И така, избирателната кампания за президент на САЩ излезе на финалната права. Кандидатът на демократите е Хилари Клинтън, съпруга на експрезидента. Никой не се и съмняваше. На републиканците – милиардерът Доналд Тръмп, мъжът на модния модел Мелания.
Само преди година в родната му партия, в страната и в света мнозина не го вземаха насериозно. Смятаха го за политическо недоразумение, решило да си направи малко пи-ар на изборите и да остане настрани. Медиен магнат и стар шоумен.
Но той влезе в политиката насериозно и задълго.
В своята кампания Тръмп умело използва законите на ток-шоуто, различаващи се от политическите правила. Тук всичко е директно. Неприятелите му са в паника. Как да се пресече пътя на този нахал към Белия дом? Ужасяващи „скелети в гардероба“ и сериозни компромати, които да ангажират ФБР и прокуратурата, досега не бяха открити. Момчето е веселяк и всичко му е на длан. И никакъв „черен пиар“ не може да го очерни.
Доста време например издевателстваха над прическата на Тръмп. Косата на главата му му била фалшива. „На Америка не е нужен фалшив президент!“. Доналд обаче на срещи с избирателите канеше дами от залата на трибуната да му дърпат косата и те се убедиха, че е естествена. Така - с козината си, в жанра на любимото си ток-шоу, той дори набра нови точки.
Неотдавна последва убийствен удар под кръста. Сериозното издание „Ню Йорк поуст” („New York Post“), а не булевардната преса, публикува на корицата на неделния си брой нещо ексклузивно, а именно - голата съпруга на Тръмп като моден модел. Демек, гражданите са почтени, нима такава леконравна фльорца ще стане първа лейди на САЩ?
Подобен трик с изнасяне на „голата истина“ неприятелите по-рано използваха срещу Саркози – голи снимки по кориците на съпругата му Карла Бруни, също модел. Но той вече беше избран за президент. А и френските нрави са по-фриволни. Но тук е претенциозната Америка. Изглеждаше, че такъв скандал ще означава пълно дискредитиране. Но за тези, които не знаеха, че Мелания е била модел, претенциозността си е претенциозност, но явно им беше приятно да се любуват на формите на потенциалната стопанка на Белия дом. Тръмп даже и от този скандал излезе достойно. Той каза че се гордее с тези фотографии, защото отразяват красотата на Мелания и са доказателство, че неговата съпруга ще бъде образец на първа лейди.
Политическият майсторлък на Тръмп преобърна опитите да бъде дискредитиран в източник на нова популярност.
Съгласете се, че човек, който успя на направи политически символ „птичето гнездо“ на главата си, едва ли ще стане жертва на красотота на жена си.
И той има право – с такава красавица всички американци могат само да се гордеят. Пикантна подробност е фактът, че неговата съпруга е родом от Словения, една от първите славянски държави в Европа. Тя е третата съпруга на Тръмп и е по-млада от него с 24 години. Първата му съпруга също беше славянка. Чехкиня, модел от Прага. Имената им сами говорят: Мелания, Маланя, Ивана... Даже американците при цялата им пословична естетическа разкрепостеност би трябвало да се ласкаят, че техният президент разбира от красота и умее да я цени. А славянките са уникални не само с красотата си, а и с ума си. Поне Мелания притежава репутация на умница.
Любовта на Тръмп към славянките се обръща срещу него. Сега политическите му противници извадиха от ръкава главния си коз. „Тръмп е враг на държавата“. Щом Тръмп казва, че обича Русия – това значи е троянски кон на Путин. Ужас! Ужас! Ужас?
Ето само няколко заглавия от сериозната западна преса през последните дни: „Ню Йорк Таймс” („The New York Times”): „Доналд Тръмп потвърди, че е за по-топли отношения с Путин“, „Таймс” („The Times”): „Да се отТРЪМПИ Кремъл!“, „Ню Йаркър” („The New Yorker”): „Тръмп и Русия - даже историците не намират прецедент“. А списание „Атлантико” „The Atlantico”) го нарече направо „агент на руския президент Владимир Путин, проводен от КГБ диктатор, който се опитва да възроди съветската империя, да разбуни свободните европейски нации, да маргинализира НАТО и да отнеме на Америка царстването като единствена световна супердържава“. Ето това представлява този враг на държавата САЩ!..
Наистина, подобен прецедент в историята на американските президентски избори не е имало. Единият от кандидатите да бъде обвиняван в любов към Кремъл. Като се има предвид русофобията, нагнетявана през последните години в САЩ и целия Запад, това е убийствен компромат.
