След едни изгубени избори, няма нищо по-тъжно от едни спечелени избори. Така може днес да перифразираме думите на херцог Уелингтън през 1815 г., когато обхождал бойното поле след победата над Наполеон при Ватерло...
Няма и нищо по-смешно - днес, - от напъните на рояк евроатлантически и неолиберални пропагандатори на глобализма от САЩ и Европа да обърнат мача в своя полза. Едни, уверявайки, че са предвидили победата на несистемния играч Доналд Тръмп; други, преминавайки с прибежки и пропълзявания в лагера на победителя; трети, подклаждайки и финансирайки женски, гейски, лесбийски, имигрантски и други протести срещу „марионетката на Путин”... Всички те, изпълнени с надежди, че старанията им ще бъдат забелязани и възнаградени.
Българските „евроатлантици” не направиха изключение
След като разбрал, че Тръмп е спечелил президентската надпревара, премиерът в оставка Бойко Борисов, според собствените му (и тези на Даниел Митов) уверения, му се обадил по телефона. Вероятно за да му честити победата и да напомни на „големия началник” за перспективите на българско-американското сътрудничество. Дали обаче Тръмп си е направил труда да потърси къде се намира България на глобуса, или е решил, че става въпрос за Румъния? Това, както казва обущарят Локатеев, близък приятел на Шолоховия герой дядо Щукар, е покрито с мрака на неизвестността...
Добре ще е, ако Тръмп не е решил, че сме в Африка... въпреки писмото, което подписаха до него 17 европейски „лидери”, между които и нашият експрезидент Р. Плевнелиев, с молба да не ги оставя на лошавия Путин.
Но ако някой е напомнил на Тръмп, че Плевнелиев и Обама са толкова „биз бизе”, че нашият го уведомил лично, задето няма да се кандидатира за нов мандат, съдбата на писмото е ясна: то е било оставено на
„гризящата критика на мишките”...
Докато нашият бивш държавен глава се занимаваше с епистоларно творчество, единият от фаворитите за президентския пост във Франция, Марин льо Пен, се срещна очи в очи с новоизбрания американски президент в „Тръмп тауър” в Ню Йорк. А бившият президент на Грузия и бивш губернатор на Одеса, Михаил Саакашвили, удостои с присъствието си инагурацията на Доналд Тръмп на 20 януари 2017 г. във Вашингтон. Разбира се, тази авантюра беше окарикатурена от украинските медии, които публикуваха снимка на забутания из храстите до Белия дом грузински „евроатлантик”. Заглавието на снимката е убийствено: „Михаил Саакашвили гледа инагурацията на Тръмп зад оградата на Белия дом”.
Самият Саакашвили обясни, че го фотографирали на излизане от тържеството, когато чакал останалата част от групата си. Дори нарече журналистите некадърни и свързани с руснаците разпространители на лъжливи новини. Дотук имитира Тръмп, но приликите им се изчерпват само с отношението към определени медии. Саакашвили и да иска, никога няма да стане президент на САЩ, а Тръмп може да оглави Грузия, но не иска. Обаче с казаното преди и в деня на инагурацията си, Тръмп накара да настръхнат космите на чиновниците от НАТО и ЕС. Америка и нейните интереси щели да стоят над всичко... Важно било не коя партия контролира американското правителство, а дали то се контролира от народа.
Държавата съществува, за да служи на своите граждани, а не обратното.
Що се отнася до външната политика на САЩ, Тръмп заяви: „Ще се стремим към приятелство и добронамереност с народите по света, но ще го правим с разбирането, че е право на нашата нация да поставя на първо място своите интереси. Не се стремим да налагаме на никого нашия начин на живот, а по-скоро да направим така, че той да свети като пример за следване. Ще укрепваме старите съюзи и ще формираме нови такива. Ще обединяваме цивилизования свят срещу радикалния ислямски тероризъм, който ще изкореним от лицето на Земята. Времето на празните приказки изтече, идва часът за действие”.
