Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БОГАТСТВОТО НЕ СЕ СЪЗДАВА ОТГОРЕ – ТО САМО СЕ ПОГЛЪЩА ТАМ

Е-поща Печат PDF

Банкери, фармацевтични гиганти, Google, Facebook… нова порода рентиери заема горната част от социалната пирамида и изсмуква всички останали

„Теорията на просмукването“ гласи, че колкото по-богати стават богатите, толкова по-добре и за бедните, тъй като „богатството по върховете ще се просмука надолу“ и към тях. В реалността просмукването всъщност е... изсмукване.

Uber, най-голямата таксиметрова компания в света, не притежава превозни средства. Facebook, собственик на най-популярната медиа в света, не създава съдържание. Alibaba, най-скъпият търговец в света, няма инвентар. A Airbnb, най-голямата компания за настаняване в света, не притежава недвижими имоти.

Най-мощната инвестиционна банка в света, Goldman Sachs, представлява огромна сепия-вампир, която се е увила около лицето на човечеството и безмилостно пъха смукалото си навсякъде, където мирише на пари.

В днешно време политиците и от ляво, и от дясно приемат, че богатството се създава отгоре. От визионерите, от създателите на работни места и от хората, „които са успели“. От решителните хора, просмукани с талант и предприемачество, които помагат на целия свят да върви напред.

Може да има противоречия за това до каква степен успехът заслужава да бъде възнаграден – философията на лявото е, че най-силните плещи трябва да носят най-тежкото бреме, докато десницата се страхува, че високите данъци ще притъпят предприемачеството. В целия политически спектър обаче на практика всички са съгласни, че богатството се създава най-вече отгоре.

Това предположение е толкова дълбоко вкоренено, че дори се отразява на езика ни. Когато икономистите говорят за „продуктивност“, това което реално имат предвид е размер на заплатата ти. А когато използваме термини като „социална държава“, „преразпределение“ и „солидарност“, ние безусловно се вписваме в мнението, че съществуват две прослойки: създаващи и взимащи, производители и лентяи, трудолюбивите граждани и всички останали.

В действителност обаче е точно обратното

В реалността боклукчиите, чистачите и медицинските сестри са тези, които носят на раменете си върха на пирамидата. Те са истинският механизъм на социална солидарност. Същевременно все по-голям дял от тези, които биват величани като „успешни“ и „иновативни“ печелят своето богатство за сметка на останалите. Хората, които получават най-големи подаяния не са около дъното на социалната пирамида, а на самия й връх. Въпреки това тяхната опасна зависимост от другите остава незабелязана. Почти никой не говори за това. Дори за политиците в ляво това не е проблем.

 

 

За да разберем защо е така, трябва да осъзнаем, че

има два начина за правене на пари

Първият е онова, което повечето от нас правят: работа. Това значи да използваме нашите знания и ноу-хау (нашият „човешки капитал“ в икономически смисъл), за да създадем нещо ново – независимо дали става дума за мобилно приложение, сватбена торта, стилна прическа или перфектно налята чаша бира. Да работиш, значи да създаваш. Ерго, работата представлява създаване на ново богатство.

Но има и втори начин за печелене на пари. Това е рентиерският начин – да се възползваш от контрола над нещо, което вече съществува, като земя, знание или пари, за да увеличаваш богатството си.

Ти не произвеждаш нищо, но въпреки това печелиш. По дефиниция рентиерът изкарва прехраната си за сметка на другите, като използва властта си за да получава икономическа изгода.

За тези, които са наясно с историята, терминът „рентиер“ внушава асоциации с наследниците на имоти като съществувалата през 19 век голяма класа на безполезни рентиери, описана добре от френския икономист Томас Пикети (“Капиталът през 21 век”). В днешно време тази класа се завръща. (Иронично, консервативните политици упорито защитават правото на рентиерите да се ширят наоколо, тъй като смятат данъка върху наследството за връх на несправедливостта).

