Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. Политическата котерия, самонарекла се „политически елит” или „политическа класа”, е на път да пропилее благоприятните възможности, които породи резултатът от проведените президентски избори.
На тях българският избирател натри носа на Бойко Борисов и номинираната от него „най-добра” кандидатка за президентския пост г-жа Цецка Цачева. След 10 поредни изборни победи на ГЕРБ, точно бившата партийна секретарка трябваше да изпие горчивата чаша на поражението. И завърнала се на поста председател на НС, лично да връчи на победителя генерал Румен Радев решението на ЦИК относно редовността на неговия избор.
Безкрайна е иронията на съдбата към политици, въобразили си, че летят, когато са родени на пълзят. В играта на политика се провали и шефът на г-жа Цачева, премиерът Бойко Борисов, който се разсърди на българския избирател и „хвърли кърпата”. Тоест, връчи оставката на целия кабинет, все едно че изборите бяха не президентски, а парламентарни или местни. След което засипа аудиторията с апокалиптични прогнози за политическа криза, нестабилност, хаос, международна изолация, двустранна зависимост от Вашингтон и Москва и други. Въпреки това забрани на съпартийците си да бъдат министри в служебно правителство, назначено от президента, или в експертно правителство, избрано от 43 НС. Сеячът на бури, дезертирал четири пъти от заемания пост (като главен секретар на МВР, като кмет на София и два пъти като премиер), пожъна ветрове. Но за разлика от Командира, който три години се сърди на народа за това, че не пожела да се превърне в „гражданско общество” и не му гласува втори мандат, Борисов представи своята абдикация от властта като съобразяване с народната воля. Типичната за него непоследователност и изменчивост намери израз и в отношението му към референдума на Слави Трифонов. Въпреки изтъкнатите от самия Борисов рискове, произтичащи от безразсъдната ярост на този „кофти матриял”, той обяви пълна подкрепа от страна на ГЕРБ на всички искания. Нещо повече, заяви че партийната субсидия може да се премахне, вместо да се сведе до мизерния един лев за получен глас. Що се отнася до мажоритарния вот в два тура с абсолютно мнозинство, ГЕРБ щяла да предложи той да се отнася за избора на всичките 240 депутати в НС. И то съзнавайки, че така ще вкара олигархията през парадния вход на политиката.
Популизмът на инициаторите на референдума бе надминат десетократно, защото Борисов настоя и за свикването на Велико народно събрание, което да превърне резултата от допитването в конституционна норма. Заразени от тази „любов невероятна” към народа, подкрепа към „волята на 2,5 милиона българи” заявиха от БСП, ДПС, БДЦ, ДОСТ и дори някои от независимите народни представители. „Париж си заслужава една литургия”, казал хугенотът Анри IV Наварски, когато срещу обещанието да го направят крал на Франция трябвало да присъства на католическа меса. А у нас омбудсманът г-жа Мая Манолова дори изготви законопроект за привеждане в изпълнение на исканията на участниците в референдума. Естествено, от любов към народа. Същия народ, на който всяка управляваща партия или коалиция предлага в 12 без 5 нов Изборен кодекс, предназначен да й осигури служебна победа. Имаше кодекс „Първанов”, кодекс „Фидосова”, кодекс „Манолова”, кодекс „Даниел Кирилов”, а се предполага, че извънредните парламентарни избори може да се проведат по нов изборен кодекс, съобразен с резултатите от референдума на Слави Трифонов. Някои смятат, че народът е стадо овце, но ситуацията след допитването може да се опише с известния британски афоризъм от времето на текстилния бум: „Овцете изядоха хората!”. Водачите на народа се повлякоха след него, за да спечелят някой и друг глас повече, въпреки че могат „да счупят държавата”.
Победителите не ги съдят. Дали българските гласоподаватели разбират, че техният протест срещу управлението на подалия оставка премиер Борисов се използва, за да може той да се върне на бял кон? Едва ли. Пък и политиците от така наречените системни партии нямат нито интерес, нито намерение да просвещават народа относно плюсовете и минусите на евентуалния мажоритарен избор на депутати, президенти и кметове. А и да го направят, никой няма да им повярва.
