В нощта на 14 срещу 15 юни 1877 г. (стар стил) 14-а пехотна дивизия на ген. Михаил Драгомиров е сред първите, които форсират Дунава и стъпват на българска земя. Това е и началото на бойните действия в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Окончателното решение за форсирането на Дунав е взето от руското командване на 11 юни, определен е районът на Зимница-Свищов, тъй като тук, откъм румънска страна, реката има ръкав, а по средата се намира остров Ада. Островчето било удобно прикритие, за да може руският десант да се натовари на понтони незабелязано от противника.
За заблуда на турското командване при Зимница не били построени укрепления, нито са разполагани артилерийски батареи. Организирано е и лъжливо преминаване - на 10 юни, в района на Галац и Браила.
Турското командване преценило, че руските войски ще форсират Дунав в района на Никопол, а главнокомандващият турските войски Абдул Керим паша заявил в Свищов, че „по-скоро на дланта ми косми ще поникнат, отколкото русите да се преправят тук през Дунава”. Историята го опровергала почти веднага...
Един съществен детайл от кампанията, която открива Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., е, че сведенията от Зимнич-Свищов се получавали чрез гълъбова поща, организирана от председателя на Свищовския революционен комитет Христо Бръчков и Иван Драсов, съратник на Васил Левски и възпитаник на промишленото училище в град Табор, Чехия.
В 6 ч сутринта на 16 юни (стар стил) 1877 г. турците били отблъснати. В 10 ч ген. Драгомиров и ген. Скобелев преминали заедно Дунава.
Ахмед паша отстъпил със своите части, а в 15 ч на 17 юни 1877 г. руските войски влезли в Свищов. Това е и първият свободен град на България.
Обръщението на император Александър II, което публикуваме по повод тези знаменателни събития, е не само исторически документ, касаещ и България, и нейната освободителка Русия, но и акт на върховна емоция, провокирана от писменото обръщение на първия Български екзарх Антим I към руския император да помогне на българите. Резолюцията на Александър Втори под това писмо била: „Да се освободи България!”
После идва историческият манифест за обявяване на Руско-турската война, който завършва с думите: „Ние изказваме намерението си да действаме самостоятелно, щом като намерим това за необходимо и щом като намерим, че това би изискала честта на Русия, като призовавам Божието благословение върху храбрите наши войски, заповядваме им да минат турските граници”, Кишинев 12 (24) април 1877 г. Александър II.
Българи!
Войските ми минаха Дунава и сега влизат във вашата земя, дето неведнъж са се сражавали за облекчение бедствената участ на християните от Балканския полуостров. Като са следвали неотклонно древното историческо предание, като са черпили всякога нови сили в заветното единомислие на целия православен руски народ. Моите прародители успяха в миналото със своето влияние и оръжие да обезпечат последователно участта на сърбите и румъните и повикаха тия народи на нов политически живот. Времето и обстоятелствата не измениха онова съчувствие, което Русия храни към своите единоверци на Изток. И сега Русия с равно благоволение и любов гледа на всичките многочислени членове от великото християнско семейство на Изток. На храбрата Ми войска, предвождана от моя любезен брат, великия княз Николай Николаевич, по Моя заповед, е възложено – да огради навеки вашата народност и да утвърди във ваша полза ония свещени права, без които е немислимо мирното и правилно развитие на вашия граждански живот. Тия права вие сте ги спечелили не със силата на въоръжено съпротивление, а със скъпата цена на вековни страдания, с кръвта на мъчениците, в която сте тънали тъй дълго и вие, и вашите покорни деди.
Жители от българската страна! Задачата на Русия е да създава, а не да разрушава. Тя е повикана от Всевишния Промисъл да съгласи и умиротвори всичките народности и всичките вероизповедания в ония части на България, дето живеят съвместно люде от разно произхождение и от разни вери. Отсега руското оръжие ще огради от всяко насилие всеки християнин; ни един косъм няма да падне безнаказано от главата му; ни една трошица от неговото имущество няма да бъде, без немедлено възмездие, ограбена у него от мюсюлманин или от кого да било другиго. След всяко престъпление безпощадно ще последва законното наказание. Животът, свободата, честта, имотът на всеки християнин, на каквато църква и да принадлежи, ще бъдат еднакво обезпечени. Но не мщение ще ни ръководи, а съзнание на строга справедливост, стремление да се създадат постепенно право и ред там, дето досега е царувал само дивият произвол.
Мюсюлмани от България! Към вас се обръщам със слово на спасително за самите вас предупреждение. Със скръб си спомням Аз за неотколешните жестокости и престъпления, извършени от мнозина измежду вас над беззащитното Християнско население в Балканския полуостров. Светът не може да забрави тия ужаси, но руската власт няма да търси сметка от всички вас за извършените от ваши едноверци престъпления. На справедлив, правилен и безпристрастен съд ще бъдат предадени само ония немногобройни злодеи, имената на които са били известни и на вашето правителство, което ги остави без длъжното наказание. А вие признайте чистосърдечно Божия съд, който се извърши над вас безвъзвратно. Смирено се покорете на неговото свещено предопределение. Подчинете се безусловно на законните искания на ония власти, които ще бъдат уредени с появлението на Моите войски. Изпълнявайте безпрекословно заповедите на Моите войски. Станете мирни граждани на обществото, което е готово да дари и вам всичките блага на правилно устроен граждански живот. Вашата вяра ще остане неприкосновена; вашият живот, имот, животът и честта на вашите семейства ще бъдат запазени.
Християни от България! Вие преживявате сега дни приснопаметни за вас. Удари часът на вашето освобождение от мюсюлманския безправен гнет. Явете пред очите на света високия пример на взаимна Християнска любов. Забравете старите домашни разпри, като уважавате строго правата на всяка народност, като братя по вяра съединете се в общо единодушно чувство на дружба и съгласие, без което не се създава нищо трайно. Сплотете се твърдо под сянката на руското знаме, чиито победи толкова пъти вече са оглашавали Дунава и Балканите. Като съдействувате за успеха на руското оръжие, като му помагате усърдно с всичките си сили, с всички зависещи от вас средства, вие ще служите на своето собственно дело – делото за прочното възраждание на българския край.
С постепенното напредване на руските войски в страната турските власти ще бъдат заменяни с правилно управление. Местните жители ще бъдат веднага повикани да земат деятелно участие в него, под висшето ръководство на установената от Мене за това власт, а новите български дружини ще послужат като ядро за местната българска сила, която ще пази всеобщия ред и безопасност. С готовността честно да служите на своята родина, с безкористието и безпристрастието в изпълнение на това високо служене – ще докажете на цял свят, че сте достойни за участта, която Русия от толкова години, с такъв труд и жертви, е готвила за вас. Слушайте руската власт, изпълнявайте точно нейните указания. В това е вашата сила и упование.
Смирено моля Всевишния – да дарува нам победа над враговете на Християнството и да изпрати от горе Своето благословение над правото дело!
Александър II
10 юний, 1877 година
(Възванието е цитирано по „Дневник за пребиваването на Царя-Освободителя в Дунавската армия през 1877 година” от Леонид Чичагов (1856-1937), преведена и издадена в София през 1901 г. с. 71-74. Възванието (на български език) е било подписано „със собствената ръка на Негово Императорско величество”.)