Ненавистта на американския либерален истаблишмънт към него се изразява в тоталната информационна война в стил Гьобелс. Това са сякаш същите американски експерти, които „консултираха“ информационната кампания за президентските избори през 1996 г. в Русия. Наистина, до издаване на вестник „Да не дава Бог!“, както в Русия беше направено срещу главния съперник на Елцин, „слава богу“ не се е стигнало. Но предстои да бъде огласена най-наглата лъжа. Шокиращите изопачавания са станали норма на американската журналистика.
Да речем, на откровено налудничавия въпрос ще защитят ли Съединените щати Прибалтика в случай на нападение от Русия, Тръмп съвсем патриотично отговоря „Да“, ако Прибалтика изпълнява своите ангажименти към САЩ. Но се отказва да говори за своите решения, ако Прибалтика излъже САЩ, а после поиска защита.
Само това е вече основание американските медии да се взривят от негодуване, обвинявайки Тръмп, че е агент на Русия и затова тръбят, че „на тези избори Клинтън ще се бори с Путин“, а прикритието ще бъде Тръмп.
Когато Уикилийкс (Wikileaks), в навечерието на конгреса на демократите, разобличи сговора на партийното ръководство с екипа на Хилари, за да се нанесе поражение на нейния партиен конкурент Бърни Сандърс (и това даже принуди ръководителя на управляващия орган на Демократическата партия да обещае, че ще подаде оставка след конгреса), американските медии премълчаха този вопиющ факт на политическа корупция. А русофобските намеци бяха използвани като истина от последна инстанция.
Тръмп се пошегува в своя стил, че той не би възразявал, ако руските хакери публикуват тези официални писма на Клинтън, които тя като държавен секретар на САЩ, нарушавайки всички правила и норми, е пращала от своята незащитена елекронна поща, а след това е скрила всичко това от обществеността.
Не друг, а вестник „Ню Йорк Таймс”, който за руските либерали е еталон за професионализъм, обяви тази шега като призив на Тръмп към външните врагове на Америка да шпионират държавните мъже на САЩ.
Именно нас (руснаците) органът на американския истаблишмънт обявява за „външни врагове на Америка“.
А вторият най-авторитетен и „професионален“ вестник - „Вашингтон пост“, помести статия от специалист по информационна сигурност, който се опасява от проникване на руските хакери в системата за преброяване на гласовете. Тоест, ако американците гласуват „неправилно“, това ще е достатъчно за САЩ да обвинят Русия в компютърна агресия. Или пък отсега се подготвя обосновката за повторен преглед на резултата от ноемврийските избори в полза на Хилари Клинтън?!
Тоталната информационна война срещу Русия и Тръмп за пореден път показва, че американската демокрация се е изродила в лъжа, не само отричаща реалността, но и подменяща я с изкуствено създадена псевдореалност, без нищо общо с живия живот.
Потапяйки украинския народ в тази изкуствено създадена псевдореалност, американският истаблишмънт пред очите ни прави същото, което прави с народа на САЩ. И не е изключено да постигне успех. Но засега тази лъжа, успявайки да настрои враждебно едни, предизвиква протеста на други и в крайна сметка увеличава популярността на Тръмп.
Именно либерализмът, обслужващ големите монополи, властващи над държавите, е съвременна реинкарнация на фашизма. Фашизмът не даваше шанс за протест на средната класа, отвличайки я с проповеди за националната изключителност, която дава на гражданите правото на грабеж и насилие върху други народи.
Съвременният либерализъм практически също отклонява разоряваната от монополите средна класа от протест с проповеди за нейната изключителност, идваща от принадлежността й към „демокрацията“. Този факт дава също правото на грабеж и насилие по отношение на всички, които не споделят „ценностите на демокрацията“.
Именно либерализмът с йезуитски обвинения за фашизъм и ксенофобия принуждава националните държави (и то доста успешно) да подтискат своите народи в интерес на глобалните монополи. Той се явява виновник за почти всички следвоенни социални катастрофи, включително за унищожаването на средната класа в Африка, Латинска Америка, Източна Европа и на още димящите руини на Съветския съюз.
Тръмп, както и много други патриоти, се явява израз на един общ протест на най-различни народи срещу либерализма, който ликвидира нормалния живот на цели континенти и заплашва самото съществуване на човечеството. Тръмп ужасява либералите и с това, че може да победи в Съединените щати, които те са свикнали да разглеждат като своя крепост. Ето защо циничните либерални пропагандисти и честните либерални идиоти дружно се нахвърлят върху него.
Схватката между Тръмп и Клинтън е борба между две принципно различни групи. В това се състои важността на президентските избори в САЩ през 2016 г.