Преди това, в интервю за английския „Таймс” и германския „Билд”, той подложи на критика стожерите на евроатлантизма НАТО и ЕС. НАТО била остаряла структура, създадена в условията на „студената война”. Страните членки не плащали достатъчно за общата отбрана, но САЩ нямало повече да харчат милиарди долари, за да охраняват чужди граници и да обогатяват чужди нации за сметка на американската индустрия и американския народ.
Това трябваше да чуе Росен Плевнелиев, който бълнуваше за Черноморска флотилия на НАТО, въпреки постановките на Конвенцията от Монтрьо, която ограничава тонажа и времето за престой в Черно море на военни кораби на нечерноморски държави. Трябваше да го чуе и бившият министър на отбраната Николай Ненчев, който канеше американските ВВС да патрулират „съвместно” в българското въздушно пространство. И който днес води „хибридна война” не с Путин, с българското правосъдие...
САЩ, според Тръмп, ще укрепват старите съюзи и ще създадат нови.
Може би с Русия – за ликвидирането на „Ислямска държава”? Или с Япония, Русия и Южна Корея срещу Китай и Северна Корея?
Ами Иран и Турция, които заедно с Русия станаха гаранти на примирието в Сирия, подписвайки в Астана „историческо” споразумение?
В интервю за проправителствения турски всекидневник „Милиет” (23.01.2017), депутатът от Газиантеп на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Шамил Таяр каза: „НАТО е терористична организация, която заплашва сигурността на Турция. След влизането си в НАТО, Турция бе подложена на преврати. Във всички мръсни и кървави дела, които се стовариха върху главата на Турция, винаги беше замесена и НАТО. Превратът от 1960 г. беше дело на англичаните; меморандумът от 1971 г. беше дело на ЦРУ; а превратът от 1980 г. беше преврат, осъществен от НАТО. Съгласно плана на НАТО, което чертае път за себе си, не трябва да има Ердоганова Турция. Опитвайки се да направи дизайн на района с всички терористични организации, НАТО вече се превърна в заплаха за Турция. Към „Ислямска държава” (ИД), Кюрдската работническа партия (РКК) и Фетхуллахчийската терористична организация (FETO) можете да прибавите и НАТО. Защото тя се превърна в терористична организация... Турция трябва да вземе предпазни мерки срещу това. Тези мерки може да включат и затварянето на ВВС-базата „Инджирлик”... Ако САЩ не изпълнят своите обещания и нашите искания, отношенията ни може да се сведат до най-ниското равнище и да се учредят нови политически формации, като Шанхайската петорка. Освен това трябва да излезем и от НАТО. Понеже и без друго, като продукт на „студената война” в живота на света, НАТО вместо да защитава и пази Турция, се е превърнало в структура, която я заплашва, оставането ни в нея вече не е необходимо... Няма никаква разлика между НАТО, „Ислямска държава” (ИД), Кюрдската работническа партия (РКК) и Терористичната организация на Фетхуллах Гюлен (FETO)”.
Съюзници разбойници - такива ли са партньорите на Турция в НАТО
и по-специално САЩ?! А като какви разглежда новата администрация в Белия дом „съюзници”, като България, Литва, Латвия и Естония? Като паразитни консуматори на сигурност, или като генератори на такава? Вероятно Тръмп все някога ще научи мнението на имперския германски канцлер граф Ото фон Бисмарк за „конекрадците от Долния Дунав”, които не заслужават костите и на един померански гренадир... При всички случаи американци няма да мрат заради бившите съветски сателити. Нито пък за Стара Европа.
Предоговарянето на сключените от Обама международни търговски и военни споразумения, в това число за ядрената програма на Иран, наистина ще наложи търсене на нови съюзници на САЩ. Но със своята военна немощ ЕС не може да допринесе нищо за общата отбрана и сигурност. Още по-малко, когато самият той е на път да се разпадне.
Очевидно Тръмп не е ужасен от тази перспектива. Напротив, той буквално насърчи разпадането, наричайки английския Брекзит „голяма работа” и предричайки, че и други страни ще напуснат ЕС. И то заради „катастрофалната грешка” на мама Ангела Меркел да покани в Европа милиони бежанци и мигранти, които никой не може да устрои. Великобритания отказа да участва в тази германска авантюра и реши да напусне потъващия европейски кораб.
