• Факти и догадки около британския референдум
След резултатите на референдума, в който британците гласуваха Великобритания да напусне ЕС, в медиите се изляха доста сълзи за съдбата на Европа и не малко клетви от брюкселските чиновници против пряката демокрация.
Изказаха се и твърде много противоречиви и абсурдни мнения, включително и от управляващите на подопечната на Брюксел югоизточна територия - т. е., България. Гоцеделчевският „оракул” Плевнелиев, станал по-късно вследствие на фалшиви избори и президент на България, театрално прочете написаното от малките си листчета обвинение срещу британците, че гласуването им на референдума показвало „ненаучен урок от историята“, и после пророкува, че след излизането им от ЕС ще започне нова война.
По-късно пред френския тв-канал „Франс 24” Плевнелиев се прочу с друга нелепица, като препоръча на европейците да борят сегашната криза в ЕС чрез неолибералните си ценности. Ако се откажат от християнските и приемат съвета му да борят разединението в ЕС с неолибералните ценности, към които спадат и мултикултурализмът, абсолютната свобода на индивида, която днес фаворизира хомосексуализма и еднополовите бракове, предварително е ясно, че с Европа е свършено. И то без война.
Премиерът Борисов пък отбеляза в своето изказване една безспорна полуистина и една спорна истина. Над тях си заслужава да разсъждаваме, въпреки че бяха изречени спонтанно. Полуистината е, че без Англия ЕС ще отслабне. Останалата половина от нея засяга България. Тя не е приятна, защото никой не обича да дава повече, отколкото получава. Съотношението „дал-взел”, след излизането на Великобритания, не е в наша полза.
Спорната истина, изречена от Борисов, заслужава да бъде цитирана - „Ако се получи ефектът на доминото след референдума във Великобритания, в ЕС ще останем само България, Румъния и Гърция”.
Ако за България и Румъния това е вярно, то по отношение на Гърция обаче премиерът със сигурност греши. Всички знаем, че гърците стягат куфарите за бягство от ЕС много по-рано от британците и само чакат удобния момент, а понятието „Брекзит” („Brexit”) е производно от „Грекзит” (Greexit).
Сега относно
плача за Англия и бъдещето на ЕС
За изясняване на проблема обаче е необходимо да се върнем малко в историята.
Според една публикация на международния бизнес редактор на английския в. „Дейли Телеграф” - Амброуз Еванс-Причард, който пък се позовава на разсекретени документи от архивите на Държавния департамент на САЩ: „Европейският съюз винаги е бил един американски проект и бе създаден чрез дейната намеса на САЩ.” Интересно е да се отбележи, че преди работата си за „Телеграф” Амброуз е бил кореспондент на лондонския „Спектатор” от Вашингтон. По време на престоя си в САЩ, в началото на 1990 г., Еванс-Причард стана известен с критичните си материали срещу президента Бил Клинтън и неутолимата си страст да се рови в мръсните дела на Клинтънови, както и в досиета на ФБР и ЦРУ. Един от съветниците на президента не без основание го характеризира по следния начин: „Той е още една британска инвазия, която се радваме, че си заминава, и не е нищо друго освен един трън в задника”... Та в публикацията си Причард посочва редица факти, доказващи, че САЩ винаги са разглеждали ЕС като свой инструмент за защита на собствените им геополитически интереси наред с НАТО. Според това, което пише Еванс-Причард, още от края на четиридесетте години на 20 в. Вашингтон оказва натиск на европейските страни да се интегрират и тайно финансира процеса. Това е държавна политика и се ръководи най-напред от Труман, а след това и от другите американски президенти - Айзенхауер, Кенеди, Джонсън и Никсън. Администрацията на президента Труман в началото на следвоенните години е полагала неимоверни усилия и икономическа принуда за сплашване на управляващите във Франция, за да ги принуди да подпишат временното споразумение за помирение с Германия. По време на острата полемика с някои упорити френски лидери през септември 1950 г. САЩ дори заплашвали, че ще спрат да предоставят помощта по „плана Маршал”.
