Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 25 (2016) ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА

Е-поща Печат PDF

• Преди 75 години започна Великата Отечествена война. Бедата, която заля нашата земя, застигна всички и всеки. Да си припомни какъв бе този паметен ден – 22 юни 1941 г.

Олег НАЗАРОВ, доктор на историческите науки

 

Едва ли някой би могъл да предположи тогава, през юни 1941 г., че войната може да свърши чак през май 1945 г. Хитлер също се надявал, че победата над СССР ще е така мълниеносна, както и всичките му дотогавашни победи в Европа.

В Съветския съюз, преди войната, масово се тиражирал възгледът, че ако враг нападне страната, той веднага ще бъде отблъснат вън от пределите на СССР и военните действия ще се водят на вражеската територия.

Великата Отечествена война опроверга тези представи.

В Берлин

Заповедта за военни действия срещу Съветския съюз идва от столицата на Третия райх. Съветският дипломат Валентин Бережков през 1941 г. бил първи секретар в посолството на СССР в Берлин. „На 21 юни, броени часове до нападението на Хитлерова Германия срещу СССР, посолството ни получи препоръка да предложи на германското правителство още веднъж да се обсъди състоянието на съветско-германските отношения” – спомня си той. Съветските дипломати настоятелно опитвали да се свържат с външния министър на Германия Йоаким фон Рибентроп. Но без резултат. Позвъняването от страна на германското Външно министерство дошло, когато те вече били изтощени от чакане – в 3 ч през нощта на 22 юни (5 ч московско време). Непознат глас съобщил, че Рибентроп очаква съветските представители в кабинета си на ул. „Вилхелмщрасе”. Непознатият глас, все едно кучешки лай, и официалните фрази, ни навяваха нещо зловещо” – пише Валентин Бережков.

Посред нощ, в ранното неделното утро, автомобилът със съветските дипломати поема към сградата на Външното министерство, около което вече се суетят журналисти, фоторепортери и кинооператори. „На влизане бяхме заслепени от ярките прожектори и светкавиците на магнезиевите лампи” – пише в спомените си Валентин Бережков. - Нещата се изясниха едва в кабинета на Рибентроп. Той ни поздрави и веднага пресече опита на съветския посланик в Германия Владимир Деканозов да изложи нотата на съветското правителство. Заяви, че „става дума за нещо съвсем различно”. Бяхме удивени и от това, че шефът на германското Външно министерство очевидно беше пил доста. Запъвайки се почти на всяка дума, той започна объркано да обяснява, че правителството на Германия има данни за засилена концентрация на съветски войски по германската граница. Независимо от фактите, Рибентроп настояваше, че съветските военнослужещи нарушават германската граница. Всичко това, настояваше райхсминистърът, се оценява от германското правителство като намерение на Съветския съюз да удари в гръб немския народ. В отговор на надвисналата заплаха фюрерът Адолф Хитлер „реши да вземе мерки за опазване на живота и сигурността на германската нация”. После Рибентроп изложи накратко принципите на така популярната по-късно „превантивна война”.

Връчи на съветския посланик германския меморандум и съобщи, че преди един час немските войски са преминали границата на СССР. „Това е нагла и с нищо непредизвикана агресия. Вие ще съжалявате за това разбойническо нападение срещу Съветския съюз. И също така ще платите жестока цена за него” заявил в отговор посланик Деканозов.

В кабинета на Сталин в Кремъл

Много неверни неща са изписани за „паниката”, овладяла висшето съветско ръководство и лично Йосиф Сталин в началото на войната.

В подкрепа на своите фантазии и митовете, родени от нищото, фалшификаторите на историята се позовават предимно на „свидетелствата” на Никита Хрушчов. Само че през юни 1941 г. този „свидетел” бил далеч от Москва и нямало как да види „паниката”, дори с далекоглед. На басните на Хрушчов, че Сталин в първите дни на войната се укривал на вилата в Кунцево („Ближняя дача”), могат да се хванат само онези, които искат да вярват на фантасмагории.

За да стане ясно имало ли е паника в Кремъл, достатъчно е да видим „Дневника за посещения в кабинета на др. Сталин”.

Повече от четвърт век – от 1924 г. до 1953 г. – дежурните сътрудници в приемната записват в него фамилията на всеки посетител, приет от държавния глава, като посочват точния час на влизане и напускане. Благодарение на този безпристрастен документ можем обективно да оценяваме свидетелствата на участниците в събитията и да проверим дали паметта не ги лъже.

