• България има остра необходимост от клиополитика
Не е възможен точен и верен геополитически анализ на актуалната ситуация без оценката на важните моменти от нейното историческо начало. Който е пренебрегвал историческите предпоставки на настоящето, е обречен да загуби битката за бъдещето. Историята не е полуфантастичен разказ за миналото; историята е сложна плетеница от минали, настоящи и бъдещи събития; тя е единна система от сложен процес със своите закони, които и до днес познаваме много малко.
Изминалият четвърт век от внезапното рухване на единия от двата водещи геополитически колоса събуди задрямалия интерес на културна Европа към историята и най-вече към нейната съставка – миналото на света, и преди всичко - на Стария континент. Затова и най-актуалното изследване на световните събития се опира и на непременния анализ на знакови събития, останали назад в миналото.
Този анализ се отличава от геополитическия и затова ще го наречем клиополитически – по името на древногръцката муза на историята.
От такъв именно характер е и настоящият анализ на началото и причините за първата “студена война”, които са събитийно свързано със знаменитата реч на У. Чърчил пред академичното тяло на университета в американския град Фултън, изнесена на 5 март 1946 година.
Тук У. Чърчил гостува като частно лице – преди половин година той и неговата партия са загубили изборите и на власт във Великобритания е Лейбъристката партия. В резултат на това във втората половина на Потсдамската конференция на победителите над нацизма от страна на Лондон се явява новият премиер на страната – лейбъристът Клемент Атли.
И в Потсдам, въпреки настояването на Й. В. Сталин, към „клуба на тримата големи”, не се присъединява представител на Франция. Тогава, през пролетта на 1940 година, с пълна сила се проявява неприязънта на У. Чърчил към Франция, злорадството му, че тя никога вече няма да има статута на велика сила .
От „клуба на тримата големи” липсва и друга голяма фигура – президентът на САЩ – Ф. Д. Рузвелт, починал в самия край на войната – на 12 април 1945 г. От старата тройка на конференцията присъства само Й. В. Сталин .
Споменатите по-горе събития – и особено смъртта на Ф. Д. Рузвелт, – ще окажат съдбоносно влияние на историческото развитие на Европа (а и на целия свят!) през следващия половин век...
Но какво всъщност става във Фултън? Получил почетното звание „доктор хонорис кауза” на местния университет, У. Чърчил – в отговор на удостояването, - произнася не протоколна академична лекция, а блестяща програмна политическа реч. И не само програмна, но и историко-оценъчна реч.
От нея лъха самочувствието на победител и няма нито нотка на съжаление от страна на оратора, че в този момент той е просто частно лице, и вече сякаш без политическо бъдеще. Това е така, защото Великобритания оцелява във войната и продължава да бъде велика сила, а планът на У. Чърчил за бъдещото устройство на света побеждава над плановете на двамата му велики партньори - Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин.
Планът на Ф.Д. Рузвелт произтича от особеното място, което САЩ заемат в световното развитие от последната третина на 19 век - първа индустриална сила и най-мощната икономика в света, измествайки от това място Великобритания. Но въпреки това финансовият център на света си остава Лондон. Борбата на САЩ е да измести от тук бившата си метрополия.
От определена гледна точка историята на САЩ е история на еманципацията им от британска зависимост. В пълна мяра това се извършва в края на Втората световна война с т. нар. Бретънуудско съглашение, с което доларът е определен за световна разменна валута.
Този стремеж към изместването на Британската империя от водещите й позиции в света е политическа идея на преобладаващата част на американския истаблишмент. Неин ярък представител е Ф. Д. Рузвелт. И това става ясно на двете срещи на „голямата тройка”, както и от няколкото му двустранни разговори с У. Чърчил.
В следвоенното устройство на света американският президент е виждал две мирно съжителстващи супердържави - САЩ и СССР.
Но в северноамериканския политически елит има и друга концепция – тази за англосаксонското господството над останалия свят. Според нея единството между САЩ и Великобритания е от жизнена важност и не се подчинява на никакви конюнктурни колебания. Неин твърд привърженик е вицепрезидентът на Ф.Д. Рузвелт – Хари Труман.