Понеже и у нас стана „смяна на караула” в президентството, неизбежни бяха сравненията между речите на Доналд Тръмп и Румен Радев при полагането на клетва и встъпването им в длъжност. Представяте ли си каква канонада щеше да се изсипе върху новоизбрания български държавен глава,
ако беше повторил оценките на Тръмп за НАТО и ЕС?
А той, въпреки че не постави под въпрос досегашната външнополитическа ориентация на България, беше апострофиран от част от депутатите с аргумента, че не прочел гладко дългата си реч, в която липсвали приоритети. Сякаш произнасяните от парламентарната трибуна депутатски или министерски тиради, реплики и дуплики са образци на ораторското изкуство! За съдържанието на приетите по стахановски закони и поправки в законите, да не говорим.
Но когато Радев им напомни, че имат на разположение (за дюдюкане – бел. ред.) само още една седмица, „реформаторите” и част от патриотите напуснаха залата. Гроздан Караджов от гражданската квота на РБ дори призова за импийчмънт. А председателят на НФСБ и съпредседател на ПФ Валери Симеонов квалифицира поведението на Радев като арогантно. На намека на Бойко Борисов за възпитанието на народните представители „патриотът” отговори, че точно този премиер не можел да му говори за възпитание. На Симеонов не му хареса дори това, че президентът е влязъл в НС със съпругата си. И той, санким, можел да доведе приятелката си, но госпожа Радева не била негов тип. Сигурно и той не е любимият тип на много жени... но нейсе! Очевидно дори краткият престой в парламента води до главозамайване, както собствеността върху кабеларка подхранва самочувствието.
„Лесната слава бързо замая една тъй празна глава”... Същото важи и за собствениците и журналистите от българските „средства за масово оглупяване”. Например, докато някои медии в САЩ стигнаха до там, че да намекват за покушение върху Тръмп, подобно на това срещу Кенеди, у нас в. „Дневник” преиначи в заплаха предупреждението на Румен Радев към депутатите: „Остава ви само една седмица... живот!”. Нерде Ямбол, нерде Стамбул!
В момента огънят е пренесен върху служебното правителство, назначено от новоизбрания държавен глава. Според Бойко Борисов БСП трябвало да участва в неговото съставяне, за да сподели отговорността с подкрепения от нея президент Радев. Според РБ е обратното: правителството трябвало да е равно отдалечено от всички партии. Патриотите пък ще настояват служебният кабинет да укрепи границата срещу нова бежанска вълна, да овладее битовата престъпност, бедността, безработицата и демографската криза.
Няма угодия на всички. Валери Симеонов вече квалифицира президента летец като „шофьор на самолет”, учен да катапултира при опасност за живота си. Заслужава си да го качат на някой изстребител и да го накарат да катапултира. Когато го обгори въздушната струя и му свали обувките от краката, може би ще си промени мнението за „шофьорската” професия на военните пилоти.
Струва си да припомним поуката от баснята „Осел и славей” на петко Славейков: „И нази бог да пази от критикари, кат туй магаре!”...
Според английско-българския речник Тръмп (Trump) означава „коз”, „средство”, „решаващ фактор”, „тръба”, „тръбен зов” и „симпатяга”. Но ако към Trump се добавят още три букви –„ery”, се стига до Trumpery, което се превежда като „фалш” и „дреболия”, „дрънкулка”.
За да не станем за резил в стремежа си да се харесаме на Тръмп, нека да послушаме президента Радев, който настоява и обещава българската външна политика да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Независимо кой е американският президент, ако българските управляващи издигнат и отстояват девиза „България над всичко”, народът ще ги подкрепя винаги, а и в чужбина ще ги уважават повече. Да видим все пак каква ще я свърши и новоучреденото у нас „Тръмп общество”. Учредителите му са свестни хора, но за бъдещите попълнения не гарантираме. Защо пък да не се учреди и едно „Радев общество”, а?..
