Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Мажоритарният вот: ЛИЦЕМЕРИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ!

Е-поща Печат PDF

„Фалшивият в едно е фалшив във всичко”, гласи една римска поговорка. Отнесена към случилото се с „волята народна” за промяна на избирателната система в България, тази мъдрост прилепва като лъжица в свинска мас към демагогията и популизма на поредните „реформатори” - от сценаристите на „Шоуто на Слави” до политиците, които се повлякоха по акъла им и техните медийни и политологични клакьори. И най-вече тези, които се захванаха наужким да узаконят „волята на суверена”, представена от 2,5 милиона гласоподаватели, като загърбиха гласувалите против и неотишлите до урните около 4 милиона българи.

Загърбиха и решението на ВАС, който обяви референдума за незадължителен поради това, че участвалите в него бяха с 12 000 души по-малко от тези, които са гласували на предходните парламентарни избори.

И шоумените на Слави, и политиканите, обхванати от „любов (не)обяснима и невероятна” към народа суверен, твърдяха в един глас, че Законът за прякото участие на гражданите в управлението на страната трябва да бъде заобиколен, за да се угоди на една трета от потенциалните гласоподаватели. И не смисляха ни за правова държава, ни за върховенство на закона, щом като предлагат дори законодателите да се избират „целесъобразно”, а не законосъобразно! Сиреч, според нечии приумици, представени като „волята на народа”.

Целият световен и нашият собствен демократичен опит сочи, че мажоритарният вот във вида, в който ни се предлага, не решава въпроса с качеството на народните избраници, още повече че на нас ни се предлага най-лошият му вариант: мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство.

Никъде в демократичния свят няма такова животно. Но дори и там, където се прилага в различни разновидности, големи маси избиратели остават непредставени в съответните централни или местни парламенти. Например във Франция, според данните, публикувани от МВР на 19 юни, след втория тур, новоизлюпената президентска формация „Република, напред!” на Еманюел Макрон и нейните съюзници от „Демократично движение” (МоДем) ще имат общо 350 депутати в 577-членния парламент (308 за „Република, напред” и 42 за MoDem), при необходими за абсолютно мнозинство 289. Тоест, ще разполагат с абсолютно мнозинство, въпреки че на първия тур спечелиха към 32% от гласовете. Дясната формация „Републиканците” и нейните съюзници от Съюза на демократите и независимите (UDI) и Различните десни ще имат 137 депутатски места. Френската социалистическа партия (PSF), която доскоро беше управляваща, заедно с радикалната левица ще получат 32 места, а „Непокорна Франция” (LFI) на Жан-Люк Меланшон – 17.  Комунистическата партия на Франция (PCF) ще разполага с 10 места, а Националният фронт (FN) на Марин Льо Пен, който на първия тур получи 13,2% от гласовете, а на втория 8,75%, ще има едва 8-9 депутата, в това число самата Марин Льо Пен. Тоест, гласовете, спечелени от различните партии имат различна тежест. Френската избирателна система оставя без парламентарно представителство широки слоеве от населението, поради което 57, 36% от избирателите не се явиха пред урните на втория тур и избирателната активност беше едва 42,64%. Най-голям бе провалът на бившите управляващи социалисти, които по-рано разполагаха с 300 места в Националното събрание на Франция. Тоест, мажоритарната система наказа онези, които не се потрудиха да я променят.

Показателен е фактът, че на първия тур във Франция бяха избрани едва 4 депутати от всичко 577. Останалите 573 трябваше да бъдат определени на втория тур. И това, при положение че на втория тур, в зависимост от получените на първия тур проценти от гласовете (12 %), могат да отидат повече от двама кандидати от един избирателен район.

А у нас сценаристите на Слави предложиха избори в два тура с абсолютно мнозинство. Ами ако никой не постигне 50 + 1 процента от гласовете, докога ще се гласува? Ами ако се наложи да се отзове или смени някой депутат, пак ли ще се провеждат нови избори в два тура? Кой ще плаща за това разточителство?

И президентските избори са мажоритарни, но има и национална специфика. Например в САЩ, благодарение на особената система за избор на президента - не директно, а от членовете на така наречената избирателна колегия, Джордж Буш младши стана държавен глава, получавайки 250 000 гласа по-малко от Ал Гор. Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън, получавайки 5 милиона гласа по-малко от нея, защото на негова страна бяха щати, които разполагат с по-голяма квота в избирателната колегия...

Ако нашите любители на шоу нововъведенията познаваха дефектите на мажоритарната избирателна система, дали щяха да я предлагат така настървено? Вероятно да, ако нямат истинско намерение да я въведат и просто си играят на народолюбие.

