На 15 и 16 ноември т.г. американският президент Барак Обама бе на посещение в Атина. Визитата на височайшия гост, която не бе отразена в нашите медии кой знае защо, вероятно понеже я определиха като символична, бе подготвена и осъществена при драконовски мерки за сигурност.
В дните на посещението демонстрациите в Атина бяха забранени, а градският транспорт просто бе спрян. Правителството на Алексис Ципрас задейства около пет хиляди полицаи и служители на сигурността, които заедно с 500 американски агенти бяха ангажирани да гарантират сигурността на американския президент и да го пазят от емоционалните изблици на гърците, които никога не са приемали с отворени обятия височайши гости от отвъдокеанския континент и най-вече президенти. Така например визитата на Бил Клинтън през 1999 г. в Гърция бе предшествана от поредното взривяване на статуята на Хари Труман в центъра на Атина, а посещението бе съпроводено от бурни протести и тежки сблъсъци на радикално левите привърженици на тогавашния бунтар и сегашен премиер на Гърция Ципрас с полицията. Визитата на Клинтън тогава бе съкратена драстично, защото възникна сериозна опасност за сигурността му. Тогава протестиращите носеха лозунги „Вън касапинът на Балканите Клинтън”, а ляво ориентирани творци, начело с композитора Микис Теодоракис и легендата на гръцката съпротива Манолис Глезос, организираха показен символичен наказателен показен процес пред Гръцкия парламент, в който настояваха за доживотна присъда за американския президент заради войната на САЩ срещу бивша Югославия и натовската намеса в Косово.
Сегашната визита на Барак Обама като че ли отново се случва в неподходящо време и отново американският президент очевидно е силно нежелан от народа. Гордите гърци имат силна памет за коварната роля и намеса на САЩ в обществено-политическия живот на страната им и сегашното посещение на Обама само два дни преди 17 ноември, деня, отбелязващ народното въстание от 1974 г. за събаряне от власт на подкрепяната от САЩ военна хунта. Страстите отново се изостриха, заедно с подозренията, че и сегашната визита не носи нищо добро...
Драконовските мерки за сигурност и наложените забрани за демонстрации от правителство на Ципрас нажежиха страстите и засилиха настървението и недоволството в лявоцентристкия спектър на гръцкото общество срещу посещението на американския президент Барак Обама в южната ни съседка. Ден преди началото на визитата Барак Обама бе обявен за „персона нон грата“ от общинските власти на атинския квартал Кесариани. В специално заявление общинският съвет оповести, че стои редом с тези, които са срещу посещението на американския президент, защото ще се осъществи „докато силите на империализма воюват срещу страните от региона на Близкия изток“ и „в навечерието на 17 ноември, деня на народното въстание срещу платената от САЩ хунта“.
Демонстрациите избухнаха едновременно с пристигането на Барак Обама в Атина. Навсякъде в гръцката столица бяха закачени транспаранти „Нежелан”, а многохилядните демонстранти скандираха и носеха лозунги „Вън Обама от Гърция” и „Убийците на Обама, вие сте истинските терористи”. Напрежението ескалира опасно, след като младежи с мотоциклетни каски и противогази, въоръжени с дървени пръти и запалителни бомби, организираха таран, с който се опитаха да пробият полицейския кордон и да достигнат до сградата на Гръцкия парламент и до американското посолство. За да спрат и да разпръснат демонстрацията, органите на реда ги посрещнаха със сълзотворен газ и шок-бомби. Някои от протестиращите хвърлиха бомби със запалителна течност, преди да се разпръснат из улиците близо до централния площад „Синтагма”, така че митингът придоби характер на улично сражение. Истинска битка се водеше и на няколко километра от президентската резиденция, където части на жандармерията обстрелваха протестиращите със сълзотворен газ, докато гръцките лидери бяха домакини на държавен банкет по повод посещението на американския президент Барак Обама. В същото време на отделен огромен протест във втория по големина гръцки град Солун демонстрантите изгориха публично американския флаг.
Защо все пак лявото правителство на „Сириза”, оглавено от доскорошния ляво радикален бунтар срещу империализма и сегашен премиер на Гърция Алексис Ципрас, за разлика от гневния си народ, бе толкова благосклонно и гостоприемно настроено към визитата на отиващия си вече американски президент Обама?