Мотивите на Труман са ясни. Споразумението в Ялта между Съветския съюз и западните съюзници се разпада. Той се нуждаел от единен фронт срещу нарастването на влиянието и мощта на Русия в Източна Европа и в света. Така наречената Декларация на Шуман, която дава тон за френско-германското помирение и постепенно довежда до създаването на Европейския съюз, не е дело на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман, който погрешно се смята за баща на ЕС, а е сътворена от тогавашния американски държавен секретар Дийн Ачисън по време на среща в Държавния департамент.
„Всичко започна във Вашингтон”
- признава самият Робер Шуман. През април 1951 г. той само прочита пред международните медии, сътворената от Ачисън т. нар. Декларация на Шуман и договорът е подписан от Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, с които се учредява първата европейска общност.
Съгласно разсекретени документи от архивите на Държавния департамент, американското разузнаване в продължение на десетилетия тайно финансира Европейското движение, и е работило много активно зад кулисите, за да се включи в този проект и Великобритания, като троянски кон на САЩ. Когато тези документи стават публично достояние, лъсва и скандалната истина, че един от меморандумите на Държавния департамент от 26.07.1950 г. се отнася до провеждането на кампания за формирането на пълноправен Европейски парламент. Този документ е подписан от генерал Уилям Донован, който по време на войната е бил ръководител на Управлението за стратегически разузнавателни служби, въз основа на които възниква и Централното разузнавателно управление. Създадена била и Американска комисия за обединена Европа, която е председателствана от Донован.
Друг документ показва, че през 1958 г. тази комисия осигурява финансиране за европейското движение в размер на 53,5 %. В състава на ръководството на Американската комисия за обединена Европа са включени Уолтър Бедъл Смит и Алън Дълес, които бяха начело на ЦРУ през 50-те години, както и цялата каста от бивши служители на Управлението на стратегическите служби.
Документите и фактите от периода на „студената война”, ясно свидетелстват, че геополитическите инженери във Вашингтон са действали хитро, създавайки ЕС като икономическа база на НАТО. Излиза, че тези, които леят сълзи за единството на ЕС и бягството на Великобритания от него, би следвало вместо това да запеят популярната английска гуляйджийска песен „To Anacreon in Heaven“, по чиято музика е написан химнът на САЩ - „Знаме, обсипано със звезди”.
Документите са достатъчно красноречиви, а и посветените отдавна са наясно, че ЕС и НАТО са двете страни на един медал. Именно по тази причина страните от бившия социалистически лагер, кандидатки за членство в ЕС, без изключения, бяха задължавани предварително да станат членове на НАТО. По същата причина и натовската експанзия в близост до границите на Русия е съпроводена от икономически санкции и ограничения от САЩ и ЕС срещу нея.
Логиката на обстоятелствата
ни задължава да си зададем произтичащия от тях въпрос: след като САЩ имат дейно участие и отношение към създаването на ЕС и присъединяването на Великобритания към него като гарант за отстояване на своите геополитически и икономически интереси, имат ли отношение към Брекзит?
И ако имат, каква е логиката на намеренията им? Сиреч, каква е целта на това упражнение?
Краткият отговор е: имат отношение. Иначе другото е нелогично. Целта обаче все още е неосветена и по нея може само да се гадае и предполага. Кои са известните факти, свързани с това значимо геополитическо събитие?
Твърде любопитно е, че някои от политическите лидери на САЩ по време на референдума се озоваха на самия Албион. Кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп беше в Шотландия. Там той изрази задоволството си от резултатите от референдума и намекна, че процесът на изтегляне от „европейския дом” не е ограничен само до излизането на Великобритания. Тръмп намери много прилики всичко, което се случва в Европа, и това, което се случва в САЩ. Тръмп обаче е рано да бъде коментиран. Въпреки че изразява мнението на не малка част от американското общество, той все още не е действен фактор в политиката на САЩ.
