Тези дни излезе от печат поредният брой на списание „Изборский клуб”. Сред централните теми на изданието е създаването и развитието на империите. Централно място в броя заема докладът на постоянните автори на ИА REGNUM Юрий Баранчик и Александър Заполскис „Евросъюзът – една несъстояла се империя.” ИА REGNUM предлага на своите читатели да се запознаят с най-интересната и дискусионна част от доклада, отнасяща се до възможността за бъдеща гражданска война в Европа и перспективите за прерастването й в Европейска отечествена война.
***
ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЕКТ ЗА ЕС
Сценарии за развитие на икономическата и политическата криза
Анализът на текущото политическо и икономическо състояние на Евросъюза позволява да се откроят три ключови за функционирането му сфери: контрол на финансовата система, контрол на политическата система и контрол на гражданското население. В зависимост от степента на успешното им осъществяване, по-нататъшните събития имат три възможни варианта на развитие:
Първи — запазване на Евросъюза в неговите днешни, или близки до днешните, граници при сериозно вътрешно преустройство.
Втори — разпадане на ЕС в настоящия му вид с отпадане от него на част от най-малко значимите за европейската икономика страни, и формиране от останалите на ново съюзно образувание, както със запазване в основата му на нормите на Лисабонския договор, така и със създаване на други, нови форми на юридическо и политическо устройство.
Третият вариант предполага пълно разпадане на ЕС на отделни самостоятелни национални държави и възстановяване на техните митнически и други граници. Теоретически, на някои територии, особено в страните от бивша Югославия, в Албания и хипотетично, в Прибалтика е възможен пълен колапс на държавата, съпътстван от възникване на обширни области на правен и социален хаос. Но такъв радикален вариант е най-малко вероятен.
За начало на проверката „за здравина” на Евросъюза вероятно ще послужи финансовата криза, предизвикана от задълбочилите се проблеми на банковата система от еврозоната. В частност,
отказът на Гърция да изплаща суверенния си дълг
а също прекъсването на програмата за структурни преобразования на гръцката икономика, разработена от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Преизбраният министър-председател на тази страна вече обнародва списък на първостепенните мерки за извеждане на Гърция от кризата. Мерките предвиждат спиране на приватизацията на държавна собственост, а също преразглеждане на осъществените преди това търгове. Заявена е ревизия на всички държавни (или гарантирани от държавата при тегленето им) заеми, както и на „справедливостта на лихвите по тях”. За един от вариантите в решаването на този проблем се посочва пълното спиране на плащанията по заеми, докато не настъпи възраждане на националната икономика и не се стабилизира ръстът на гръцкия БВП.
Това вече предизвика остри изказвания от страна на ЕЦБ и ЕС, съдържащи и редица заплахи. По-специално, на Гърция напълно да бъде отказан достъп до каквито и да е европейски кредити. Обаче Атина демонстрира завидно безразличие и готовност да се обърне с искане за икономическа подкрепа към страните от БРИКС. А ако се наложи – изобщо да излезе от Евросъюза.
Важно е да се разбере, че всяко решение на ЕС относно гръцкия дълг би се оказало еднакво неблагоприятно. Текущото състояние на гръцката икономика изключва възможността тя да бъде кредитирана и занапред на общо пазарно основание. Даже под формата на получаване на нови заеми, с които да бъдат погасени само лихвите по кредитите, теглени преди това. Да се задържи Гърция в ЕС и в еврозоната, може само чрез предоставянето й на „специални условия”. В частност, пълното безвъзмездно опрощаване на значителна част (не по-малко от една трета, а по-скоро – не по-малко от половината) на текущия й дълг и значително разсрочване на изплащането на останалата част със задължително намаляване на лихвения процент по този дълг. Но тогава аналогични облекчения за себе си ще поискат и други длъжници като Испания, Португалия, Ирландия и дори Италия. Което ще превърне финансовия размер на „особения случай” – гръцките 500 млрд. евро, в приблизително 56 трлн. евро — сума, която в европейски мащаб е не просто непосилна, а съвсем фантастична.
