да се оказват „еднополова мъжка любовна история”, както в случая с хотел „Плиска”. Играта на властите „лъжливото овчарче” може да ни излезе солено. Дотогава Борисов ще се прави на ни чул, ни видял, отхвърляйки безумията на собствените си депутати и коалиционни партньори. На 23.03.2016 г. парламентът дебатира разпускането на скандалната комисия за проучване намесата на Турция и Русия в политиката на България. Преди това, след гласно изразеното несъгласие на Борисов, депутатите отмениха забраната на „дивото къмпингуване” и се отказаха от задължителния вот. А ден след атентатите в Брюксел започнаха да обсъждат законодателни мерки срещу финансирането на тероризма. Направо дърпат дявола за опашката. Не политика, ами политическо танго!
Европа продължава да се самоубива, завличайки и нас с капитулацията си пред Ердоган. Русия, разбира се, няма никаква вина за това падение.
Нищо ново под слънцето! Когато през 1453 г. османлиите опустошавали Константинопол, в Западна Европа се радвали, че ще се отърват от един съперник в лицето на Византия. Едва когато турците стигнали до Виена, европейците осъзнали, че сметките им няма да излязат. И пак кралят на Полша Ян Собйески им се притекъл на помощ, разбивайки Кара Мустафа пред стените на Виена през 1683 година. А руският император Александър I ги спасил от Наполеон Бонапарт. Нито Собйески, нито Александър I дочакали европейска благодарност. Напротив, през Кримската война (1853-1856) спасените от Русия се съюзяват срещу нея с Османската империя...
Няма добро ненаказано!