В началото на 20 век тази концепция има съвсем малко привърженици сред американския икономически и политически елит. Но след Първата световна война, когато от длъжник САЩ се превръщат в кредитор на Великобритания, концепцията за тясна близост между двете страни се превръща в ясна политическа линия, набираща все повече и повече привърженици. С внезапната смърт на 62-годишния Ф.Д. Рузвелт, 25 дни преди края на войната в Европа, и поемането на неговите президентски функции от Хари Труман, англосаксонската линия печели окончателно във външната политика на САЩ. И така – до наши дни...
Важен е, разбира се, и проектът на Й.В. Сталин за следвоенното устройство на света, но преди всичко на Европа. Като лидер на страната, дала решителния принос за победата над нацизма, но същевременно и с най-много човешки жертви и колосални материални загуби, той се води от съвсем различна от съюзниците си логика на своите намерения. Той знае геополитическата тежест на СССР, знае и за скритите апетити както на враговете, така и на съюзниците си към несметните материални ресурси на своята страна.
Но към това се прибавя и едно друго обстоятелство – уникалната, соцалистическата обществена система на Съветския съюз .
След неуспеха на международното комунистическо движение в Испанската гражданска война Й. В. Сталин е наясно, че Съветският съюз още дълги години напред ще бъде сам в строителството на социализма. Няма нищо общо с истината, че съветският лидер е искал непременно да „съветизира” Източна Европа. Ако бе така, Коминтернът никога не би бил разпуснат. А той е разпуснат, при това по инициатива на самия Й.В. Сталин, през пролетта на 1943 г., т.е. веднага след разгрома на хитлеристите при Сталинград...
След опустошителната война на Съветския съюз са необходими мир и спокойствие. Но за да ги има, трябва да бъде гарантирана сигурността на страната.
По онова време геополитически най-уязвима е западната граница на СССР. Преди войната, от Балтика да Черно море, с усилията на Полша и на нейните западни покровители, бе прокаран „санитарен кордон срещу болшевизма”. Три от държавите от този ”кордон” бяха изпратили националните си армии - над един милион войници – на Източния фронт. Затова реалистичният стремеж на Й.В. Сталин бе: от Финландия до Балканите да се създаде пояс от демократични и приятелски настроени към СССР държави с народнодемократично (но не социалистическо!) обществено устройство. За никаква „желязна завеса” между Изтока и Запада” още не можеше да се говори.
Тя бе спусната през 1948-1949 г., когато бе огласен планът „Маршал”, разпалена бе гражданската война в Гърция, създадени бяха Федералната република Германия и НАТО.
В Италия и Франция с фалшифицирани избори комунистите бяха отстранени от коалиционните правителства в тези страни. “Студената война” се разрази с пълна сила...
И все пак - каква бе концепцията на У. Чърчил за следвоенния свят?
Първо - ясно бе, че Франция – многовековният съперник на англосаксонска и англиканска Англия, вече никога няма да бъде същата, каквато бе до 1940 г.
Второ – повален е завинаги могъщият съперник и страшен враг на Британската империя – Германия. Не просто нацистка Германия, а Германия изобщо!..
Но оставаше още една - трета точка от плана на У. Чърчил: унищожението на Русия. Не просто на Съветска Русия, а на историческа Русия!
Ако през 1938 г. тогавашният британският премиер Невийл Чембърлейн бе споделил с българския цар Борис Трети, че той няма нищо против Русия, а е “само срещу обществения ред, установен в нея”. За У. Чърчил обаче Русия бе неизменен, многовековен историко-цивилизационен враг, който трябва не просто да бъде обезсилен или повален, а да бъде физически унищожен.
Тази цел, за която светът доскоро само се досещаше, вече стана известна от разсекретените архиви. Става дума за операция „Немислимо”, разработена от Щаба за обединено планиране на съюзните армии, т.е. на армиите на САЩ и Великобритания. Планът за операцията е поръчан от Военния кабинет в Лондон, вероятно още преди смъртта на Ф.Д. Рузвелт, и подписан на 22 май 1945 г., т.е., две седмици след капитулацията на нацистка Германия!
Тази операция, определена от самите й автори като „тотална война” срещу СССР, е трябвало да започне на 1 юли 1945 г.
Всъщност, година и половина преди речта на У. Чърчил във Фултън “студената война” вече е била в ход...
