Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЛОВ НА ВЕЩИЦИ ИЛИ БУРЯ В ЧАША ВОДА

Е-поща Печат PDF

 

Парламентарните и медийни атаки срещу „Обединени патриоти“ като че ли затихват и сериозният аналитик на българското политическо битие сега може да се заинтересува от същината на явлението. Всъщност, какво се случи?

Заместник-министър на “Обединени патриоти” се снимал преди 10 години пред музейна восъчна фигура на офицер от Вермахта с вдигната за нацистки поздрав ръка... Друг се снимал не знам кога си със същия поздрав пред германски танк от Втората световна война. Валери Симеонов казал, че и той може би имал шегаджийски снимки от Бухенвалд,  когато бил на посещение там през 70-те години на миналия век. Снимки обаче не бяха показани. Е, къде е тук фашизмът?! Такъв просто няма.

Няма шествия с факли; няма класическите нацистки лозунги; никой не троши витрините на еврейски магазини; никой не гори книги на площада.

Няма и внесен в Народното събрание проектозакон за защита на нацията. Няма проектозакон за Защита на държавата.

Няма акция за изпращането на български граждани в концентрационни лагери...

Има обаче следното - никому ненужна истерия, която дискредитира българската нация, българското общество и държавата първо пред самата себе си, а после и пред Европа, и пред света.

Кой раздуха истерията? Мисля, че това е главният въпрос. А следващият е - с каква цел?

Може би трябва да се върнем назад, за да припомним, че не става въпрос за фашизъм, а за национал-социализъм или нацизъм, което не е едно и също.

Фашизмът е народно движение, а нацизмът представлява расистка идеология. Въпросните „изрази“ (жестовете с отворена длан на дясната ръка) идват от символиката в Римската империя, те се отнасят към приветствията на вождовете към тълпата и отговорът на тази тълпа към същите тези вождове. Без реципиентите на идеология, те нищо не значат. Няма тълпа.Няма вожд. Има само жест, макар и знаков.

Знакът сам по себе си може да бъде и призив, и глума...

Една част от атаката дойде заради участието на „Обединени патриоти” във властта, за което те имат сериозния аргумент, че не може непрекъснато да се ходи на избори и че сегашното политическо състояние на обществото представи този изборен резултат.

Ако БСП бе спечелила изборите, ходът щеше да е същият, както и условията за участие във властта.

Логиката на подобно поведение е безупречно от гледна точка на политическото състояние на обществото.

Нормално е БСП като опозиция да атакува „Обединени патриоти”, смятайки, че това е по-слабото звено на властта.

Ненормално е да обвинява трите партии на коалицията във фашизъм, какъвто те никога не са изповядвали, независимо от политическа екзотика, проявена през годините.

Нормално е идеологическият опонент на „Обединени патриоти” – ДПС, да използва случая, за да се представи като стълб на либерализма и демокрацията, противно на патриотизма и национализма, чиито „крайно десни“ екстремисти с „езика на омразата“ проповядват традиционен консерватизъм.

Ненормално е да бъдат сатанизирани, да бъдат наричани фашисти и ксенофоби. Ненормално е идеологическият опонент да крещи, че те нямат място във властта или дори в самото Народно събрание. Може би е нормално и новоизлюпеният политически пудел Веселин Марешки да се изживява като конкурент на „Обединени патриоти”, но това е друга тема...

Защо обаче почти всички медии, а заедно с тях и отблъскващият слугинаж от партиите на бившия Реформаторски блок, протестъри, грантаджии на НПО и всякаква друга политическа шлака закрещяха така истерично?

Медийната атака беше най-мощна и най-съществена, защото тя по принцип манипулира обществото, създавайки нагласи и стереотипи. С други думи, политическата атака няма ефекта на медийната, която остава и най-фундаменталната.

Отговорът на горния въпрос е в политическата територия на „Обединени патриоти”. Кого представляват всъщност те? Представителността се отнася за ония български граждани, които са осъзнали или инстинктивно почувствали приближаването на поредната пропаст за Отечеството, към която неолиберализмът като политика и практика притиква човечеството... В България това се съдържа предимно в разочарованието от резултатите от присъединяването на страната към западния алианс.

