Казвали сме вече- не е фатално това, че Росен Плевнелиев няма да се кандидатира за втори президентски мандат. Фатално е това, че ще сдаде поста едва през януари 2017 г., през което време може три пъти да ни вкара във война с Русия...
Не сме предполагали обаче, че ще завърши мандата си като фарс. А първото, и надяваме се последното му обръщение пред Европейския парламент, заслужава да бъде описано от таланта на някой като Алеко Константинов.
Неговият вечен Бай Ганьо възкръсна, но този път като „един проевропейски президент на проевропейски народ”. Вярно, че антируската му филипика бе прекъсвана от аплодисменти, но както призна и председателят на Европарламента Мартин Шулц, не всички евродепутати били съгласни с него. Защо да не допуснем, че хората са се забавлявали на шутовските изпълнения? Друго ако не, това „one man show” (представление с един изпълнител) трябва да е внесло малко разнообразие в скучното ежедневие на евродепутатите.
Колко лъжи им сервира „това, което имаме като президент”?
Първо, че е „един горд проевропейски президент на проевропейски народ”.
Второ, че ние, българите, сме котва на стабилността и мотор на положителното развитие в Югоизточна Европа.
Трето, че именно руският президент ратува за нов баланс на силите в света и сфери на влияние на великите сили. Казано по Плевнелиевски, за нова Ялтенска конференция, която ако Западът я позволи, това би било исторически срам.
Четвърто, че не е мъдро през 21-ви век да се придвижват (разбирай, преместват) граници.
Пето, че не може политическите интереси да разделят държавите и да променят териториите на суверени държави. Това, което се било случило в Украйна, напомняло горчивата истина, че постиженията на прогресивното човечество не са даденост. За Плевнелиев Крим бил Украйна, а Украйна била Европа.
Нека да анализираме всяка от петте опорни точки на нашия, боже прости, държавен глава. „Проевропейският президент” може да представя себе като всякакъв, но истината е, че той е един микс от стара “комунистическа” номенклатура и новоизлюпен евроатлантически бърборко, който просто трупа актив за някоя обещана му благатка и още по-безотговорна синекура в ЕС, НАТО или ООН. Това е цялото му проевропейско верую.
Що се отнася до „проевропейския народ”, за какъвто той представя българския, народът на най-бедната страна в Европа съвсем не е горещ привърженик на ЕС, още по-малко на НАТО. Иначе политиците биха го попитали дали иска България да преотстъпи суверенитета си на тези съюзи.
Колкото до „котвата на стабилността” и „моторът на положителното развитие в Югоизточна Европа”, България наистина се е закотвила стабилно, но на дъното на социалната мизерия. В противен случай нямаше да я напуснат близо 2 милиона българи, които и намерение нямат да се върнат, докато страната се управлява от такива „евроатлантици” като Плевнелиев. От съседните на България страни само Македония може да ни съперничи по политически крамоли, корупция и бедност.
Относно „студения мир”, за който говори нашата „държавна глава” и политиката на Русия за дестабилизиране на ЕС, трябва да напомним на дърдоркото от „Дондуков” 1, че Евросъюзът се дестабилизира поради несъгласието на истински европейски политици и народи да жертват националните си интереси за кефа на Обама или Меркел. Не Русия предизвика бежанската и миграционна криза, а тези, които се „намесиха” в Близкия изток като слон в стъкларски магазин. С голямо закъснение Обама призна за една от най-големите си грешки интервенцията в Либия, но не и тази в Сирия. На свой ред американският посланик в София Ерик Рубин каза: „Либия и Сирия са пример за това, че трябва да бъдем предпазливи, когато се намесваме, защото резултатът може да не е този, който желаем”. („Сега”, 09.06.2016). А не е ли най-добре изобщо да не си навирате носа в чуждите дела? Когато инсталират системи за ПРО в Румъния и Полша, когато в Полша се провежда учението „Анаконда 2016” с участието на 31 хиляди военни, и когато в него участват български военнослужещи и 2 броя самолети МиГ 29, какво трябва да направи руското държавно и военно ръководство? Да стои със скръстени ръце, или да благодари, че Русия е била удостоена да бъде обект на натовските провокации?
