„Само глупци или луди могат да мислят, че установяването на добри отношения с Русия е нещо лошо!”. Това сподели на 6 януари 2017 г. в туитър новоизбраният американски президент Доналд Тръмп. И добави, че в света има достатъчно проблеми, за да се прибавя към тях още един – влошаването на американско-руските отношения, за което съществен принос имаше отиващият си президент Барак Обама и неговата администрация.
Изявлението на Тръмп за отношенията между САЩ и Русия дойде само ден, след като шефовете на ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност (NSA) го „брифираха” в „Тръмп тауър” (в Ню Йорк) относно руските хакерски намеси в американските президентски избори. Намеси, които според тях били ръководени от самия президент на Руската федерация Владимир Путин. Руското държавно ръководство имало предпочитания към Тръмп в ущърб на кандидата на демократите Хилари Клинтън. Затова руските хакери и дипломатите, които Обама изгони от САЩ, реализирали кампания за очернянето на бившия държавен секретар на САЩ. Те проникнали в личния сървър на г-жа Клинтън и предоставили извлечените оттам имейли на „Уикилийкс”.
Основателят на „Уикилийкс” Джулиан Асанж отрече Русия да е източникът на неговите разобличаващи публикации, но какво от това? Удавникът, както и провалилият се политик се хващат понякога и за сламка, и за змия...
Защото не всеки политик, бил той действащ управленец или кандидат за ръководен пост на някоя държава, има смелостта да признае собствените грешки. Например Барак Обама призна само, че е погледнал лековато на предупрежденията на разузнавателните служби за руската намеса в полза на Доналд Тръмп, докато Хилари Клинтън направо обяви Тръмп за марионетка на Путин.
Заплашени от бъдещи бюджетни и персонални съкращения и чистки (заради прекомерната политизация на ръководените от тях ведомства), шефовете на ЦРУ и ФБР заявиха на новия президент, че имали „високо доверие” в оценката на разузнавателния доклад. Докато директорът на Националната агенция за сигурност каза предпазливо, че изпитва „умерено” доверие.
Докладът плашещо предупреждава, че Москва ще приложи уроците от разпоредената от Путин намеса в американските президентски избори за бъдещи опити за влияние по целия свят, включително срещу съюзници на САЩ и техния изборен процес. Тръмп обаче не се хвана в този капан. В противен случай би приел, че е станал президент на САЩ с руска помощ. И съответно, щеше да поднесе на своите опоненти желания от тях повод да поискат предсрочното му отстраняване от поста (импийчмънт).
Впрочем, от ФБР констатираха, че въпросните хакерски атаки не са повлияли върху преброяването на гласовете. Остава шефовете на специалните служби да обяснят защо са проспали пробива в американската компютърна система. А някой прокурор трябва да започне разследване за нехайството, проявено от Хилари Клинтън и Демократическия национален комитет (DNC) по въпроса за съхранението на поверителна и класифицирана електронна информация.
Преди време ученик от Аржентина разби електронната защита на Пентагона. Днес се оказва, че и в защитата на разузнавателните агенции има пролуки и дори може да се намери някоя „къртица” като Едуард Сноудън. Потвърди го фактът, че извадки от „строго секретния” доклад „изтекоха” към Ен Б Си (NBC), Си Ен Ен (CNN), в. „Вашингтон пост” и други медии. Тръмп, разбира се, възнегодува срещу това вероломство. И вместо да последва налудничавите призиви за „ответен електронен удар” по Русия, предложи установяване на по-топли отношения между двете страни. „Да имаш добри отношения с Русия е добро, а не лошо нещо” - написа той в една поредица от три туита. - Само глупаци или луди могат да мислят, че това е лошо... Имаме достатъчно проблеми по света, за да прибавяме към тях друг такъв. Докато аз съм президент, Русия ще ни уважава много повече, отколкото сега”, увери Тръмп своите 19 милиона последователи в мрежата туитър.
В отговор на настояванията за коментар в туитър-постинги руското посолство в Обединеното кралство отхвърли доклада, квалифицирайки го като „патетичен опит за опетняване на вота на американците чрез внушение, прикрито в „Интел новоговор”... Точно както администрацията на Буш-младши оправдаваше военната интервенция в Ирак през март 2003 г. с твърдения на разузнаването, че Саддам Хюсейн имал оръжия за масово поразяване. Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено.
Но ако в доклада на американските разузнавателни и контраразузнавателни агенции има и един процент истина, какво са правили всичките тези щедро финансирани институции, за да пресекат подобни интервенции? Истината е, че никакви специални служби не могат да променят последиците от грешната вътрешна и външна политика на избраните да управляват страната. Не заради руските хакери и дипломати американските избиратели отхвърлиха Хилари Клинтън, а заради политиката на Барак Обама, част от която беше и тя като държавен секретар. Да не забравяме, че демократите загубиха не само президентската надпревара, а и тази за двете камари на Конгреса. И за това ли е виновен Путин?
Апологетите на Хилари Клинтън твърдят, че тя била спечелила народния вот. Само че американската изборна система е мажоритарна и в нея всеки щат има право на определен брой електори, сиреч членове на Избирателната колегия, която фактически избира президента на страната. След като демократите през двата мандата на Бил Клинтън и Барак Обама не се опитаха да променят тази система, няма защо да се сърдят на последствията за тяхната партия. Още повече, че провалът на Хилари беше обоснован и икономически.
