При демокрацията един управник и добре да лъже, и сам да вярва на лъжите си, омръзва на управляваните и те го заменят с друг. Смененият трябва да е благодарен, ако преди това не е станал за резил и суверенът, сиреч народът, не го е прогонил с камъни...
Лъжливостта на политиците не е монопол само на „тъмните” Балкани. Много преди фаталния за Хилари Клинтън 8 ноември в САЩ разказваха анекдота, че тя лъже дори когато чете менюто в ресторанта. За нейните „дясно мислещи” фенове от доскоро управляващото в България „реформаторско” мнозинство, да не говорим. Те започваха с лъжите още от сутрешните блокове на електронните медии, минаваха през парламентарната зала, осведомявайки централните и регионалните вестници, за да завършат ежедневния си 1 април във вечерните публицистични и новинарски предавания.
Подобно на странстващи вретенарки циганки и гледачки на ръка, кафе и боб, рояк министри и депутати на “дясно мислещите” продаваха илюзии и плашеха ошашавените от мизерията избиратели с нещо като апокалипсис.
Например, че управлението на Бойко Борисов е без алтернатива и без него страната ще изпадне в международна изолация заради преориентирането й към Путинова Русия; че ще спрат еврофондовете, а от юг и запад ще ни залеят бежанци и нелегални мигранти; че без Бойко ще настъпят дестабилизация и хаос, разбирани като краят на света. Не се сетиха само да размахат плашилото „Суперлуна”, понеже от 14 ноември естественият спътник на Земята се намираше в перигея на околоземната си орбита, тоест на най-малко отстояние от нашата планета. Астрономите казват, че това ще се повтори едва през 2034 г., а дотогава - я камилата, я камиларят. Ако страната ни продължава да се „евроатлантизира” с днешните темпове на обезбългаряване и обезлюдяване, може и да я няма на политическата карта на света до другата Голяма Луна...
Засега Луната няма намерение да се стовари върху главите ни, но съчетанието между лунната гравитация и слънчевите изригвания, предизвикващи магнитни бури, като че ли побърква всички - и управляващи, и управлявани. Например в САЩ, напук на всички социологически „прогнози” и медийни трикове, белите американци плеснаха през ръцете лъжливата, алчна и нахална Хилари Клинтън и осигуриха смазващата победа на „несистемния кандидат” за президент Доналд Тръмп. Трудова Америка предпочете един милиардер пред представителката на политическото статукво. Причините за този развой бяха обяснени още през август в публикуваната тогава книга на преподавателя от университета в Калифорния професор д-р Арли Хочшилд Ръсел, озаглавена „Чужденци в собствената си страна: гняв и скръб в американската десница”. Според изследователя, създал цял научен клон - „Социология на чувствата”, гневът на тези „реднекс” (хора на физическия труд, метафорично - хората със загорял, червен, врат. - Бел. ред.) е предизвикан не само от безработицата, а най-вече от пренебрегването на техния глас от управляващите „елити”. „Ние, народът на Америка”, както започва Конституцията на САЩ, се оказа присъда за Хилари, типичната представителка на истаблишмънта и „символ на войната” според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.
У нас пък избирателите наказаха “артистичната и сантиментална” госпожа, а генералът от авиацията Румен Радев позна, когато на заключителния предизборен телевизионен дебат я предупреди, че може да й се наложи да се върне на старата позиция... Ако у г-жа Цачева имаше достатъчно кураж и достойнство, тя трябваше незабавно да напусне и Народното събрание, но къде ти. Да, ние знаем и виждаме, че бившата партийна секретарка не само че не е манекенка и първа младост, което е си е бял кахър, но се оказа и абсолютно бездарна актриса, опитвайки се да разчувства зрителите с легенди за семейни трагедии, за които неведнъж е разказвала по медиите. В страна, където хиляди оплакват ежедневно своите починали от липса на медицински грижи деца и близки, както и собственото си мизерно съществуване, да рониш сълзи за нещо, случило се през 1952 г., е по-скоро кощунство.
