Президентът, все още, Росен Плевнелиев летя за Щатите. Освен че може би няма роднини там (все още) целта на визитата му бе неотложно участие за срещата в централата на ООН по широкомащабните мигрантски и бежански потоци.
Около 200 лидери на държави от цял свят там се опитваха да намерят разрешение за съдбата на 270 милиона души почти, определяни като бежанци или мигранти, които ще нарастват! Изключително интересна и многозначителна прогноза, която силно тревожи нашия президент. Тревожи го, защото и той с все сила се е устремил - като истински “барабар Петко с юнаци”, да решава глобалните въпроси. Знаем достатъчно добре, че той умее да ги решава. Просто практиката го показа в последните години... Нашият юнак поиска “глобална отговорност за спирането на бежанските потоци”. Бравос!
Бежанските потоци обаче нехаят за неговите апели и си текат, и най-вече към България, която е една сигурна, лоялна и отговорна бариера за партньорите ни от ЕС и НАТО. Отпускат ни дори и съвсем прилични суми, но не за огради, както стана ясно, а за благоустрояване на бежанските точки - сиреч, за покрив, храна и дрехи, за ток, вода и въглища, за чушки, ракия и домати, може и малко телешко, на онези, които са лишени от човешки права... От човешки права са лишени и почти два милиона българи, сред тях и такива, които трудно могат да се определят като “бежанци”, защото още не са се изкачили толкова високо в йерархията на “правата”. Но няма страшно, важното е да се освободим от руските зависимости и да вървим напред, там, където след четири години ще пресъхне евросъюзното поточе и нашите олигархични псевдокапиталисти и псевдопредприемачи комисионери ще се озъртат с гладни очи и пресъхнали от шотландско уста и ще търсят нов благодетел. Оттам нататък само ясновидец може да каже какво ще става.
Но засега имаме баланс на сигурния икономически колапс - стотици милиони за неустойки по перо “гьола в “Белене”, който ни излезе златен, и не се знае как ще завърши пиесата, стотици милиони държавни дългове, които, дори полужив, обикновеният български данъкоплатец (дали вече не трябва да го изписваме с главна буква) ще трябва да връща и след смъртта си дори, и после - пак ясновидец трябва да прозре какво ще се случва.
Тези, които не разчитат на ясновидци, у нас наричат песимисти, защото са убедени, че нашият “земен рай” бързо се преобразява в ада на земята, в смисъл, че племето ни се размива и изчезва. Но няма страшно - отвъд океана милиони коренни жители на Америка, наричани по грешка индианци, оставиха бели кости по черни скали, та ние ли ще заседнем като рибя кост в гърлото на някакви си там глобализатори?!
Въпрос на екзистенция - тези, дето не си връзват ширита на потурите овреме, обикновено плащат цял живот, че и след това.
А и стомната, както знаем се чупи на третия път. Затова, смело напред, към поредната катастрофа, за която не могат да се намерят виновни нито сред “комунягите”, нито пък Русия може да посочим. До времето на описаното близко бъдеще остава съвсем малко... време. Все пак нали бутилката е само наполовина празна...
