• Национална или соросоидно-либерална образователна политика?!
В ход е нова, поредна, реформа в българското образование. И независимо от множеството дебати по този изключително важен въпрос, според мен в основата на интелектуалната катастрофа в България е образователната политика. Макар и недекларативно посочена, тя всъщност цели рафиниран погром над българското образование.
Действителната цел на образователната реформа според управляващите няколко екипа поред бе пропагандно представена на обществеността чрез прокламиране на хуманни цели като грижа за здравето на децата, премахване на претовареността и стреса на учениците, защита на правата на децата, равен достъп до образование, свобода и демокрация в училището, усвояване на нови европейски ценности и т.н.
Образователната реформа обаче по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики, създадени през столетията, и модерното им обогатяване с възможностите на електронизацията.
Образователните реформи на прехода преследват три основни подцели според мен: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на не особено развития български бизнес с оглед непривлекателни обслужващи дейности в страната, както и във високоразвитите европейски и северноамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на имуществения слой (сиреч богатите и преуспелите по днешната терминология), като целта е тези все още неоглупени младежи да бъдат интегрирани в чуждестранни учебни заведения. По този перфиден начин още веднъж се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси днес са съзнателно понижени, затъмнено е огромното неравенство между гражданите и използването на труда на цели прослойки за обогатяване на други.
Накратко, според мен, българското образование е във фаза на образователна катастрофа в национален мащаб. Тя може да се измери единствено с интелектуалното принизяване и опошляването на образованието чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; чрез национален нихилизъм и примитивно чуждопоклонничество; чрез налагане на чужди, колониални по същността си, образователни системи и стандарти, принизяване на националната култура, отстъпване от постиженията в науката досега, липса на фундаментални основи в областта на образованието.
В случая е показателно т. нар. дуално образование. В настоящия си вид то е чужд и изкуствено насаждан модел, насочен към децата на имигрантите и бедните в западноевропейското пространство. Според тези изисквания ученикът се обучава в най-елементарно усвояване на някаква професия: стругар, шлосер, електричар... и бъдещето, което го очаква, е бъдещето на примитивен работник, на човек без възможности и шанс някога да преодолее социалната поляризация в обществото. Това донякъде напомня за някогашните български училища за трудови резерви, в които учениците добиваха начална квалификация за работа в конкретен завод. Обучаваха ги специално подготвени “учители по практика“. Обучаващите учители завършваха отначало в техникум (а по-късно той бе трансформиран в институт) 3-годишен курс след завършването на училището за трудови резерви. Това го зная от личен опит, защото като студент преподавах отначало в училище за трудови резерви по машиностроене, а по-късно и в техникума за учители по практика в София.
Най-дефицитни днес у нас са т. нар. средни кадри
Преди години те се подготвяха в специализирани училища: механотехникуми, електротехникуми, селскостопански, икономически, строителни и т. н.
С дуалното образование – 2 дни теория и 3 дни практика, такива кадри няма как да се осигурят, защото дуалното образование подготвя работници от ниска категория. В същото време средните професионални училища, които заместиха техникумите у нас, също готвят работници, но с малко по-висока квалификация. Затова и потребностите от средни кадри у нас се попълват със завършили бакалавърска степен, тъй като и нейното качество слезе надолу.
Българските висши учебни заведения, чийто брой набъбна неестествено за нашите ,условия, не биха могли да подготвят толкова висококвалифицирани кадри, затова децата на т. нар. елит, получили по-висока подготовка в елитни средни училища, се готвят за университетите в чужбина.
Реалната същност на дуалното образование е на база на обща фундаментална подготовка да могат да се придобиват две специалности от една професия, или две специалности в две професии в едно или в две учебни заведения по едно и също време. При това с възможности учебните заведения да са в една или в две различни държави. Дуалното образование позволява и обучение в извънучебно време в средното учебно заведение по програма за бакалавър, с възможност за признаване на изпитите (1, 2, 3 и повече) в съответно висше учебно заведение, или по времето на обучението за бакалавър в университет да може да се извършва обучение по 1, 2 ,3 предмета от обучението за магистратура.
Профанизирането на образованието и превръщането му в търговска дейност, също както и в здравеопазването и редица други области, нанесе непоправими щети на българското общество. На първо място, това са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят заплатите, учителите и преподавателите в университетите съвсем естествено подаряват оценки, за да запазят бройката ученици / студенти и постъпленията от държавния бюджет. Мизерно ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата, на които да не се пишат оценки, „за да не се стресират“. Обаче се забравя, че липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, със стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие.
Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. елитни частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда,
образователният закон подари на частните училища пари
отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес може да се осигури по-престижно и качествено образование, и то предимно чрез частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове.
