Медийните корифеи и оперативният апарат на Демократическата партия представят изборната победа на Доналд Тръмп за проява на дълбоко вкоренените расизъм и сексизъм на „бялата работническа класа“. За опитите да се превърне расовата принадлежност в централен въпрос на изборите, е типична позицията на бившия помощник на Обама и редовен коментатор в Си Ен Ен, Вен Джоунс, който нарече победата на Тръмп атака на белите расисти против една „променяща се страна“ и срещу нейния „чернокож президент“. На свой ред журналистът от „Ню Йорк таймс“ Едуардо Портър писа във вестника, че изборите били обрисували „тревожещ портрет“ на американското общество като общество, „доминирано от расовата враждебност, стояща над всякакви други съображения“...
Тълкуването на резултатите от президентските избори през призмата на расовата принадлежност и в по-малка степен и на пола, очевидно противоречи на фактите. Същият този електорат, който отхвърли Клинтън - мултимилионерката, олицетворяваща статуквото – на два пъти изпрати Барак Обама в Белия дом.
Тръмп дължи своята победа в голяма степен на подкрепата на белите гласоподаватели без университетско образование на възраст между 45 и 64 години, главно мъже. Въпросният демографски сегмент в мнозинството си подкрепи милиардера републиканец. През своя трудов живот тези хора се бяха сблъскали с масови уволнения, намаляващи заплати и влошаващи се условия на труд. Те бяха работниците, най-ангажирани в края на 70-те и през 80-те години в ожесточените борби против предприеманите от работодателите намаляване на заплатите и атаки против профсъюзите. Те стояха на стачните постове при корпорации като „ Фелпс Додж“, „Хормел“, „Грейхаунд“, а също заводите за автомобилостроене и добив на стомана в целия Среден Запад на страната. Борбите им систематично се сблъскваха с предателство и изолация от страна на профсъюзната бюрокрация. Дялът от техните гласове, получен от Клинтън, рязко спадна в сравнение с резултатите на Обама през 2012 г. В ключовите промишлени щати Мичиган, Уискънсин и Пенсилвания вотът за нея спадна съответно с 13, 10 и 9 пункта.
Това, че икономическите проблеми са станали главната грижа на гласоподавателите от работническата класа, се прояви във факта, че осем години след официалния край на Голямата рецесия 62 % от гласоподавателите, според екзитпола, оценяват негативно състоянието на икономиката. При хората, подкрепили Тръмп, делът на далите отрицателна оценка възлиза на дори на 85 %. Три четвърти от белите гласоподаватели без университетско образование считат, че състоянието на икономиката е „недобро“ или „лошо“, а почти четири пети от тях казват, че тяхното собствено финансово положение е останало същото или се е влошило в сравнение с преди четири години.
За тази широка част от работещото население изминалите четири десетилетия донесоха продължителна ерозия на жизнения стандарт. Според официални данни между 1975 и 2014 г. средните доходи на белите работници – мъже без университетско образование – са спаднали с повече от 20 %, като се има предвид ръстът на инфлацията. За периода 2007-2014 г., когато начело на държавата бе президентът Обама, спадът е с 14%.
Кой беше решаващият фактор за резултата от президентските избори в САЩ?
Големите промишлени щати, които бяха икономически съсипани от затварянето на заводите, особено на заводите за автомобили, и ликвидирането на добре заплатени работни места, през 2012 г. подкрепиха Обама, но сега се прехвърлиха в лагера на Републиканската партия и дадоха победата на Тръмп. Това беше в голяма степен протестен вот на трудещите се, голяма част от тях бели, против класовата политика в интерес на корпорациите и в ущърб на работниците, която продължи и се засили през управлението на Обама. Тръмп беше подкрепен от гласоподавателите в щатите Мичиган, Пенсилвания, Уискънсин, Охайо и Айова, а също в Западна Вирджиния и Кентъки, които са сред щатите, някога подкрепящи твърдо Демократическата партия, но с годините станали привърженици на републиканците.
Друга проява на дълбокия гняв, изразил се в подкрепата за Тръмп, беше това, че за републиканския кандидат гласуваха щатите, където на първичните избори на Демократическата партия масова подкрепа получи сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, сред тях са Мичиган, Уискънсин, Западна Вирджиния и Айдахо.
Безсрамната капитулация на Сандърс пред Клинтън, неизбежен резултат от неговата обвързаност с Демократическата партия, изигра значителна роля за победата на Тръмп.
Същевременно интерпретациите на резултатите от изборите от гледна точка на расовата принадлежност на гласоподавателите се опровергаха от спада на избирателната активност и съответно на подкрепата за Клинтън в населените с големи маси афроамерикански граждани градове като Детройт, Кливланд и Милуоки. Липсата на голям ентусиазъм сред избирателите по отношение на Клинтън не се ограничава с хората от една или друга раса, а е израз на класова позиция спрямо считаната за човек на „Уолстрийт“ Клинтън, известна със своите милитаризъм и корупция. Като цяло тя получи 6 милиона по-малко гласове отколкото получи Обама през 2012 г. При това подкрепата за него вече беше намаляла в сравнение с първия му избор през 2008 г. въпреки че през 2012 г. той се състезаваше против Мит Ромни, олицетворяващ спекулантите от „Уолстрийт“, разбили икономиката четири години преди това.
Без съмнение бъдещите анализи ще посочат, че за резултата от изборите много по-важно от намесата на ФБР в спора за имейлите на Клинтън е било обявеното две седмици преди изборния ден голямо увеличение на здравните вноски за 2017 г. по Закона за достъпната медицинска грижа, известен като „Обамакеър“ - прехвалената програма на президента Обама, която се оказа благоприятна за печалбите на осигурителните компании и корпорациите и същевременно в ущърб за работещите семейства. Увеличението средно с около 25 % сериозно засегна всички промишлени щати от Средния Запад, които прехвърлиха подкрепата си от Демократическата на Републиканската партия.
Всички тези факти показват, че зад поражението на Клинтън и Демократическата партия стоят икономически и класови проблеми, а не расовата принадлежност или полът.
Победата на Тръмп представлява историческо поражение не само за Демократическата партия, но и за профсъюзната бюрокрация в АФТ-КПП (AFL-CIO) – най-голямата профсъюзна федерация в САЩ - както и в отраслевите профсъюзи.
Дългогодишното сътрудничество на профсъюзната върхушка с Демократическата партия, извършените от нея предателства спрямо работниците и потискането на класовата борба съдействаха за това промишлените щати да се превърнат от центрове на автомобилостроенето, стоманодобива и минната индустрия в една икономическа пустош.
Когато през 1972 г. расисткият и псевдопопулистки демагог Джордж Уолас спечели първичните избори на Демократическата партия в Мичиган, американски социалисти предупреждаваха, че това опасно събитие е резултат от банкрутиралия политически съюз на Профсъюза на работниците от автомобилостроенето с Демократическата партия. Приносът на профсъюза за това партията на едрия бизнес да държи в примка работническата класа, създаде условията работниците, върху чиито работни места и жизнен стандарт се оказваше натиск, да застанат на базата на икономическия национализъм зад най-реакционните представители на управляващата класа, посочваха социалистите.
Сега, почти 45 години по-късно и в условията на по-дълбока криза на американския и световния капитализъм, както и на засилени атаки против работническата класа, с победата на Тръмп същата опасност намери зловещ израз в идването на власт в САЩ на правителство на крайната десница.
(Превод по Barry Grey. Race, class and the election of Trump, WSWS, 10 November 2016)