„Икономиката, глупако!”... Очевидно състоянието на американската икономика не удовлетворява избирателите, загубили работните си места поради прехвърлянето на редица производства в чужбина. Нещо повече, всяка международна финансово икономическа криза тръгва от САЩ.
Заслужава си да припомним казаното от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова: “Ако руските хакери са развалили нещо, това е мозъкът на Обама; и, разбира се, самия доклад във връзка с руските хакери!” А говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че обвиненията към Русия за някакви кибер атаки напомнят „лов на вещици”.
Що се отнася до външната политика на Обама, нейният банкрут е очеваден. Вместо демократизиране на Близкия изток, „Арабската пролет” го превърна в кърваво море и непресъхващ извор на тероризъм, бежански и мигрантски потоци. От това пострада и ЕС, вторият след НАТО проект за поддържане на американската хегемония в Европа и света.
Първа напусна потъващия кораб Великобритания, Троянският кон на САЩ в Евросъюза. А наскоро вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел призна: “ЕС се разпада. Упорстването в политиките на затягане на коланите в еврозоната раздели Европа повече от всякога. На хоризонта се очертава вероятността за разпад на ЕС!”.
Въпреки санкциите срещу Русия, наложени от Вашингтон и Брюксел, Русия разшири своето влияние в Близкия и Далечния изток, както и в Източна Украйна и Крим. Москва призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики, а благодарение на съчетаването на дипломация и военна мощ Русия се превърна в решаващ фактор за решаването на сирийската криза. Както беше казал Тръмп в хода на президентската си кампания - „ние похарчихме милиарди долари в Близкия изток, а Русия се настани там без нищо”. Факт е, че преговорите в казахската столица Астана между представители на Москва, Анкара, Техеран, Дамаск и сирийската опозиция можеше да се проведат без участието на Вашингтон, ако Клинтън бе спечелила президентската надпревара. Сега обаче Тръмп може да върне САЩ в играта.
Що се отнася до „диктатора” Башар Асад, той заяви, че е готов да разговаря по всички въпроси. Ерго, мирът в Сирия става по-възможен, докато водената от САЩ коалиция в Ирак буксува пред Мосул, а в Багдад през ден гърмят коли бомби на терористичната организация „Ислямска държава” (ИД). “Съюзниците останаха в същия клас - каза турският президент Реджеп Ердоган по повод символичната борба с терора на страните от ЕС и коалицията, водена от САЩ. - Вярвам, че с президента Тръмп ще засилим взаимния диалог”. („Миллиет”/10.01.2017).
Това изявление, както и продължаващото руско-турско партньорство, въпреки убийството на руския посланик в Анкара, е оценка за политиката на САЩ при Барак Обама.
Обтягането на турско-американските отношения започна още при опита за преврат на 15 юли 2016 г. Тогава американският държавен секретар Джон Кери направи двусмислена декларация, че се надява на приемственост в турската външна политика. Един вид, вече е приел смяната на властта в Турция. Оказа се освен това, че от военно-въздушната база „Инджирлик” в нощта на преврата са излетели самолети цистерни, които са зареждали във въздуха изстребителите “Ф-16” на превратаджиите. Отказът на Вашингтон да предаде на Анкара живеещия в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, обявен от турското правителство за главатар на Фетхуллахчийската терористична организация (FETO), засили подозренията, че зад опита за преврат и терористичните актове в Турция стоят САЩ. В това число зад разстрела на руския посланик в Анкара и нападението в нощта на 31 декември срещу развлекателния център „Рейна” в Истанбул.
Анкара критикува администрацията на Обама особено остро и за подпомагането с оръжия на кюрдските формирования за самозащита на населението в Северна Сирия (YPG) и Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди (PYD). Причината е, че тях Турция ги квалифицира като сирийско продължение на Кюрдската работническа партия (РКК). В. „Миллиет” (08.01.2016) публикува резултатите от проучване на общественото мнение, проведено в 42 области на Турция. Оказва се, че 3 от всеки 4 души, запитани кой стои зад терористичните организации и техните прояви, посочват на първо място САЩ, следвани от Израел и ЕС. Въпреки, че както пише Гюнери Джъваоглу, „хоросанът на ИД е от Саддам”, турците смятат, че и зад нея стоят САЩ. Впрочем, самият Доналд Тръмп беше казал, че Барак Обама и Хилари Клинтън са създали „Ислямска държава”. Тогава не бива да се учудваме, че тя продължава да съществува: родителите не могат да убият децата си! Но ако са достатъчно глупави или луди, могат да убиват чуждите деца, без да изпитват угризения на съвестта. Моралът в политиката е за тези, които не могат да го заобиколят.
Понеже България е в предизборна ситуация, обърнете внимание как нашите „дясно мислещи евроатлантици” се готвят да обясняват евентуалното си поражение с „хибридната война” на Путин и руските хакерски атаки. С Путин, както писа д-р Николай Михайлов, те са всичко; без него са нищо, ловци на покемони... Но Ботев отдавна е предупредил: „Бесните не може никой укроти, лудите не може никой утеши!”.