Гърция и банковата криза в ЕС
Но и да опрости само дълговете на Гърция, отказвайки аналогична стъпка на всички останали, ЕС най-вероятно няма да може. Тъй като това ще подбуди към излизане от Евросъюза останалите страни, като им позволи да решат финансовите си проблеми по този относително лесен начин. Взимайки предвид мащабите на сумите и популистката привлекателност на подобна крачка, дори консолидираното влияние на Брюксел и англосаксонците не биха могли да задържат дезертьорите. В същото време, съгласието на ЕС за излизане на Гърция от ЕС ще доведе до същите последици със същата мотивационна схема.
Независимо от избора на един или друг вариант, банковата криза в ЕС е неизбежна. Тя ще започне от малките, включително и земеделски (Германия) банки на основните страни-донори, а предизвиканата от техния фалит паника сред вложителите неизбежно ще засегне средните, а вероятно и големите банки. Освен това примерът на Гърция може да предизвика сходни по смисъла си стъпки от страна на правителствата в редица други големи европейски страни-длъжници. Например в Португалия, където през септември-октомври също трябва да се проведат парламентарни избори, на които могат да надделеят настроенията в посока „укрепване на суверенитета”.
В значителна степен могат да подтикнат събитията към банкова криза и резултатите от парламентарните избори в Британия. В случай, че в тях вземат връх консерваторите, Лондон гарантирано ще проведе в страната национален референдум за излизане на Британия от ЕС. Като се имат предвид и текущите сложности с трудовата имиграция, преди всичко нелегалната, както и силното желание на британците да си върнат граничния и митнически контрол по своите граници, по-голямата част от населението на Британия ще гласува за отделяне. Дори самият факт на подготовка за плебисцита най-вероятно ще подтикне банковата система на Европа към ревизия на балансите и ще активизира процедурата по връщане на заемите. Включително и към предсрочно връщане.
Движение към критичната точка
Тъй като значителна част от общия външен дълг на ЕС на стойност 11 трлн. евро се формира за сметка на задълженията на страни с кризисна икономика, това означава, че банките могат да върнат предсрочно отпуснатите заеми само с много голям дисконт. За погасяване на дълговете, съпоставими по обем за редица европейски страни с размера на техния БВП, на националните правителства ще им се наложи да прибегнат до съществено намаляване на бюджетните разходи. Преди всичко в държавната, а също и във военната и социалната сфери. Този процес е неизбежен. Варианти са възможни единствено в размера, сроковете и структурата на секвестиране на разходната част. Споменатите мерки ще доведат до последици като неизбежна рецесия в цялата еврозона, спад в икономиката и почти гарантирани граждански протести. Включително и радикални. Примерно в Париж, дори и когато няма особени размирици, само по време на коледните празници, всяка година хулигани запалват до 600 автомобила. За пример на това колко лесно протестите в Европа се превръщат в масови погроми и вандализъм, могат да послужат акциите на антиглобалистите. В Барселона на 15 март 2002 г. те изкараха на улицата 250 хил. протестиращи. Когато информацията за мащабите на финансовите загуби стане общодостъпна благодарение на медиите, тогава вероятно протестите ще прераснат в широкомащабни бунтове.
Това е първата критична точка от разгръщането на събитията. Ако Брюксел успее да задържи ситуацията под контрол, то ЕС има шансове да се запази като общност. Това обаче налага кардинално преразглеждане относно разпределението на властовите пълномощия между центъра и националните правителства и тяхното насочване в посока на значителното намаляване властта на последните. При всички случаи, в бъдеще икономиката на цяла Южна и Източна Европа (Португалия, Испания, Гърция, балканските страни, Полша и Прибалтика) ще изпадне в продължителна, фундаментална криза. Не е изключено тя да засегне и Италия.