На първо място, вероятно защото гръцкото правителство разчита да получи подкрепа за облекчаване на държавния дълг от около 320 млрд. евро. Според изявления на редица коментатори пред гръцката държавна телевизия Атина очакваше от Обама по-ясно становище за спора между МВФ и европейските кредитори за съществено облекчаване дълговете на Гърция, но това не стана факт. На съвместна пресконференция с гръцкия премиер Барак Обама заяви, че при следващата си визита в Берлин - на 17 и 18 ноември, ще настоява „кредиторите да предприемат насърчаващи стопанския ръст стъпки, включително и съществено опрощаване на дълговете”, но не забрави да напомни, че САЩ не са сред кредиторите на Гърция. Факт, който сам по себе си показа, че гръцките надежди са били напразни.
Не бяха постигнати кой знае какви резултати и при срещата на Барак Обама с гръцкия държавен глава Прокопис Павлопулос. В приветствието си към американския президент гръцкият държавен глава постави акцент на три важни за Атина теми – бързо разрешаване на кипърския въпрос на базата на международното право; несъгласие с настояването на Анкара за преразглеждане на Лозанския мирен договор; а също и причините за неуспеха в преговорите за името на Македония.
По първата тема Обама обеща съдействие, но посъветва гръцкия президент да се разберат с Турция: „Със сътрудничеството на Турция и Гърция може да се намери справедливо и трайно решение за Кипър“, дипломатично обяви американският президент Барак Обама. Същото заяви той и на гръцкия премиер Алексис Ципрас по време на разговорите на четири очи.
По въпроса за опитите на Анкара за преразглеждане на Лозанския мирен договор Обама обеща съдействие, но напомни, че САЩ не са страна по договора и пак ги насочи да се разбират с Турция.
Обясненията на Павлопулос за неуспеха в преговорите за името на Македония, според информация от гръцките медии, са били приети за сведение, но със съвет да се реши по-бързо проблемът, за да може Македония да бъде приета в НАТО.
И сега за най-важното - истинската цел на височайшата американска визита, това, което остана зад кулисите и беше тема табу за гръцките медии и обществеността. Тази визита преди всичко бе не само „прощална”, „символична”, или защото “Гърция е родината на демокрацията” – мантри, които папагалски преповтаряха от Си Ен ЕН и нашите „правилни” медии.
Американските президенти никога не правят безцелни, „прощални” или „символични” визити. Такива визити не правеше дори българският президент, Росен Плевнелиев, който обикаляше Европа с една-единствена задача – да озвучава русофобските и агресивни тези на задокеанските си господари, и с една-единствена лична цел - да се докопа до финансираната и управлявана от Държавния департамент на САЩ Международна програма за лидери (IVLP)... Но за това друг път.
Леко открехване по американските намерения и цели в региона направи министърът на информацията на Гърция - Никос Папас, който заяви: „Визитата на Обама доказва, че ролята на Гърция в света по време на нашето управление (управлението на радикално лявата „Сириза”) е нараснала”! Впрочем, ако това наистина е подхвърлено отвъд океана ласкателство към управляващите от „Сириза”, то вече звучи опасно за националната сигурност не само на Гърция, но и на региона. Изказаното убеждение от самия Барак Обама в интервю за в. “Катимерини”, в деня преди визитата, че и при следващия президент на САЩ Гърция ще остане стратегически фактор в Алианса, както и признанието му, че: „Гърция и САЩ си сътрудничат тясно по въпросите на политиката за сигурност. Въпреки огромните си икономически проблеми, Гърция е една от петте страни-членки на НАТО, която отделя 2 % от БВП за отбрана”, също звучи обезпокоително.
