Припомняме отново последния разговор на известния руски философ Александър Панарин с журналиста Владимир Смик. В него Панарин формулира националната идея на Русия: сплотяването на слабите срещу силните. Вдъхновени от мъдростта и простотата на неговата формула за избавление от удушваческата хватка на глобалната чума и съзирайки пропастта, към която върви Отечеството ни, през далечната 2003 г., политически кръг „Зора” сложи началото на едно обединение на българските патриоти с лява и дясна политическа култура. На изборите от 2005 г. се явихме под името „Коалиция национално обединение „Атака”. Повярвал ни, народът изпрати в 40-ото народно събрание 23-има народни представители. Бяхме неопитни и вървяхме на сляпо. И искахме дръзко да примирим огъня с водата. Какво се случи, знаят всички. „Зора” продължи по пътя си, вярна на социалната кауза. „Десните” по-късно се оформиха в партия „Атака”. И стана така, че им бяха необходими повече от 10 години, за да надживеят заблудите, които тогава разконцентрираха формирания с божия промисъл вектор на победата. Днес не се срамуват да признаят реалните достижения и победи на социалистическото ни минало, а в оценките си към реалностите, до които изпадна България, са по-крайни дори и от „Нова Зора”. И няма да бъде пресилено, ако кажа и по-леви. Дори мисля, че вече знаят наизуст розата на ветровете на политическата конюнктура. Само че България затъна. И както никога в своята история, днес няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Разполага единствено и само с остатъчна национална енергия и с разпилени като есенна шума български патриоти. А лозунгът е един: Единство, православие, Отечество. И както през 2005 г., „Нова Зора” огласява спасителната формула за единен народен фронт за спасение на Отечеството. Прочее, 13 години след опита ни да създадем обединение на слабите, за да станат те силни, интервюто на философа Панарин по същия начин е изумително актуално и вдъхновяващо.
А може би в това е и шансът на многострадалното ни Отечество.
Минчо МИНЧЕВ
- Александър Сергеевич, в спектъра на политическите партии в Русия нишата на християнския социализъм пустее. Виктор Аксючиц се опита да създаде аналог на западните ХДС, но до ден-днешен никой не е направил опит да формира политическо движение, което си поставя за цел съединяването на двата основни пътя, които са белязали Русия – пътя на православието и пътя на социалистическата свръхдържава. Защо?
- Социализмът ни бе оставен в наследство от болшевизма изключително като светско, дори радикално светско учение, агресивно, с характерната за неговата идеология борба, преодоляване, покоряване на природата и историята. В резултат в страната ни се роди особената идентичност на социализма с ярко изразена тираноборческа и богоборческа насоченост.
В социализма обаче има и нещо, което го сближава с християнското учение: идеята за съчувствие към низшите духом – слабите, унижените, угнетените.
Русия притежаваше традиция, способна да даде християнска интерпретация на социализма, достатъчно е да си спомним издадения през 1902 г. сборник „Проблемите на идеализма” и имена като Сергей Булгаков, Пьотър Струве и други. Но тази традиция бе насилствено пресечена от болшевиките.
- Може ли днес да се роди партия на християнския социализъм?
- Същинският въпрос е дали може днес в Русия да възникне реална опозиционна партия освен комунистическата. Боя се, че не.
Проблемът е в това, че на мястото на социализма в неговата болшевишка версия в Русия дойде либерализмът, идентифициращ себе си със социалдарвинизма, с теорията на така наречения пазарен подбор. Нишата, освободена от социализма в болшевишката му версия, бе заета от течение, далеч по-враждебно в своя дух към християнството
- Нима няма друга ниша? Нали демократичното общество предполага наличието на много ниши...
- Трудно е, вследствие на започнатите от нашите либерали война на всеки срещу всеки, в Русия бе осъществена отчайваща социална приватизация, каквато историята не познава. Забележете, всички разговори за средната класа като социална база на пазарния либерализъм днес са забравени.
На практика имаме малцинство от свръхбогати на единия полюс, а на другия - преобладаващото мнозинство, сринато отвъд границите на цивилизованото съществуване. Малцинството разбира, че другата част го мрази, и че за да си запази властта над мнозинството, е нужна диктатура. Обаче не се решава да обяви открито диктатура, тъй като Съветският съюз бе разсипан в името на тържеството на принципите на демокрацията, плурализма, многопартийността... Затова малцинството изнамира нещо много хитро – чрез подставени лица формира псевдоопозиционни партии и движения.
