• Европа и Европейският съюз дължат сегашното си съществуване на Русия и буквално на полковете на безсмъртните
Да, това се случи, и всяка дума е исторически вярна. Но да повторим - преди 75 години, на 22 юни, Хитлер – за година и нещо завладял цяла Европа, - нападна и Велика Русия. Добре, но защо е това постоянно повтаряне: велика, велика, велика, ще попита някой. Ами защото, първо, тогава територията й бе почти 22 милиона кв. км, а населението - 240 милиона души. Русия, именувана тогава Съветски съюз, бе направила опит да създаде и изгради за първи път в човешката история истинска социална държава. И този опит, пълен с привлекателност, събираше вярата и надеждите на милиони хора.
Предисторията на 22 юни 1941 г. е бродирана в годините след Първата световна война.
Англия и Франция – колониални държави и победители във войната, - стоварват цялото си издевателство върху победените. На Германия й отнемат Елзас и Лотарингия, които Франция моментално мята в раницата си като първи трофей. На Полша с реверанс бе поднесена Познанската област, западните части на Източна Прусия, германската провинция Данциг.
Австро-Унгарската империя се разпадна. От пепелищата й не изхвърча птицата Феникс, но изникнаха Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, които като наследници трябваше да плащат дълговете на Хабсбургската монархия.
Кралски сдържаната Англия запази външно благоприличие, но на дипломатическата маса бе желязно неотстъпчива, диктуваше само в своя полза. По онова време бог говореше английски и закриляше еднакво краля на Англия и целостта на Британската империя. В тази империя, разпростряла се по цялото земно кълбо, слънцето никога не залязваше.
Истината обаче е малко по друга
Като научава за суровите клаузи на Версайската система, изработена от вечно неразумните политици, маршал Фош, главнокомандващ Съглашенските сили на Западния фронт през Първата световна война, възкликва изумен: „Това не е мир, това е двайсетгодишно примирие.“
Пророчески думи. Защото още великият Макиавели съветваше своя Княз, че над победените не бива да се издевателства. Издевателството и унижението превръщат жертвите във възвратна пружина, която във времето – с неумолимостта на естествен закон, - се натяга и освобождава помитаща енергия.
Именно бунтът срещу националното унижение, хаосът и безредието в Германия родиха на европейската сцена Адолф Хитлер. Без да губи време, той даде да се разбере, че това, от което има нужда Германия, е да си върне мястото под слънцето. На събудения порив на немския народ победителките Франция и Англия гледаха с иронично-снизходителна усмивка.
На 16 март 1935 г. Хитлер изкопчи от Англия разрешение за строеж на боен флот, забранен от Версайския договор. Непосредствено след това новият водач на Германия окупира, т.е. възвърна на Германия Саар и Рейнската област, въведе задължителна военна служба. Освободената пружина бързо оттласкаше все нови и нови инициативи.
В началото на 1938 г. райхсканцлерът обяви присъединяването на Австрия към „майката-отечество“.
От високопланинската си резиденция в Алпите Хитлер потриваше доволно длани и наблюдаваше своите вече объркани и затова посредствени противници. И за да ги оплете докрай, да полее с биологичната си течност тяхната нищожност, събра ги на конференция в Мюнхен, Бавария, родното гнездо на нацизма. На срещата присъства неговият поддакващ съюзник Бенито Мусолини–Дуче, т.е. фюрерът на Италия. Другите двама участници бяха Невил Чембърлейн, консервативният като мумия министър-председател на Великобритания, и Едуард Даладие, премиер на Франция. Предявеното искане бе Чехия да върне населената с немци и дадена й от Версай Судетска област. Дипломацията на Чембърлейн и Даладие бе да се правят на разсеяни, за което домакинът Хитлер незабавно ги изправи до стената: цяла Чехия, това недоносче на Версайската система, да стане провинция на Райха! И Хитлер театрално постави длан на сърце: от Европа повече нищо не искам. Зарадваните наивници по своему разтълкуваха думите на Хитлер: че загърбва Европа и тръгва на изток, към Русия...
