- ИНВЕСТИЦИЯ В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ИЛИ В ЧУЖДА УГОДА
Според Анатолий Александрович Васерман, инженер, журналист, публицист, тв-водещ, третата световна война завърши през 1991 г., която Русия загуби с разпада на СССР и капитулацията на социалистическата система. Впрочем в това се убеди лично и пишещият тези редове още през 1992 г., по време на първия курс с офицерите от бившия Варшавски договор по измамната инициатива на НАТО „Партньорство за мир”, в Оберамергау, Германия.
По време на брифинг на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа тогава, генерал Джон Галвин, на въпрос на руски офицер: „Защо САЩ искат да имат контрол върху ядреното куфарче на Русия, след като тя не заплашва никого, още повече че Варшавският договор вече не съществува, и няма ли НАТО също да се разпусне?”, самоуверено и цинично откровено заяви: „Вие капитулирахте в „студената война” и ние ще се държим към вас като към капитулирала страна. НАТО няма да се разпусне и ние оставаме в Европа, защото имаме интереси тук”.
България, както е известно, в третата, както и в предишните войни, беше все на страната на губещите. Съгласно установения международен ред, днес тези, които са капитулирали преди, понасят като първа анкция от победителите в третата световна, ликвидирането на военно-икономическия потенциал и разграждане на въоръжените ни сили. За България, която преди капитулацията бе на осмо място в света по производство и износ на оръжие и бойна техника, ликвидацията на военно-промишления комплекс стана под формата на дива и варварска, злонамерена, некадърна и антидържавна приватизация, а разграждането на Въоръжените ни сили започна с рязане на ракетите, продажба и унищожаване на бойната техника и продължи в нескончаеми 25 годишни „риформи” (изразът е на бившия военен министър от 1991 г. Димитър Луджев). А после една от най-добрите армии на Балканите бе сведена до размери по-малки дори от тези, които ни наложи унизителният Ньойски договор след Първата световна война. Лицето Луджев, станало печално известно в армията с израза: „Младите офицери ще купя, а старшите ще уволня”, положи началото на ликвидиране на личния състав на армията ни по предварително спуснати схеми от победителите в „студената война”.
За съжаление, в тези свои престъпни и антинационални напъни той, а и тези след него, бяха подпомагани от не малка част, и то от старшите и висши офицери, които заплашвани с уволнения и заблудени, че с предателството си спрямо Родината и съсловието могат да спасят собствената си кожа, „риформираха” армията, като уволняваха най-подготвените и предани на отечеството офицери, докато не дойде и техният ред. През този погубен за Българската армия период станахме свидетели на отвратителни метаморфози, когато генерали, завършили военни академии в СССР, вместо достойно да пускат рапорти за освобождаване от армията, хленчеха, че били уволнени въпреки че „провеждали всеотдайно реформите” (разбирай, унищожението на армията), а завършилите преди капитулацията елитното Лвовско военно-политическо училище политработници ставаха първи атлантици и натовци. Всички те, без угризение на съвестта, изпълняваха командата отвъд океана - най-подготвената и най-модерно въоръжената армия на Балканите да бъде ликвидирана, защото победителите се страхуваха от нея.
Не могат да се забравят неприятната изненада, изумлението и завистта в очите на американските военни експерти при огледа на модерните ни заводи от ВПК и съвременното въоръжение и бойна техника, с които разполагаше Българската армия. От това унищожителната им енергия само нарастваше.
Но стига история. Всичко това е вече минало. Военната ни промишленост беше демонтирана, а Българската армия беше ликвидирана, така както бе замислено! След указа и реорганизацията й от президента социалист Георги Първанов от наборна в наемна, тя фактически се превърна в български експедиционен корпус на САЩ и НАТО! Така искаха господарите отвъд океана, защото за тях вечният враг е Русия, а бившият най-верен неин съюзник България, на който САЩ все още нямат доверие, не може да има наборна армия при положение, че около 80 % от българския народ са русофили.
Сега победителите в третата световна стягат срещу възкръсналата от руините Русия четвърта, и трескаво се нуждаят от пушечно месо, което смятат да набавят от бившите съюзници на Русия - от капитулиралата през 1991 г. не без помощта на перестройчиците социалистическа система, - както и от бившите републики на СССР, в които САЩ организираха цветни революции и това вече е публична тайна.
Марионетните на САЩ режими от Източна Европа безразсъдно подготвят страните и народите си за предстоящата световна касапница. Сега според руския политически анализатор Анатолий Васерман обаче, има всички предпоставки в четвъртата световна война Русия, заедно с Китай, да вземат реванш. Какви са тези предпоставки ние много изчерпателно анализирахме в бр. 21 на в. „Нова Зора” в статията „Жестоката реалност”, поради което няма да се спираме отново на тях. Сегашните ни управляващи обаче не четат, не мислят и не отчитат тези предпоставки и обладани от общата лудост, наречена атлантическа солидарност, обхванала останалите източноевропейски членове на алианса, и най-вече за да угодят на САЩ, бързат да наредят страната ни отново в коалицията на новите губещи. Те отдадоха безвъзмездно територията ни за бази и командни пунктове на САЩ и НАТО и за разполагане на експедиционните им сили със специално предназначение и въпреки катастрофалното състояние на националната икономика и финанси, форсират превъоръжаването на армията по натовските стандарти.