В мемоарите на хората около генералния секретар често има противоречия. Има и доста неточности и грешки. Записите в „Дневника за посещения” опровергават например разказите на членовете на Политбюро на ЦК на ВКП (б) Вячеслав Молотов и Анастас Микоян, че били на някакво заседание при Сталин в нощта на 21 срещу 22 юни 1941 г. В действителност всички напуснали кабинета на Сталин в 23 часа на 21 юни, а Микоян дори не се е появявал там в този ден.

На 22 юни Сталин дошъл в Кремъл към 5 ч сутринта, но не за да си събере набързо ценните вещи и книжата и да се спасява. В „Дневника за посещения” е посочено, че в 5, 45 ч в кабинета на ръководитля на съветската държава влезли народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов, наркомът по вътрешните работи Лаврентий Берия (излиза в 9,20 ч), наркомът по отбраната Семьон Тимошенко, началникът на Генщаба Георгий Жуков и началникът на Главното политическо управление на Червената армия Лев Мехлис. Военните останали в кабинета до 8,30 ч. В 7,30 ч към съвещанието се присъединил секретарят на ЦК на ВКП (б) Георгий Маленков (излязъл в 9,20 ч), в 7,55 ч дошъл наркомът по външната търговия Анастас Микоян (излязъл в 9,30 ч). Молотов напуска кабинета в 12,05 и тръгва към сградата на Централната поща, за да обяви по радиото пред цялата страна за нападението на Германия.

Заместникът на наркома по външните работи Андрей Вишински бил при Сталин от 7,30 до 10,40 ч.

В 8 ч дошли зам.-председателите на Съвета на народните комисари Лазар Каганович (излиза в 9,35 ч) и Климент Ворошилов (излиза в 10,15 ч).

В 8,15 ч пристига и Кузнецов и остава петнайсет минути. Кой обаче е Кузнецов – от дневника не става ясно. А той бил при Сталин още два пъти – от 9,40 ч до 10,20 ч и от 15,20 ч до 15,45 ч. Още два пъти дошъл и Микоян – той бил в кабинета от 9,50 ч до 10,30 ч и от 12,30 ч до 14,30 ч.

От 8,40 до 10,40 ч при Сталин влезли и генералният секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал Георги Димитров и секретарят на Изпълкома на Коминтерна Дмитрий Мануилски.

В 11,30 ч за половин час, за втори път, влезли Маленков и Берия.

От 11,40 ч до 12,05 ч и от 12,30 до 16,45 ч в кабинета бил Ворошилов. Молотов дошъл отново при Сталин – от 12,25 ч до 16,45 ч; Вишински – от 13,05 ч до 15,25 ч.

От 13,45 ч до 16 ч в кабинета бил заместник-наркома по отбраната Борис Шапошников, а от 14 до 16 ч и генерал Николай Ватутин и повторно дошлите Семьон Тимошенко и Георгий Жуков.

В 15,30 ч, за половин час, тук заедно с тях бил и маршал Григорий Кулик.

Последният посетител в кабинета на Сталин за деня, както е отбелязано в „Дневника за посещения”, за трети път в този ден, бил Лаврентий Берия. Той пребивалал от 16,25 ч до 16,45 ч.

И така, в първия ден на войната в продължение на 11 часа (от 5,45 ч до 16, 45 ч) в кабинета на Сталин пребивавали 16 души, а десет от тях влизали по два и по три пъти. Това са били ръководителите на всички ключови народни комисариати, а също и на Коминтерна.

При такъв плътен график (на 23 юни приемът на посетители започнал в 3,20 сутринта) Сталин просто няма как да е бил в плен на „паниката”...

„Вместо станове - винтовки”

На 22 юни, в 8,30 ч, комендантът на Московския Кремъл генерал-майор Николай Спиридонов подписва указ „За въвеждане на засилена охрана и отбрана на Московския Кремъл”. Личният състав на полка със специално предназначение, специалната транспортна рота и военната противопожарна команда, съставляващи военния гарнизон на Кремъл, преминали на денонощен военен режим.

