Когато в началото на 90-те години на миналия век тогавашният лидер на ДПС, днес почетен председател на „българско -турската” партия Ахмед Доган казваше, че пътят на България към Европа минавал през Босфора, това породи възмущение. За пътя на България към НАТО обаче, това се оказа вярно, доколкото без подкрепата на Анкара членството ни в Алианса не би било възможно. А без да станем член на НАТО, според „Атлантик” №1 Соломон Паси, нямаше да ни приемат и в другия „демократичен” оазис – Европейския съюз... Макар че членството на Турция в НАТО не попречи тя и до днес да си остава извън Общия европейски дом. Но нещата се промениха: в лицето на бежанската и имигрантската кризи Анкара намери най-силния си коз в пазарлъците за европейско членство и с него успешно притиска бюрократите в Брюксел. Не е луд този, който изяжда две баници, луд е онзи, който му ги дава!
След постигането на
двете „стратегически цели” на България
„пътят към Европа” - през Турция, а не само през Босфора, беше освободен за бежанци и нелегални имигранти от Азия и Северна Африка. Качени от трафиканти на хора на „кораби призраци”, гумени лодки, или сковани от подръчни материали черупки, те потегляха към Европа от африканския или турския бряг. Едни, през Средиземно море, стигаха до италианския остров Лампедуза; други, потегляйки от турското Средиземноморско крайбрежие, дебаркираха на гръцките острови в Егейско море. Оттам се прехвърляха в континентална Гърция и накрая щурмуваха гръцко-македонската граница. През Босфора минаваха и продължават да минават мигранти и бежанци от Афганистан, Пакистан, Ирак, Иран, Сирия, Сомалия, Нигерия и други. Много от тях потеглят на рисковано пътуване, подгонени от глада, безработицата, хаоса и конфликтите, раздухани от „Арабската пролет” с нейните разрушителни за Близкия изток последици. Тоест, бежанската и имиграционната вълна съвсем не са следствие единствено на гражданската война (по-точно на чуждата военна намеса) в Сирия, нито на „диктаторския режим в Дамаск”. Разбира се, да се обвиняват за бежанската криза Башар Асад и другите „диктатори” в Близкия изток, особено когато са свалени от власт като Саддам Хюсейн и Муамар Кадафи, е много удобна позиция. Но тя е изцяло гнила, както би казал Бащата на народите Йосиф Сталин. Защото отклонява вниманието от истинските виновници за днешното „велико преселение на народите”, което раздели Европа както в годините на “студената война” и Желязната завеса. Докато „мутер Ангела” канеше бежанците в Европа, уверявайки, че няма таван за броя на онези, които ще бъдат приети, лидерите, правителствата и парламентите на други европейски страни реагираха не толкова толерантно. Срещу опасността Европа да се „ориентализира”, като се напълни с носители на нехристиянска и средновековна култура, в това число и терористи, излезли от редовете на „Ал Каида” и „Ислямска държава”, те използваха други средства.
Страни, като Унгария, Австрия, Словения, Чехия – така наречената „Вишеградска четворка”, България, Македония, Сърбия и дори Албания започнаха да се ограждат със съоръжения от бодлива тел срещу „новите варвари”, напиращи към сърцето на Европа.
За разлика от Меркел
която твърди, че Турция не шантажира ЕС, хора като унгарския премиер Виктор Орбан и чешкия президент Милош Земан имат зорки очи за рекета и пазарлъците на Ердоган. И изобщо не вярват, че Анкара полага усилия да спре бежанския и имигрантския поток.
Въпреки заплахите на Брюксел, унгарският премиер Орбан заяви: „Ако приема бежанци, да ме обесят на стълба!”
