Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ГОРЧИВИЯТ ВКУС НА ПОБЕДАТА

Е-поща Печат PDF

„Борисов получи това, което искаше, за да разбере, че всъщност никога не го е искал”, каза Румен Овчаров, когато стана ясно, че коалицията на ГЕРБ и Обединените патриоти (ОП) е единствената възможна управленска формула. Защото не твърде умният български избирател докара нещата дотам, че да мислим отсега за нови предсрочни избори. Или да си спомним за Турция от 60-те години, когато се пеело: „Има още една възможност и това е смъртта!” Но както гласи един цитат на Мустафа Кемал Ататюрк, провесен на входа към моргата на турската военномедицинска академия ГАТА:

„Бремето на отговорността е по-тежко и от смъртта!

Дали ако Борисов знаеше какви ще са резултатите от изборите на 26 март, пак щеше да хвърли оставката на „реформаторския” си кабинет? Вероятно нямаше да го направи, дори ако Цецка Цачева не се беше класирала за балотажа на президентските избори. Но в историята няма „ако” и никоя грешка не може да се поправи с друга. От гледна точка на „големите началници” от ЕНП и ЕК, кабинетът „Борисов-2” беше много по-европейски, ако и да се крепеше на „тематичната” подкрепа на ПФ, БДЦ и отцепниците от ДПС, обявили се за „независими”. Според техния водач Лютви Местан, който по-късно основа партия ДОСТ, Европейският парламент смятал българските националисти за фашисти. Докато „достовете” са автентични либерали и носители на „евроатлантическите ценности”. Обаче не „турската партия”, както в Турция наричат ДОСТ, влезе в 44-ото НС, а „еврофобите”, „ксенофобите” и „фашистите” от ОП...

 

И именно те и ГЕРБ ще „споделят отговорността” за управлението на България. Нещо, което някои завистници наричат

„разпределяне на баницата”

Разбира се, ако и да не са противници на ЕС, както техните западноевропейски аналози, патриотите са пропити от здрав евроскептицизъм, виждайки какво направи Великобритания с „Брекзит”. Не са и русофоби, поне не всички от тях. Напротив, обявяват се за възстановяване на традиционните българско-руски политически, икономически и културни отношения. Следователно ако Борисов е правоверен „евроатлантик”, както разбират това понятие бюрократите от ЕС и НАТО, той се е „самонасадил на пачи яйца”, коалирайки се с евроскептични и добронамерени към Русия политици...

Освен това, за разлика от ГЕРБ и прононсираните „автентично десни” агенти на Запада в лицето на РБ, патриотите, предполага се, нямат „началници” във Вашингтон, Берлин и Брюксел, които да ги командват като луноходи. Другият потенциален партньор на Борисов, бизнесменът политик Веселин Марешки, твърди, че сам си е началник, но че има интереси, си е видно отвсякъде. Поради това, кога му идва на сметката, ще подкрепя правителството на Борисов, а кога не – ще прескача при опозицията, представлявана от БСП и ДПС.

Всички изброени до тук парламентарно представени политически сили са заинтересувани от това партията ДОСТ на Местан никога да не припарва до НС. И ако може, регистрацията й да бъде заличена от съда заради турската държавна намеса чрез нея в българската политика. Благодарение на яростния отпор на патриотите ДОСТ не само  не стигна и не прескочи 4-процентната бариера за влизане в НС, ами ще трябва да дава неприятен отчет пред „втория султан Мехмед Втори Фатих”, както английският „Таймс” нарече Ердоган, позовавайки се на някакъв кибик в истанбулско кафене. Първо, затова, че благодарение на Местан Ердоган загуби още едни избори в България. Второ, за незнайно как „усвоените” дарения на Анкара във формата на десетки милиони долари, пакети с храна, агитационни материали, медийни, автобусни и други „услуги”. На всичко отгоре, в трите най-големи градове на Турция –Истанбул, Измир и Анкара, в два от които живеят компактни маси преселници от България, „не”-то взе връх над „да”-то на референдума от 16 април.

