Неизбежна последица от британския референдум ще бъде повишената политическа активност на източноевропейските държави. Дестабилизацията на Евросъюза ще ги изтласка в периферията на Европа и ще ги принуди с всички сили да се борят за оцеляване и за вниманието на потенциалните „покровители”. Но ще могат да го направят само за сметка на ескалация на напрежението в отношенията с Русия.
Независимо дали историята с “Брекзит” ще приключи с действително излизане на Британия от ЕС, или ще се договори нов компромис, едно е ясно – ЕС, такъв, къкавто го познаваме, вече го няма. Земята, историята и географията на Европа за пореден път отхвърлят проектите за обединение. На повърхността изскачат отново онези проблеми, които едно след друго доведоха до европейските войни, и до двете световни.
Днешната ситуация може да се обозначи като крах на поредния опит на Германия да установи „нов ред”. Британия, органичният противник на появата на единна континентална държава, бе основният „разрушител”. Референдумът показа, че съдбата на Европа не е само в ръцете на Берлин. За онези, които не желаят да спазват немската дисциплина, алтернативата е Лондон.
В такива условия единственият изход за Германия бе курс към сплотяване на най-близките и мощни континентални съюзници – Франция, Италия, държавите от Бенелюкс. Ако запази тази нова „европейска ос”, Берлин ще запази и надеждата за здрав контрол върху другите части на Стария свят. Обаче неизбежната последица от такова „съсредоточаване върху главното” ще е загубата на ефикасен контрол, в частност, върху Източна Европа – зоната на лимитрофните (пограничните) държави, разположени между Западна Европа и Русия. И тук изникват огромни рискове.
Тези лимитрофи – от балтийските републики до Румъния и България, - се оказаха излъгани. За това става дума. В името на членството в ЕС те пожертваха прекалено много, в замяна, оказа се, че нищо не получиха. Пред тях в цял ръст се изправиха заплахите от загуба на свободен достъп до единния пазар на работна ръка, а също и до фондовете на съюза. Освен това те разбраха, че никой почти не се вълнува от проблемите им. Че истинската игра се разиграва в Брюксел, в Берлин, в Лондон, в Париж, в Рим. А пък Варшава, Талин или София по-добре да „мълчат”, както ги посъветва още Жак Ширак. И понеже Берлин естествено е зает да укрепва „осите”, източноевропейците ще бъдат принудени да се заемат с привличане на вниманието към себе си. Ще трябва да го сторят с всички налични средства, които не са кой знае колко много. И за тях най-ефикасни и познати са да се раздухват конфликти в отношенията с Русия.
Видяхме вече как по западните ни граници се провеждаг серия военни учения и това е по-скоро само началото. Практиката вероятно ще продължи, и то по настояване на самите източноевропейци, които ще се постараят да употребят на сто процента членството си в НАТО. Бившият полски президент Лех Валенса бе най-красноречив – той призова алианса да свали руски самолет.
В тази връзка не може да се изключва и опит за провокиране на нова ескалация в Украйна. На фона на загубената „европейска перспектива” за Киев, източноевропейските столици може да инициират шумна кампания, за да наложат „украинския въпрос” в Европа. И тук може да очакваме буквално всичко...
Трябва да се има предвид, че в ситуация, когато хватката от страна на Берлин е разхлабена, източноевропейските елити ще започнат да си търсят нови „покровители”. С оглед на историческия опит, може да предположим, че повечето от тях ще обърнат взор към Лондон и Вашингтон, залагайки на позицията си „между Берлин и Москва”. Това може да се обговори различно – може да се преподнесат като гаранти, че руснаци и немци няма се се споразумеят както през 1939 г., и че няма да наложат хегемонията си в Европа; може и обратното – да се обозначат като „буферна зона”, която няма да позволи на руснаци и немци да отворят нова световна война както през 1941 г.
Единственото, в което не бива да се съмняваме, е, че сред местните елити вероятно има и такива, което ще се ориентират към Москва. Но колкото и искрени да са чувствата им към нашата страна, тяхната игра всъщност ще търси донорството на Русия и подкрепата й във вътрешнополитическите им борби. Активизирането на такива „приятели на Русия” със сигурност не се намира зад девет планини в десета... (вижте например изявлението на чешкия президент Милош Земан).
За да е пълна картината, трябва да споменем и един сякаш позабравен фактор – зоната на влияние на бившите европейски империи. Става дума за Австро-Унгария в частност, и за Високата Порта (Османската империя).
Особената позиция на Виена в контекста на последните събития в ЕС ни кара да си припомним традиционното противостоене на двете германски държави – Прусия и Австрия. То бе в основата на множество европейски конфликти. Първо, „аншлусът” – присъединяването на Австрия към Хитлеровия Трети райх, а после неутралитетът на Австрия, което сякаш изнесе Виена извън рамките на голямата европейска политика. Напоследък обаче тя има все по-самостоятелна и забележима роля, като не пропуска случай „да подлее вода” на Берлин. В новите условия на отслабване на ЕС Виена може да направи опит да си върне влиянието в Централна и Югоизточна Европа – в Чехия, Словакия, Унгария, на Балканите.
Що се отнася до Турция, тя също има какво са спомни и за какво да си помечтае – България, същите тези Балкани, част от Румъния, са все неща, които някога бяха султанска собственост. И ако сега тези залчета от „единна Европа” се окажат „безстопанствени”, твърде вероятно е наследниците на османците да опитат да ги „съберат”.
Ето защо можем да твърдим, че в резултат от британския референдум и отслабването на Евросъюза по западните граници на Русия е в ход процес на формиране на обширна зона на нестабилност. Към днешна дата се открояват три възможни сценария.
Първият предполага създаване на широк източноевропейски антируски фронт „от море до море” с подкрепата на САЩ и Британия. Характерно за втория сценарий е възможната поява на „слаби звена” в такъв фронт, чиято обективна роля ще е да притеглят Русия да затъне все повече в източноевропейското блато, да бъде провокирана и към намеса с изцяло непредвидими последици.
И двата сценария са крайно опасни за нашата страна, тъй като ще изискват огромен ресурс за противопоставяне, за управление на конфликти и т.н. И също, инициативата винаги (или почти винаги) ще е в ръцете на срещуположната страна – дали НАТО, дали самите източноевропейци, готови да провокират криза по всяко време и на всяко място, и англо-саксите (Вашингтон и Лондон), които играят не само срещу Москва, но и срещу Берлин.
Третият сценарий предполага фактическо връщане на ситуацията в Европа към Първата световна война. Тоест, към възраждането на европейските „квазиимперии” – Германската (Пруската), Австрийската, Турската (Османската), - които биха си поделили контрола върху Централна, Източна и Югоизточна Европа. Този вариант изглежда оптимален от позиция на руските интереси, защото ще осигури достатъчно дълъг период на затишие, няма да ни принуждава да се месим в източноевропейските работи и ще свали от Москва едностранната отговорност за ситуацията по нашите западни граници. Освен това подобно развитие на събитията може да отслаби влиянието на САЩ и Британия в региона.
Така че след Брекзит, добре дошли в новия 19 век!
Правда.ру, 5.07.2016 г.
