Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СЛОВОТО КАТО ПАМЕТ И НАДЕЖДА

Е-поща Печат PDF

В спонтанния читателски интерес, който предизвика сборникът с разкази на Георги Йорданов „Срещи“ – книга първа от поредицата „Притаени мигове“, има нещо симптоматично и поучително. Новината, че Георги Йорданов издава книга, висеше във въздуха. Със съгласие на автора някои вестници публикуваха отделни разкази преди още сборника да излезе от печат. Успехът на тези публикации беше безспорен, а книгата вече е на книжния пазар.

Къде се крият причините за този успех?

В името на автора. В неговия политически и граждански авторитет. В направеното от него за възхода на България, за нейния икономически и духовен просперитет, за усилията му и таланта на държавник и интелектуалец, с които извиси до световно ниво българската култура...

И още.

С думите на Георги Йорданов говори свободната мисъл, и може би това е най-важната причина, на която се дължи творческият успех на неговата книга.

Разказите на Георги Йорданов за срещите му с именити български творци, със световни светила в областта на художествената култура, с едни от най-влиятелните политически лидери на своето време, предоставят на читателя не само естетическа наслада, но и познание. Ние разбираме, че когато двама души се срещат случайно, това също е важно.

Разбираме, че мисията на модерния човек да носи в сърцето си посланията на добрата воля ражда приятелство. На българите от предишното и днешното поколение е добре известно, че като носител на обществени отговорности в страната си и като авторитетен посланик на родината в чужбина Георги Йорданов умееше да печели приятели. Висок беше неговият международен престиж на патриот и политик, с когото може да се правят големи крачки по пътя към разбирателството. Множаха се приятелите на България и имената на авторитетни световни политици и интелектуалци, които открито декларираха своите симпатии към българския просперитет в икономиката и духовната област. Много от тях подкрепяха публично важни български инициативи с регионално и европейско значение. Благодарение на такива личности отбелязването на тринайсетвековния юбилей на България допринесе за авторитетната роля на съвременна България в изграждането на доверието и разбирателството.

Такива забележителни представители на световния елит като канцлерът на Федерална република Германия Хелмут Кол, президентът на Франция Франсоа Митеран, министър-председателката на Индия Индира Ганди; американският миротворец д-р Арманд Хамър;

японският принц Микасо; бащата на съвременното славяноведство руският академик Дмитрий Лихачов, който обожестви ролята на България в световната история, като я нарече Държава на духа – те и многобройни верни приятели на България от десетки други страни утвърдиха равноправието на България и нейния суверенитет в световната общност. България присъстваше на всички международни форуми, на които се обсъждаше съдбата на човечеството. Нейната дума се чуваше и на Балканите, и в държавите на горда Европа, и в кабинетите на световните лидери. Какво ни остава да кажем за безотговорните, клеветнически и безродни твърдения, че социалистическа България живяла в изолация и неведение? Отговорът на бъдещето ще бъде неприятен и суров за авторите на тези клевети и твърдения.

Читателите на тази книга ще научат любопитни свидетелства за изграждането на солидни и конструктивни отношения на НР България със съседни държави и с държави от далечните нам континенти.

Трогателно звучи откровението на Индира Ганди, която през 1981 г. приема в скромния си дом водача на българската държавна делегация Георги Йорданов:Отношенията между България и Индия не са приятелски, а роднински. Никога не ще забравя топлото посрещане преди седмици в България. Различията не ни отдалечават, а ни сближават.

Пред сътрудничеството между Индия и България се разкриват широки възможности...“

Младите читатели, които са добре информирани за японските електронни чудеса, ще узнаят, че през 80-те години на миналия век научното и икономическото сътрудничество с Япония се превърна в мощен ускорител на българската икономика. Цитирам: „До края на 80-те години се осъществиха многобройни проекти за икономическо сътрудничество между България и Япония. Много крупни бизнесмени и учени, министри и други дейци на далечната страна посещаваха България. Наши специалисти гостуваха в Япония, за да усвояват опита й във високите технологии. Това допринесе за развитието на българската електроника, микроелектроника, автоматизираните металорежещи машини, инвестиционното машиностроене, роботизацията, химията и други.

Ползотворното сътрудничество на България и Федерална република Германия растеше и се задълбочаваше. Вероятно това е дразнело тогавашния ръководител на КПСС и СССР Михаил Горбачов, за да повтаря под път и над път, че не сме докрай правоверни на интеграцията в СИВ, като сме искали да правим от България мини-Япония и мини-ФРГ.“

В тази книга е вплетена не само благородна творческа енергия, не само висока гражданска отговорност пред мисията на честното слово. В нея по един убедителен начин възкръсват и ни милват спомените от едно несправедливо обругано време, толкова различно от негостоприемните и мрачни пространства на днешното му смръщено превъплъщение.

Беше време на съзидание и единение. Беше време, в което срещите увенчаваха мечти и раждаха нови мечти. Хората се поздравяваха на улицата, разговаряха оживено, споделяха успехи и разочарования... Не бяха ли тези изплували в паметта ни делнични кадри образ на едно зряло цивилизовано общество? Днес улицата е място на мрачно разминаване, на равнодушие и безвремие. Приятелството се гърчи в гузни усмивчици, възпроизведени повече по навик, отколкото от драгост и симпатия... Много от разказите на Георги Йорданов предизвикват у мене носталгия и душевен смут. В моите срещи днес има всичко, но няма спокойствие. В срещите на Георги Йорданов, описани в тази книга, има благородство, доброта, алтруизъм, мъдрост... И една дискретна, но искрена и вдъхновяваща прослава на цивилизования човек.