Впрочем, понастоящем националните държави от Европа в кризисни ситуации показват устойчива тенденция към търсене на решения за проблемите си независимо от Европейския съюз като цяло. Дори в ущърб на останалите членове от ЕС. Следва да се има предвид и традиционното неприемане в Европа на тенденцията за усилване на властта и доминирането на Германия и Франция (особено на Германия), което би направило крайно затруднително всяко едно ограничаване на пълномощията на националните правителства. Започват да се чуват гласове за излизане най-малкото от еврозоната, ако не и от ЕС изобщо, дори и в самата Германия.
За това допринася изкупуването от ЕЦБ на държавните дългове на страните от еврозоната. Ако бъде извършено отделяне от ЕС, тогава и самият ЕС ще рухне, погребвайки под развалините си и задълженията по един или друг заем. Което ще рече – че заемите може изобщо да не се връщат. За редица южноевропейски страни такъв възможен вариант е за предпочитане пред всички останали. По-точно, в споменатите условия по аналогичен начин ще реагират всички национални правителства, което значи, че Брюксел няма да удържи властта си над ЕС.
В посоката към мизерията
Вероятно една от решаващите роли за това ще изиграе липсата на действени механизми за остра принуда на националните правителства да спазват строго общоевропейските финансови норми по ключови икономически параметри. Например за размера на външния дълг по отношение на БВП или пределния обем на вътрешните отраслеви дотации.
Озовали се пред сложна структурна икономическа и съответно социално-политическа криза, най-вероятно е националните правителства да предприемат всякакви мерки, които сметнат за целесъобразни. Дори такива, които пряко нарушават общоевропейските нормативи. Включително и да се възползват от възможността частично да прехвърлят икономическите си проблеми на по-успешните членове на Евросъюза чрез системата на единната европейска валута.
Ако мащабът на кризата се окаже прекалено голям, за страните-донори (в частност, Германия, Белгия и Нидерландите) ще е твърде тежко, да не кажем невъзможно да поемат върху плещите на собствените национални икономики това допълнително бреме. При което инициатори на отказа от запазването на Обща Европа най-вероятно ще станат Белгия и Нидерландите като държави с по-малка икономическа тежест и по тази причина - по-чувствителни към „излишното натоварване”, отколкото една Германия. Макар че и в Берлин има достатъчно прагматици, които осъзнават последиците за страната си от съхраняването на единна Европа и готвещи своята държава за това „навреме да напусне потъващия кораб”.
По такъв начин, ако не се постигне успех в стабилизирането на ЕС в неговия настоящ вид, ще се стигне до разпадане на Единна Европа на отделни национални държави. Не бива да се изключва възможността в тях да дойдат на власт правителства от радикален тип. В Северна, Западна и Централна Европа – най-вероятно десни. В южна – с лява ориентация. В Източна най-вероятно е завземането на властта от обикновени популисти без ясни политически възгледи. Всички те ще бъдат принудени да решават проблемите на икономическата криза за сметка на свалянето на общото жизнено равнище, свиване на социалните гаранции и ограничаване на гражданските права.
Контурите и валутата на „новия ЕС”
Възможен е и среден вариант. От ЕС да се отцепят страните от Южна и Източна Европа, а на Балканите да възникне правов и граждански вакуум, заплашващ там да пламне гражданска война. Това съществено променя баланса на политическите сили в Западна Европа и създава предпоставки за преформиране на остатъците от Европейския съюз в централизирана държава с неглижиране или дори разрушаване на националните правителства. Лидер на „новия ЕС” е най-вероятно да стане Германия. В същото време не бива да се изключват франко-германските политически и исторически търкания, което би могло да доведе до отпадане от ЕС и обособяване не само на Великобритания (а това при всички случаи е абсолютно неизбежно), но и на Франция.
В този случай е най-вероятно ЕС да се разпадне на три „микроимперии”, чиято конфигурация ще се определя от здравината на взаимните им търговски връзки. Най-голяма ще е германската. Донякъде по-малка – френската. И най-малка – британската. От тях сериозни шансове за превръщане в „нов ЕС” има само Германия. Мащабът на френската група, както изглежда, ще е недостатъчен за целта, а Британия пък изобщо не е заинтересована да се формира какъвто и да било общоевропейски политико-икономически съюз. В „английската зона” може да се очаква залитане към опит за създаване на поредния класически англосаксонски колониален модел на света.