По-голяма яснота по въпроса какво търси Обама в Гърция обаче намираме в една статия на специализирания във военната тематика и политика гръцки сайт militaire.gr. Написаното заслужава доверие, защото освен всичко, се позовава на информация от двама важни служители от фондация “Херитидж” (Heritage Foundation) във Вашингтон – фондация, която се слави като крепост на войнствени „неоконсервативни” ръководители на американската външна политика и платформа за захранване на министерски длъжности. По думите на Люк Кофи и Даниел Кохис, Обама ще поиска три неща по време на визитата в Гърция. Както отбелязва сайтът: „Първо, да се притисне Гърция, за да гласува за възобновяване на европейските санкции против Русия, когато през декември предложението бъде поставено на гласуване в ЕС. Второ, Гърция да се въпротиви на влизането на руски кораби в гръцки пристанища. Докато Крим остава под незаконната окупация на Русия и Русия продължава да подкрепя сирийския президент (Башар Асад), президентът Обама трябва ясно да установи, че гръцката подкрепа за руския флот е съвършено неуместна за съюзник в НАТО. Трябва да се препоръча на гърците да последват скорошния пример на Испания и да отменят бъдещи визити на руския флот. Трето, фондът иска подкрепа за каузата „Македония”. Упоритата позиция на Гърция заради названието на съседната република „поставя под заплаха” политиката на отворени врати на НАТО. „Гърция трябва да позволи на Македония да влезе в НАТО, както е предвидено във временното споразумение от 1995 г.” - завършва публикацията.
Фактът ,че на съвместната пресконференция с гръцкия премиер Ципрас Обама обяви, че за санкциите срещу Русия среща разбиране от гръцката страна, дава основание да смятаме, че той действа по схемата на фондацията. Ципрас нито потвърди, нито отрече казаното от Обама, което вероятно означава, че може би играе своя игра. Знаем, че Гърция е една от страните, които открито се обявяват срещу санкциите на ЕС срещу Русия. Досега обаче общността винаги е взимала единодушно решение за ограниченията, въпреки наличието на различни настроения в част от членовете на Евросъюза.
Още един факт, който потвърждава, че дневният ред на визитата на Обама е зададен именно от фондацията „Херитидж”, това е изказването на гръцкия президент Прокопис Павлопулос по време на официалния обяд, за това, че войната в Сирия може да бъде спряна само ако е налице “хармонично сътрудничество” между Русия, САЩ и ЕС. „Господин президент, за да бъдат защитени бежанците и да бъде спрян тероризмът, войната в Сирия и в региона като цяло трябва да бъде прекратена. Това е една обща цел, която изисква хармонично сътрудничество между САЩ, ЕС и Русия”, заяви Павлопулос, обръщайки се към американския гост. За тази принципна позиция гръцкият президент заслужава адмирации, но решаващият за гръцката позиция фактор си остава премиерът.
Изглежда, и това не е всичко – в много гръцки медии се прокрадват коментари, че Барак Обама е поискал от Гърция да не приема продължението на проекта „Турски поток“ на своя територия.
Според руски анализатори, за да получи подкрепата на САЩ, Атина ще продължи да подкрепя санкциите срещу Москва, а от друга страна, ще саботира и руските проекти.
Както е известно, трасето на „Турски поток“ трябва да премине през територията на Гърция по пътя си към Европа. Атина засега поддържа яловата и лошо проиграна и от нашия бивш премиер Борисов теза, че проектът трябва да спазва измислените за това европейски правила в областта на енергетиката и защитата на конкуренцията, за да бъде допуснат на територията на ЕС. В тази връзка е важно да отбележим, че тук отново може да се отвори възможност за полезни ходове на българската дипломация от бъдещото ново и надяваме се, национално отговорно правителство, във връзка с газовия хъб на наша територия.
Що се отнася до гръцката реакция по втората опорна точка на американската фондация „Херитидж”, коментирана от гръцкия сайт militaire.gr и свързана с искането за забрана на руски военни кораби да посещават и да зареждат горива и храни от гръцки пристанища, за съжаление няма достатъчно информация.
Изказването на гръцкия президент Павлопулос за необходимостта от „хармонично сътрудничество между САЩ, ЕС и Русия във войната срещу тероризма в Сирия” дава известна надежда, че Гърция няма да налага такава забрана за руските военни кораби. Ако обаче гръцките управляващи са се противопоставили на това искане на Обама, това значи, че нареждат своята страна в коалицията, която наистина воюва срещу ислямския тероризъм, в противен случай минават от другата страна на барикадата, но това пък е против волята на гръцкия народ. Следователно, това е опасно както за самата Гърция, така и за сигурността в целия регион на Балканите. Но близкото бъдеще ще покаже какво точно се е случило и какво е било обещано. И изпълнено.
