Почти всеки запитан ще каже, че светът днес е полудял. И то толкова е полудял, че се е превърнал в хаос. Може и да е така, но ако си спомним Шекспир, трябва да перифразираме, хаос – да, но в него има система! Това просто означава, че хаосът е управляем. Могъщи сили, добре организирани и с много пари, тласкат света и всички нас, към това, което на научен език се нарича край на историята. При това не в смисъл на апокалипсис, колкото на корпоративна пирамида, чиято вертикала е построена върху принципа на пълното (тотално) контролиране на основата. Основата, това сме ние, обикновените дребни незначителни хорица, които, кой знае защо, се самовъзприемаме като венеца на природната еволюция. И подиграваната плашеща тоталитарна държава на социализма ще се окаже в сравнение с тази корпоративна пирамида детска градина...
За да се стигне до това състояние, в момента се води грандиозна невидима война, на която забелязваме само смътните очертания и рядко някои по-ярки прояви.
Това е еволюционна война
Война срещу Природата. Война срещу Бога, срещу Човека и срещу всичко друго, което си намислите и което се смята за пречка за победата на Онези, които водят войната.
Онези са малка група хора (по преценка на авторитети – около няколко хиляди), самоосъзнали се и самопровъзгласили се за абсолюта на Вселената, които върху награбените и крадени пари искат да станат безсмъртни, и главно – без да загубят парите.
За постигането на тази цел останалите хора на планетата са без значение
Те са разходен материал, инструмент за постигане на целта, с тях може да правят каквото си поискат. Затова и в хода на еволюционната война се прави така нареченият рефрейминг - термин, описващ процедури за преосмисляне и преустройване на механизмите за възприемане на света, на мисленето и поведението, чрез които се премахват “вредни” психологически шаблони. Много метафори, приказки, анекдоти може да се разглеждат като примери за рефрейминг, където събитията се поставят в определена “рамка”.
В такава рамка искат да ни поставят и с нашумялото събитие под логото “Панамагейт”. То трябва да представлява гигантско настъпление срещу световната корупция. Поход срещу прането на пари. Аспект от борбата срещу световния тероризъм и най-вече срещу “вредните и античовешки” диктатури по света. На прицел са взети офшорките.
Но дали те са някакви незаконни, криминални и бандитски образувания? И ако е така, защо досега са търпени?
Офшор (от англ. Offshore - “извън брега”) е финансов център, привличащ чужди капитали за сметка на предлагани данъчни и други услуги на чужди компании, зарегистрирани в страната-център. Използването на ошфори е един от най-ефикасните начини за данъчно планиране. По редица оценки на специалисти общите финансови средства, концентирани в ошфорите, са около 20-25 трилиона долара.
Самият термин за първи път се появява в САЩ в края на 50-те години на 20 век за означаване на
финансова организация, избягваща държавен контрол чрез географска избирателност
Но самите ошфорни сметки са познати още от времето на Елада. Те са били ползвани от финикийските търговци за прокарване на контрабандни стоки. В 15 век схемите са появяват във Фландрия, а през 18 век - в САЩ.
През 1970 г. редица островни територии на Британската империя получават независимост, но новите държави нямат природни средства за развитие и офшорният бизнес става единственото средство за получаване на доходи.
До началото на 21-ви век никой не се занимава с ошфорите и те непрекъснато процъфтяват. Но след разпадането на Съветския съюз и на европейския социализъм планетата стана успешна арена на Глобалния капитализъм и финансиите също трябваше да станат подконтролни на Глобалния доминатор.