Икономиката на „новия ЕС” за сметка най-вече на мащаба си, ще успее да запази оцеляването му в условията на глобална криза. Страните от европейската периферия ще се озоват в положение да са предоставени на самите себе си и ще започнат рязко да обедняват, а някои от тях, например прибалтийските, дори ще изпаднат в нищета. Последното ще е обусловено от извършената в тях деиндустриализация и от критичната им зависимост от европейските централни дотации, които в този случай, естествено, ще секнат.
Процесът по разпадане на днешния ЕС и формирането на „нов” Европейски съюз в други географски граници със сигурност ще предизвика пълно отказване от еврото и преминаване към някаква друга валута. Но няма как това да е американският долар, преди всичко по геополитически съображения.
Възможни са само два варианта за формиране на нова европейска валутна система. Първият – да се въведе във всяка страна собствена суверенна парична единица, след което да се изгради сложна система на взаимодействието й с валутите на другите държави в новите икономически и политически реалии. Втори вариант може да бъде заместването на еврото с нова, но също така първоначално обща валута като важен обединяващ елемент на новия икономически съюз. В такава валута може да се превърне ЕКЮ-то (European Currency Unit, ECU), съществувало вече при безналичното банково разплащане в Европа от 1972 до 1979 г. Или пък нещо аналогично по своята същност, но с ново, до момента неизползвано име.
И двата варианта са еднакво вероятни, но съдържат известни разлики по отношение перспективата за по-нататъшното си развитие. Поради психологическата инерция в мисленето на управляващия европейски елит, опит да се въведе ЕКЮ-то ще бъде предприет. Но вече според новите правни механизми относно влиянието на Европейската банка върху политиката на националните банки. Същевременно обаче тайният стремеж на всяка от страните да си осигури някакви по-изгодни, специални условия едва ли ще изчезне. Което неизбежно ще повлече след себе си голямо, сложно и доста продължително задкулисно пазарене. Не е изключено, че дори ако ЕКЮ-то постигне известен прогрес, то най-вероятно ще наследи изрядна част от недостатъците на евросистемата. Макар че значителните прилики между икономиките на страните от „новия Евросъюз” ще тушират и намалят мащаба на тези недостатъци.
Германия и лъвският пай на реалната власт
Впрочем, по отношение на ползите за икономиката на Съюза, все пак по-перспективен изглежда вариантът на пълно отказване от каквито и да е общи валути и окончателното връщане към суверенните национални парични знаци. Със сигурност, в главен, основен, а вероятно и в единствен обединяващ център ще се превърне Германия. За сметка на очевидното превъзходство по отношение мащабите на своята икономика, тя твърде бързо ще поеме в ръцете си икономическите механизми на останалите членове от новия съюз. Във всеки случай, предвид високата потребност от внос на храни, което ще позволи на Германия бързо да организира размяната им срещу собствената й промишлена продукция.
По такъв начин ще се създадат необходимите условия за пряка експанзия на „новата” немска марка по цялата територия на „новия ЕС”. При това неин емисионен център ще остане само Бундесбанката, което ще осигури на Берлин не само здрав управленски контрол над собствената валута, но и ефективни инструменти за управление на цялата обща икономика на „новия ЕС”.
Най-вероятно е при този вариант по-нататъшната перспектива в развоя на събитията да доведе до постепенно поглъщане от Германия на цялото икономическо, а впоследствие и политическо пространство на новия Съюз. Или под формата на постепенно влизане на страните участнички в състава на ФРГ при едни или други условия, или под формата на създаване на наднационален център за управление, изграден предимно от германски кадри, върху германски юридически норми и с доминиране на германска култура. Не можем да изключим дори значителното приравняване на федералното правителство на Германия към обикновена (представителна) структура, лишена от лъвския пай на реалната власт. Като тази власт бъде поета от наднационалните органи на управление на „новия ЕС”. Подобна стъпка е възможно да се предприеме включително и с мотивацията за показване на „добра воля” (от страна на Германия) и в интерес на „сигурността” за останалите страни-членки с цел стимулиране на националните им правителства да се откажат от своята част на същите пълномощия в полза на „общия център”.