Чудовищната криза в българския социум – нека си го кажем направо, - е предизвикана от радикалното налагане на неолибералния модел в страната и това се вижда с просто око и от обикновените хора. На проклетия български конформизъм обаче му се иска и му налагат и сега да играе главна роля. В края на краищата нестихващата загуба на мотивация за стремеж към една по-висока материя на човешкото битие и бягството от страната на всеки, комуто това се отдаде, поставиха България в изключително тежки условия.

Либералната революция у нас бе наложена със сила, а и до днес се поддържа напрежение в стила и метода на политиката на „управляемия хаос“. Тъкмо поради тези причини дезинтеграцията на българското общество постигна несънувано дори дъно.

Всяка революция има своя максимум, нататък от който започва разпад на обществото и след определени граници хаосът не може да бъде управляван.

Днес развитието на либералната революция е стигнало именно тази граница на невъзможното и на сцената излиза консервативната контрареволюция. Това вече не е само българско явление. Поради тази причина паниката на довчерашните политически монополисти е всеобща.

Повече от 15 години насам в света на европейското цивилизационно пространство се надигат силите на консерватизма, означаван от политическите спекуланти с абсурдния термин „крайно десни“. Тези сили имат много разнообразен облик, но в основата на тяхната философия си остава съхраняването на идентичността. Това е и отговорът на предизвикателството, което отправя глобализмът към формираните от историята нации. Именно опитът те да бъдат унищожени, за да падне и последната пречка пред транснационалните компании в стремежа им да добият пълна власт над човечеството, предизвиква реакцията, която ще се усилва и ускорява с всяка измината година. Първият масиран неин израз бе английският Брекзит, после избирането на Тръмп за президент на САЩ, появата на германските партии „Алтернатива за Германия“ и ПЕГИДА, възходът на „Северната лига“ в Италия, „Партията на свободата“ в Австрия и т.н.

През последните години тези партии видимо подобряват своите изборни резултати независимо от изключително яростните атаки на неолибералите, провеждани с цялата медийна мощ на едрия капитал. Това се случва при всяка революция, за това някои геополитици наричат процеса „Синдром на 9-и термидор“, който е пример от историята на Великата френска революция, когато консервативните сили във Франция спират започналия процес на разпад на обществото и подреждат във възможните рамки неговата структура.

Няма съмнение, че „Обединени патриоти“ представляват онази част от българите, които отричат либералния разпад и така трябва да бъдат причислени към световното консервативно движение. От тях не трябва да се очаква пълно идеологическо единство, каквото всъщност и няма, защото всяка нация има своите особености и своите реакции. Тази е причината обединението на новия европейски консерватизъм да представлява задача с повишена трудност. Но с фашизма и нацизма той няма нищо общо. Нито с техния радикализъм, изроден в расизъм, оправдаващ чудовищните кръвопролития в близката история. Извикан на живот и като реакция на Версайската система от договори, унизяващи всяка национална чест и чувство за справедливост, той бе трансформиран в острие на намеренията на финансовата олигархия в битката й за световно господство. Система, по-различна след Втората световна война, създадоха т. нар. Ялтенски споразумения. Става дума за съвсем различни процеси, на които няма сега да се спираме.

Именно новият консерватизъм представлява голямата опасност за развитието на либералната революция, чиято идеална цел е ликвидация на нациите и сътворяването на глобален свят със световно правителство. Днес икономическата структура на тази идея е световният финансов капитал с неговия стремеж към пълно овладяване и контрол над ресурсите на света. Срещу изключителната му мощ днес се изправят всички, които не са съгласни да бъдат дългови роби и кукли на конци.

Този сблъсък изглежда предрешен, но в действителност съвсем не е така. Някога и нацизмът е изглеждал абсолютно непобедим, но в края на краищата бива унищожен. Неговото възраждане днес е абсурдно, защото липсват условията, които са го породили. Така врясъците за някакъв фашизъм в редиците на „Обединени патриоти” не представляват нищо повече от спекулация, която може да се означи като „политическа помия“. Нейните автори обаче забравят, че много често тя се излива върху собствените им глави.

Ето защо и „бурята в чаша вода“ бе превърната в „лов на вещици“!