- Оказа се, че нашият управляващ елит не е в състояние да изрази руската идея. В какво се изразява тя според Вас?
- Няма страна, която да може да съществува и да е устойчива без идеология. Държавата – това е колективното “ние”, притежаващо повече или по-малко трайна устойчива идентичност. Не бива да се смята, че колективната идентичност е някаква изначална даденост. Например работниците се почувстваха социална общност, класа. Повярваха в своето призвание, осъзнаха единството на интересите си и своята историческа съдба благодарение на марксистката идеология. До средата на 19 век те се идентифицират в най-добрия случай по професионален признак: металурзи, миньори, тъкачи... Тоест, колективната идентичност в значителна степен е ръкотворна. И държавата, за да придобие трайна идентичност, се нуждае от идеология.
Американците например притежават изключително силно идеологическо съзнание, те познават колективното „ние“. При това налагат на другите деидеологизацията; настояват, че идеологията е остаряла, че обществото не съществува като единно цяло, а е просто сбор от индивиди. Сиреч, те изграждат себе си като брониран юмрук, а искат да са заобиколени от някакви ронливи, псевдонационални образувания без колективна идентичност. И ако всяка държава се нуждае от идеология, Русия има три пъти по-неотложна необходимост от това.
Ние, руснаците, сме особена нация, статусът на националната идея у нас е по-висок в сравнение с този у другите страни. Спомнете си Маркс, според него в основата на съществуването и дори формирането на нацията стои пазарът. Аз не се доверявам съвсем на този икономико-центризъм, но може би в известна степен той е адекватен, отнесено към западното общество. Що се отнася до руснаците, ние никога не сме се идентифицирали като нация на базата на единен пазар, а на базата на идеологията, на руската идея.
Вижте Китай, десетки пъти е по-мощен от Русия, физически, икономически и дори технологически. Въпреки това американците се страхуват по-малко от Китай. Индия също е мощна страна, но тя не предизвиква у САЩ кой знае какво безпокойство. А от Русия те действително се страхуват и знаете ли защо? Русия притежава едно загадъчно свойство: да сплотява слабите срещу силните. В световен мащаб руснаците са призвани да унижават силния заради неговата наглост.
Когато се съюзява със слаби срещу силни, Русия винаги е била могъща. Вътре в страната е бил силен онзи владетел, който е стоял зад обикновените хора и срещу болярството. На международната арена Русия винаги е била мирна държава, и е влизала в съюз с угнетените народи срещу завоевателя и колонизатора. Сега нашият управляващ елит реши да се прегърне с богатите против бедните, да бъде със силните срещу слабите. Това е най-голямото предателство на руската идея. Само че елитът сгреши - богатите никога няма да приемат Русия, никога няма да я признаят за “своя”. Търсейки съюз със силните в света, Русия се обрича на трагична самота – бедните ще останат наранени от нейното предателство и също ще я отхвърлят. Ние вече останахме практически без съюзници в постсъветското пространство, в третия свят. Но нашите опоненти се притесняват, че политиката на угодничество към владетелите на света е повърхностна нагласа, която може да бъде отнесена от силния вятър на историята и Русия отново да се върне към изконното си призвание на солидарност между слабите срещу силните. Затова последните не могат да спят спокойно, докато Русия съществува, докато руската държава я има. Главният опонент на силните в днешния свят са Русия и руската идея. Ето защо тяхната цел, е, първо, да ни лишат от руската идея, и второ, да разрушат държавността ни.
- Но ако защитата на бедните пред лицето на богатите е нашата руска съдба, страната ни неизбежно ще влезе в конфликт със силните на света и най-вече със САЩ. Нима днес страната ни е способна на такова противопоставяне?