Разбра се, че „разстреляният от комунистите” дядо на Цачева всъщност е бил пастрок на баща й, от когото той се е отрекъл... Обаче как се нарича човек, който престъпва клетвата, дадена пред смъртния одър на баща си да не прави капитал от една семейна трагедия - отцепродавец или просто кариерист?! На госпожата не й стигна поста председател на Народното събрание, та реши да се настани в президентството. Йорданка Фандъкова, Томислав Дончев и Даниел Николов отказаха, тя - не. След Румяна Желева и Кристалина Георгиева, Цецка Цачева показа, че Борисов май от хора не отбира и си получи боя. Разграничаването на фаворитката Цачева от тоталитарното минало и опитът да симулира дълбоко преживяване, проронвайки сълза само от едното око, събудиха не съчувствие, а точно обратното. Във форума на в. „Сега” някой дори обясни защо имало сълзи само в едното й око – в другото плувало корабче...
С една дума, мачът завърши още на 10 ноември, когато Цачева се направи на актриса, а на 13 ноември катастрофата на ГЕРБ беше протоколирана: 59,6 % срещу 36,4 % за Румен Радев. Тогава Борисов обяви, че ще връчи оставката на кабинета и на 16 ноември парламентът я прие „с благодарност”. От 220 регистрирани депутати, 218 гласуваха „за” оставката на кабинета „Борисов” и само двама (от ГЕРБ) се въздържаха. Както винаги, Борисов не дочака гласуването, а се изниза. Държавническата му лабилност пролича и във факта, че призовавайки стария и новия президент да сформират заедно служебно правителство, заплаши съпартийците си с изключване от ГЕРБ, ако влязат в това правителство. Борисов наистина е изтъкан от противоречия: ту обещава да подаде оставка, ако ГЕРБ изгуби на първия тур на президентските избори, ту отлага това за след балотажа; ту пък твърди, че проектозаконът за бюджета трябва да бъде изтеглен, или настоява да бъде гласуван във вида, предложен от отиващия си Министерски съвет. А по отношение на референдума на Слави Трифонов надмина дори Настрадин ходжа: въпреки недостигналите 12 000 гласа, заяви, че винаги е слушал народа и призова да бъдат удовлетворени желанията на над 3 милиона българи. Нещо повече, предложи партийните субсидии да бъдат сведени до нула, въпреки че въпросът в референдума касаеше само намаляването им! Признавайки, че мажоритарният избор на депутатите ще бетонира политическото представителство на олигархията, стожерът на „политическата стабилност” се съгласи да бъде свикано и Велико народно събрание, което да приеме нова конституция и в нея да бъде фиксиран броят на народните представители на 120 души, избирани мажоритарно.
Ето как популизмът се промъкна до върховете на българската „политическа класа”. Лидерът, който „счупи държавата”, заплаши, че опонентите му ще направят същото.
Така или иначе, България пое към предсрочни парламентарни избори. Въпросът е само кога ще се състоят и какво служебно правителство ще ги организира: съставено от Росен Плевнелиев, или назначено от генерал Румен Радев? Или съгласувано между двамата? При всички положения в него няма да влязат скандалните министри Даниел Митов, Николай Ненчев и Петър Москов, а също така и вицепремиерите Бъчварова и Кунева. Най-вероятно защото ситуацията след американските избори изисква друг тип политика от страна на България.
Времето на инициативи като „Черноморската флотилия” на Турция, Румъния, България и Украйна отмина. Щом Тръмп и Путин могат да се споразумеят за обща борба с „Ислямска държава”, а Ердоган и Йълдъръм да се извинят на Путин и да започнат да възстановяват предишните отношения на Анкара с Москва, защо българският държавен глава да се прави на по-голям католик от папата? Възможно е Тръмп да не изпълни всичките си предизборни обещания, но си струва българските управляващи да имат предвид „вятъра на промяната”, задухал във Вашингтон.
Тръмп може и да спре американската помощ за сирийските опозиционери и да приеме Башар Асад като стабилизиращ фактор в Сирия. Възможно е дори да притисне страните членки на НАТО за увеличаване на приноса им в общата отбрана. Възможно е да признае Крим за руска територия и да отреже американската „помощ за демокрацията в Украйна”. Въпреки предпазливия тон, с който в Кремъл коментираха победата на Тръмп в САЩ, вероятността да се случи нещо добро в света е голяма. И следователно, българският избирател се оказа по-разумен от управляващите, подкрепяйки генерала от ВВС Румен Радев срещу политическата пеперуда г-жа Цачева. Последната изгуби надпреварата с Радев в цяла България и дори в родното си село Драгана. Кой е тогава „лош матриял”?!
„Да почистим България за един ден” се оказа осъществим девиз. Дано „почистването” трае по-дълго и бъдещите управници не забравят кой ги направи такива.
