През изминалите няколоко седмици преди 2 юни – Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, бяха подети различни инициативи, включително на най-високо държавно ниво. Президентът г-н Росен Плевнелиев посети гр. Козлодуй и стъпи на историческия кораб „Радецки“, а на 1-ви юни г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание, произнесе във Враца патриотична реч на традиционната тържествена заря-проверка в присъствието на депутати, министри, генерали, офицери и още много официални лица и граждани.
Както се казва, дотук добре! Същата вечер, късно през нощта, по БНТ бе излъчен филмът „Ботев в сянката на паметника“. Изгледах го с нескрит интерес, защото още в речта си кметът на гр. Враца, г-н Калин Каменов, оповести, че има две версии за убийството на Христо Ботев, т. е. не става вече въпрос за героична саможертва на един гениален български поет-революционер, признат и преведен като поет и публицист на десетки езици по света, а за неговата смърт, което намирисва на криминален случай! Защото ако при въстания, революции и войни смъртта на противника е „узаконено убийство“ и на победителите се присвояват награди, то при смърт по криминални подбуди се търси наказателна отговорност.
Подозренията ми, че тук нещо започва да мирише „на гнило“ се оправдаха още в началото на филма. Стана ми ясно, че се прави пореден опит за модерния в наше време „нов прочит на историята“, залегнал в стратегията на Министерството на образованието и прокарван чрез непрестанната кампания от 26 години за пренаписване на българската история за началния и средния курс в българските училища.
Явно официалните изисквания у нас не са достатъчни за кукловодите и всякакви там продажни чиновници и затова експанзията продължава чрез аудиовизуалните средства, за да не остане незасегнат нито един мозък на българско дете и младеж, престанали да четат и трайно впили поглед в модерните таблети, айфони и пр.
Във филма, макар и индиректно, но неотстъпно присъства тезата, че Христо Ботев не е загинал от неприятелски куршум, а е бил убит от един от най-близките си хора от щаба, по време на съвещението какво да се прави по-нататък при създалата се неблагоприятна обстановка, и въпреки извоюваните до момента победи, защото липсват патрони и храна, а противникът е десетократно по-силен и многоброен.
Авторът на сценария и режисьорът на филма го обявяват за „документален“ и си служат с „научни“ похвати, като вмъкват интервюта на известни професори, потомци на поборници и др., както и на „оръжеен експерт“ в лицето на лично познатия ми полк. о.р. ст. н.с. Георги Маринов. С него през далечната 1990 г. започнахме работа по създаването и регистрирането на НД „Традиция“ на 10.01.1991 г. Във филма Г. Маринов разясни с какви пушки е бил въоръжен башибозукът (капсулни, с предно пълнене и димен барут) и турските войници (с еднопатронни пушки) и „доказа“, че за точен изстрел в конкретната ситуация неприятелският стрелец е трябвало да бъде на около 100 метра от съвещаващите се четници, което е било невъзможно, защото боят е бил преустановен, турците се оттеглили, а наоколо били четниците, и те биха заловили стрелеца след изстрела, който го разкрива като местоположение.
Така първата версия за поразяване на войводата с неприятелски куршум отпада и идва втората: Христо Ботев е убит от един от най-близките си съратници, с изстрел от револвер, от близко разстоятине. За по-голямо въздействие камерата неколкократно показва димящото дуло на френски армейски револвер „Шамело-Делвин“ обр. 1873 г., който едва ли е бил достояние на някой от четниците само три години по-късно, през 1876 г.!?
Във филма се лансира и версията за заговор за убийството на Георги Бенковски и Христо Ботев...
Тезата вероятно поставя началото на допълнителен „нов прочит“ на българската история и дегероизацията на всички наши-революционери, дали най-скъпото – живота си, пред Олтара на Отечеството!
След обяд на 2 юни научих, че г-н Г. Маринов в ефира на „Нова телевизия“ е обосновавал своите виждания в подкрепа на „втората версия“, че Христо Ботев е убит от своите.
Потресен съм от всичко това и изказвам възмущението си от тази недостойна и грозна постъпка на един български офицер, който не си дава сметка, че е употребен за работа срещу собствената си Родина и нейните най-достойни синове – пример за подражание на десетки поколения преди и след нас.
Непростимо е такова поведение за български офицер, включително от резерва и запаса! Колко сребърника получи, Георги?! Срамувам се за теб!
П.П. Ако някога се построи Пантеон на родоотстъпниците, имената на авторите на филма сигурно ще бъдат записани с големи букви в него.
Полк. о.з. д-р по право Тодор ПРЕДОВ, криминолог
