Зелазът на Европа: Европейската Отечествена война
През осемдесетте години на миналия век, да не говорим за по-ранен период, едва ли някой е очаквал, че ще се разпадне блока на СИВ и още по-малко – мощният във военно отношение Съветски съюз. Думата си казваше
инерцията в мисленето - щом е голям, значи е силен
Въпреки всичко - това се случи.
След повече от двайсет години, изминали оттогава, нищо не ни пречи да погледнем под същия ъгъл и към Евросъюза. Още повече, не сме изолирани в оценките си. Подобни възгледи изразяват и някои други авторитетни експерти. Серията терористични актове във Франция хвърли доста ярка светлина върху няколко неща, принципно важни за бъдещето на цяла Европа.
Първо, стана ясно колко е крехък междунационалният и междуконфесионалният мир в Европа, въпреки всичките усилия за интегриране на ментално чуждото арабско и африканско население в европейските културни и други традиции, които властите предприемат. Единствен източник не само на евтина работна ръка, но и на достатъчно силен генофонд за застаряваща Европа си остават християнските покрайнини на Съветския съюз. Прибалтика и Молдова, предвид ограничените им размери, вече практически са изчерпани, но сега е наред Украйна. По най-бегли пресмятания, днес в Европа работят около 2 млн. украинци, предимно украинки в детеродна възраст. Поощряваната от европейските власти мултикултурност, толерантност, разрушаването на класическата културна, сексуална, полова, патриархална идентичност е коз в ръцете на чужденците, тъй като Европа със собствените си ръце им разчиства социално-културно пространство.
Второ, днес вече може да се говори приблизително за онези пропорции между местното население и чужденците, които биха могли да доведат до сериозни политически сътресения в цяла Европа и дори да предизвикат общоевропейска гражданска, а след това и Европейска Отечествена война - става дума за 20-25 % от населението. Този праг вече доближават някои страни от ЕС.
В тази връзка е особено интересно да се направи
сценарна прогноза за един от твърде вероятните варианти за развитие на събитията в Европа
в тяхната средносрочна перспектива. Да наречем този сценарий „Европейска Отечествена война”.
Външен повод, който ще послужи за начало на безредиците в Европа, ще стане рязкото влошаване на състоянието на икономиката и финансите. Кое точно ще е в основата на повода - дали прерастването на гражданската война в Украйна в нова европейска война, дали кризата на еврозоната поради излизането на Гърция, или на други страни от ЕС, дали съзнателното тласкане на европейската икономика към неразрешима криза от англосаксонците, дали разпадането на Евросъюза - засега не е ясно докрай, може да има различни варианти.
Така или иначе, ще настъпи фрагментиране на европейското социокултурно и политическо пространство. Ще се образуват нови пустоши, аналогични на украинското „Диво поле”, тъй като въпреки цялата мощ на Европа, наличните ресурси ще са очевидно недостатъчни за поддържане на единно високо жизнено равнище на цялото европейско население.
Източна Европа е обречена на умиране и все по-голямо западане по посока на провинциалния статус с всички произтичащи оттук последици: отлив на младата и най-образованата част от населението, спад на жизненото равнище, криминализация на региона, превръщането му в разсадник на престъпност, наркотрафик, търговия с човешки органи и др. подобни нелегални явления. Борбата на днешния министър-председател на Унгария по същество е борба срещу такъв един сценарий, именно затова брюкселските бюрократи съзират в него сериозна заплаха за бъдещия европейски проект.
Всеки опит за някакъв малък имперски проект, независимо дали става дума за Велика Полша, Велика Румъния или Унгария, както и създаването на по-големи регионални образувания от типа на Интермариум (съюз на граничещи една с друга морски държави. – Бел.прев.) в тези условия са обречени на провал, тъй като те ще се нуждаят от силна политическа власт, независеща от Брюксел и собствени източници на технологично самоосигуряване и безопасност - образователна система, медицина, промишленост, наука и т.н. Всичко това влиза в сериозно противоречие с онази концепция за Европа, която провеждат европейските бюрократи за реализиране целите на Вашингтон.
Преди взривът да избухне
Съществува сценарий за разпадане на ЕС, който отговаря на интересите на САЩ и Британия, а съществува и такъв, който противоречи на техните интереси. По-подробно се спряхме на това в Първия раздел.