Не е такъв случаят с вицепрезидента Джо Байдън, който по същото време бе на посещение в Република Ирландия. Байдън заяви, че САЩ са очаквали по-различен резултат от референдума, но побърза да декларира, че резултатът няма да повлияе на отношенията на САЩ с Лондон, Дъблин и Брюксел. Демонстрирането на безразличие при положение, че става въпрос за разместване в геополитическото пространство на Запада, е най-малкото съмнително, ако не и подозрително. Изявлението на президента Обама от Белия дом бе в същия дух. Подчертаването на позицията издава дух на съпричастност към резултатите от референдума.
Друг любопитен факт, който заслужава внимание, но на който западните медии и анализатори почти не обърнаха внимание, бе свързан с
начина на гласуване при провеждането на референдума
Оказа се, че блюстителите на демокрацията от Велика Британия са допуснали абсолютно недопустимото при провеждане на такъв съдбоносен за страната вот - попълването на бюлетините да става с моливи с гумички, които са били оставени в стаичките за гласуване, както и зачитане на вота от писма и есемеси. Дребен наглед, но сериозен факт, който засилва съмненията за манипулиран и предварително определен вот в интерес на тези, които го провеждат. И всичко това пред очите на всевиждащия Биг брадър.
Немаловажният въпрос демократичен или манипулиран е изборът на референдума в Англия, засега остава висящ. Ако това се беше случило по време на референдума в Крим или на президентски избори в Русия, Путин, който според Камерън е виновен и за резултатите от британския референдум, щеше да бъде разпънат на кръста от западните демократи. Въпреки че и сега могъщият им хор гърми: „Разпни го!”
В заключение можем да обобщим: излизането на Великобритания от ЕС поражда повече въпроси отколкото отговори. Главният въпрос засега е без отговор. Затова пък догадките на политическите анализатори варират, но не проясняват картината на крайностите.
Една от най-спряганите тези е, че най-голям интерес от “Брекзит” имат англичаните, защото са извоювали своята свобода от Брюксел и САЩ като негов господар, е повече от спорна. Тя носи повече емоционален отколкото рационален заряд, и критерият за нейната истинност остава в бъдещето.
Други утвърждават тезата, че „Brexit” бил планиран във Вашингтон и е проведен в негов интерес. Целта е да бъде принудена Европа да подпише споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, известно като договор за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Като аргумент тези анализатори изтъкват, че преговорите с ЕС по споразумението започнаха да срещат силна съпротива от страна на европейците и че напоследък са в застой. Най-податлива към споразумението за ТПТИ е Великобритания, която сега ще е готова да подпише, без да се съобразява с Брюксел. Тези експерти смятат, че отслабеният след „Brexit” ЕС ще е по-склонен да се поддаде на американския натиск за подписване на ТПТИ.
Според друга гледна точка след „Brexit” може да бъде сложен край на преговорите и опитите да бъде осъществено подписването на споразумението. В новата ситуация обаче ще се наложи Вашингтон да преговаря за ТПТИ паралелно с Лондон и Брюксел, което според тях е доста трудно. И ако примерът на Великобритания бъде последван и от други членове на ЕС, процесът за подписването на ТПТИ се очаква да бъде постоянно блокиран.
Мнозина твърдят, че с „Brexit” САЩ и Англия се отърсват от своето творение ЕС, защото като икономическа система неговият провал е очевиден, а разпадът предстои.
Много са гласовете, които оценяват „Brexit” като победа за национализма и изолационизма, като поражение за космополитните и интернационалните тенденции, но всички го свързват със САЩ, където борбата между тези тенденции напоследък се ожесточава и намира израз в конфронтацията между двамата основни претенденти за президентския пост на САЩ Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън
Най-общо такива са фактите, догадките и коментарите около главния въпрос: кой има интерес от „Brexit”.
Въпреки противоречията, общото между тях е американската връзка и изводът за отслабванетото на ЕС. При това състояние на нещата за България, като че ли единствената спасителна формула, отговаряща на българския национален интерес, е BGexit. Такова национално отговорно решение от българския политически елит обаче едва ли може да се очаква. Този елит няма смелостта и доблестта да признае фаталните грешки, сътворени от него по отношение на националната съдба. И той никога няма да каже истината на народа на България - че той е обречен да умира бавно и мъчително под развалините на ЕС.