Първата атака беше проведена през 2013 г., когато в световната преса попадна информация за собствениците на офшорни компании. Скандалът беше наречен по аналогия с Wikileaks - Offshore Leaks (от leak - “изтичане”). Съгласно публикуваните данни, списъкът включваше 120 000 фирми – “пощенски кутии”, и имената на 130 000 частни лица от 140 държави. “Атаката”
странно съвпадна по време с геополитическото възраждане на Русия
Втората атака стана в началото на 2016 г., когато бяха публикувани 11,5 милиона документа с данни за офшорни сметки на редица бивши и действащи световни лидери. Публикацията се базираше на изтичане на информация от панамската компания “Mossack Fonseca”, която оказва юридически услуги при регистрация на офшорни компании в Панама. Автентичността на документите, която не подлежеше на съмнение с техния брой, бе проверена на два пъти от мюнхенски вестник и от в. “Монд”. Тя беше потвърдена от няколко писма, изпратени на клиенти на “Мосак Фонсека” и консултирани от “Монд”, който се позова на “нерегламентиран достъп до сървъра, чрез който някои информации са получени от трета страна”.
Втората „атака” по време съвпадна с геополитическата победа на Русия в Сирия!
По повод на “атаките” британският премиер Дейвид Камерън заяви: “Ние трябва да знаем истинските собственици на компаниите, които се обогатяват за тяхна сметка с избягването на дънъците. Нужни са ни нови механизми и средства за добиване на такава информация, за да знаем къде транснационални групи плащат данъци и да препятстваме тези, които недобросъвестно манипулират системата.” (Remarks by President Obama and Prime Minister Cameron of the United Kingdom in Joint Press Conference, 13.05.2013 г.).
Така се очертава
главната цел на проекта „Панамагейт”
- пълният, глобален контрол върху всички планетарни парични потоци. Глобалният доминант не може да допусне по планетата да стават неща, които той не може да контролира, особено когато става дума за пари. Отсега нататък в глобалния свят ще могат да действат само транснационални компании и банки, които за получаване на печалба не се нуждаят от офшорно прикритие.
Но това не е всичко - проектът, които в английска траскрипция се нарича “PanamaPapers” (започнат през 2006 г.), преследва и други, така да се каже, странични цели, не по-малко важни за поръчителите. За тях ще стане дума по-надолу.
Дрю Съливан, журналист, основател на проекта за разследване на престъпления и корупция (OCCRP)
получил за проекта „PanamaPapers” 6 милиона долара от Държавния департамент на САЩ (politikus.ru, 5.04.2016 г.). Като журналист Съливан е работил във вестниците “Tennssean” в Нешвил и в “Associated Press”. Преди това е авиокосмически инженер по совалките, откогато датират неговите връзки с ЦРУ. Съливан е основател на организацията Journalism Development Network, за която нищо не е известно, освен че регулира работата на OCCRP и е посредник между нея и правителството на САЩ.
Последните години показват какви средства е получила организацията на Дрю Съливан от администрацията на САЩ:
2011 г. - 2 376 639 щ.д.
2013 г. - 200 156 щ.д.
2014 г. - 2 581 865 щ.д.
2015 г. - 1 185 158 щ.д.
Подобни механизми за формиране на общественото мнение бяха тествани в WikiLeaks, така че последният доклад по ошфорите не е изключение, а просто следване на правилата и схемите по диверсионите дейности в глобалното информационно пространство: в публичното пространство изтича изфабрикувана информация, уж открадната от правителствени структури, която разобличава действащата власт. За да се повярва на фалшификата, се добавя и достатъчно количество достоверна секретна информация. Но отнесено към актуалната афера, направеното е само началната крачка, първата вълна от планираното цунами.
Все повече се оформя мнението, че това е инициатива, идея и разработка на ЦРУ - нещо като “контролирано изтичане”. Ето какво заяви главният редактор на руския вестник “Независимая газета” Константин Ремчуков (либерал и “демократ”): „Разследването е слабо. Ако е станало изтичане, то това е ЦРУ. Мъчат се да ни кажат, че става дума за някаква разочарована любовница, но това е блъф” (К. Ремчуков пред „Эхо Москвы”, ng.ru, 5.04.2016 г.).