Когато Чембърлейн кацна на Лондонското летище, той размаха подписаното споразумение: „Това значи мир за няколко поколения...“.
Ядец!
Защото Русия, велика Русия, не бе поканена на тази конференция, последен шанс да се направи нещо за сигурността на цяла Европа... Западните коментатори със злорадство пишеха своите анализи–закани: „Сега да му мисли Кремъл...“. Но топката съвсем ненадейно се оказа в полето на Кремъл и неговите прозорци светеха до късно през нощта. На 23 август 1939 г. в Москва пристигна Йоаким фон Рибентроп, външен министър на Хитлер, който предложи договор за ненападение между Германия и Русия. И народният комисар на външните работи Вячеслав Михайлович Молотов подписа незабавно от името на съветското правителство договора. Англия и Франция се оказаха без полезен ход.
На 1 септември 1939 г. Хитлер започна готвената от него война, като нападна Полша.
Причината пак беше Версай и неговите предписания, според които шосето до германския град Данциг бе покрито от полска територия. Хитлер поиска сухопътен достъп до пристанището. Подсторвани от своите покровители, поляците се опънаха и... след две седмици Варшава вдигна бялото знаме.
Из Европа започна шествието на пречупения кръст
Няколко месеца по-късно вече като министър-председател, Чърчил взе думата в парламента: „Англия трябваше да избира между позора и войната. Нейните министри избраха позора, за да получат след това и войната“.
В минути на върховно изпитание влиза в действие и застава начело британската традиция: всички партийни противоборства и омрази стихват. Чембърлейн беше уволнен като министър-председател и шеф на Консервативната партия. И на негово място бе назначен! – тук думата е точна – сър Уинстън Чърчил. Преди това Чърчил традиционно си беше депутат в парламента и водеше неколцина депутати от Либералната партия.
След Полша Хитлер насочи военната си стратегия към Скандинавия, по-точно към Норвегия. За овладяването й той отдели месец и половина, тъй като зимата бе започнала по-рано, а и англичаните опитаха да направят нещо като контрадесант. От германска страна операцията бе изпълнена по ноти, а като черешка на тортата Дьониц изпрати една подводница U-47 под командването на прославения капитан Гюнтер Прин. Подводницата влезе през сложните заграждения на главната военноморска база Скейп-Флоу и с изстреляните 7 торпеда потопи линейния кораб „Роял Оук”.
Сензацията е световна, тъй като
U-47 се изтегли невредима след пиратската си акция...
На 14 октомври 1939 г. Би Би Си съобщава потресаващата света новина: в главната база на британския флот Скейп-Флоу е потопен линейният кораб “Роял Оук”.
Така капитан Гюнтер Прин, командир на подводницата U-47, отмъщава за унижението, постигнало германския флот в същата тази база “Скейп Флоу” на 21 юни 1919 г., след капитулацията на Германия в Първата световна война. На тази дата моряците от моенния флот на кайзерова Германия сами потопяват 51 кораба, за да не попаднат те в ръцете на англичаните.
Всъщност кап. Прин потапя не просто военен кораб, а
торпилира авторитета на могъщия кралски военен флот на Великобритания
И това е много повече от военен успех. Това му донася заслужената награда “Железен кръст” - 1-ва степен, а за екипажа на U-47 - “Железен кръст”-2-ра степен. Германия ликува и Хитлер лично връчва на Прин рицарски кръст. Пропагандният ефект от тази акция е неизчислим. Правителството на райха е в еуфория.
Така, с нарастващо опиянение Хитлер начева пролетната си военна кампания в Западна Европа през април и я приключва в средата на юни.
Генералите му не атакуваха челно френската отбранителна линия Мажино, а я заобиколиха от север. В ход бяха отделени ден-два за Дания, Холандия и Белгия, след което немските танкове се втурнаха на юг към Париж.
