Много често европейските политици и подражаващите им нашенски мекерета използват понятието „популизъм”, за да определят действията или изказванията на други политици и общественици, които не са им угодни. Те наричат „популистко” всяко действие, което защитава интересите на трудовите хора и националната държава. В този аспект ще се спра на някои идеологически възгледи и действия, които естествено биха получили етикета популизъм.
Така например, когато нашият политически „елит” реши да вкара България в НАТО, много националномислещи българи казваха, че за това е нужен референдум. Тогава поклонниците на евроатлантизма и с особеното усърдие на медийните слуги, обявиха това за популизъм.
Когато т.нар. народни представители решиха да отменят смъртното наказание за тежки престъпления, развързвайки ръцете на бандитите, се чуха трезви гласове против това безумие, те обаче веднага бяха обявени за популисти.
Същата реакция на чуждите слуги, облечени в България с власт, беше при дебатите дали за се продава родната земя на чужди граждани. Много достойни български общественици аргументирано доказваха, че това е опасно за националната сигурност и застрашава държавния интерес, и че всеки чуждестранен бизнесмен, който иска да развива аграрен бизнес, може без проблем да регистрира в България фирма и да наеме земя. Въпреки тези логични аргументи, хората които ги изричаха, бяха охулвани и наричани фашисти, ксенофоби и разбира се, популисти.
Здравомислещите българи, призоваващи към по-твърда и ефективна борба с вилнеещата почти безнаказана престъпност, също се назовават популисти, както и тези, които са радетели за силна национална държава. Подобно отношение към хората с будна съвест има не само у нас, но и в т.нар. демократични страни. Там например също, който е срещу еднополовите бракове, гей-парадите и други подобни пошлости и защитава някакъв здрав обществен морал е заклеймяван като десен популист и фашист.
Когато някой отговорен за народа си политик или синдикалист (те са голяма рядкост, но все пак има и такива) бие тревога, че трудът на българите се ограбва и работещите у нас получават мизерни заплати, че за същия труд в страните от ЕС хората имат достойно възнаграждение, тогава глашатаите на евроатлантизма забравят за западните ценности, нагло хвалейки се, че евтината работна ръка била предимство за България (разбира се, те получават съвсем различни доходи от обикновените българи). Тези демагози изпадат в ярост, обявявайки за популист всеки, който относно заплащането на труда дава за пример страните от Западна Европа и САЩ.
Изобщо, отчетливо се забелязва една закономерност – щом някой политик, общественик, журналист или който и да е буден българин защитава интересите на своя народ, той моментално бива заклеймяван като популист, комунист, фашист и т.н. от „свободните” медии и неоколониалния „политически елит”. Същевременно, който взема антинародни решения и такива срещу интересите на националната държава, е „отговорен” политик, въвеждащ непопулярни, но „необходими” мерки. Така се оправда безсмисленото затваряне на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй”, при което България губи милиони левове всяка година, отменен бе строежът на АЕЦ „Белене” и изграждането на “Южен поток”. Същевременно у нас съществуват американски военни бази, без да получаваме нищо в замяна. Изпращането на български войници за защита на чужди интереси в Ирак и Афганистан също е част от непопулярните, но „необходими” (според нашите блюдолизци) мерки за приобщаването ни към „демократичната общност”. Според родните продажници, антируската политика също е необходима, макар и непопулярна, а който казва друго, е популист и комунист, въпреки че в Русия комунистите отдавна вече не са на власт.
Тези, които се противопоставят на т.нар. непопулярни решения, биват заклеймявани от клакьорите като нацисти, комунисти и какви ли не още. Същевременно политиците, които предприемат действия срещу собствения си народ, наричайки ги за благозвучие „непопулярни решения”, се определят и самоопределят като „отговорни”, въпреки че със своите действия те целят да извлекат полза само за себе си и за своите господари, чиято воля изпълняват срущу съответни облаги.
Разбира се, понякога в моменти на върховни изпитания е нужно целият народ да изтърпи лишения в името на по-добро бъдеще. През последните 26 години обаче нормален човек трудно може да проумее как „непопулярните” мерки се пропагандират за необходими, след като от тях страдат и търпят лишения само обикновените трудови българи, а други (част от същата нация), ограбват труда им и живеят на техен гръб като бейове?!..
