Най-напред нека да отбележим, че досегашната политика в сферата на отбраната не може да се разглежда извън контекста на отношенията САЩ - Русия, първо, защото след идването на власт в Русия на президента Путин администрацията на Обама, както и лансираната за негова наследничка Хилари Клинтън, обявяват Русия за най-голямата опасност за националната сигурност на САЩ. Но именно Владимир Путин положи началото на възраждането на Русия след безвремието и разрухата на Горбачов и Елцин, и осъществи завръщането й на световната сцена като важен геополитически играч, Второ, с всичките си действия напоследък САЩ и НАТО показват, че именно те са най-голямата опасност за сигурността на Европа и Русия.
Разсъжденията по този въпрос стават актуални и поради това, че евентуална победа на консерватора-републиканец Доналд Тръмп дава ако не надежда, то поне сигнали, че известна промяна в досегашната политика е възможна.
Какви са тези сигнали?
В речта си в Гетисбърг, Пенсилвания, в която Доналд Тръмп се спира обстойно на истинските проблеми в САЩ, които отдавна чакат своето разрешение, обявява намеренияето си за приемане на Закон за националната сигурност, който ще помогне за решаване проблемите в отбраната. Тръмп казва и нещо по-различно в сравнение с досегашната агресивна риторика на администрацията на президента Обама и поддържаната от него кандидатка на демократите Хилари Клинтън. В частта за отбраната от програмната си реч, Тръмп не споменава Русия като враг и опасност за националната сигурност и интересите на САЩ. „Днес имаме спешна необходимост от силни въоръжени сили. Не че искаме да ги използваме, но именно силата осигурява мир – и затова ни трябва силна армия... Освен това трябва да защититим най-важната си инфраструктура от нови заплахи - от т.нар. кибератаки”, казва Доналд Тръмп, с което изключва Русия като аргумент за тази „спешна необходимост от силни въоръжени сили”.
Разбира се, от една реч не може да се очаква повече конкретика за истинските намерения на кандидат-президента на републиканците в областта на отбраната. Повече за тях - засега - може да научим единствено от другите му изяви, както и от
неговите съветници и консултанти
в предизборната борба - Джеф Сешънс и Ранди Форбс.
Джеф Сешънс е сред най-приближените до Тръмп и един от петимата най-консервативни сенатори в САЩ, който при победа на милиардера най-вероятно ще оглави Пентагона.
Ранди Форбс в момента е подпредседател на Комисията по въоръжените сили в Сената и е водещ глас в Конгреса по въпросите на отбраната и националната сигурност. При победа на Тръмп за него е отреден високият пост министър на ВМС на САЩ.
Според консултантите, Доналд Тръмп е убеден, че американската армия се е изродила в последните години и сега трябва да се възстановява. За целта той възнамерявал да повиши разходите за киберсигурност и да увеличи числеността на армията от 480 до 540 хиляди души.
В сферата на отбранителната политика Тръмп обяви, че ще работи, за да се „възстановят старите съюзи, да се потърсят нови приятели и да се провежда по-реалистична външна политика”. В едно интервю за телевизия Си Ен Ен Тръмп изненада неприятно ястребите от Пентагона като заяви, че САЩ трябва да съкратят драстично разходите си, предназначени за финансиране на НАТО, с което постави под въпрос един от стълбовете на американската външна политика през последните близо 70 години. „Плащаме крайно непропорционално. Това е твърде много и в действителност сега живеем в друг свят, различен от този, в който е възникнала идеята за създаване на алианса”, казва Тръмп. Според него „студената война” е приключила и той непрекъснато заявява, че Америка трябва, за пръв път от края на „студената война”, да се концентрира върху своята национална сигурност и да се справи със своя основен враг – ислямския тероризъм, а не да изостря отношенията си с Русия.
Впрочем, изтрезняване по въпроса за края на еднополюсния свят и че Русия е непреодолим фактор в международните отношения има дори сред ръководството на службите за сигурност на САЩ. Директорът на Националното разузнаване на САЩ (АНС – бел. ред.) Джеймс Клапър, по време на конференция на Съвета по външни отношения в Ню Йорк в края на миналия месец, направи едно много важно признание в стремежа си да обясни причините за външната политика на президента на Русия Владимир Путин. Нещо, което сегашната администрация на Барак Обама и екипът на Хилари Клинтън все още не искат да разберат и приемат. Според разузнавач № 1 на САЩ Путин държи страната му да се възприема като велика сила.
„Путин вижда Русия като велика страна, велика сила. За него това е изключително важно - страната му да бъде уважавана и третирана като световна сила, наравно със САЩ”. Според Клапър, на международната арена Русия е една от ключовите страни. „Ние сме се преместили от биполярната система на „студената война” към многополюсна структура на международните отношения, когато държави като Русия и Китай виждат себе си - и те са такива, - като важни, ако не и господстващи играчи” - казва разузнавачът. Според него това е „исторически процес, на който не може да се влияе”.
