Темата за духовната, културната и нравствената деградация на поколенията в Русия беше присърце за физика, учения, просветителя Сергей Петрович Капица, син на Нобеловия лауреат Пьотр Леонидович Капица
През 2009 г. Общоруският център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) проведе изследвания, които властимащите незнайно защо не забелязаха. А напразно! Резултатите са такива, че поне две министерства – на културата и на образованието, - трябва да натиснат „паник-бутона” и да свикат извънредно заседание на Министерския съвет. Защото според изследването на ВЦИОМ 35% от руснаците изобщо не четат книги! А пък Русия, ако се вярва на президента и министър-председателя, пое път към иновационно развитие. Но за какви иновации може да се говори, или пък научни открития, или пък развитие на нанотехнологиите и т.н., щом повече от две-трети от населението нито веднъж през годината не е докосвало книга?
„Превръщат Русия в страна на глупците”
Данните от проучването на ВЦИОМ свидетелстват, че най-накрая стигнахме онова, към което се стремихме цели 15 години – възпитахме страна на идиотите. Ако Русия и занапред върви по този път, след още десет години няма да остане нито един, който, макар и рядко, да посяга към книгите. И ще имаме държава, която лесно се управлява, от която лесно ще бъдат изсмуквани природните богатства. Но такава страна няма бъдеще! Това казах преди пет години на едно правителствено заседание. Времето минава, а никой не се опитва да разбере и прекрати процесите на деградация у нацията.
При нас е налице пълен разрив между думи и дела. Всички говорят за иновации, но нищо не се прави за осъществяването на тези лозунги. Обясненията, че виждате ли, „аз толкова много работя... кога да чета?”, не са извинение. Повярвайте, моето поколение не работеше по-малко, но винаги оставаше време и за четене. А пък производителността на труда в обществото отпреди няколко десетилетия бе по-висока от днешната.
Днес почти половината от младежите в трудоспособна възраст работят в охранителни фирми! Излиза, че всички тези млади хора са тъпи, ограничени и способни единствено да раздават юмруци.
Защо му е на човек да чете?
Питате защо му е на човека да чете. Ще дам един пример: организмите на човека и на маймуната са много близки по характеристика. Само че маймуните не четат, а човекът чете книги. Култура и разум – това е основната разлика между човека и маймуната. А пък разумът се базира на обмена на информация и на езика. А най-величественият инструмент за обмяна на информация е именно книгата.
По-рано, още в епохата на Омир, е съществувала устна традиция: хората се събирали и слушали старейшините, които в художествена форма, чрез митове и легенди за отминали епохи, предавали натрупания опит и знания на поколенията. После възникнала писмеността и едновременно с нея и четенето. Традицията на сказа угаснала, днес угасва и традицията на четенето. Вижте например, дори от любопитство, традицията на кореспонденцията в писма между класиците.
Епистоларното наследство на Дарвин, което бе издадено, включва 15 000 писма. Преписката на Лев Толстой също е в няколко тома. Какво ще остане след днешното поколение? Есемесите ще ги публикуват ли за назидание на техните потомци?
Ролята на Единните държавни изпити в образованието
Отдавна предлагам да се променят критериите за прием във висшите учебни заведения. Не са нужни изпити – нека абитуриентът напише съчинение от пет страници, в което да обясни защо иска да постъпи в един или друг факултет. Умението грамотно да изложиш своите мисли и същността на проблема, демонстрира интелектуалния багаж на човека, културното му ниво, степента на развитие на съзнанието му.
А пък Единният държавен изпит, който се прилага днес, не дава обективна картина на знанията на ученика. Този изпит разчита на знанието или незнанието на факти. А фактите съвсем не са всичко! Дали Волга се влива в Каспийско море? Отговорът на този въпрос заслужава не просто „х” в съответното квадратче, а отделен и сериозен разговор. Защото преди милиони години Волга се е вливала в Азовско море, а географията на Земята е била доста по-различна. Така въпросът надхвърля христоматийното ниво и прераства в интересен проблем. За да се реши проблемът, той трябва да бъде разбран ясно, което не става без четене и без образование.
Чувства вместо ум
...Въпросът за загубата на интереса към четенето е въпрос за това какво става днес с хората. Ние се сблъскваме с много сложен момент от развитието на човечеството като цяло. Днес темповете на научното развитие като цяло са високи, обаче нашата способност да осмислим всяко нещо и да живеем разумно в подобна технократска и информационна среда изостава. Днес светът преживява дълбока криза в областта на културата. Ситуацията у нас е типична и за целия свят – в Америка и в Англия също четат малко. Днес няма и толкова мащабна литература, каквато имаше преди 30-40 години по цял свят. Днес изобщо е трудно да намериш подобни властелини на ума, а може би никому не е потребен човешкия ум – необходими са усещания.