Ерго, Местан с нищо не помогна на своя опекун Ердоган да спечели убедителна победа. Той победи, но на косъм, с 51,4 % срещу 48,6 %. Тоест, много под очакваното. Благодарение на това опозицията в лицето на кемалистката Народно-републиканска партия (НРП) и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), буквално възкръсна от пепелта. Докато „присъдружната” на управляващите Партия на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели стигна дъното със своя слугинаж: точно в регионите, където тя се смяташе за най-влиятелна, гласовете „не” преобладаваха над тези с „да”.

Това трябва да послужи за урок и на нашите ОП, ако не искат да изчезнат скоропостижно от политическата сцена заради неравното си „съдружие в престъплението”. Все някога „патерицата” на управляващите става излишна.

Нейсе.

„В това, което имаме като парламент”

според знаменития израз на Цветан Цветанов, единствено възможната управленска коалиция е ГЕРБ-ОП и тя вече договори управленска програма 2017-2021 г.

Основните приоритети в тази програма са описани на 21 страници и бяха публикувани в пресата. Остана да се разпределят министерските постове, като този на премиера е резервиран за самия Бойко Борисов.

Що се отнася до приоритетите в управленската програма, те са очевидна компилация от двете предизборни партийни реклами. „Компромисите”, за които с мрачни лица говорят Бойко Борисов и Валери Симеонов, могат да бъдат описани с едно изречение: ГЕРБ отстъпи малко, а ОП – всичко! Ето защо в раздел III „Социална политика”, вместо 300 лева минимална пенсия е предвидено тя да нарасне на два пъти с по 20 лева, като от 1 юли 2017 г. стане 180 лева, а от октомври – 200 лв.

Преизчисляването на другите пенсии ще се проточи до края на четиригодишния правителствен мандат! Както и отнемането на незаконно получаваните доходи от фалшиви инвалидни пенсии. И всичкото това отстъпление от предизборните обещания на патриотите - в името на вездесъщите стабилност, национална сигурност и  председателство на Съвета на ЕС. На същия ЕС, чиито бюрократи регламентират дължината и кривината на краставиците, щастието на кокошките носачки, уличните псета и гейовете, интеграцията на етническите, религиозните, културните и други малцинства. А напоследък - и колко бежанци и нелегални имигранти да приемем и устроим върху територията на страната.

За сметка на това ни забраняват да реализираме „руски енергийни проекти”, държавната помощ за закъсали предприятия и отрасли и др. Обаче си затварят очите за привилегиите на американските ТЕЦ и ВЕИ-тата, които не се конкурират на либерализирания енергиен пазар.

Защо да го правят, след като НЕК изкупува скъпо дори не произведената от тях еленергия (т.нар. студен резерв), а българската държава е сключила с тях дългогодишни договори? Независимата” КЕВР, назначена от мнозинството в 43-тото НС, в която има и гербери, и реформатори, и патриоти, оправдава тези злоупотреби с международната конюнктура. И почти никога не намалява  цената на тока и парното със същия процент, с който намалява цената на енергоносителите на световните пазари.

Напомняме, че в 43-тото НС Валери Симеонов председателстваше комисията за разследване на злоупотребите в енергетиката. Да видим какво ще говори сега, след като ОП са съуправляващи?!

Ако съдим по подреждането на приоритетите в управленската програма на бъдещия кабинет, май

каруцата е поставена пред коня

Защото икономиката е чак на 15-о място, след външната политика, регионалната политика, социалната политика, обществения ред и сигурност, финансите, управлението на средствата от ЕС, отбраната, правосъдието, образованието и науката, здравеопазването, културата, околната среда, земеделието, храните, рибарството и горите и транспорта. След нея са енергетиката, туризмът, младежта и  спорта.

„Икономиката, глупако!”, казваше Бил Клинтън

Преди още да е сформирано новото правителство, обещавано за 4 май, участниците в пазарлъците заявяват предпочитания към магистралите и тунелите, към управлението на еврофондовете, към сигурността и отбраната. Икономиката и енергетиката пак ще бъдат нещо като нежелани извънбрачни деца.