Сергей Корольов, тогава младши сержант в Полка със специално предназначение, командир на отделение в 1-ви взвод на полковото училище, си спомня: „Рано сутринта на 22 юни 1941 г. личният състав на Полковата школа, в пълно бойно снаряжение, напусна летния военен лагер в околностите на селцето Нова Купавна и в пеши строй стигна до жп станцията Стройка, където ни чакаше електричка. Настаняването отне няколко минути и влакът пое към Москва. Тихо обсъждахме помежду си какви ли може да са причините за неочакваното завръщане в неделя, 22 юни. Старшите командири не дадоха никакви обяснения, само отговаряха, че като пристигнем, ще разберем.

От Курската гара, където ни остави електричката, в пеши строй влязохме в Кремъл през Спаските врата, и се настанихме в нашата казарма, на втория етаж в Корпус № 14. Едва в 12 часа на 22 юни 1941 г., след изявлението на В. М. Молотов, всичко стана ясно: вече осем часа на наша земя се води война”.

Вестниците от 23 юни най-добре отразяват реакцията на съветския народ след радиообръщението на Молотов. В различни краища на Съветския съюз хората излизат на митинги. Жителите на Коломна, пише „Коломенски вестник”, след изявлението на Молотов заявиха, че „са готови да заменят становете с винтовки и заедно с Червената армия, без да жалят кръвта и живота си, до последен дъх ще се борят за своята свещена земя”.

Вестник „Придунайска правда”, който излиза в Измаил, помества думите на жена от гр. Килия, Вера Ангел: „Фашистката клика протегна кървава лапа към нашата Родина. Чакалите сбъркаха! Те ще бъдат разбити, народът ще ги унищожи. Заявявам, че искам да отида на фронта – ще работя като медицинска сестра. Искам да помагам на червеноармейците, които мъжествено ще защитят великата ни Съветска родина. Още един път моля, не ми отказвайте, изпратете ме на предните позиции”.

Вестник „Горковска комуна” разказва за митинга на личния състав на Военнополитическото училище „М. В. Фрунзе”: „С бурни овации, на крака, курсантите посрещат новината, че съветското правителство заповядва на частите на Червената армия да разбият германските фашисти и да ги прогонят от свещената съветска земя. Чуват се мощни възгласи: „Да живее великият Сталин!”, „За първия маршал на Съветския съюз другаря Ворошилов – ура!”, „За героя и маршал на Съветския съюз другаря Тимошенко – ура!”

На митинга, открит от полк. Чистяков, се изказва орденоносецът, батальонният комисар др. Горянски.

- Руският народ – казва той, - не за пръв път надвива врага. Нашата славна и непобедима Червена армия записа най-ярките страници във военната история през годините на Гражданската война, при Хасан, при Халкин гол, в Карелския полуостров. И днес ние сме готови с железните батальони да защитим своята Родина и да разгромим врага.

- Целият свят ще трябва да научи за силата и непобедимостта на съветския народ – заявява заместник-политическият ръководител др. Волков. – Ние отново ще покажем как трябва да се обича Родината и как да се бие врага.

Животът потвърди думите на зам.-политрука Волков.

„Ще се бием, докато не дойде войската”

Нацистите започнали да си плащат за агресията едва стъпили на наша земя.

Мнозина съветски летци, граничари и войници от граничните райони успяха да дадат достоен отпор на хитлеристите и техните помагачи в първите минути на войната. (Сп. „Историк” писа за това в бр. 6 / 2015 г., и бр. 7 и 8 / 2015 г.).

На 22 юни, в района на селището Семятичи, в Западна Белорусия, 17-и картечно-артилерийски батальон под командването на капитан А. И. Постовалов приел неравния бой с частите на 252-ра, а после и 293-та германска пехотна дивизия. По обед връзката с щаба прекъснала, но три роти продължили да се сражават.

За отбранителните сражения на войниците от 1-ва рота при селцето Анусин разказва след време Пелагея Ефремовна Сулейкина, жена на командира на ротата лейтенант Иван Фьодоров. Артилерийският огън й попречил да стигне до ДОТ-а, при мъжа си. Затова Сулейкина, тригодишната й дъщеричка Инеса и синът й Олег, бебе на 24 дни, се скрили в друг ДОТ, командван от лейтенант Семьон Шиханцев и заместник-политическият ръководител на ротата Волков. Тук намерили пристан и семействата на лейтенант Смазнов и лейт. Гончаров. Скоро до тях успял да си проправи път и лейт. Фьодоров. Той обяснил, че ротата е обкръжена, но „няма да оставят позицията и ще се бият докато не дойде подкрепление от войската”.