Но има и други начини за търсене на рента. От „Уолстрийт“ до „Силициевата долина“, от фармацевтичните гиганти до лобистките центрове във Вашингтон и Уестминстър, човек може да се вгледа и да види рентиери навсякъде.

Вече няма рязка разделителна линия между работата и рентиерството. Всъщност модерният рентиер често работи наистина здраво. Безбройните хора във финансовия сектор, например, прилагат голяма изобретателност и усилия, за да натрупат „рента“ върху богатството си. Дори големите иновации на нашата епоха – бизнеси като Facebook и Uber – са заинтересовани най-вече в разширяване на рентиерската икономика.

Поради това проблемът с повечето богати хора не е, че са кибици. Много изпълнителни директори се трудят по 80 часа седмично, за да умножават издръжката си. Поради това не е учудващо, че много от тях чувстват, че изцяло имат право на богатството си.

Може да е нужна значителна умствена пренастройка, за да видиш нашата икономика като система, показваща солидарност с богатите, вместо с бедните. Затова ще започна с

най-явната демонстрация на авантаджийство на върха: банкерите

Изследвания, проведени от Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, които съвсем не са някакви левичарски тинктанкове, показват, че голяма част от финансовия сектор е станал откровено паразитен. Вместо да създават богатството там, те само го консумират.

Не ме разбирайте погрешно. Банките могат да помогнат при преценяване на риска и да насочат пари, където са нужни, като и двете неща са жизненоважни за една добре функционираща икономика. Но вземете предвид това: икономистите ни казват, че оптималното ниво на общия дълг на частния сектор е 100 % от БВП. Въз основа на това уравнение, ако финансовият сектор само расте, това няма да създава повече богатство, а по-малко. Така че ето ги лошите новини. В Обединеното кралство дълговете на частния сектор достигат 157.5 %, а в САЩ – 188.8 % от БВП.

С други думи, голяма част от модерния банков сектор на практика представлява една гигантска тения, хранеща се от болно тяло.

Не създава нищо ново, само изстисква до шушка останалите.

Банкерите са открили безброй начини да постигнат това. Основният механизъм обаче винаги е един и същ – предлагай заеми като за последно, което на свой ред надува цената на неща като жилища и акции, а след това печели приличен процент от тези преувеличени цени под формата на лихви, комисиони, брокерски такси и т.н. А ако лайното удари вентилатора, остави правителството да почиства.

Финансовите иновации, скалъпени от математическите магьосници, работещи в съвременното банкиране (вместо в университети или компании, които допринасят за реалния просперитет), на практика се свеждат до

максимизиране на общия размер на дълга

А дългът, разбира се, е начин за печелене на рента. За тези, които вярват, че заплащането трябва да е пропорционално на стойността на труда, заключението е, че банкерите би трябвало да печелят негативни заплати: глоба, ако щете, задето унищожават повече богатство, отколкото създават.

Банкерите са най-очевидната класа на готованци, но определено не са единствените. Много юристи и счетоводители са овладели подобен модел на приходите. Вземете укриването на данъци например. Незнайни трудолюбиви, високообразовани професионалисти си живеят добре за сметка на населението на други държави. Или вземете вълната от приватизации през последните три десетилетия, които които дадоха картбланш на рентиерите. Един от най-богатите хора на планетата – Карлос Слим, спечели милиони благодарение на това, че получи монопола на мексиканския телекомуникационен пазар, след което повиши рязко цените. Същото важи и за руските олигарси, които след падането на Берлинската стена изкупиха на безценица ценни държавни активи и сега получават рентата.

Тук вече идва проблемът. Повечето рентиери не са толкова лесни за идентифициране като някой алчен банкер или мениджър. Много от тях са прикрити. На пръв поглед те изглеждат като индустриалци, защото в една част от времето те наистина правят нещо полезно. Именно това явление ни кара да пренебрегваме огромна част от търсенето на рента.

Вземете например фармацевтичната индустрия. Компании като GlaxoSmithKline и Pfizer редовно представят нови лекарства, същевременно обаче повечето реални медицински пробиви се правят тихо в субсидирани от държавата лаборатории

 

СЛЕДВА