В програмата няма и един ред за атомната енергетика и казуса с двата руски реактора за АЕЦ „Белене”. Вместо това се подхранват розови сънища за собствен добив на петрол и газ от блоковете в Черно море, за диверсификация на газовите доставки чрез построяването на интерконектори със съседните страни, за балкански газов хъб и т.н.

Разбираме, защо когато уведомяваше журналистите за договореното с патриотите, Борисов каза: „Да славиме Господа, защото без Господ нищо не може да се направи”. Или както пише на американския долар: „На Бога ние се уповаваме!”.

За външната политика на България

така, както е резюмирана в Програма 2017-2021, това важи с още по-голяма сила. В раздел I. „Външна политика” все пак забелязваме едно закъсняло ехо от толкова критикуваното от ГЕРБ изявление на държавния глава относно външната намеса в българската политика: „Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим неотклонно по пътя на евроатлантическата интеграция. Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница”.

По-добре късно, отколкото никога! А какво ще правят новите управляващи с „изборния туризъм” от Турция, прокарван от Анкара в интерес на точно определена (не)българска партия? Допреди няколко години от него се облагодетелстваше ДПС, после НПСД на Касим Дал и Корман Исмаилов, а от 2016 г. – партия ДОСТ на Лютви Местан. Евентуалното премахване на двойното гражданство ще засегне и българите в ЕС, САЩ, Канада и Австралия. Тоест, заради изборните туристи от Турция, ще пострадат сънародниците ни в други страни. Този възел може да бъде разсечен само ако спрямо Турция се подходи реципрочно: тя не признава двойното гражданство на своите поданици, с едно изключение – преселниците от България, дошли там след „Голямата екскурзия”. Поставени пред дилемата да запазят своите български паспорти и достъпа си до България, без да участват в българските избори, или да бъдат лишени от безвизов достъп до България, но да могат да гласуват в разкритите у нас и в Турция изборни секции, те със сигурност ще предпочетат първото. Ердоган няма вечно да им плаща автобусните билети, за визитеq да не говорим. Обединените патриоти са готови да подкрепят и предложения от служебното правителство принцип на уседналост, който съществува при местните избори, без да поражда протести. Но установил „специални отношения” с Ердоган, Борисов едва ли ще посмее да ги наруши. Защото по въпроса за бежанците и нелегалните имигранти, неговият Господ е Ердоган! Затова в управленската програма не виждаме намерения за преразглеждане на досегашното статукво...

Ако разгледаме

раздел VII. „Отбрана”

ще забележим, че той започва с гръмката декларация: „Българската армия е надежден гарант за сигурността на страната”. И само след един ред следва още една опашата лъжа: „България е активен и надежден член на НАТО и ЕС”.

Как страна, чиято армия няма войници, пари и съвременно въоръжение, може да бъде надежден член на НАТО и ЕС? Дори войниците ни в Афганистан ходят със стари дрехи и обувки. Ето защо на последния конкурс за заемане на 650 вакантни места са се явили... 250 кандидати! Професионализацията на армията без пари е направо химера, а връщането на наборната военна служба на доброволни начала е сън с отворени очи. Една гладна, боса, обезверена, лишена от национални идеали, заплащана вместо с пари, с „евроатлантически ценности” и събирана от кол и въже „наборно доброволческа” армия може винаги да насочи пушките срещу управляващите в момента. Това Борисов и компания не могат да допуснат. Пък и не се знае какво ще кажат началниците от НАТО.

В същото недоумение изпада човек, четейки

раздел IV. „Обществен ред и сигурност”

в който се предвижда полицейско присъствие във всяко населено място. А пари, коли и бензин откъде? Когато и без това недостигащите редови полицаи и военни ходят със скъсани дрехи и обувки, как да мислят за реда, сигурността, борбата с тероризма, трансграничния трафик на нелегални имигранти, контрабандата или битовата престъпност?