Възстановяването на граничния контрол от редица страни в Шенгенската зона, като Норвегия, Дания, Белгия, Словения, Хърватия, Унгария, Австрия и други постави под въпрос самото съществуване на Шенген. Но в същото време показа и че някои народи още не са забравили османското нашествие и добрините на „онова присъствие” и „съжителството” с османлиите. Техните водачи не се възторгват телешки от „Стратегическата дълбочина” на Ахмет Давутоглу, а заявяват на висок глас несъгласието си с днешните претенции на „новите османци” в Анкара Турция да получи „гаранции за правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства”: навсякъде, където те съществуват!
Някои оценяват като капитулация пред Ердоган споразумението за бежанците, което трябваше да бъде подписано на срещата на върха ЕС - Турция на 17-18 март 2016 г. в Брюксел. Основания за такива оценки даде още срещата на високо равнище в Брюксел от 7-ми и 8-ми март 2016 г. След нея турският всекидневник „Джумхуриет” (10.03.2016) написа: “Кавга заради Турция в ЕС: „Дадохме ключовете на султан Ердоган!””.
В камарата на представителите в Британския парламент се разгоря остра дискусия „за 77-те милиона турци”, на които ЕК обещава сваляне на шенгенските визи, а парламентът на Испания отхвърли с 227 от 350 гласа сделката за бежанците между ЕС и Турция. Руският сайт km.ru. я нарече „състезание по гребане”, а британският „Дейли Телеграф” отбеляза: „Турция не е приятел на Европа, поведението й е шантаж!”. Така или иначе,
Ердоган успя да раздели Европа
Дори „приятелят” на „Реджеп” (Ердоган), българският премиер Бойко Борисов, се закани да блокира сделката ЕС-Турция на 17-18 март, понеже България не била включена в проектоспоразумението за спиране на миграционната вълна. Преди това пък беше заплашил „да наложи вето” в Съвета на Европа, като вместо на срещата ЕС-Турция на 7 март отиде на българско-гръцката граница при гръцките фермери, които блокираха с тракторите си трите ГКПП с България.
Докато канцлерът на Германия Ангела Меркел, координаторът на бежанските политики в германското правителство Петер Алтмайер, министърът на правосъдието Хайко Маас и министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен правеха оптимистични изказвания относно „по европейското държание” на Турция и вероятността кандидатурата й за членство в ЕС да бъде поставена на дневен ред, крайно дясната и популистка пария „Алтернатива за Германия” (AfD) направи нещо, с което разгневи мюсюлманите и мултикултуралистите – предложи да се забранят минаретата, езанът (призивът за молитва) и сюнетите на мюсюлмански и еврейски деца в Германия.
На местните избори АФД изпревари дори партията на Меркел ХДС в две провинции и всички прогнози сочат, че на следващите парламентарни избори AfD ще влезе в Бундестага. Някои смятат, че със своята бежанска и имигрантска политика Меркел ще върне фашизма на власт в Германия. И то, за да угоди и да бъде похвалена от „султан Ердоган”. Според координатора по бежанските политики към германското правителство Петер Алтмайер, предложението на Турция във връзка с бежанската криза щяло да осигури спирането на бежанския поток: „Мигрантът, който плаща на трафикантите на хора, трябва да знае, че два дена по-късно отново ще се озове в Турция и парите му ще отлетят. С решителното прилагане на това споразумение, бежанският поток веднага ще приключи!”. На това турците му викат „акъл парасъ” (пари за ум)...
На какъв човек Европа, с решаващия принос на Ангела Меркел, „връчва ключовете”? На един все по-авторитарен и тираничен диктатор, който държи шлюза на бежанската река и го отваря, за да шантажира лидерите на ЕС и страните по „Балканския маршрут”.