На въпроса за смисъла от превъоръжаването на армията, по който вече има решение на Народното събрание да се осигурят 2, 4 млрд. лева за тази цел, следва да отделим по-голямо внимание не само защото е актуален, но и преди всичко защото е жизнено важен за националната ни сигурност, разбира се, доколкото то я обслужва. Всъщност няма никакво съмнение, че армията ни се нуждае от осъвременяване на въоръжението и бойната техника. Според бившия министър на отбраната от кабинета на БСП “Това е закъсняло решение. Толкова закъсняло, че заедно с другите проекти за превъоръжаване и модернизация ще ни струва ако не колосална, то поне респектираща сума от над 5 милиарда лева”. Това заяви Ангел Найденов. Прав е, само че той също носи вина за това закъснение и главното не е в това, че тази крупна сума крие рискове от корупция, както твърдят от БСП, защото капитализмът и корупцията са неделими, а от това, че превъоръжаването и модернизацията се извършват под външен натиск, което крие опасност да обслужва чужди интереси.
Закъснялото решение, за което говори г-н Найденов, ни изкушава да зададем логичния въпрос: защо след като България е член на НАТО от 2004 г., а въпросът за необходимостта от модернизация и превъоръжаване на ВВС и ВМФ постоянно се поставя от 1994 г. насам пред управляващите в България, намира решение едва сега и кой освен нас има интерес от това?
Не сме забравили, че през април, при посещението си в България, зам.-шефът на НАТО Александър Вершбоу, както той сам призна, е поставил остро въпроса пред управляващите ни да отделят необходимите финансови средства за модернизация и превъоръжаване на армията и конкретно на ВВС и ВМС с цел „увеличаване военните възможности на алианса в региона на Черно море”. Става конкретно въпрос за закупуване на 2 бойни кораба и 8 изстребителя. В официалните мотиви на МО за закупуването на тази бойна техника се казва, че това е важно за националната ни сигурност и за колективната отбрана на НАТО и ЕС. Ако обаче свържем логически горните обстоятелства, изглежда, на този етап то е по-важно за НАТО.
Кое ни дава основание за тези съмнения?
На първо място, прави впечатление, че в пропагандните централи на САЩ и НАТО изоставят плиткоумно скроените аргументи за експанзията им на Изток като мнимата ракетна заплаха от Иран и войната срещу ИДИЛ, и вече съвсем официално дефинират тази експанзия с нова параноична и също толкова абсурдна теза за „руската военна заплаха и агресивност” спрямо новите членове на алианса от бившите съветски републики и социалистически страни.
Наскоро първият заместник-председател на комисията по Съвета на федерацията на отбраната и сигурността в американския конгрес, Франц Клинцевич, шумно обяви за съществуването на американски план за глобална атака срещу Русия с кодовото название „Prompt Global Strike“ (“Бърз, глобален удар“). Според сенатора, за реализацията на този план САЩ и НАТО усилено попълват с личен състав и бойна техника военните си бази в Източна Европа. Според г-н Клинцевич броят на войските на НАТО в тези страни е нараснал до 20 пъти! В съответствие с плана за „бърз глобален удар“, в случай на заплаха от нападение на Съединените щати или военни съоръжения на други страни от НАТО, американската армия следва да бъде в състояние на готовност за 60 минути, с масирани, мощни и високо точни удари от създаващата се сега в Европа американска противоракетна отбрана (NMD), да нанесе масиран ракетен удар по военни и граждански обекти в Русия. А след прилагане на тази атака американската стратегия включвала бързо да се заеме територията на врага с големи сухопътни сили. Колкото по-близо до границите на Русия тази сухопътна групировка чака „часът Х“, толкова по-високоефективен ще е „глобалният удар”. Подготовката за реализация на плана „Бърз глобален удар” вече е в ход.
От 6 юни НАТО, от територията на Полша, започна десетдневно военно учение „Анаконда-2016”.
След 1989 г. – това са най-големите маневри в тази страна. В тях участват 31 хиляди войници от 24 страни. В ученията са включени 3000 (!) единици военна техника (танкове, бронетранспортьори), повече от 100 самолета и хеликоптера, 12 кораба.
Паралелно с „Анаконда“ са планирани учения „Саблен удар” (Saber Strike). Те са насочени към отработване на практики за предислокация и движение на войски и бойна техника от Германия и Полша в балтийските страни, Румъния и България.
Опасни движения в зоните за отговорност на алианса има и в Източна Европа и до границите на Русия. Почти сигурно е от досегашната практика, че тези, които са планирали поредното безумно начинание „Бърз глобален удар”, са забравили уроците от историята и не са направили точен разчет как може да се завоюва страна като Русия с мощен ракетно-ядрен потенциал, модерни и високо подготвени въоръжени сили, чиято територия е равна на две САЩ, четири Евросъюза, 48 Германии и 128 Англии. Не сме правили точни изчисления колко Българии... Тях ги оставяме на сметанките на политиците, които ще вземат решение, а военните разчети на командващите въоръжените ни сили, които ще изпълняват техните решения. Тези обаче, които вземат решение, следва да са наясно, че армията се създава обучава и възпитава, за да служи за отбрана на страната. Това означава, че правителството трябва да следва миролюбива политика и да няма намерение да напада други държави. Явно демонстрираната заинтересованост и настойчивост от страна на ръководството на НАТО за модернизацията и превъоръжаването на армията ни, от която без съмнение България се нуждае, за да гарантира своята национална сигурност, обаче подсказва, че тя може да се използва за постигане на чужди геополитически цели и авантюри. Как и в чий интерес ще се използват въоръжените ни сили, е въпрос, който би следвало да се решава по предложение от управляващите и президента със санкция от парламента.
Като имаме предвид проатлантическата ориентация на сегашната управляваща върхушка и парламентарно мнозинство, както и сервилността на върховния ни главнокомандващ към задокеанските господари, предварително е ясно в защита на чий интерес ще бъдат използвани въоръжените сили на България.