В точка 1. „Миграционна политика” на раздел IV „Обществен ред и сигурност” има две направо несъвместими обещания: недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци!?! Как ако не допускаме такива, ще връщаме незаконно пребиваващите у нас чужденци? Какво ще правим с тези, които Ердоган може да насочи към българската граница, за да накаже европейските лидери, които го обявяват за диктатор. И които под все нови и нови предлози отлагат приемането на Турция в ЕС и не премахват визите за пътуванията на турски граждани в страните от Шенген? Ще ги разстрелваме, ще ги отблъскваме с щикове, или ще наемем Динко Вълев и Перата да им вържат свински опашчици?.. Какво означава „Повишаване на капацитета на охрана на границата”?

Какво тогава остава от приоритетите

на управленската “програма 21”? Продължаването на магистралното строителство, прокопаването на тунела „Железница” на автомагистрала “Струма” и тунела под Шипка, или ремонта на рушащите се мостове, тунели, виадукти и други? А БДЖ? Да речем, че китайците се заемат да оправят бакиите във фалиралата държавна фирма. Но кой ще вземе на ишлеме образованието, науката, здравеопазването, културата и спорта? А реформата в правосъдието Екатерина Захариева ли ще я провежда? Тогава румънският модел направо трябва да бъде забранен за споменаване. Нищо, че председателят на ВКС Лозан Панов ще трябва да избира между подаването на оставка и примиряването с есемес-командването му от изпълнителната власт. На всичко отгоре той, председателят на ВАС и главният прокурор ще се отчитат на три месеца пред НС за (не)свършеното от подчинените им, в това число в борбата срещу корупцията!

Това, нека го кажем ясно, е независимост на съдебната система по български! Остава само да се въведе президентско управление „от турски тип”, каквото наложи Ердоган в Турция. Дали обаче българският му колега ще може някога да отговори на критиците си от ЕС или ОССЕ така: „В Европа има една организация ОССЕ. Сега тези подготвяли доклад, според който изборите в Турция били такива и онакива. Първо, знайте си мярата, мярата! Разправяйте това на шапката ми! Докладите ви, пълни с политическо съдържание, които ще изготвите, ние нито ще ги видим, нито ще ги чуем, нито искаме да ги знаем. Ще продължим по нашия си път.” („Миллиет”, 18.04.2017). Впрочем, на път е процедура за възстановяване на членството на Ердоган в ПСР. Само от него зависи дали ще стане и председател на създадената от него формация, която управлява Турция без прекъсване от 2002 г. Тогава на практика той ще назначава целия Висш съвет на съдиите и прокурорите: 4-има членове ще назначава пряко, 7 – чрез Великото национално събрание на Турция, а другите 2-ма ще бъдат министърът на правосъдието и секретарят на президентството. Това пък е „демокрация от турски тип”...

Най-интересно е как при очакваната съпротивата от ОП ГЕРБ ще преобразуват Изборния кодекс в съответствие с искането на 2,5 милиона български граждани за изцяло мажоритарен избор в два тура с абсолютно мнозинство на народните представители? Защото повлекат ли се по ума на сценаристите от „Шоуто на Слави”, ще останат без коалиционен партньор и ще приключат мандата предсрочно. На всичко отгоре служебното правителство им сервира и горещия картоф с принципа на уседналостта. Ако герберите се опитат и вълкът (Ердоган) да е сит, и агнето (българите в чужбина) цяло, както досега, ще стигнат до заключението на Антон-Дончевия герой Дельо, охранителя на Сюлейман ага:

„Ако на царен угодиш, овчарен ще разсордиш!”

Ако двойното гражданство е пътеката, по която минават намесите на Турция в нашите вътрешни дела, българите в Америка и Австралия трябва да преглътнат ограничаването на изборните им права. Тоест, или да не гласуват, или да гласуват само в българските дипломатически представителства в съответните страни. Или в родния край, ако отговарят на принципа уседналост. Другото е увековечаване на „изборния туризъм” и на „петата колона” на ислямизма и неоосманизма.

Ще поживеем, ще видим!