Наистина е постижение да изкопчиш от Брюксел сума от 6 млрд. евро
които си поискал още през 2013 г., но тогава не са ти ги дали. Тоест, по 3 млрд.евро на година – до края на 2018-а. И то без никакви ангажименти за реадмисия на мигрантите, които вече са стъпили на гръцка и европейска земя, а само за тези, които тепърва ще стъпят там. Обаче и в този случай Европа трампи „кон за кокошка”: срещу двама приети обратно от Анкара, ЕС се ангажира да взема по един сириец направо от Турция! А там, според вицепремиера Ялчън Акдоган, има 2 733 784 сирийски бежанци („Миллиет”, 11 март). Което означава, че ЕС трябва да върне почти 6 млн. нови нелегални имигранти, за да си получи от Турция всички сирийски бежанци, намиращи се на нейна територия. И това ако не е постижение, какво е?!
Постижение е и това да се скараш с всичките си съседи, да останеш без нито един приятел, ако не се брои „стратегическото партньорство” със страната на Петро Порошенко. Неотдавна той посети Турция и се похвали, че тя никога не е признала „незаконната анексия” на Крим от Русия. Първата проява на това „стратегическо партньорство” вече е налице: според публикация в турските медии турската текстилна промишленост ще облича занапред украинската армия. Дотам ли я докара хунтата в Киев!
Що се отнася до България, тя създава най-малко грижи на Ердоган и Давутоглу. Въпреки очевидната намеса на Анкара във вътрешните ни работи и създадената по този повод временна парламентарна комисия,
външният министър Даниел Митов декларира:
„Оставил съм на своя турски колега да реши дали присъствието на посланик Сюлейман Гьокче е полезно за нашите отношения”. Ами че нали за неговия турски колега Мевлют Чавушоглу полезно е онова, което налива вода в турската мелница! Един официален васал би се държал с по-голямо достойнство!
Но и Борисов, и Митов имат примера на бюрократите в Брюксел. А те критикуват с половин уста посегателствата на режима в Анкара срещу опозиционните медии (след в. „Заман” държавата изпрати трима синдици и в централата на свързаната с групата „Заман” информационна агенция „Джихан”), но мълчат за „операциите срещу терора”, провеждани от войската, жандармерията и полицията в Югоизточен Анадол. За 103 дни „операции” срещу ПКК, само в околиите Варто (вилает Муш), Силван, Сур, Лидже, Диджле и Бисмил (вилает Диарбекир), Джизре, Силопи и Идил (вилает Шанлъурфа), Нусайбин, Даргечит и Дерик (вилает Мардин), са били „обезвредени”, тоест убити, 1265 активисти на ПКК („Миллиет”,10 март 2016).
Близо 200 000 жители са били изселени от родните краища. Загуби са понесли и силите за сигурност: само в Сур от 28.11.2015, до завършването на „операциите” на 09.03.2016 г., са загинали 63 служители от силите за сигурност.
На фона на тази „борба с тероризма”, турските медии тиражираха шокиращо твърдение. А именно, че дагестанката Кристина Тихонова (с кодовото име „Сюмейе”), която позира в интернет с отрязаната главичка на повереното й дете в Москва, преди да извърши чудовищното си престъпление е пътувала до Турция. Тук очевидно е понаучила нещо за престъпния занаят. И тя била отмъщавала за убийствата на мюсюлманите в Сирия! Защо тогава не обезглави някой член или симпатизант на „Ислямска държава”?
Другите „постижения” на „султан Ердоган” са известни до болка: неглижиране на неудобни решения на Конституционния съд; съдебни дела за обида на държавния глава срещу журналисти, опозиционни политици и дейци на Конфедерацията на революционните работнически профсъюзи (ДИСК); хвърлени в затвора вестникари по скалъпени обвинения за „политически и военен шпионаж”, „връзки с паралелната структура на Фетхуллах Гюлен”, „подкрепа на терора” и „опити за сваляне на правителството”; искания за снемане на имунитета на депутати от опозиционната HDP (Демократична партия на народите) и т. н. На тези изпълнения на диктатора Ердоган не реагира нито една от „евроатлантическите турско-български партии”: нито ДПС, нито НПСД, нито ДОСТ. Всички те се ръководят от поговорката „Дюшенин досту олмаз” („Падналият няма приятели”).