По един или друг повод, често и без повод, днешните телевизии ни показват парада на немската пехота в Париж на 15 юни 1940 г. Германците бият крак на площад „Етоал“ (Триумфалната арка се намира на Площада на Звездата - пл. „Етоал”, днес „Шарл де Гол”).
Английският експедиционен корпус, дошъл на помощ на изнемогваща Франция, се спасил чрез бягство през Ламанш – чакали го спасителните английски кораби.
През април 1941 г. фюрерът разигра Балканската кампания: за две седмици кралство Гърция и кралство Югославия предадоха Богу дух. Балканският си шедьовър Хитлер завърши почти с холивудски десант на остров Крит – база на изтеглилите се английски войски. Нито един англичанин не свари да напусне острова.
Беше ли изненада 22 юни 1941 г. за политиците по света и за съветските ръководители? Нито за едните, нито за другите. Планът „Барбароса“ като директива за действие е подписан още през декември 1940 г. Придвижването на 180 немски дивизии продължи 6 месеца, и то през окупирани страни с враждебно население. Съветското разузнаване работеше като отлично смазан механизъм, а на негова страна бяха и хиляди антифашисти от цяла Европа.
И все пак – защо беше тази изненада на 22 юни?
Съветската страна не бе завършила подготовката си, просто не бе готова. Вървеше изпълнението на четвъртия петгодишен държавен план. Цялата страна работеше при небивал ентусиазъм.
Според общовалидната военна доктрина, за да победиш в едно сражение, са ти необходими на потребно място и в потребното време да имаш превъзходство над противника 3 към 1. На 180-те немски дивизии в началото на войната, подготвени, екипирани и въоръжени, с надлежен двегодишен боен опит, руската страна трябваше да противопостави 540 дивизии. Това стана в следващите години - фронтът имаше дължина 2400 километра.
Онова, което трябва да припомним днес, е как светът посрещна германо-съветската война през 1941 г.
Чърчил беше достолепен. Вечерта на 22 юни, точно преди 75 години! – той произнесе светкавична реч по Би Би Си. Слушаше го цял свят: „Виждам руските войници, застанали на прага на своята родна земя. Заплахата за Русия е заплаха за нас, за Съединените щати, за целия свят... Ще се бием докато с Хитлер и с нацистката чума не бъде свършено!“
Бъдещият президент на САЩ Хари Труман, който в ония дни бе само сенатор, имаше друго мнение: „Ако в започналата война на Изток видим, че побеждава Хитлер, ще помагаме на Сталин. Ако Сталин вземе надмощие – ще помагаме на Хитлер...“. С това мислене Хари Труман след три години стана президент на Съединените щати и подписа заповедта за хвърляне на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.
Германо-съветската война продължи 1417 дни и завърши с освобождението и спасението на цяла Европа чрез решителната воля, мъжество и саможертви на воините на Съветската армия. Беше 9 май 1945 г.
Заключителните думи каза световноизвестния руски писател Иля Еренбург: „Дадоха си сражение невежеството и науката, варварството и културата, простащината и комунизма!“
Послепис: Дума за поведението на Европа към Русия няма да отправяме. От рождение знаем Ботевото: „Тъй върви светът, лъжа и робство на тая пуста земя царува“...
Що се отнася до министър-председателя Борисов ще му доверим на ухо: Бойко, българи сме, свои хора сме. За теб, най паче за теб, е много добре да озаптиш час по-скоро някои свои министри и по-специално този на външните работи и този на войната. Защото поради лични пропуски на горните двама в началното училище не са чели Петко Рачов Славейков: „Кат Русия няма втора / тъй могъща на света“. А заради пропуски на двоицата в средното си образование ще им доведем до знание словата на великия руски писател Феодор Достоевски: „Русия не е създание на ума. Русия е творба на Природата“....
