Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПОЛИТИКА С ПРИВКУС НА ГАЗ И УРАН

Е-поща Печат PDF

След като герберите и обединените патриоти се разбраха за управленската програма и подписаха коалиционно споразумение, в четвъртък, 27април, президентът Румен Радев връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Той на свой ред декларира, че на 4 май България ще има кабинет. Защо тогава, а не на 1 май, да речем, когато по нов стил отбелязваме началото на Априлската епопея? Защото гледал да избегне ретроградния Меркурий... Явно провалът с „числото на майката” на президентските избори не е отказал герберите от навика да търсят на небето, вместо на Земята, знаците на успеха. Непослушните карикатуристи резюмираха ситуацията така: „Меркурий е ретрограден, Нептун е в Риби, а Уран - в Хасково...”

С такъв „матриял”, толкоз! В югоизточната ни съседка „народът” упълномощи Ердоган да го управлява като султан. Оставаше и на 7 май, когато е насрочен вторият тур на президентските избори във Франция, френският „матриял” да постъпи като нашия. Сиреч, да избере „по-малкото зло” в лицето на един извънсистемен играч като бившия министър на икономиката, центристът Еманюел Макрон. Нищо, че той е креатура на най-безличния френски президент Франсоа Оланд и като министър на икономиката беше предложил такива „реформи”, че изкара стотици хиляди протестиращи на улицата. Тогава Макрон си подаде оставката и само преди една година учреди своята формация „En marche la France!” („Напред, Франция!”). Но привлече симпатиите на избирателите не с някаква програма, а с крехката си за политик възраст от 39 години и с факта, че се оженил за 24 години по-възрастната си учителка. Според брюкселските бюрократи, големите банки, „независимите” медии и претърпелите фиаско „системни” партии – десни и леви, ако французите бяха избрали за президент лидера на френския  Национален фронт Марин Льо Пен, тя щеше да разбие европейската мечта. Първо, като проведе един „Фрекзит” и извади страната си от бюрократичното образувание, наречено ЕС; второ, като извади Франция от военното командване на НАТО. И разбира се, щеше да предаде ключовете на европейската крепост в ръцете на руския президент Владимир Путин... Ето защо провалилите се политически въжеиграчи, с изключение на крайно левия Жан-Люк Меланшон, призоваха своите избиратели на балотажа да подкрепят Еманюел Макрон. „Фалшивият в едно е фалшив във всичко”, гласи една римска поговорка.

По същия начин традиционните десни и леви се обединиха срещу бащата на Марин, Жан-Мари Льо Пен, когато той достигна до балотаж с бившия кмет на Париж Жак Ширак. Тогава те издигнаха лозунга: „По-добре крадец, отколкото фашист!” И разбира се, крадецът спечели.

В програмите на Марин Льо Пен и Еманюел Макрон, както ги описва в. „Льо Монд” (25 април), има и различия, и съвпадения. Дори по темата за Русия възгледите им не изглеждат диаметрално противоположни. Марин Льо Пен е за сближаване с Москва и не смята че „анексията” на Крим през 2014 г. е незаконна. Докато Макрон преценява, че Европа „е призвана да се разбере с Русия”, но защитава санкциите срещу Москва, „докато не бъдат изпълнени Минските договорености”. Марин Льо Пен обещава „Фрекзит”, тоест излизане на Франция от ЕС, но не автоматично, а след общо национално допитване. А пък Макрон предлага „нов европейски проект”. Което означава, че и той е недоволен от сегашното състояние на ЕС. Макрон, обаче, беше единственият от 11-те кандидати, който водеше кампания изцяло в полза на ЕС.

В икономиката и двамата предлагат либерални програми, но с различни опции. Макрон е за дълбоки реформи”, за балансиране между строгост и инвестиции, съкращаване на публичните разходи, модернизация и намаляване на публичните администрации, освобождаване на 80 % от домакинствата от данък за жилища. Марин Льо Пен е за фаворизиране на французите и френското”, за преустановяване на безконтролната миграция чрез затваряне на границите за нови мигранти, ислямистки радикали и терористи. Макрон лансира идеята за „Отворена Франция”, а Марин Льо Пен – за „Национална преференция”. Тя е за завръщане към икономическия протекционизъм, за запазване на 35-часовата работна седмица, за възстановяване на пенсионирането на 60 години, за премахване на Шенгенското пространство и въвеждане на една квота за прием на мигранти от 10 000 човека на година. Както и за втвърдяване на условията за натурализиране, за експулсиране на осъдените за различни престъпления чужденци и отнемане на френското поданство на хората с двойно гражданство.

Макрон на свой ред обещава да издейства отделен бюджет за еврозоната и поста министър на икономиката и финансите на същата, който да работи под контрола на един парламент на зоната, съставен от парламентаристи от държавите членки. Той беше единственият от кандидатите за Елисейския дворец, който бе благосклонен към споразумението за свободна търговия та ЕС с Канада (СЕТА), към хомосексуалните бракове и развитието на Европа на различни скорости. Така че нашите евро- и франкофили да не прекаляват с телешкия си възторг от неговата победа!

На френските граждани Макрон обещаваше не Шеста република, а реновиране на политическия живот: забрана на натрупването на три последователни идентични мандата; отмяна на специалния режим за пенсиониране на депутатите; забрана на депутатите да извършват консултативни дейности по време на техния мандат; забрана на всеки избран за министър да наема членове на своето семейство; намаляване с 1/3 на броя на депутатите и сенаторите, плюс изискването 50% от продуктите, продавани в училищните лавки, да бъдат био.