Официалният представител на държавния департамент на САЩ Марк Тонер потвърди, че правителството на САЩ е финансирало журналистическото разследване на панамските офшори (politikus.ru, 9.04.2016 г.). Така се очертава още една от страните на глобалната цел на САЩ в тази афера – не само контрол върху финансовите потоци по света, а тяхното пренасочване изцяло към САЩ. Тъй като съвкупният ошфор е по-силен от националните държави, най-верният подход е той просто да се прехвърли в САЩ. През цялото време американците решаваха стандартна задача: как да убедят богаташите по света, че САЩ е най-сигурната страна за укриване на пари. Днес наблюдаваме финала на този процес.
Ако преди две-три години бихте попитали експерти в коя страна е най-сигурно да се крият пари, щяхте да чуете само няколко страни: Швейцария, Кипър, Лихтенщайн. Ежегодно в тях се стичаха трилиони долари – само Китай е “загубил” в ошфорите през последните десет години повече от трилион долара. За сравнение: годишният държавен бюджет на САЩ за 2015 г. е един трилион.
И тези ручейчета и реки течаха в “данъчния рай”, съществуващ в много страни без... САЩ. Пита се, каква задача при това положение се оказва първостепенна за най-голямата световна икономика, която годишно губеше по 100 милиарда долара от невнесени данъци?
Веднага след като стана президент, Барак Обама обяви “кръстоносен поход” срещу ошфорите, а на 5.01.2008 г. заяви: “На Каймановите острови има едно здание, в което са разположени 12 000 американски корпорации. Това е най-просторното здание в света или най-голямото мошеничество в света. И ние ще разберем за какво става дума”.
Така започна подготовката на “Закона за данъчната дисциплина”, отнасящ се до използването на чуждестранни влогове, приет през май 2010 г. Чрез поредица междудържавни споразумения САЩ успяха да подчинят на този закон над 100 държави. Те се задължаваха да предоставят на САЩ всички данни за сметки на американски граждани в чуждестранни банки. Първи под американската преса попаднаха швейцарските банки – наложи се да бъде ликвидирана прочутата швейцарска банкова анонимност.
Финансовите потоци по планетата изпаднаха в паника в търсене на сигурно убежище. И ето, САЩ им го предложиха – четири американски щата: Делауер, Невада, Южна Дакота и Уайоминг.
САЩ останаха единствената страна, където банковата тайна е неограничена!
Сега в тих скромен дом в Уайоминг са регистрирани не 12 000 компании, както на Кайманите, а цели 285 000 корпорации.
Ето защо в Панамагейт няма американски граждани (politikus.ru, 9.04.2016 г.). С тази операция САЩ още един път доказват своята планетарна доминация и своята роля да създават и пишат правилата на икономическата игра (Александр Попов, novayagazeta.ru, 7.04.2016 г.).
Главната цел е почти постигната (perevodika.ru, Тайлър Дерден, „Mossack Fonseca: нацисты, ЦРУ и связь с Невадой... и почему теперь настала очередь Ротшильда”, 9.04.2016 г.).
Остава втората, не по-малко главна цел на Панамагейт: икономическото съкрушаване на “непослушните държави”
и на първо място Русия и Китай.
Трябва да се отбележи, че задаващото се ново глобално равнище на борбата с офшорките поставя в много уязвимо положение „елитите” в постсъветското пространство и на първо място в Русия. Специфичната руска приватизация помогна за дълбоко проникване на офшорните практики. Под тяхно прикритие се провеждаше и провежда досега износът на капитал и се маскираха като „външни” вътрешните инвестиции. Когато това стане обществено достояние, САЩ и техните западни съюзници неминуемо ще поставят въпроса за „криминалния” характер на руската държава и ще поискат, като минимум - нейната санация, а като максимум – нейната деструкция. Това е неизбежно. (”В глобальном мире без офшоров легальными будут только транснациональные корпорации”, warandpeace.ru, 7.04.2016 г.).
Точно в такъв смисъл бъдещите изтичания на списъци и лични данни ще продължава – информационната анаконда ще затяга примката около Русия и нейния президент, ще принуждава „елита” да отслабва верността си към властта и мотивацията да работи в полза на интересите на руската държава. По всяка вероятност главният коз на операция Панамагейт още не е на масата.