Но да се върнем на политиката на Доналд Тръмп
в областта на отбраната
На първо място, по думите на неговите съветници, Тръмп планира да унищожи терористичната групировка „Ислямска държава”, разбира се, не без помощта на Русия. Джеф Сешънс твърди, че за изпълнението на тази цел Тръмп ще се опита да подобри отношенията с Русия, „чудовищно развалени” по време на работата на сегашната администрация. Освен това Сешънс твърди, че Доналд Тръмп е убеден, че ако победи на изборите, страната му ще установи добри отношения с руския президент Путин. „Уверен съм, че с Владимир Путин може да се установят добри отношения. Няма никакви причини САЩ да не могат да постигнат договорености с Русия по редица важни проблеми, в частност близкоизточния”, посочва кандидатът на републиканците в публикувано през февруари интервю за френския седмичник „Вальор актюел”. През август, в интервю за италианското издание „Corriere Della Sera”, Доналд Тръмп изразява увереност, че възстановяването на отношенията между САЩ и Русия, която е силна страна, ще бъде за благото на целия свят. Според Сешънс: „Доналд Тръмп не вярва, че войната е средство за решаване на проблемите, той вярва, че това е най-лошото и разрушително нещо, което сее смърт и съсипва икономиката. Вижте какво се е случи със Сирия и Либия” - допълва Сешънс.
Наскоро, на среща със симпатизанти в град Албъкърки, щат Ню Мексико, Тръмп обвини съперничката си Хилъри Клинтън, че се опитва да въвлече САЩ във военен конфликт с Русия, който може да прерасне в трета световна война. Както можеше да се очаква, тази негова позиция беше оценена по достойнство от Москва.
Владимир Путин, въпреки заявлението, че ще работи с всеки избран от американския народ президент, определи Доналд Тръмп като блестящ и талантлив човек и безспорен фаворит в президентската надпревара в САЩ.
Такова в общи линии е отношението и нагласата на обикновените руснаци към кандидата на републиканците. В анкетана руския сайт ВКонтакте, на въпроса „Ако можете да изберете кандидата за президент на САЩ, за кого бихте гласували?”, над 75 % от анкетираните отговарят, че са за Тръмп и само 7.1 % за Хилари Клинтън.
Но все пак каква е надежсата, че при евентуална изборна победа на Доналд Тръмп ще станем свидетели на сериозни промени във военната политика на САЩ и в отношението към останалия свят, респективно към Русия? Та нали администрацията на президента Обама я обяви за главна заплаха за сигурността на САЩ и Европа?
Краткият отговор е „можем”, но при едно неосъществимо засега условие: ако новите управляващи във Вашингтон най-после се отърсят, или по-скоро, ако невидимите центрове на властта им разрешат
да се разделят със своята заблуда,
че Америка е единствената свръхдържава, способна да решава всички световни дела, и всички, в това число и Русия, са длъжни да й се подчиняват.
Факт е, че при налагане на своята воля и интереси по света САЩ продължават да разчитат предимно на силата. Тази тенденция е очевадна особено след голямата геополитическа катастрофа – разпадането на СССР, разпадането на социалистическата система и победата на Запада в „студената война”. Всичко това създаде самочувствие и развърза ръцете на Вашингтон да използва сила за налагане на волята и геополитическите си интереси във всички точки на света. А също и да погазва международното право.
Тръмп, както посочихме и в началото, също потвърждава, че като консерватор остава верен на тезата си „мир чрез сила” и въпреки предизборната риторика, няма никакви гаранции, че тя няма да бъде основен инструмент в неговата политика. Русия, за разлика от САЩ обаче, стриктно се придържа към установените международни правила и използва силата в рамките й на инструмент на международното право. Така действа днес Русия и в Сирия. Този принцип спазва и другия голям геополитически играч на международната сцена - Китай.
Надеждата, че нормалните отношения между Вашингтон и Москва ще се възстановят и противопоставянето между тях ще се тушира, ако се изправят пред реална обща заплаха или реален общ враг, каквато е ИДИЛ, също остава напразна. Войната в Сирия срещу терористите потвърждава това. САЩ, разчитайки на географската си отдалеченост от зоната на конфликта, продължават да заиграват и да използват терористите от ИДИЛ за изтощаване на Русия и налагане на геостратегическите си планове и интереси в региона. А и Тръмп смята да се възползва от силата и мощта на Русия, за да се справи с ИДИЛ, и не предлага, поне засега, стратегическо партньорство в други сфери.
Съвършено ясно е, че ако Русия беше останала слаба, ако не беше възвърнала своята военна мощ и не беше съхранила и модернизирала своя ракетно-ядрен потенциал, САЩ и НАТО не биха се поколебали да пристъпят към нейното унищожение. Не че и досега не престават опитите им за дестабилизацията и политическото й унищожаване като мощна и самостоятелна държава.
В заключение - надежда все пак има. Очертаващите се военно-икономическо и геостратегическо партньорство и съюз в близка перспектива между най-големите държави в света - Русия и Китай, неминуемо ще сложи край на хегемонията на Вашингтон на международната арена и ще превърне САЩ от глобална свръхдържава в един от играчите в многополюсния свят. А такъв свят ще бъде принуден да спазва установените от ООН правила, с което и надеждите за един по-справедлив свят ще станат реалност.
