Нормално ли е хората да гласуват едно, а техните лидери да правят друго? Точно това от години става в европейската политика – от френския референдум за Европейската “конституция” през 2005 г. до гръцкия референдум през 2015 г. Да не говорим за предизборните обещания, които никога не се изпълняват. По правило. Има обаче изключения, когато даден лидер не може или не иска да върви против волята на избирателите. Такова изключение беше и референдумът в Кипър през 2004 г., когато с голямо мнозинство населението отхвърли плана на Кофи Анан за „обединение” на острова.
Някои вероятно смятат, че това, което се случва в Кипър, малка страна-членка в Източното Средиземноморие – е почти без значение. Точно това искат да ни кажат грантовите медии, като не отразяват или приглушават реалните измерения на кипърския проблем. Но действителността е друга: въпреки своите размери, Кипър е достатъчно важен, за да се говори много за него! Защото онова, което ще стане в Кипър през следващите месеци, може да има огромно значение за посоката както на европейската, така и на Близкоизточната криза. То може да се отрази върху отношенията между ЕС и Турция, да има сериозни последици върху гръцката политика, както и върху руските интереси в Средиземно море.
Какво имам предвид?
Първо, „решението” на кипърския конфликт, което се готви сега, е равносилно – ни повече, ни по-малко, на... ликвидиране на държавата Кипър. Такова решение може да послужи като модел и за останалите национални държави в Европа. Да припомним накратко плана на Кофи Анан, който предвиждаше върховната власт на острова да се постави в ръцете на трима чуждестранни съдии и десетки други „международни представители”, назначени лично от генералния секретар на ООН без съгласието на Съвета за сигурност. Тези съдии и „международни представители” дори е трябвало да бъдат овластени с правото да назначават собствените си наследници!
Кого господин генералният секретар планираше да назначи с такива монархически правомощия? Едва ли лица от Нигерия, Виетнам или Чили. По-вероятно от държави като САЩ и Великобритания, които имат жизненоважни интереси на острова и възможност да оказват давление върху решенията на генералния секретар на ООН.
Второ, кипърският конфликт е един от основните фактори, оказващи влияние върху отношенията между ЕС и Турция и ако планът на Кофи Анан беше се приложил, на Анкара автоматично щяха да бъдат предоставени много от правата на държавите-членки!
Трето, решение на кипърския конфликт съгласно „плана Анан” щеше да породи огромни стратегически последици, доколкото Кипър е разположен на едно от най-стратегическите места на планетата.
Тези фактори обясняват защо администрациите на САЩ, ЕС и британското правителство бяха мобилизирани през 2004 г. да „убедят” кипърското население да гласува за „плана Анан”. Беше създадена атмосфера на страх и ужас, която днес е обичайна при провеждането на референдуми в Европа. „Авторитетни” международни и местни коментатори публично предсказваха какви злини ще сполетят кипърци, ако гласуват против волята на “силните” и “цивилизованите”. Платиха се огромни пари на грантови НПО-та, за да повлияят на гласуването с „Да”. По-голямата част от представителите на кипърската и на гръцката финансови олигархии, основните кипърски и гръцки мейнстрийм медии и политическите структури в Кипър и Гърция, предприеха масирана кампания за да убедят кипърци да гласуват с „Да”.
Кипърските гърци, които са 82 % от населението, имаха всички основания да възприемат сериозно заплахите. Кипър е малък остров, голяма част от която е окупирана от Турция. В сравнение с Кипър Турция е военна „суперсила”, а Гърция е твърде далеч, за да помогне ефективно, ако, разбира се, Атина реши да го направи. Защото последните гръцки правителства съвсем не демонстрираха подобно силно желание.
Въпреки всички очевидни заплахи, през 2004 г. кипърците просто отхвърлиха плана на Анан. Но както заяви тогава лорд Дейвид Хейни, британският дипломат за Кипър – „ако кипърците отхвърлят този план, ние ще го подлагаме отново и отново на референдум, докато те не гласуват с „Да”.
Времето за нов референдум – или по-точно за криза, която да шокира населението на острова – може би приближава с насрочените за края на май парламентарни избори?
Миналия месец Виктория Нюланд посети Никозия...
Превод: д-р Радко Ханджиев
06.05.2016 http://www.defenddemocracy.press/towards-regime-change-cyprus/