На света има над 300 различни избирателни системи – мажоритарни, пропорционални и смесени, но такава, каквато се гласят да въведат нашите умници, няма никъде. При изборите за последното Велико народно събрание половината от депутатите бяха избрани мажоритарно, а останалите по пропорционални листи. В резултат БСП получи преобладаващо парламентарно мнозинство. На изборите през 1994 г. БСП отново получи такова мнозинство, въпреки че те бяха пропорционални. По-късно Георги Първанов, като президент, предложи част от депутатите да се изберат мажоритарно и в резултат собствената му тогава партия БСП спечели само в един едномандатен избирателен район. Без особено да се напъва, ГЕРБ грабна 30, а ДПС - 6.
С други думи, системата на гласуване не винаги възнаграждава оня, който я е предложил. Тя не осигурява автоматично нито качество на избраните да представляват народа, нито висок жизнен стандарт. Колко от избраните у нас мажоритарно президенти и кметове повториха мандата си? Дори първият „демократично назначен” президент Желю Желев (избора му от ВНС след сделка между БСП и СДС) претърпя поражение на предварителните вътрешнопартийни избори, когато се опита да се кандидатира за трети път, твърдейки, че първият му мандат не е бил цял. Първанов изкара два мандата в президентството, но на тези избори лансираният от АБВ кандидат за президент Ивайло Калфин, взе едва 3 % от гласовете. А лично Първанов го рекламираше като най-подготвения за този пост. Докато несистемният играч Румен Радев, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от „БСП лява България”, придърпа гласове от целия политически спектър. В това число от ГЕРБ и РБ.
Хората избраха професионалиста пред кандидатите на собствените си лидери. Дано и на предстоящите извънредни парламентарни избори суверенът да се окаже на висота, недостижима за политическите въжеиграчи и шмекери. Защото, както пише Стефан Цвайг, „За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак”. Борисов беше казал на миньорите от ГОРУБСО - „Аз съм прост и вие сте прости”, но се оказа прав само за първата част от това изречение. В България дори неграмотните роми отказват да бъдат овце на такива пастири. „Гласувам и пак гладувам”, казваше един от тях пред телевизионната камера.
Очевидно в най-бедната, въпреки членството си в НАТО и ЕС, страна в Европа, народът иска не смяна на избирателната система, а смяна на управляващите. Фалшивите глашатаи на „волята народна” заслужават да бъдат приземени, сиреч изхвърлени от властта, която употребяват за лични и партийни нужди. Те срамежливо пропускат факта, че системата за гласуване, която защитават, не съществува никъде другаде по света. Както и проблемите, които ще възникнат само при разделянето на страната на 240 едномандатни избирателни райони (ЕИР).
Първо, защото цели региони от страната са обезлюдени. Или съревноваващите се в тях кандидати за народни представители ще бъдат избирани с по-малко гласове от тези в Софийска област, да речем, или НС ще се напълни с депутати от София, Пловдив, Бургас и Варна.
Второ, българите в чужбина, за които се изписаха реки от мастило, няма да могат да избират мажоритарно, понеже са пръснати на четири континента. А няма как да се образува ЕИР за откъснати една от друга емигрантски общности. Къде ще дебатират мажоритарните кандидати, ако все пак бъде създаден ЕИР за чужбина? В Чикаго, Мелбърн, Лондон, Берлин или Истанбул? Или ще ходят като пилигрими от континент на континент?
Трето, ако някой от избраните мажоритарно кандидати в чуждестранния ЕИР стане министър или по здравословни причини не може да участва в парламентарния живот, къде и как ще се избере негов заместник? Казват, че можело да се изберат подгласници на мажоритарните кандидати, но тогава ще трябва да се изберат такива и за останалите ЕИР.
Очевидно е, че въпреки „народната воля”, рискът да сгрешим отново е много голям.
След като при избора на генерален секретар на ООН смаяхме света с две кандидатури, докато цели континенти нямаха и една, поредната авантюра на нашия парламент няма да учуди никого. Но докога ще преоткриваме топлата вода и ще се опитваме да променяме формата, а не съдържанието на политиката?! Явно пак ще чакаме президентът или КС да предотвратят този скок в неизвестността.
Няма го и Апостолът да каже: „Играем си с живота на 7 милиона българи, затова трябва да пипаме внимателно”.
Вярно е, че Борисов не се е наиграл още, но политиката е прекалено сериозно нещо, за да бъде осъществявана с футболни прийоми. Пък и както е тръгнало, скоро прокуратурата може да прибере „цялото кралско войнство”.