Необходимо е коренно да се промени отношението към културата като цяло, а не просто да търсим друго отношение към четенето. Министерството на културата трябва да е най-важното от всички институции. А първостепенната задача е да се възпре комерсиалното господство в културата. Да имаш пари, не е целта на съществуването на обществото, а просто средство за постигане на едни или други цели.
Може да имаме армия, може войниците да се сражават доблестно, без да чакат възнаграждение, защото вярват в идеалите на държавата. Но е възможно и да ни служат наемници, които с еднакво удоволствие ще убиват и своите, и чуждите за едни и същи пари. Обаче това са различни армии!
В науката откритията също се правят не за пари, а от интерес. Едно такова котешко любопитство! Същото е при голямото изкуство. Шедьоврите не се раждат по поръчка и срещу заплащане. Ако подчиним всичко на парите, то и парите ще бъдат всичко, но няма да се превърнат нито в шедьовър, нито в откритие.
В страната трябва да се установи необходимата културна среда, за да върнем децата към книгите и четенето. Та какво зависи днес от културата? Някога Църквата задаваше тона. В празничните дни хората отиваха в храма и вместо телевизия, гледаха фреските, иконите, витражите – една илюстрация на живота в образи. Великите майстори работеха по поръчка от Църквата, а вековната традиция осветяваше всички тези неща.
Днес хората ходят на църква много по-рядко, а пък телевизията дава обобщения образ на живота. Обаче липсва вековната традиция, няма никакво изкуство в тв-кадрите. Телевизията преследва разлагането на човешкото съзнание. Според мен това е престъпна организация, подчинена на антиобществени интереси. От екрана идва един-единствен призив: „Забогатявайте без оглед на средствата – кражба, насилие, лъжа!”
Въпросът за развитието на културата е всъщност въпрос за бъдещето на страната ни. Няма държава, ако тя не се опре на културата. Не е възможно само с пари или с военна сила да утвърдиш позицията си в света. С какво можем да привлечем днес бившите републики? Само с култура! В епохата на СССР те съществуваха прекрасно в рамките на нашата култура.
Сравнете нивото на развитие на Афганистан и републиките от Средна Азия – огромна разлика! Сега всички тези страни изпаднаха от културното ни пространство и според мен най-важната задача днес е да ги върнем отново в това пространство.
Във Франция има министерство на франкофонията, което разпространява културната политика на Франция по света. Британският съвет в Англия се смята за неправителствена организация, но всъщност провежда строга политика за разпространяване на английската култура, а чрез нея и на глобалното английско влияние по цял свят. Затова въпросите за културата днес са преплетени с политическите въпроси и националната сигурност на държавата. Не бива да се пренебрегва този важен елемент на влияние. Днес по цял свят всичко, и предимно науката и изкуството, а не толкова ресурсите и производителните сили, определят могъществото и бъдещето на държавата.
В една от своите последни срещи със зрителите Сергей Петрович признава:
- Преди 20 години ми изглеждаше, че най-важният въпрос на планетата е проблемът за мира, понеже бяхме въоръжени до зъби и не беше ясно докъде можеше да ни доведе тази военна сила. Днес ми се струва, че трябва да се обърнем към същността на битието – към ръста на населението, към ръста на културата, към целите на живота ни. Не само нашата страна, и светът преживява дълбок прелом в развитието, и това не го разбират нито политиците, нито повечето граждани. Защо се случва този прелом, с какво е свързан, как може да му се повлияе, как да се реагира? Днес хората трябва да са наясно с това, защото преди да действаш, трябва да разбираш. И когато го разбера, непременно ще го разкажа...
А сега дали ние сами, без него, ще го разберем?
Сергей Петрович Капица бе изключителна личност. Той беше от хората, които промениха света към по-добро. Мъдрите, гениалните хора ти се иска да слушаш ден след ден, иска ти се да надникнеш в житейския им път и опит, в мислите им, да се вдъхновяваш от идеите им и да приложиш в живота си най-доброто от тях. От такива хора няма да чуеш лош съвет, на лошо няма да те научат.
Сергей Петрович Капица живя дълъг и смислен живот, почина в Москва на 14 август 2012 г. на 84-годишна възраст.