Споменатите 140 световно известни личности се набиват на очи при разкриването на офшорните компании
Сред тях са украинският президент Петро Порошенко, кралят на Саудитска Арабия Салман, децата на президента на Азербайджан, президентът на Аржентина Маурисио Макри, премиерът на Исландия Сигмундур Давид Гунлагсон, на британския премиер Дейвид Камерън. Там са и аржентинският футболист Лео Меси и бившият президент на УЕФА Мишел Платини. Не са пропуснати и много други бивши лидери - бившите емир и премиер на Катар, бившият иракски премиер Аяд Алауи, бившият премиер на Украйна Николай Азаров, бившият президент на Судан и много други. Тези личности трябва да се разглеждат като колатерални жертви (неизбежни странични жертви на военен конфликт).
Войната продължава. На прицела е руският президент Владимир Путин. Срещу него се използа вече поизтъркания метод за „персонализацията на злото”. Той беше приложен твърде успешно в Югославия, Ирак и Либия. Той е продължение на древното военно правило: убиваш главнокомандващия на противниковата армия и тя се разпада. Впрочем, правилото се използва не само от военните – виж Йоджалан, Наджибула и разбира се – мафията! (този подход през Втората световна война се готвеше за Хитлер и Сталин). Обяснението за Русия принадлежи на известния руски журналист и политик Александър Проханов. „Централизмът на руската държава е такъв, че поведението и самочуствието на лидера се отразява върху всички държавни институти, върху работата и на най-дребните и незабележими чиновници, на самочувствието на целия народ. Следователно, води се лов не на Путин, а на руската държава. Бият по нея не само с ловни пушки, но и с оръдията на главния калибър. Центърът, от който се коригира стрелбата, са закритите секретни лаборатории, в които мишената се изследва по всички възможни направления – изследват неговия характер и привички, неговите пристрастия и увлечения, неговото здраве, приятелският кръг, жизненият път с всичките му грешки и успехи. Това кълбо от знания използват специалисти като психолози, лекари, физиономисти, футуролози, историци, заедно с врачки, феномени и гадателки от всякакъв род. Те създават мощните „артилерийски снаряди”, използвани срещу мишената и от вътрешните врагове.
Това е своеобразна артподготовка за главния, основен удар, който обикновено е сакралната жертва. Още сега се готви персона, която ще хвърлят върху черния олтар и в чиято смърт ще обвинят руския президент. Това вече се е случвало – журналистката Политковска, убита на рождения ден на Путин, политика Немцов, убит на кремълския мост под прозорците на кабинета на Путин. Като зомбирани от Холивуд, американците използват римейк на значими исторически събития, в случая – избиването на стрелците от Петър Велики, чиито трупове са провисвали по стените на Новодевическия манастир под прозорците на княгиня София. Сакралната жертва е мистичен подход, който човърка подсъзнанието на мишената.” (“Световод тьмы и революция справедливости”, Александър Проханов, zavtra.ru, 7.04.2016 г.).
Първият контраудар на Руската федерация последва мълненосно –
Путин създаде Национална гвардия под свое лично ръководство
За командващ на Националната гвардия се предвижда бившият началник на личната охрана на Путин, а за негов заместник – Рамзан Кадиров. “Путин е отхвърлил всички надежди да се помири със Запада. Той разбира, че него ще го притискат отвсякъде и че процесът не може да бъде спрян. Той не иска окончателното скарване със Запада, но е наясно, че ситуацията безвъзвратно се е променила” ( Станислав Белковски, mk.ru, 28.03.2016 г.).
Като заключително обобщение може да се каже следното:
Свидетели сме на приближаващия край на финансовата история на света. Коварният план е прост – да се преустрои световната икономика така, че шепа неприлично богати плутократи да поемат контрола върху всичко. Това е главната цел. Те искат всичко (warandpeace.ru, Майк Уитни, 23.03.2016 г.).
И нищо не може да ги спре освен планетарната революция.
С други думи: На крак, о парии презрени!
На крак, о роби на труда!