И те наистина се сражавали героично, но скоро водата в ДОТ-овете свършила, картечниците излезли от строя, а врагът бил съвсем близо и разстрелвал позициите на лейтенант Шиханцев с право мерене.

В ДОТ-а угаснали лампите, късчета бетон започнали да хвърчат на всички страни, хората се задушавали от барутния дим и циментовия прах. От задушаване и вътрешно възпаление загинала дъщерята на Смазнови. Жените издебнали мига, когато черен облак обгърнал ДОТ-а и излезли навън, като влачели и децата си. Успели да припълзят до нивите с ръж...

„Ние бяхме романтично настроени”

Войната застигнала доста съветски дивизии в крачка.

Участникът във Великата Отечествена, червеноармеецът Аркадий Глазунов, си спомня: „Служех в Белорусия, близо до град Полоцк, в 278-ми стрелкови полк на 17-а стрелкова дивизия. Заедно с мен служеше и приятелят ми, моят съученик Вася Сергеев. И двамата попаднахме в свързочната рота, в радиовзвода...

На 11 юни 1941 г. вдигнаха полка ни под тревога и пеша се насочихме към западната граница. Казаха ни, че отиваме на учение. Вървяхме нощем, а денем почивахме в гората. На нощ изминавахме по 30-40 км. Единствената връзка на щаба на полка с щаба на дивизията и с батальоните, през цялото време на марша, бе по радиото. Аз работех на радиостанция 5-АК, и на 6-ПК.

Носехме радиостанцията на гръб и използвахме само по микрофона. Някъде по средата на пътя политработниците ни прочетоха „опровержение на ТАСС”, публикувано във вестниците. В него се казваше, че средствата за информация в западните държави съобщават, че по границата на Германия със СССР се съсредоточават войски, тоест, подготвя се война.

И точно това опровергаваха.

На 22 юни стигнахме град Лида, близо до границата. Към обед ни съобщиха, че е започнала война с Германия. Ние бяхме настроени романтично: какво пък, ще повоюваме, дори ще е интересно”.

Впрочем, ако някой е имал романтично и лековато високомерно отношение, то изчезнало още при първия сблъсък с противника. Много подразделения на Червената армия закъснели да пресрещнат врага по различни причини. Съветските стрелкови дивизии от първия ешелон не издържали мощните удари на добре подготвената немска армия и авиация, защото не влизали в бой едновременно и защото местността не била инженерно оборудвана. Голяма част от съветските войски попаднала в обкръжение.

На всичко отгоре много щабове още в първия ден на войната загубили връзката с войската.

Щабът на Западния фронт, начело с генерал-майор Владимир Климовски, още в 7 ч сутринта на 22 юни нямал връзка с армейските командните пунктове. Маршалът на Съветския съюз Иван Баграмян, когото войната заварила на длъжност началник на оперативния отдел на щаба на Киевския специален военен окръг, си спомня: „В 15 ч ние бяхме длъжни да изпратим в Москва първата шифрограма. Започнах да я съставям, и това бе най-трудният отчет за цялата ми щабна дейност. Обстановката оставаше неясна – какво е истинското положение на армията, къде врагът нанася главният удар, какви са плановете му – всичко това беше просто въпрос на догадки. Така първото ни бойно донесение в Москва преливаше от общи думи и неясноти”.

Командващият Западния фронт армейски генерал Дмитрий Павлов констатира в разпореждането си по повод равносметката на боевете за 22 юни следното: „Опитът от първия ден на войната показва неорганизираност липса на усилия за противопоставяне у много командири, в това число и по-висшето началство. За подсигуряване с гориво, снаряди, патрони започва да се мисли едва когато патроните са на привършване, когато повечето автомобили са заети с евакуацията на семействата на началническия състав, и при това съпровождани от червеноармейци, тоест хора от бойния състав. Ранените в боевете не се евакуират, няма почивка за бойците и командирите, при отстъпление на врага се оставят продоволствие и добитък”.

Когато Павлов диктувал текста на тази шифрограма, не би могъл да знае, че само след месец ще плати с живота си за военната катастрофа на Западния фронт...

Сп. „Историк”, юни 2016 г.