В Деня на славянската писменост и култура, няколко часа след като в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” беше отслужена празнична Света литургия и молебен, а отсреща, пред Националната библиотека, бе извършен тържествен водосвет в присъствието на висши държавни, академични и църковни представители, пространството пред катедралата беше променено до неузнаваемост...
Съвсем случайно, привечер минавах покрай „Св. Александър Невски“ и видях необичайна гледка - на стълбите на храма и в пространството пред и около него многобройни абитуриенти танцуваха под ориенталски звуци на ромски оркестри, предавайки си бутилки с алкохол. За пушеците с мирис на марихуана няма да споменавам. И разбира се, неизменно брояха до 12.
Това, което особено ме впечатли, бяха родителите им, които най-често снимаха покъртителната гледка с мобилните си телефони и с блага усмивка на лице. Оказа се, че сбирката от абитуриенти включва младежи от няколко централни столични училища, някои от които се водят „елитни“.
Никоя от прииждащите групи абитуриенти не влезе вътре в храма обаче. Нито пък родителите им. Учители също не видях. Единствените, които прекрачиха прага на храма, бяха група чужди туристи и озадачената им екскурзоводка, потресени от впечатляващата гледка.
Признавам си, че с голямо усилие, но и от любопитство, издържах на този звук и гледка около половин час. И като си тръгвах, „забавлението“ продължаваше с пълна сила.
Продължавайки по пътя си, размишлявах как ли голяма част от тези младежи, които днес танцуваха кючеци на стълбите на храма, един от символите на нашата столица, най-вероятно няколко дни по-рано, са се справили с матурата си по БЕЛ (сиреч български език и литература) и изпитния текст, посветен на йога учението. И как са доволни, защото продължават напред, най-вероятно към университет – в България, а може и в чужбина. И също, че по-голямата част от тях едва ли виждат никакъв проблем в темата на текста за матурата, така, както не виждат нищо нередно в това да танцуват кючек на стълбите на храма.
Много е жалко, но явно вече до такава степен сме свикнали с пошлостта и циркаджийството, че оставаме равнодушни, дори когато главни герои в тях са децата ни, а за сцена, без да се замислим, им даваме храма.
Година след година...
*заглавието е на редакцията
Соня СПАСОВА, двери.бг
