Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЕ МОЖАХТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ТРЪМП!

Е-поща Печат PDF

Полека-лека, Анкара започна да изживява разочарования, и с новия период (на отношенията, б.р.) с Москва, и по въпроса за очакваното с вълнение управление на Тръмп. Но тъй като само допреди два дни беше правила големи маневри и претенциозни изявления, не може да гъкне.

Да хвърлим едно око на ситуацията...

Веднага след срещата на върха в Астана Русия покани в Москва представители на PYD (Партия на демократичния съюз на сирийските кюрди). Тя сложи на масата проект за конституция (на Сирия, б.р.), който дава възможност за учредяване на един район със специален статус на кюрдите. В Астана Русия подкрепи редица мерки, затрудняващи извънредно много влиянието на Турция върху опозиционните групи. Понеже от самото начало беше ясно следното: сътрудничеството с Москва щеше да се развива в рамките на поставените от нея (Москва) принципи. Анкара знае също, че за да заеме тук един терен за маневриране, трябва да балансира Москва с Вашингтон. Но там пък е Тръмп. Възгледът на Тръмп за ислямския свят и текущият имидж на Турция не улесняват ситуацията.

Противно на очакванията на Анкара, САЩ изглежда, ще продължат сътрудничеството си с кюрдските формирования за самозащита на населението в Сирия (YPG). Нещо повече, говори се за включването на YPG през идния период в програмата „обучи-екипирай”. Това е едно от най-критичните решения, което чака администрацията на Тръмп. Дори Пентагонът да създаде „зони на сигурност” в Сирия, той възнамерява да проведе своята операция срещу Ракка заедно със сирийските кюрди...

Ако погледнете случилото се в Астана, много учудващо е, че не е могло да се предвиди, че нещата ще стигнат до тук. Тези, които познават историята и държавната структура на Русия, знаят какво означават кюрдите за тях. Също така и отношенията със САЩ...

През последните месеци на управлението на Обама в Турция се напомпа един неконтролиран антиамериканизъм. Докарахме се до „газа” (свещена война, б.пр.) и това породи негативно отражение в американската общественост и бюрокрация. Върху него се насложиха политическите динамики и предразсъдъци, които представлява Тръмп. Положението е трудно.

Анкара не можа да разчете вярно тази ситуация... Затова сега е безмълвна.

Тези, които възразиха срещу „мюсюлманската забрана” в Америка отново са нашите левичари, демократи, либерали, лаици... Спотайват се и онези тролове, депутати, ислямистки журналисти, които едва до вчера обстрелваха с думи Обама и приписваха на САЩ всяка проява на ИДИЛ, в това число и атаката в „Рейна”.

Разбира се, не казвам Анкара непременно да надигне глас, да излязат някои и да викат и призовават към Тръмп. Дори напротив, сакън, да не го правят! Дясното и лявото на Тръмп не личат. Вижте Мексико! С два „туита” ще ни унищожи, ще потопи борсите, ще вкара в безизходица работата в Сирия. Но няма ли в тази страна някой, който като Ангела Меркел да припомни универсалните стандарти на човешките права? Не е ли любопитно, че дори не гъкват вестници, аналитични центрове или журналисти, които са превърнали в бизнес антиамериканизма? Които всеки ден казват „Долу Америка, горе Америка” и се мъчат да извлекат изгоди от противопоставянето на Запада? В медиите на властта все още има писания „Да се строшат ръцете, протегнати към Тръмп!”.

Хей, не можете ли да четете свършените факти!?

Трябва да се приеме, че от гледна точка на способността да анализират и откъм интелектуална последователност ислямистките интелектуалци и лидери на общественото мнение в Турция са останали в същия клас. Впрочем, положението е такова от известно време...

Важното е не да викаш и апелираш, а да бъдеш последователен по въпроса за демокрацията, правата и свободите. Да можеш да задържиш минимален стандарт. Приятелите, които защитават правата на жителя на Газа, но не виждат този от Джизре, и когато властта поиска, всеки ден почитат Израел или САЩ, а когато не иска - мълчат, през последната година сведоха до нула и собствените си интелектуални достойнства.

Трябва да извлечем някои поуки от безизходицата, която преживяваме.

Първо, външната политика не е работа, която може да понесе крайна емоционалност и остри завои.

Второ, външната политика е толкова важно занимание, че да не може да се предава в ръцете на тролове. Вижте например: вече и да искаме, пътят към ЕС е затворен. Всички онези едри заглавия, странни публикации и изказвания си имат цена...

Ще го кажа така: трябва да се развива  външна политика не по оста „отвори-затвори” на противопоставянето на Запада, а по солидна, разумна и основана на дългосрочна визия.

И да дойдем до заключението нито САЩ, нито Русия са ваши приятели със завързани очи; не са синове на бащите ви. Трябва да не позволяваме нито на Тръмп, нито на Путин да грабнат конците. А за да не допуснем да грабнат конците, не бива вътре да бъдем толкова крехки. Трябва да се обърнем към демокрацията и малко да се постегнем.

(В. “Джумхуриет”, 02.02.2017)