Въпросът за поява на „нов ЕС” е втората ключова точка в
разгръщането на алгоритъма
В случай, че преустройството на икономическия и политическия механизъм успее, ситуацията в Европа има предпоставки за стабилизиране. Например, във варианта „Съюз на въглищата и стоманата – 2”. Или във варианта „въглища плюс стомана плюс нефт”, ако бъде включена и Норвегия. Или пък „въглища плюс стомана плюс пари”, ако се включи Швейцария. Останалите страни стават безполезни за един подобен съюз в ресурсно и промишлено отношение.
Освен финансово-икономическите проблеми, кризата в европейските страни неизбежно ще изостри и многобройните социални, етнокултурни и религиозни вътрешни разногласия. Преди всичко с исляма, чиито привърженици всяка година се превръщат във все по-значима и влиятелна част в редица европейски страни. Затова усилията на новите правителства до голяма степен следва да се насочат към потушаване на гражданските бунтове. В отделни региони не е изключено започването на гражданска война с религиозен характер. Например, поради появата в Европа на формирования на ИДИЛ, отличаващи се с краен радикализъм при избора на пътища за постигане на целите си.
Друг вариант за развой на събитията, алтернативен на „новия ЕС” е пълното и най-вероятно окончателно разпадане на Европа на национални държави, всяка от които ще се мъчи да се бори самостоятелно. И не е толкова важно какви точно са причините; по-важното е, че в крайна сметка националните правителства няма да успеят да намерят помежду си допирни точки, достатъчни за създаването на съюз. На първо място, предвид наблюдаваната в момента тенденция от всеки един съюз задължително да получиш повече, отколкото да дадеш самият за „общия котел”.
При това – в повечето страни правителствата най-вероятно няма да се справят със задачите си, тъй като темповете и мащабите на икономическите, политическите, социалните, етническите и конфесионалните проблеми ще нарастват много по-бързо, отколкото способността да се създават и реализират ефективни мерки за противодействие на тези проблеми. В редица региони, например на Балканите и в Испания, е твърде възможно разпадането на съществуващите понастоящем страни на по-малки национално-културни образувания. Примерно в Испания баските да се обособят като отделна държава, излизайки от състава на страната. А на Балканите да бъде започнато раздробяване на съвсем дребни части. Да напомним, че от бившата Югославия, страна с население 23 млн. човека, се образуваха седем отделни държави: Сърбия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора и Република Косово. При което почти навсякъде процесите за по-нататъшно разпадане на още по-малки обособени части не са приключили, а само са замразени.
Но териториалното разпадане няма да облекчи, а по-вероятно само ще утежни и задълбочи предизвикалите го социално-икономически проблеми. Намаляването на мащаба на самоуправляемите територии ще ги направи още по-уязвими за всякакви външни заплахи. Преди всичко – етнокултурни и религиозни. Включително – и заплахата от нова Конкиста на ИДИЛ. В този случай разпалването на гражданска война във формат „всички срещу всички” в Южна и Югоизточна Европа е твърде вероятно, особено на територията на бивша Югославия, откъдето може да се прехвърли и върху съседни държави. Заплахата от такава война е доста голяма дори за Германия, Франция и Великобритания. Предизвиканият от нея колапс на икономиката критично ще намали търсенето на енергоносители, което ще лиши от доходи дори своеобразната, дистанцирана от всички останали страни Норвегия.
Освен посочените за втория и третия етап, следва да бъдат взети под внимание и редица важни външни фактори със съществено влияние. А именно: възможните действия на САЩ, НАТО и РФ в зависимост от това по кой от трите възможни варианта ще се развият събитията и в кой етап на всеки от тях ще настъпи първична стабилизация.
СЛЕДВА
Превод: Надя Попова
Сп. „Изборский клуб”, 30.12.2016
