На 8 ноември, два дена след провеждането на първия тур на президентските избори в България, гражданите на САЩ трябва да узнаят името на следващия стопанин на Белия дом. За света със сигурност е безразлично кой ще наследи Росен Плевнелиев на „Дондуков” 2. Дори западни лидери биха се затруднили да посочат къде на политическата карта на света се намира България. Въпреки твърденията на Бойко Борисов, че неговият глас се чува в Европа, дори незаконните мигранти не желаят да останат у нас. Така че съдбата на президентската институция в България е важна не за чужденците, а за българите. Никой не се интересува от слабите и послушни васали, те стават интересни само ако се опълчат на сюзерена. Затова пък изходът от американските президентски избори се очаква с трепет във всички страни, били те с демократични или диктаторски режими, членки на НАТО и ЕС, или необвързани с „евроатлантическите ценности”, партньори и съюзници на Америка, или „пакостни” държави, които отхвърлят диктата на Вашингтон.
Всъщност в някои щати гласуването за следващия американски президент започна седмица преди 8 ноември. Напомняме, че противно на погрешното впечатление, което създадоха социологическите агенции и „правилните” медии, господарят на Белия дом не се избира пряко от американските гласоподаватели: те избират една 538-членна изборна колегия, която избира президента. При това, т. нар. изборджии - членовете на избирателната колегия, не са длъжни да се съобразят с мнението на хората, които са ги избрали. Тази особеност прави трудно предсказуем резултата от гласуването в колегията и поддържа напрежението до последния момент. Да не забравяме как Джордж Уокър Буш стана президент, въпреки че опонентът му Ал Гор беше получил над 200 000 гласа повече от него. Тогава във Флорида, където губернатор беше братът на Буш, преминаха към повторно ръчно преброяване на бюлетините и предимството на Ал Гор беше заличено.
С компромати и съмнения беше съпроводена и последната предизборна кампания. В нея за финала се класираха бившата първа дама и бивш държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, от Демократическата партия, и бизнесменът, кандидат на Републиканската партия Доналд Тръмп.
Тъкмо Клинтън поведе на Тръмп с 10 пункта, и беше неприятно сюрпризирана от директора на ФБР Джеймс Коми, който обяви, че ще възобновими разследването срещу Хилари заради немарливо отношение към държавните секрети. И пак в основата на скандала стоят сексуални забежки... Не физически, както при Бил Клинтън, а дигитални, с участието на Антъни Уейнър, бивш съпруг на съветничката по външната политика на Хилари, 41-годишната Хюма Абедин.
За да разследва това престъпление, ФБР иззело цифровите телефони на двамата съпрузи (разведени, но не и разделени) и установило, че там има служебни мейли от личния сървър на г-жа Клинтън. След като това стана обществено достояние, въпреки неодобрението от американското Министерство на правосъдието за действията на шефа на ФБР Джеймс Коми, рейтингът на Хилари Клинтън се срина и дистанцията между нея и Тръмп падна на 1%.
Позовавайки се на новите разкрития, директорът на ФБР обяви, че ще възобнови разследването за изтичането на класифицирани документи, започнато след като сайтът „Уикилийкс” пусна първата партида от служебни мейли, извлечени от сървъра на г-жа Клинтън.
При първия скандал Хилари побърза да обвини Владимир Путин и руските хакери, които се намесвали в американските избори, помагайки на Тръмп. При втория не можа да направи дори това, защото щеше да злепостави президента Обама и американското Министерство на правосъдието, което отговаря за ФБР. Някак си не е удобно и ФБР да се командва от руския президент Путин! Ако е така, САЩ трябва да са се превърнали в бананова република!
Независимо какъв ще е крайният резултат от президентската надпревара в САЩ, колебанията в предпочитанията на гласоподавателите и неколкократното стопяване на разликата между Клинтън и Тръмп показват, че
Америка е уморена и отегчена от лошата приемственост
семейщината, олигархичността, лицемерието и лъжливостта на политическия истъблишмент. Сергей Марков дори предсказа в сайта (km.ru, 31.10.2016), че Тръмп ще спечели президентския пост, защото, първо, милиардерът не е част от омразния на всички политически истаблишмънт. Куриозно е, че един крупен бизнесмен оглави борбата на трудова Америка против истаблишмънта, но това е факт. Той размърда милиони хора, изгубили вяра и надежда, че някога техният глас ще означава нещо. Тръмп, така да се каже, оглави мирната революция на трудова Америка. За него гласува морето от избиратели, наречени rednecks (хора със загорели вратове), тоест, хората на физическия труд.
“Мнозинството американци, пише Сергей Марков, са много недоволни, не от конкретни кандидати, а от истаблишмънта на САЩ, който както се смята, е заграбил прекалено много власт и води Америка към никъде. Някога и гласуването за Барак Обама беше гласуване против истъблишмънта. Но в крайна сметка Обама предаде своите избиратели и се включи до голяма степен в истаблишмънта”.
Марков обръща внимание и на това кои кандидати стигнаха до полуфинала. „Това са вече почти забравените Тед Круз и Бърни Сандърс, които мнозина смятат за по-радикални от Тръмп. Но и те също са представители на мирната революция против истаблишмънта. Така трима от четиримата финалисти, получили поддръжката на избирателите, са представители на движението против истаблишмънта. Този път гласуването ще бъде не толкова избор между републиканци и демократи, колкото гласуване за и против истаблишмънта. Дори социолозите признават, че могат лесно да сгрешат в прогнозите си.