Що се отнася до българското правителство, премиерът Борисов плаши гаргите, че ще блокира споразумението ЕС-Турция. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова обещава: „И ние можем да поискаме да връщаме имигранти на Турция”. А министърът на външните работи Даниел Митов уверява: „България и Турция ще преговарят по допълнителни условия за реадмисията на мигранти”.
Обзалагаме се, че Анкара ще постави такива „допълнителни” условия, че София сама да се откажем от реадмисията. След като Даниел Митов не смее да изгони дори самозабравилия се турски посланик Гьокче, а го оставя на милостта на Мевлют Чавушоглу, как ще поставя и отстоява допълнителни условия за реадмисията? Небъдна е тая работа!
А от Виена, ЕК и ЕП идват тревожни предупреждения, че след като Македония, Сърбия, Словения и Хърватия затвориха границите си, бежанците ще се насочат или към Албания и Черна гора, или към България. И както писа Светослав Терзиев („Сега”, 10 март), “Накрая Турция ще се намърда в ЕС заедно с бежанците. Европа плаща на Турция „данък спокойствие” чрез дискретен отказ от Копенхагенските критерии”.
В самата Турция не всички са убедени в осъществимостта в кратък срок на плановете за европейско членство, които кроят управляващите ислямисти в Анкара. Има и такива, които виждат нещо неморално в пазарлъците по бежанската криза между ЕС и Турция. Например,говорителят на опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) Селин Сайек Бьоке разкритикува „по европейското поведение” на правителството на Давутоглу: “Заради 3 млрд. евро помощ, които ЕС ще даде за сирийците в Турция, настоящият авторитарен и недемократичен режим докара страната до положението на просяк без авторитет, който безпринципно се пазари за човешкия живот”.
Но докато откъм Европа, с малки изключения, духат благоприятни ветрове за към Анкара,
откъм САЩ идва смразяващ хлад
Преди да потегли на визита в САЩ (29 март - 4 април т.г.), Ердоган получи такъв „приятелски огън” от стратегическия си партньор, че Илхан Танър написа във в. „Джумхуриет” - „Америка изтри Ердоган!”.
Първо от Пентагона, чийто шеф, секретарят по отбраната Аштън Картър, оглавява фронта на противниците на Ердоган, заявиха: “С Ердоган не ще можем да победим „Ислямска държава”!
После, в разговор с журналиста Джефри Голдбърг от издаваното във Вашингтон списание „Атлантик”, президентът Барак Обама каза, че е смятал Ердоган за умерен мюсюлмански лидер, а той се оказал „пълно фиаско, авторитарен лидер”. Според Обама, на Близкия изток му трябват „умни авторитаристи”, какъвто Ердоган очевидно не е... Понеже не отговаря на американските очаквания, не иска да използва огромната си армия в борбата с „Ислямска държава”(ИД) и цели осем месеца е държал ВВС базата „Инджирлик” затворена за самолетите на антиджихадистката коалиция. Нещата се променят, защото „Инджирлик” вече е отворена за съюзниците, а турските военни вече се окопават на метри в сирийска територия. Не срещу ИД, а срещу кюрдските отряди за защита на населението YPG.
Докато в Анкара умуваха как да отговорят на „приятелския огън” и очакваха опровержение на написаното в сп. „Атлантик”, в. „Вашингтон пост” публикува обща статия на бившите посланици на САЩ в Турция Мортън Абрамовиц и Ерик Еделман, които критикуват турските власти и призовават Ердоган или да се реформира, или да подаде оставка, ако иска да осигури светло бъдеще на страната си. Говорителят на Президентството на Турция Ибрахим Калън им отговори с голямо възмущение: “Дните, в които ни давахте указания отминаха, господа!” („Джумхуриет”, 12.03. 2016).