Не, тук логиката на господин Плевнелиев направо издиша. Русия на два пъти в своята история е била нападана през Полша, за да вярва, че маневрите на НАТО са насочени за отразяване на евентуална руска агресия.
Що се отнася до „придвижването на граници”, то съществува и ще съществува независимо в кой век сме. СССР и Югославия се разпаднаха, въпреки Хелзинкския заключителен акт, определящ ненарушимостта на границите, установени след Втората световна война. Португалия върна на Китай Макао, а Англия му върна Хонг Конг. В момента се прекрояват границите в Близкия изток и Анкара трепери за своите територии, населени предимно с кюрди.
Всичко тече, всичко се променя, границите също... Нима, приемайки нови членове ЕС не променя границите си? Не изкуствено прокараните граници трябва да задържат хората, а хората, населяващи определени територии са тези, които ще кажат в коя държава искат да живеят.
Каквото и да смятат за Крим Плевнелиевци, Къневци, Коритаровци и т.н., той е изконна руска земя и се върна към Русия по волята на собствените си обитатели. Наскоро област Венето, в Италия, обяви, че ще признае Крим за част от Руската федерация. На дневен ред е и отмяната на санкциите срещу Русия от някои страни членки на ЕС.
Кучетата си лаят, керванът си върви! Такива като Плевнелиев идват и си отиват, народите остават. Дано на идващите президентски избори българите изберат такъв държавен глава, който няма да ги кара да се срамуват. Но първо да устискаме до януари 2017 г.
• Росен Плевнелиев бе категоричен, че всички предсказания за разпад на ЕС са погрешни
...Българите се гордеем, че сме стожер на стабилността и двигател за положително развитие на Югоизточна Европа.
...Мирът и свободата днес са подложени на изпитание, световните и местните сили не успяват да предотвратят и решат рекордния брой конфликти. Поколението, което разруши Берлинската стена, днес издига нови граници в сърцето на Европа. Надявам се, че не сме на прага на нова студена война, но сме изправени пред студен мир и повратна точка бяха събитията в Украйна.
...Държавите могат да бъдат лесно дестабилизирани от мощен съсед, но могат да бъдат повторно изградени само от хората, не от “велики сили”.
...Тероризмът изниква там, където липсва образование.
...Прозорливите политици не се стремят към завземането на земите на съседа и промяната на граници, а към осигуряването на образование и напредък за собствения си народ, към създаването на свободни общества.
...Не искахме нова война в Европа, но за съжаление днешните събития в Украйна са война. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа
...Кремъл се опитва да ни противопостави и да дестабилизира ЕС, да всее съмнение в сърцевината на европейския проект, да срине основите на Общността - единството, съпричастието и върховенството на закона. Москва започна широка пропагандна операция в Европа, която разпространява послания за недоверие, а не за ценности
...Нашата страна е съпричастна с бежанците и предоставя закрила на онези, които отговарят на изискванията. България изпълнява своите отговорности и задължения, затова трябва да бъде приета в Шенген възможно най-скоро, това е в интерес на общоевропейската сигурност.
...Балканите днес са на предна линия в защитата на Европа и границите трябва да паднат, а не да бъдат премествани.
...България винаги е била слаба, когато е била сама. Днес България е силна като част от ЕС и НАТО. Въпросът е къде искаме да бъдем през 2030 или 2050 г. Дотогава ще сме решили въпросите с миграцията, банковите кризи, задлъжнялостта. Но ако нямаме верую, някой ще ни предпочете за съперник. Ако спрем да правим история, някой друг ще я направи вместо нас.
(Изказване пред Европейския парламент в Страсбург, 8 юни 2016 г., на българския президент)