Защото методиката на съществуващите анкети, разработени за оценка на класическото противостояние на Демократическата и Републиканската партия, не сработва за оценка на противостоянието на истаблишмънта и антиистаблишмънта. За отбелязване е, че въпреки прогнозите на социолозите, в хода на първичните избори (праймърис) Тръмп почти винаги получаваше повече гласове, а Хилари Клинтън - по-малко, отколкото предсказваха. Затова социологическите проучвания в Америка са недостатъчно надеждни, за да може точно да се предскажат резултатите от гласуването”.
Вярно е, че републиканците се разделиха в оценките и подкрепата си за Тръмп и много от лидерите им обявиха, че ще гласуват за Хилари, но и демократите са разделени.
“При това, продължава Марков, разколът на републиканците е на върха. Поради това, макар и много видим, той е неголям. А разколът на демократите е долу. Макар и по-малко забележим, той е значително по-сериозен, отколкото при републиканците. Огромно количество от гласувалите за Сандърс на първичните избори, са настроени против истаблишмънта. Те са уверени, че Клинтън е победила не честно, а е откраднала гласове от Сандърс. Затова ще гласуват за Доналд Тръмп или просто няма да участват в изборите”.
Има още един важен момент, свързан с Обама, пише Сергей Марков. В Америка, обикновено след два президентски мандата, става смяна на партията, понеже американците искат някакво обновление. Изключения бяха времената, когато САЩ се оглавяваха от велики президенти, като Теодор Рузвелт, Франклин Делано Рузвелт и Роналд Рейгън. След тяхното президентстване побеждаваше представител на тяхната партия.
Барак Обама се явява в много скромна степен успешен президент
и точно той от никого не се разглежда като велик лидер, променил Америка. Поради това може да се прогнозира, че по обичайния модел след два президентски мандата властта трябва да премине у републиканец, какъвто се явява Доналд Тръмп.
Следващият важен фактор за победата на Тръмп, според Марков, е явява феноменът на третата партия. “Правилото е такова – ако третият кандидат е консерватор от типа на Рос Перо, той отнема гласове от консервативния републикански кандидат, което на свой ред води до победата на либералнодемократическия кандидат. Когато като трети кандидат участва по-либерален кандидат от типа на Ралф Нейдър, той отнема гласове от либералния демократ и в резултат побеждава консервативният републиканец Джордж Буш. В тези избори участват двама силни трети кандидати, представители на либертарианската и зелената партии. И двамата са либерали и по този начин ще отнемат гласове от Хилари Клинтън в полза на Доналд Тръмп. Може би главната причина, която дава реален шанс за победа на Тръмп е това, че хората все пак гласуват не за политически програми, които не познават, а за личности. Доналд Тръмп е ярка личност, той действително е истински шоумен, докато Хилари Клинтън не просто не е ярка, а по всеобщо убеждение е физически болна и едва ли ще може ефективно да изпълнява задълженията на президента. Но най-главното – американците я смятат за безусловна лъжкиня. Лично на нея никой не вярва. Всички знаят, че тя лъже. Популярен е анекдотът за това, че Хилари Клинтън ще излъже дори четейки менюто в ресторанта...
Що се отнася до онези, на които не им харесва Тръмп, много от тях все пак няма да могат да преодолеят своята гнусливост и ненавист към вечно лъжещата Клинтън. Против Хилари ще играе и това, че тя е жена на бивш президент, доколкото това е ярък израз на олигархичността на истаблишмънта. Освен това американците помнят, че Джордж Буш младши, син на президент, се оказа най-лошият президент в историята на САЩ. И тези представители на истаблишмънта и президентските семейства предизвикват у много американци огромно раздразнение.
Събитията от есента също стимулираха избирателите за поддръжка на Тръмп.
Терористичните прояви в Америка, постоянните новини за терористични актове от Близкия изток, разбира се, също играят в полза на Доналд Тръмп. Защото именно той призовава към твърдост в борбата с международния тероризъм, към сътрудничество с Русия и с всички страни в тази борба. Припадането на Клинтън и постоянните лъжи на нейния щаб (относно здравословното й състояние, б.р.) показаха ясно, че тя е тежко болна. Освен това Хилари Клинтън се смята за много слаба в борбата с терора. Така например мнозина смятат, че именно заради нейното нехайство е загинал посланикът на САЩ в Либия, който й изпращал безкрайни писма с молба за помощ, молел я за защита, а тя в продължение на много дни пренебрегвала тези послания. По този начин нарастването на международния тероризъм се явява фактор, който потенциално увеличава броя на гласовете в полза на Доналд Тръмп.
Сумирайки всичко, Марков цитира два основни фактора, способстващи за идването на Тръмп на президентския пост.
“Първият, е, че САЩ са бременни с революция на трудова Америка против истаблишмънта.
Вторият се заключава в това, че мнозинството смятат Хилари за безпринципна лъжкиня, без никакви възгледи и способна на всякакви нарушения на морала и законите, и която американците не биха искали да видят на президентския пост...”