Контраударът на Белия дом не закъсня:
говорителят на американския президент Джош Ърнест припомни, че турското правителство не подкрепя достатъчно универсалните ценности, които Америка отстоява вкъщи и в световен мащаб. И даде пример с опозиционния вестник „Заман”, който за един ден бе „одържавен”. По повод предстоящата визита на турския президент, който възнамерява да присъства на Конференцията за ядрена сигурност (29- 31 март 2016), Джош Ърнест намекна, че още няма потвърждение от Белия дом за тази визита на Ердоган.
Междувременно, зам.-председателят на НРП Бюлент Тезджан внесе в прокуратурата сигнал за „подкрепа на терора” срещу президента Реджеп Ердоган, премиера Ахмет Давутоглу, вицепремиерите Бешир Аталай и Ялчън Акдоган, министъра на вътрешните работи Ефкан Ала и директора на МИТ Хакан Фидан. Повод за това очевидно му е дало изстрелването от сирийска територия на 8 ракети срещу град Килис и изтеклият в медиите запис на телефонен разговор с краткото: „Ще заповядам да ги изстрелят!”. Според в. „Джумхуриет” (09.03.2016), гласът от записа е на шефа на МИТ Хакан Фидан.
Ето така се води „борба с терора”. Въпреки предупрежденията от САЩ и военното разузнаване за готвен терористичен атентат, на 13 март вечерта пред автобусната спирка „Къзълай” в Анкара се взриви движеща се кола-бомба. Броят на загиналите граждани достигна 37, а този на ранените 125, от които 19 тежко. За пет месеца това е третото масово клане в турската столица. Близък на изчезналата при взрива 16-годишна Дестина Парлак, изплака: „Вдън земя да потънат и управлението ви, и президентството ви!”. Дали няма да го осъдят за обида на държавния глава?!
Що се отнася до лелеяната от Ердоган президентска система, в словото си пред конгреса на Партията за свобода и солидарност, съпредседателят на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ квалифицира президентското управление, като „един вид халифат, олицетворяван от авторитарното лидерство на само един човек”. Тази оценка не е пресилена, защото на 7 март в центъра на Анкара, в спортния салон „Ататюрк” се проведе „Международна конференция за халифата”. Поводът беше 92-годишнината от отмяната от Ататюрк на халифата в Турция, но 5000-ите участници във форума заявиха, че халифатът отново ще се установи в земите на Анадола. Ако е рекъл Аллах, Европа ще преглътне и това!
Накрая в „джихада” се намеси и съпругата на президента Емине Ердоган. Тя каза нещо, от което Ататюрк сигурно се е обърнал в гроба: харемът бил училище! Училище за какво? Заместник-председателят на НРП Ясемин Йоней Джанкуртаран й отговори подобаващо: “Ако Емине го намира за много полезно, може да направим харем в една част от сарая с 1000 стаи!.. Жените идваха в харемите като отвлечени”.
„Съжителство” ли?! “Традиции” ли?!
Престъпният семеен кръг се затвори. Той започна с един бивш футболист Реджеп Ердоган, мина през неговия син Билял, контрабандист на краден иракски петрол от „Ислямска държава”, разследван в Италия за пране на пари, стигна до президентския зет Албайрак, направен от тъста си министър на енергетиката, и завърши с изцепките на Емине Ердоган. Очакваме да си покаже рогата и дъщерята на Ердоган.
Добре че беше решението на КС за освобождаване на журналистите Дюндар и Гюл от затвора в Силиври. Това, според някои, е спасило премиера Давутоглу от по-остри критики на срещата на върха ЕС-Турция в Брюксел на 7 март 2016 г. Само председателят на Съвета на Европа Доналд Туск му напомни, че свободата на медиите е основен принцип за общността, към която той се е запътил. Обаче турският КС не може да спаси Давутоглу от авторитарния лидер „султан Ердоган”, уподобил го на бирник или тахсилдар (инкасатор). Но въпреки негативните оценки на Обама и на половин Европа за Ердоган и неговата дясна ръка Давутоглу, „мама Ангела” е на мнение, че Турция не шантажира Европа.
Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види!