- Днес всички чакат Русия. Нейното място е вакантно и никой друг не може да го заеме. Струва си Русия да си спомни, че е защитник на слабите и угнетените, и утре неин съюзник ще бъдат две трети от човечеството - целият арабски свят, Индия, Латинска Америка, Африка – така, както бе до неотдавна. В края на краищата страните от третия свят станаха съюзници на СССР не в резултат на Ялтенските договорености, даващи му контрол над Източна Европа. Азия, Африка и Латинска Америка подкрепяха Съветския съюз като държава, солидарна с поробените народи, без помощта на СССР те не биха се освободили от колониала зависимост. Неслучайно сега тече процес на реколонизация понеже СССР изчезна като свръхдържавата, защитничка на слабите. Бедните се съгласяваха да търпят богатите, защото те приемаха да плащат данъците и да поддържат социална държава. Това бе сърцевината на националния консенсус, на който около половин век се крепеше стабилността на западното общество.
Либералната вълна породи глобализацията, позволяваща на класата на собствениците да се измъкне от задълженията си пред обществото, от социалния и народния контрол. Днес богатите обаче излязоха от системата на консенсуса. Присъщото на глобализацията свободно движение на капитали позволи на старите и нови собственици да изнасят средствата си зад граница и да не делят с обществото своите доходи. И ако СССР като свръхдържава олицетворяваше крайната фаза на левия цикъл, то задачата на САЩ като свръхдържава е да оглави световната гражданска война на богатите срещу бедните. Компрадорските елити вече не са свързани с народите си и предават техните интереси.
- Но пък пред гражданите на света непрекъснато се говори за гражданско общество...
- Антитезата на гражданското общество или държава следва да се разбира единствено като войни на богатите срещу бедните в света, като реванш на силните в борбата със слабите. Днес богатите не могат да понасят държавата, осъзнавайки, че само тя е в състояние да ограничи неудържимия им егоизъм. Оттук и лозунгът: долу етатизма, долу държавата, да живее обществото на свободните граждани – гражданското общество. Но не предишното общество на солидарност и взаимност в духа на стария либерализъм, а това, в което свободно се съревновават силните и слабите, богатите и бедните.
Ясно е, че силните ще притиснат слабите. В рамките на съвременното гражданско общество няма социална сила, способна да застане срещу богатите, да ги призове към обществена и национална отговорност. Държавата се явява убежище за бедните и аз съм убеден, че тя ще се възражда с цел да защити онези, които гражданското общество се стреми да отблъсне извън границите на цивилизования свят. И според мен държавата ще се възстанови не във вид на тясно национално обединение. Съвсем скоро следва да очакваме интернационални формирования – транснационални или може би регионални – например евразийски държавни институции за социална защита на слабите. Вярвам в световния интернационал на бедните.
- Но на нас не ни казват, че сме изхвърлени отвъд цивилизацията, напротив, убеждават ни да влезем в Световната търговска организация, да станем част от цивилизования свят.
- Това е, общо взето, покана за индианци... Смисълът е мнозинството граждани на нашата страна да се затворят в гето, да бъдат отлъчени от цивилизацията, която ще е привилегия на малцинството. Русия е длъжна да влезе в СТО, за да спре растежа на световните цени на енергоносителите, но това ще доведе до по-нататъшна деиндустриализация на постсъветското икономическо пространство и ще означава, че, ето на, нямате право на собствени национални ресурси, моля, доставяйте ни суровини, а ние ще ги преработваме. И на Запад се роди такъв термин: обезценяване на населението в зависимост от заеманата от него територия; казват ни: имате голяма територия, къде да денем вашето население, за да няма претенции към ресурсите от тази територия...
- Предизвикват ни за война...
- Да, американският стратегически замисъл е да скара Русия с мюсюлманския свят. Но това е изключително опасна провокация - да се създаде вакуум около Русия в постсъветското пространство, а след това да се внесе разкол вътре. В действителност велика Русия е изграждана на основата на диалога с мюсюлманите, на славянско-тюркския синтез.
- Но не се ли води война на цивилизациите в света?
- Не, не, сега се води гражданска война, разпалена от богатите срещу слабите, тя се води извън границите и извън цивилизационната идентичност. Идеята за войните на цивилизациите принадлежи на Самюъл Филипс Хънтингтън, човек от спецслужбите на САЩ.
Конфликтът на цивилизациите представлява провокация на ЦРУ с цел ликвидиране на големите държави. На първо място, тя е насочена срещу Русия, за да се разцепи славяно-тюркският съюз, а след това и срещу Индия и Китай.
Теорията на цивилизационните войни е удобна и за да се скрие истинският характер на световната гражданска война, разпалена от богатите - видите ли, американците воюват срещу мюсюлманите и нехристиянските народи, защитавайки общите християнски ценности...