Като търся път към сакралния смисъл на човешката среща в бита, ежедневието и на всички равнища, където обществото дири спасителния компромис на разбирателството, не мога да загърбя проблема за нехарактерното за българската душа равнодушие към съдбата на болните, бедните, безпомощните. Сякаш се множат непрекъснато отговорните държавни „мъченици“, които нямат желание да се срещат с обикновените хора.

Не мога да не отворя дума за човеколюбието, за отзивчивостта на Георги Йорданов, който остана в спомените на българската интелигенция като високия човек, пред когото могат да се изповядат, да споделят идеи, да потърсят помощ. Знае се, помни се...

Благодарение и на Георги Йорданов бяха приобщавани към националната кауза талантливи творци с неувяхващ принос към българската духовност. Повярваха на безкористните му намерения и идеи, приеха подадената им ръка и станаха негови приятели такива корифеи на българската художествена култура като Владимир Василев, Константин Константинов, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Никола Фурнаджиев, Дора Габе, Борис Христов, Николай Гяуров, Панчо Владигеров, Филип Кутев, Дечко Узунов, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Емил Чакъров, архитектите Никола Николов, Александър Баров. И още: световноизвестните Херберт фон Караян, академик Дмитрий Лихачов, акад. Юрий Григорович, проф. Джон Атанасов, водачите на световния спорт генерал Владимир Стойчев и Хуан Антонио Самаранч... Срещите с тях ще ви потопят в благословената аура на духовни ценности, които извисяват човека и неговите вдъхновени дела. И ще ви убедят, че българската култура в онези времена не е била в изолация, а се е развивала хармонично и в статуса на благородни усилия навън, за прослава на българския творчески влог в човешкия напредък.

Тези срещи ще ви помогнат да се докоснете до истината за мястото и ролята на Георги Йорданов в изграждането не само на материалните устои на новата българска култура, но и на новите нравствени правила, които нормализираха живота на отделния човек и живота на обществото.

България се превръщаше в благоприятна среда на новите културни послания, които утвърждаваха универсалния характер на материалните и духовните ценности, а също и равнопоставеността на големите и малките народи в историята и бъдещето на човечеството.

Удивително скромен и пестелив е Георги Йорданов за своята лична роля в многобройните му срещи през годините. Отправната точка на всеки от публикуваните в тази книга разкази е предварително набелязаната цел да открои не своята личност, а личността на човека отсреща. Той, като автор, в много от случаите предпочита да остане зад кадър.

Но той беше в кадър, носеше голяма отговорност и включваше всеотдайно несекващата енергия на своето вдъхновено сърце в реалния живот, в изпълнението на дълга си към обществото. Беше в кадър, когато се проектираха и построиха жизненоважните за хармоничното развитие на София обекти. Студентският град, Комплекс Бояна, Паметникът на Незнайния воин, жилищните квартали Младост, Люлин, Зона Б 5, Белите брези, началото на Софийското метро... (Да, да! Началото на Софийското метро е положено под прякото ръководство на Георги Йорданов!) И още:

Националният музей „Земята и хората“, цялостно обновление на Народния театър, Националната галерия за чуждестранно изкуство, театър „София“, десетки важни производствени, образователни, културно-исторически обекти.

И накрая, нека си спомним неговия решаващ принос за проектирането, построяването и дейността на Националния дворец на културата – въплътил в материален и духовен образ силата и висотата на българското архитектурно, строително и художествено-изобразително съзидание.

На 25 май 1978 г. първият секретар на ГК на БКП в София Георги Йорданов, в присъствието на десетина свои сподвижници, прави първата копка на бъдещото българско строително чудо – НДК.

Няма медии, няма височайши благословии, няма импровизиран митинг. Има една сюблимна проява на вкорененото в бездните на душата чувство за дълг, чувство за отговорност пред утрешния ден, чувство за себеполагане в олтара на българската държавност.

Държавността е функция на морала, а не на властовите позиции. Георги Йорданов доказа пред десетилетията своето мощно, заразяващо с всеотдайност и безкористност държавническо чувство.

Преди повече от 20 години овластени страхливци не оцениха дипломатическия успех на преговорите с Турция в Кувейт, но те изчезнаха в паметта на времето, а в незабравимото остана Той.

Той е авторитетът, който и днес респектира обществената немара с достолепието, мъдростта и човешката си загриженост за съдбините на България.

Книгата „Срещи“ е книга-изповед. В нея можем да проследим огнената диря на една вълнуваща биография, в която триумфира клетвената отговорност пред съдбата на българския народ и любовта към България.

Георги Йорданов държи да се знае, че в съзидателните дела не е бил сам. Но в своите отношения с колегите, другарите и приятелите той винаги е бил пределно искрен, честен и безкомпромисен. Нравствените сътресения след ноемврийските събития през 1989 г. налагаха необходимостта на българския народ да се каже истината. Той я каза и написа, защото историята не прощава безпринципните компромиси.

Времето потвърди, че позицията и думите на Георги Йорданов са чисти, точни, категорични. Като неговите разкази в тази книга...