В тези условия на Германия, за да обедини наново около себе си поне част от Европа, вече ще й е необходима помощта на Русия. И тук на Русия ще й се наложи след всичките двайсет години унижения в прав текст да предяви на Германия своите условия, ако тя, Германия, желае да се запази в досегашния си вид в глобалната политика. Но за това ще стане дума по-долу.
Разпадането на политическата конструкция на Европа и борбата, от една страна, на САЩ и Британия, от друга, на Германия, Франция и част от „стара Европа” за свой сценарий на едно управляемо разпадане, ще доведе до изчезването на Евросъюза като фактор в световната политика. Крахът на икономическата конструкция на ЕС ще предизвика разпадането на еврозоната, а след още две-три години – и възникването на първите сериозни огнища на напрежение, един от които рано или късно ще доведе до взрив. Най-вероятно това ще се случи в центъра на Европа, в някоя от водещите страни на континента - Британия, Германия или Франция, след което разпадането на ЕС ще е само въпрос на време.
Какво ще послужи за повод - поредната серия от терористични актове, сблъсъкът между студенти и полиция или работници и полиция - не е толкова важно, колкото изглежда, макар че, разбира се, всеки сценарий ще притежава свои уникални черти. Но същината ще е една - тлеещите до момента противоречия ще преминат в открита фаза. Големият въпрос е дали европейските власти ще успеят да канализират социалните протести в междунационален, междурасов и междуконфесионален сценарий. Ако успеят обаче, това ще даде възможност на коренното население да се сплоти и да обяви война на чужденците, които медиите ще посочат като главни виновници за всички нещастия на Европа.
Създаването на образа на външния враг
е единственият вариант за управляващите кръгове в Европа да задържат ситуацията под контрол, в противен случай те ще бъдат пометени. Отначало огънят на гражданската война ще се разгори в една страна, после във втора, в трета ще се появи някой доморасъл Брайвик и т.н. Гражданската война на конфесионална основа ще обхване цяла Европа. Америка ще се дистанцира от този конфликт, като предислоцира базите си в Британия, Скандинавия, Полша и Косово. Ще остане само Русия. В тези условия Европа ще се обърне към Русия с молба за въвеждане на миротворчески контингент. Отново големият въпрос е дали си заслужава Русия да прави това и за пореден път да помага на белите европейски „братушки”.
Докато тези процеси се развиват, Европа ще влезе във фокуса на вниманието на терористични групировки от Афганистан, Сирия, Ирак, Либия, толкова грижливо отглеждани от нея съвместно с американците. Терористичният акт ще се превърне в норма, във всекидневие за европейските градове. В резултат на това гражданската война в Европа след две-три години ще прерасне в пълноценна Европейска Отечествена война. Защо Отечествена ли? - ами по същата причина, по която Отечествени са били наречени онези две войни, които на Русия й се е наложило да понесе - защото нещата са опирали до оцеляване на цивилизацията изобщо. Трябва да отбележим, че Европа още не е преживявала подобни войни. Тези войни, донесли свобода за народите на Европа, вместо нея ги е водила Русия.
Използването на армията в градски условия ще бъде затруднено. В градовете ще минат на обсадно положение. Въпреки всичко, това няма да помогне ситуацията да се подобри кой знае колко, защото
зоната на терора ще се разраства
Всъщност, Европа ще се окаже в положението на обсадена крепост, в която зоните на безредици ще възникват в най-различни места. В резултат на всичко Европа като цивилизация за пръв път от 300 години насам ще се озове пред заплахата от изчезване.
И тук Русия се изправя пред въпроса: Какво да се прави? - Да се спасяват европейците, или да се разположат войски по границите и да се чака, докато изтощаването на човешките и другите ресурси не стигне своя критичен минимум?
Русия неведнъж е спасявала Европа от гибел - от Наполеон, от Хитлер, спасявала е българите от турците и т.н. Като отплата за помощта сме получавали само храчки, удари в гръб и черна неблагодарност. Твърде щедро е напоена с руска кръв земята на Европа. Европа трябва да изпие до дъно чашата на историческия гняв. Същият извод се отнася и за Германия.
Длъжни сме ясно и стратегически премерено да определим какви условия ще формулираме пред Германия в случай, че тя отново поиска да заеме централно място в Европа. Това е наложително, за да не може никога повече от тази територия завоевателски орди да тръгват на нови походи „към Изток”.
Превод Надя Попова
Източник: Регнум
