Има такива думи, които макар и рядко употребявани, и то винаги в контекста на съответната ситуация, са натоварени със силен смислов и емоционален заряд. Съслужението е църковен термин, обозначаващ съдействие или съучастие на висши представители на клира при изпълнението на съответен религиозен ритуал от неговия титуляр. Самооблъщението е вид психическо състояние, при което неговият изразител се отличава с неудържима склонност към изтъкване на собствената си личност, излъчвайки някаква измамна съблазън.
Съслужението в нощта на най-великия християнски празник Великден бе нещо естествено и нормално. Патриархът на българската църква водеше тържествената литургия в съслужение с определени от него висши сановници. Но тази нощ съслужението се оказа по-различно от друг път, защото в него участваше и държавният глава. Необичайно и странно бе да се наблюдава как той провира главата си между главите и ритуалните одежди на свещенослужителите и се опитва да им припява или да шушне нещо на патриарха.
Явно обладан или може би по-точно обсебен от някаква неудържима мисия свише да служи Богу, на милионите телевизионни зрители направи тягостно впечатление старанието му да изпревари свещенослужителите при докосването до Благодатния огън, да заговаря патриарха в най-наподходящия момент, при това заобиколен от своята охрана, която по този начин също стана част от съслужението. Придружаването, мотивирано от стремеж за равняване с патриарха продължи чак до излизането му пред храма, когато, о, ужас!, над притихналата празнична София се разнесе пукотевицата на заря, а специално доведените за случая гвардейци взеха за почест. Да, имаше гвардейци, чието присъствие никак не се връзваше с миролюбивия и възвишен характер на празника. И така съслужението в святата нощ бе обогатено и модернизирано с присъствието на гвардейци, като по този начин бе нарушен каноничният ритуал. Разбра се, че това е част от приноса на президента към тържествения характер на празника.
Сега, след като гафът бе изконсумиран, се твърдят много неща, търсят се различни обяснения, сочат се имена на виновни – от патриарха и президента до предстоятеля на катедралния храм. Какво ще бъде окончателното обяснение, предстои да видим, но още отсега едно е сигурно: съслужението не протече по канона, защото бе нарушено от нетактичната намеса в него на г-н Росен Плевнелиев, който в желанието си на всяка цена да участва в богослужебната церемония, фактически демонстрира своето самооблъщение.
За онези, които не знаят значението на тази старославянска дума, ще кажем, че тя обозначава измамна съблазън, користолюбиво себехаресване и себеизтъкване. Та ето в това се корени основният мотив за участието на държавния глава в тържествената великденска литургия с всичките недомислия и “нововъведения”, които той натвори. Закъснелите обяснения и оправдания, че подобни неща е имало и в нашата църковна практика до 40-те години на миналия век, или че така се прави и сега в други страни по света, не издържат критика. Та по света се правят много неща: някъде дори все още има случаи на канибализъм, ами ние какво чакаме, да почваме да се ядем?! Всъщност ние отдавна, вече няколко десетилетия се самоизяждаме, но по друг, не така примитивен начин – чрез политическа конфронтация, управленска безпомощност, икономически упадък, социална немотия, демографска катастрофа, безнаказана престъпност и т. н. Свой “ценен” принос за това състояние на нещата дава, наред с други титулувани виновници, и този невзрачен “баща” на нацията, който след като всичко друго оправи, намери време и мерак да се заеме с корекция на църковните канони и ритуали!
Беше ли нужно тъкмо на Великден, който за вярващи и невярващи е символ на мир и помирение, на обич и единение, да се правят подобни експерименти, при това с явно прозиращата цел да се ласкае егото и самолюбието на една личност, доказала своята пословична некадърност да обединява и своята недвусмислена способност да разединява с десетките си гафове, с некомпетентността си и пропуснатите шансове и възможности. В резултат на всичко това, заради него и онези, които навремето го лансираха, а сега задкулисно го подкрепят у нас и в чужбина, понастоящем България “се радва” на един от най-ниските рейтинги на международната сцена. Но да не забравяме за вината и на онези, които целенасочено или заблудено гласуваха за него.
Нека бъдем наясно и за нещо друго. Никой не оспорва правото на държавния глава да посети тържествената литургия и по своему да участва в нея, но като обикновен мирянин, макар и пръв между равни. В светлината на това, което се случи в храма “Александър Невски” във великденската нощ и от цялата му досегашна дейност, човек се пита в състояние ли е този човек да контролира замислите и намеренията си, да преценява постъпките си и да си прави съответните заключения. Изводът е, че докато обикновените простосмъртни могат да правят това, техният “баща” не умее или не иска да го прави. Ако не умее, значи има здравословен проблем и трябва да се лекува, ако не иска, значи работи против народа си и трябва да си ходи. Трети път няма.
И така, в нощта на Великден съслужението бе изместено от самооблъщението. Резултатът от тази среща не зарадва никого освен автора на гафа, но поне затвърди убеждението за извечната истина, че фактите не се нуждаят от доказателства, за да бъдат верни. Затова и съслужението никога няма да има нужда от самооблъщението, за да бъде истинско.