- С какво ще завърши тази световна гражданска война?
- Новият световен ред, начело с Америка, е малко или много откровен режим на малцинството, който не оставя на бедните дори минимални права за живот. Ако партията на малцинството побеждава, мнозинството просто трябва да изчезне от лицето на Земята, защото ресурсите на планетата, така твърдят богатите, биха стигнали в най-добрия случай за една пета от човечеството. Ясно е, че за да осъществи своите планове, партията на малцинството не се нуждае от демокрация, а от световна диктатура. Затова, когато бедните протестират, те, от една страна, защитават истинската демокрация, а от друга, запазват планетата от нов геноцид.
За щастие на бедните, богатите се държат недостатъчно умно. До събитията през октомври 1993 г. в Русия (разстрелът на парламента. - Бел. ред.) все още имаше много хора, които вярваха в либералната идея. Сега за мнозинството „либерализъм“ е мръсна дума.
Също както стана с идеите на американския век - американците употребиха толкова лошо световното си могъщество, държаха се толкова нагло, че сега тази идея е вече убита.
Сега непрекъснато ни уверяват, че 21 век ще бъде американски век. Но аз съм убеден, че ще е антиамерикански. Антиамериканизмът се превръща в идеология на народите по целия свят. След американските бомби над Югославия и Ирак, демокрацията им бе наречена бомбаджийска, и от това петно няма как да се отърват нито САЩ, нито буржоазните демокрации изобщо. Това означава, че идеологията на американоцентризма вече няма духовна власт. Това е началото на края. И колкото повече компрадорските елити хвалят Америка, толкова по-силни ще стават ненавистта и презрението към нея като въплъщение на реванша на богатите срещу бедните. И колкото повече либералите се държат като свикнали на безнаказаност, толкова по-мощен протест ще назрява в сърцата на стотици и стотици милиони хора. Това в крайна сметка означава, че руската идея, която олицетворява солидарността със слабите, бедните и угнетените, ще става все по-популярна. И мисля, че 21 век ще бъде руският век.
- Говорите за гражданска война, но бедните се нуждаят от пари, за да окажат съпротива.
- Знаете ли, има една аналогия, над която си струва да помислим. Червените комисари унищожиха национална Русия, за думата „патриотизъм” изправяха хора до стената. Всяко споменаване на отечеството се считаше за белогвардейщина, понеже пролетариите нямат отечество. Това продължи през цялото време, докато комисарите вярваха в световната революция, в революцията в Европа. Тя обаче не се случи. А когато Хитлер дойде на власт в Германия, въздухът замириса на изгоряло. И тогава най-проницателните червени комисари разбраха едно просто нещо - Русия е много лоша, но те нямат друга страна и ако тя бъде победена от Хитлер, мястото на всички тях ще е на бесилото. Онези, които го прозряха, станаха патриоти. Онези, които не го прозряха, Сталин просто ги разстреля. Та ето в какво е аналогията. Днес нашата класа от собственици смята, че основният опонент на техните богатства е руското обед-няващо мнозинство. Междувременно Америка се втурна да прибира всички богатства на света, включително и нашите. Предаването на собствеността на Русия в ръцете на олигархичното малцинство е междинен етап. Утре ще дойде ред на САЩ да вземат собствеността, присвоена от нашето малцинство, обявявайки я за незаконна, криминална и прочее подобни определения.
Нашите богаташи може би още не се досещат, но рано или късно ще разберат, че на тяхното състояние, на резултатите от приватизацията, ще посегнат не „нисшите“ съотечественици, а свръхдържавата, която казва: „Вашата собственост е прекалено добра за вас“. Всички приказки за руската мафия на Запад, за неспособността на Русия да управлява своята територия, за това, че тук ще се настани пространството на хаоса, на новите Балкани, се водят именно защото Америка се готви за протекторат над Русия, готви се да управлява нейните богатства.
Когато нашите нови собственици почувстват заплахата, те, също като червените комисари от 30-те години, ще осъзнаят, че руската държава е тяхното единствено историческо убежище. Именно тогава ще дадат някакви пари за възраждането на Русия. А с тези, които не го направят, новата власт вероятно ще постъпи като Сталин с комисарите, които не пожелали да разберат, че е време да преминат от пролетарски интернационализъм към патриотизъм...