За разлика от нашите „енергоспестяващи популисти” обаче, Макрон обещаваше не да санира, а да реновира 1 милион жилища за пет години.

Който и от двамата да спечели балотажа на 7 май, Светослав Терзиев бе прав, като написа във в. „Сега”: “Де Гол се върти в гроба: „Казвах ли ви?”. Президентските избори във Франция погребват и голизма, и митеранизма” (25.04.2017).

Тоест, противно на някои внушения, слънцето над България ще продължи да изгрява от Изток. А опитите за намеса в нашите вътрешни дела и заплахите за националната сигурност ще идват не от четири държави, както внушава бившият президент Плевнелиев, а най-вече от югоизточната ни съседка Турция... Колкото повече турският посланик Гьокче ни уверява в добронамереността и демократичността на режима в Турция, толкова повече се убеждаваме, че истината е противоположна. Нито режимът в Анкара е демократичен, нито референдумът от 16 април е минал без манипулации и фалшификации, нито Ердоган е станал по-голям приятел на България.

Коментирайки безнадеждните опити на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) да оспори по законов път резултатите от референдума, френският политолог Филип Моро Дефарж изпита пръв гнева на новия турски падишах. В изявления, направено в предаването „Светът в седем дни” на тв-канала за новини и икономика „BFM Business”, експертът по политология към Френския институт за международни отношения (IFRI) Дефарж каза, че тези възражения ще останат без резултат: “Както видяхме, всички юридически пътища са затворени. Тогава остава или гражданска война, или една трудна за произнасяне хипотеза: неговото (на Ердоган, б.р.) убийство” („Миллиет”, 24.04.2017). Тези думи Реджеп Тайип Ердоган изтълкува като намерение за собственото му ликвидиране и въпреки поднесените от Дефарж и телевизионния канал извинения, заведе дело в съда в Анкара.

Преди това бившият служител на Пентагона Майкъл Рубин публикува коментар в „Уошингтън икзаминър” по повод турския референдум. В него той предупреди, че Ердоган ще президентства не един турски Ренесанс, а кървавото езеро, в каквото ще се превърне разпокъсаната Турция при неговия режим... Не е известно срещу Рубин да е заведено съдебно дело. За сметка на това турското МВнР реагира остро на споделеното от Тръмп на 24 април по повод „събитията от 1915 г.”. Въпреки че нарече случилото се „голяма катастрофа”, вместо „геноцид”, Тръмп бе обвинен в едностранчивост, понеже не е взел предвид аргументите и доказателствата на турската страна. Въпреки това Ердоган възнамерява да посети САЩ и да се срещне с президента Тръмп в средата на месец май. Отсега е ясно, че ще поиска от него прекратяване на американската военна подкрепа за отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди (YPG), както и изключването им от операцията срещу Ракка, столицата на „Ислямска държава” в Сирия.

Въоръжен с много по-широки пълномощия, благодарение на съмнителния референдум и на извънредния конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), който ще се проведе на 21 май и ще го избере за председател, Ердоган ще продължи конфронтацията с ЕС, както и със своите противници вътре в Турция. С пукването на пролетта, потокът от нелегални мигранти може отново да тръгне по Балканския маршрут – през Гърция, България, Албания и Македония, към Сърбия, Централна и Западна Европа. А както отбеляза президентът Радев, на редица участъци оградата по българо-турската граница е направена едноредова, макар да е платена като двуредова. Бойко Борисов призна, че в началото оградата била строена „икономично”, но кой знае защо твърди, че президентът е бил подведен от лоши съветници. А нали Радев поиска само да се узнае истината?

Намесата на Анкара в българската политика посредством монтирането на петоколонни партии като ДПС, НПСД и ДОСТ, които в Турция наричат „турски”, не е ли достатъчно основание за загриженост? Още повече, че българо-турската граница е и граница на ЕС. Каквото и да говорят Плевнелиев и Гьокче, нелегалните мигранти влизат у нас не от Крим, а от Турция. И не руски министър, а турският министър на труда и социалната сигурност Мехмет Мюеззиноглу призова преселниците от България да гласуват за точно определена коалиция – обединение ДОСТ. Така че нека турският посланик в София да не ни разказва приказки как Турция не подкрепяла никоя партия у нас. Подкрепя, и то с личното му участие в предизборните прояви партията на Местан. Но докато Плевнелиев се държеше като васал на Ердоган, президентът Радев директно визира и Турция, и мераците на Местан.

Така че от югоизток срещу нас може да тръгне ураган, какъвто не сме и сънували, защото след един неуспешен опит за преврат в Турция обикновено следва успешен опит. Тогава десетки хиляди привърженици на днешния режим може да тръгнат да се спасяват в „расистка”, „нацистка” и „фашистка” Европа. И тях ли ще връщаме, както върнахме бизнесмена Абдуллах Бююк и седемте бегълци, заловени на „Дунав мост”? Посланик Гьокче ни упрекна по Нова телевизия (25.04.2017), че не сме върнали нито един от „терористите” на Кюрдската работническа партия ПКК, които се намирали в България, но дали няма и на него да се наложи да търси убежище у нас?..