• Маргинализираната младеж губи интерес
Проучване на Евробарометър сред 10 294 европейци на възраст между 16 и 30 години от страните-членки на ЕС сочи, че за значителна част от младите хора - средно 57 %, икономическата криза ги е маргинализирала, т.е., тяхното място и влияние в обществото са без никакво значение.
Маргинализирани се чувстват 93 % от младежите в Гърция, 86 % в Португалия, 81 % в Кипър, 79 % в Испания.Така се чувстват само 31 % от младите датчани и само 27 % от младите германци, което подсказва, че самочувствието на младежите зависи от възможностите им да си намерят работа, както и от качеството на самата работа. Не е чудно в такъв случай, че 51 % от кипърците, 43 % от гърците и 41 % от португалците от тази възрастова група обмислят емигриране.
Младежта е разочарована и от политиката, и от традиционните бастиони на политическа ангажираност. 51 % от интервюираните считат, че е важно да гласуват на евроизбори, а около 90 % са съгласни, че е важно да се знае как функционират институциите на Евросъюза. Провъзгласената политика на борба против младежката безработица под името „Гаранция за младежта“ остава до голяма степен неизвестна и поради това - без значение за мнозинството младежи. 76 % не са чували за тази инициатива, 17 % са чували, но не знаят какво означава, а само 7 % са наясно за какво именно става дума.
Дори и в сферата на националната политика единствено в Швеция младите са политически по-активни от хората над 55-годишна възраст.
Младежите се интересуват малко повече от участие в НПО (18 %), в граждански инициативи (17 %) и демонстрации (19 %).
Стандартите за проучване на общественото мнение на Евробарометър датират от 1973 г. https://www.neweurope.eu
***
По данни на Евростат за 2015 г. в България броят на хората, които живеят в тежки материални лишения, се увеличава. Делът на най-бедните българи остава най-висок сред страните от ЕС и изглежда невъзможно отлепване от дъното. Тревожно е също, че само в още две страни - Гърция и Литва, делът на живеещите в материални лишения се увеличава, докато във всички останали държави намалява.
Според дефиницията на статистическата служба на ЕС това са хората, които заради липсата на ресурси не могат да плащат сметките си, да поддържат нормално отопление в жилището си или да отидат на едноседмична почивка на друго място.
На този фон “усещането” за бедност, както бе наречена наукообразно номиналната българска мизерия от 25 години насам, изглежда не само абсолютно разбираемо, но и съвсем на място. Сигурно затова на другия полюс се случват неща като описаните пред храм-паметника “Св. Ал. Невски”.
“Усещането” след такива “празници” също поражда мизерия и чувство за безпътица. Тези въпроси кой ще разреши?!