Казват, че така щели да се изберат най-качествените кандидати за народни представители, доказани професионалисти, хора със собствено мнение, а не партийни послушковци. И кой ще предложи тези ангели и ще финансира тяхната кампания? Партиите, инициативните комитети, мразените от всички олигарси или самите кандидати за властта? Вярно е, че някои може и да се самофинансират, но само ако са сигурни, че ще си върнат инвестицията.

При така предложената система няма нужда олигарсите да купуват цели партийни ръководства, достатъчно е на втория тур да купят малко ромски гласове, за да победи техния човек с абсолютно мнозинство. И току виж Народното събрание се напълнило с клонинги на Делян Пеевски. Дали тогава противниците на модела „кой?” ще потърсят сметка от Слави Трифонов?

На стр. 4

От стр. 3

 

За щастие номерът мина само в правната комисия на 44-ото НС, където и ДПС подкрепи предложения от ГЕРБ законопроект за изменение на Изборния кодекс „по посока на народния вот”. Същата вечер обаче от централата на ДПС обявиха, че са размислили и решили обратното. Сиреч, изиграха на герберите един анадолски „оюн” (игра, б.р.) и се присъединиха към противниците на мажоритарния избор. За ГЕРБ остана само утехата, че са отстоявали „волята на 2,5 милиона граждани”.

Разбира се, никой не може да ни убеди, че ГЕРБ са били изненадани от този резултат: само 98 „за”, включително няколко души от „Воля” и един „независим”. При направените предварително декларации от БСП, ОП и ДПС би било проява на голяма наивност да се очаква, че проектът, който би обърнал с хастара навън цялата ни изборна практика, ще види одобрение в НС. В предишните парламенти ГЕРБ успяваха да си осигурят подкрепата на десетки „политически номади” и дори на цели парламентарни групи. В случая с мажоритарния законопроект такива усилия не бяха забелязани. Нещо повече, управляващата коалиция реши с районирането на страната на 240 мажоритарни избирателни района да натовари държавния глава. Няма значение, че в Конституцията не е предвидено такова задължение на президента. И напълно естествено, Румен Радев отказа съмнителната чест да му бъде прехвърлена в аванс вината за бъдещите неблагополучия!

Няма съмнение, че шумът около „волята на суверена” е обикновена демагогия и популизъм без граници. Мажоритарен вот няма да има, не защото са го поискали „неправилните българи”, а защото подобна новост ще е скок в тъмното и за тези, които я предлагат. За шоумените на Слави пък това си е свършена работа. Прибраха си може би хонорара, но животът съвсем не е забава. А управлението на държавата – още по-малко. Суверенът изобщо не подозираше и се повлече по акъла на популистите, които го използваха да предостави лостовете на властта директно в ръцете на тези, които съвсем са забравили „гробът бащин, плачът майчин”.

Междувременно за народа бе инсталирано ново шоу, този път без участието на Слави. В скандал бе въвлечен гостуващият у нас по покана на партия „Атака” бивш световен шампион по шахмат Анатолий Карпов. Въпреки планираната среща, премиерът Борисов отказа да го приеме, позовавайки се на изявлението на Карпов по Би Ти Ви, че в Русия се смята, че славянските букви са дошли от Византия. Това изявление буквално изправи на крака претърпелият наскоро операция на коляното български министър-председател, който отмени срещата си с Карпов.

Едва ли обаче е реч за историческата истина, която няма нужда да се доказва на всеки руски гражданин, пък бил той и депутат в Държавната Дума. Така или иначе, но това даде кураж на Александър Йорданов и Димитър Вичев, двама неоценени демократи, които обявиха в предаването „Свободна зона” на Георги Коритаров, че учреденият Атлантически съвет подема кампания срещу поканата към Владимир Путин във връзка със 140-годишнината от Освобождението на България, да присъства на тържествата през 2018 г. у нас. Те изтъкнаха като основание твърдението, че Русия използва територията на нашата страна, за да води хибридна война и да възпрепятства присъединяването на Македония към НАТО и ЕС... Подчертаха изрично, че Русия пречела едва ли не на обединението на „двата братски народа” – българския и македонския, под общия евроатлантически покрив. Както обича да казва знаменитият професор Вучков, човек и да гледа, не може да повярва на ушите си. Но какво да се прави, често се случва на разбитите авари да сънуват зелени човечета.

От всичко, което се случи в последните дни по темата Русия, ще пострада изглежда само газовият хъб „Балкан”. Защото не е възможно все да дърпаш мечката за опашката и тя накрая да не те помилва по мечешки...