На Тръмп залага тази част от глобалния бизнес, която осъзнава, че предстои нова Голяма депресия на световната икономика с разпадане на глобалните пазари на макрорегиони. Опирайки се на силни Съединени щати, тази група се готви да овладее контрола за взаимодействие на тези макрорайони. Не трябва да храним илюзии, Тръмп преследва американските интереси. Ако влезе в Белия дом, той ще започне да подготвя агресии, да бомбардира тези, които водят суверенна политика, да лъже и да клевети, но... само ако реши, че всичко това е необходимо за САЩ.
Обществото е здраво, според Тръмп, само когато неговите членове работят. Само грабеж на други страни не стига. А това означава необходимост от реиндустриализация на САЩ и съответно отслабване на позициите на финансовия капитал, на първо място на инвестиционните банки.
Хилари Клинтън, от своя страна, е изразител на интересите на глобалните финансови структури, довели света до криза и желаещи сега да запазят най-благоприятната за тях реалност. Възкликнали „О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!“ („Фауст”, на Й. В. Гьоте, б. пр.) те всячески се мъчат да задържат разпадащите се глобални пазари, целостта на които им позволява да грабят и рушат останалия свят, като злоупотребяват с монополното си положение. Защото сега разрушаването на света вече се явява за тях не като странично следствие от обогатяването им, а императивно условие за тяхното оцеляване.
Причината за световната криза е загниването на глобалните монополи, повечето от които са базирани в САЩ.
За да се избегне депресията, развитите страни заместват намаляващото търговско търсене с валутни емисии на централните банки, но като нямат възможности за създаване на достатъчно нови печеливши предприятия, държавните пари се оказват не печеливша инвестиция, а безвъзвратно раздаване на средства, което оформя постоянно нарастваща дългова пирамида.
Държавният дълг на Съединените щати превишава вече 19 трилиона долара. Невъобразима сума!
За запазване на актуалната стабилност дълговата пирамида трябва постоянно да нараства. Заедно с нея безнадеждно нарастват и стратегическите рискове. Капиталите трябва да бъдат смъртно наплашени. Тогава те ще потекат към САЩ като към единственото тихо пристанище в света, изплащайки по такъв начин продължаването на съществуването на Съединените щати. А притежателите на капиталите могат да бъдат наплашени по един начин – с разширяване зоната на хаоса.
Сега по всичко личи, че политиката на експорт на хаос, започната с унищожаването на Югославия, е достигнала своя предел. Ако бъде продължена, хаосът трябва да бъде увеличен до мащаба на голяма „гореща“ война, дори до трета световна война, която да позволи с един удар да бъдат заличени всички дългове на САЩ на принципа: „Прощавам на всички, на които съм длъжник“.
Така в 1971 г. Никсън обяви банкрута на САЩ, като се отказа да изпълнява официалните задължения за обмен на долара в злато, приети още през 1944 г. на Бретън-Уудската конференция.
Залагащите на Хилари Клинтън глобални капитали по степен на адекватност наподобяват нейния мъж, който с публичните си изпълнения с въздушни балончета на конгреса на демократите потвърди съмненията за прогресиращо слабоумие на експрезидента. Но собствениците на капитали притежават достатъчно мощ да хвърлят света в страшна война, и те не могат да простят на Русия, че на три пъти проваля техните опити: в Украйна, в Сирия (където се опитаха да сблъскат Русия с Турция) и на нашата собствена територия. Защото когато Обама тържествуваше, че руската икономика е „разбита на парчета“ (от санкциите, б.пр.), той просто прибърза. На практика трябваше да бъде разкъсана Русия, което щеше да доведе до чудовищна дестабилизационна спирала, захранваща САЩ с нови потоци от капитали.
Разбираемо е защо човек с определено ниво на интелект, настъпил три пъти поред „мотиката“, започва люто да я мрази, примерно така, както Клинтън мрази Русия, за да поставя русофобията като водеща тема на своята избирателна кампания.
Тръмп просто използва ситуацията и на фона на агресивните демократи демонстрира прост, циничен и здрав разум. Той действително не е готов да разпали трета световна война заради Крим, за разлика от Клинтън, готова да я започне заради благополучието на глобалните финансови монополи. И Тръмп реално предпочита да не воюва с Русия, а да си сътрудничи с нея в съвместната борба със забранената в Руската федерация „Ислямска държава“ (създадена, както по всичко личи, от САЩ при енергичното участие на Хилари Клинтън).
Това е цялата тайна на „изпратения от Кремъл казак“ Доналд Тръмп.
Превод Румен Воденичаров
15 август 2016 г. км.ру