Понижаването на качеството на обучение в университетите на свой ред породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха до невероятно снижаване качеството на обучение у нас.
В духа на неолибералните постулати наблюдаваме и почти пълното
унизяване на българските учители и преподаватели
Един от факторите бе задържането на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който подрежда стоки по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя. На учителите бяха отнети почти всички права, а им вмениха огромни нови административни задължения, твърде често без връзка с образователния процес. Налице е и рязко засилване на агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непознато доскоро насилие спрямо тях.
МОН радикално бюрократизира учителския труд
и от творчески го превърна в административно-счетоводен, което на свой ред силно понижи стимула на учителите да работят качествено, и най-страшното - обезличи традиционно високия обществен авторитет на българското учителство.
Днес е налице липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни български граждани. Младите хора, които излизат от училище, трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по различни обществени и административни въпроси.
Гражданското образование, като цяло, е сведено до познания за ЕС; за мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. А още от времената на Аристотел се знае, че младият човек става гражданин на основата на знания за обществото не само чрез общообразователните предмети, но и чрез знания по икономика, политика, право... Днес политическите знания са формирани в духа на конформизма, фрагментарно, чрез обучение по история (за политиката в миналото), по география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика), и то предимно като терминология, и някои отделни аспекти в обучението по философия.
Обучението по икономика например е на база история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности).
Липсва главното – знанието и разбирането на същността
на икономиката, на нейните основни понятия и закономерности, на функционирането, мястото и ролята й в обществото и в живота на личността и нацията. Липсват основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н., и т.н.
Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище, без дори да знаят свои основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право или как да защитават своите интереси.
През годините на прехода бе премахнато обучението по основи на икономическите знания и основи на правото. Липсата на всеобхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право обрича младите хора на лесна манипулация, и не само от конкретната властова структура, но и от работодатели и от средствата за масова информация. Липсата на основни познания стопира естествените усилия на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота.
Убеден съм, че липсата на достатъчно много мислещи хора обслужва в най-пълна степен интересите на едрия бизнес и бизнес-олигархията. Така стигам до извода, че по същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси, защото те най-лесно се манипулират.
Механизмите на масовото оглупяване бяха заложени още в първата образователна реформа на прехода. Основният механизъм бе съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище - по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история.
Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, където бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география.
Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата - за огромната част от училищата - на правоспособни учители по чужди езици.
Въведената избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютния парадокс в 11-и и в 12-и клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени идиотски аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т. е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование.
Всичко това безусловно понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация... При намаления хорариум бяха съкратени за изучаване структурни елементи на знанието. Например по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите ни, и около два пъти по-малко от родителите на сегашните ученици.
По история бе прескочена средновековната история, тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: как така по биология бе изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.? А по география е пропуснат цял континент или океан и т.н.!
Свиването на новите знания води автоматично до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество - до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности.
Прекалено се раздува необходимостта от
т. нар. разтоварване на учениците
Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти, бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английски и американски консултанти и соросоидите у нас рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. И това бе постигнато дори не чрез закон, а чрез учебния план и учебните програми.
По оценка на дългогодишни учители обемът на новите знания е намалял с повече от 50 %, а в същото време се премина от 11- на 12-класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по заведенията и когато им остане малко време – на училище. Т. нар. разтоварване достигна наистина уродливи размери.
Намаленият учебен хорариум се съпровожда с намаляване на броя на учебните дни през годината. Това също силно стеснява възможностите за повече знания и за придобиване на нови навици, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т. н., тоест, за развитие на мисленето и на ума. По данни от интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени...
Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта” (раница), за „ученическия стрес“ и т. н. се използват умело от политици и технократи за обезличаване нивото на образованието у нас. Българският политически елит непрекъснато увеличава ваканциите и празничните дни в училище - в новия закон за образованието, освен традиционните ваканции, се появи и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на деня на селището, фалшивите заболявания и т. нар. семейни причини, се получава многократно и безкрайно разпокъсан учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудно е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия.
Всичко това естествено води до по-ниско ниво на развитие на интелекта на завършващите училище млади хора, до невъзможност за формиране на верни представи за природата и обществото, за случващото се и историята...
С оглед на всичко изложено, което все пак е недостатъчно по обем за дълбочинен анализ на проблема, е наложителна цялостна промяна и връщане към българските национални традиции в образованието, както и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.
---------------------------
Акад. Grand PhD Асен Богданов е професор по образователна политика на учебно заведение, държава и международно равнище, председател на „Обществена академия за наука, образование, култура“
