Нова Зора

Казват, че когато първият землянин, американският астронавт Нийл Армстронг, стъпил на Луната, промълвил: „Те ни гледат!”, което някои изтълкуваха като доказателство за присъствието на извънземни върху нашия изкуствен спътник.
Горе-долу така изглеждат и нашите управляващи една седмица след началото на българското председателство на Съвета на ЕС. Кротки и любвеобилни към опонентите си и към своите и техните избиратели, те са готови звезди да свалят от небето, само и само да не се изложат пред европейците и най-вече пред брюкселските чиновници. Сякаш председателството на Съвета на ЕС ни е дадено по милост, а не по азбучен ред, и то по-рано от предвиденото заради напускането на Евросъюза от Великобритания. И сякаш съмнителният морков, който ни подхвърлиха, ще ни бъде отнет при първата издънка на правителството. Или при първите по-бурни протести на този „кофти матриял”.
А в действителност мисията, възложена на България с това председателство, далеч не е толкова решаваща, щом преди нас Съвета на ЕС председателстваха страни като Малта и Естония. Белгия изпълни тази мисия със служебно правителство, което опровергава твърденията на Бойко Борисов, че не можело такова правителство да ръководи подобна отговорна говорилня.
Всъщност само 300 заседания на Съвета на ЕС ще се проведат в София, останалите ще се състоят в Брюксел. Затова пък се очакват 25 000 гости, от тях 2000 випперсони, които ще бъдат настанени в кралски апартаменти. За мерките за сигурност, които ще парализират движението в центъра на София, да не говорим. Най-голямата печалба от тупурдията около това председателство няма да бъде нито „шенгенясването” на България и Румъния, нито евроинтеграцията на Западните Балкани, нито дори нормализирането на отношенията ЕС-Турция. Ще ни остане единствено за спомен ремонтираният (с български пари) НДК.
И на това берекет версин, ще кажем.
Дано се разминем само с тези милиони левчета, а не да оплакваме жертвите на някой терористичен атентат, осъществен от „Ислямска държава”.
Една поговорка гласи, че денят се познавал по заранта. Ако чужденците са следили как в България изпратихме Старата и посрещнахме Новата година, би трябвало доста да се замислят. Защото вечерта на 31 декември София приличаше на Багдад по време на операция „Шок и ужас”. Пукотевицата без малко да продължи до обеда на следващия ден. А така наречените национални телевизии щяха да се изтрепят да представят „хита”, в който се пее: „Шуши - шушано, снощи минах покрай вас, лампата ти светеше, ала теб те нямаше”. В „Шоуто на Слави” песента изпълни нейният „автор”, докато по Нова тв „Господарите на ефира” доказваха, че далеч преди него същата песен са пели и изпълнители като Милко Калайджиев. Сиреч, става реч за един безсрамен плагиат от класиците на чалгата.
Ако при изпълнението на този музикален „шедьовър” телевизорът ви е гръмнал, както моя, причината е, че битовата техника, за разлика от хората, не може да се изчервява от срам! Може би благодарение на новогодишните телевизионни програми все повече българи празнуват Нова година в чужбина. Добре е, че на бюрократите от Брюксел няма кой да им преведе текстовете на песните, огласящи празничния български ефир. Но наблюдавайки сервилното поведение на българските управляващи, те могат да си съставят представа за народа, който ги избира.
Всеки народ си заслужава управниците. Помните ли какъв ропот се вдигна по повод на казаното от проф. Иво Христов за 80-те процента дебили у нас? Е, месеци по-късно и щурецът Кирил Маричков изчисли посредствеността при демокрацията на 95 % в целия свят. Казвахме ние, че професор Христов е подценил дебилността у нас, ама кой да вярва?!
Ето тази страна, ръководена от коалиция „Орел, рак и щука”, си вярва, че макар и за шест месеца са й поверили съдбата на Европейския съюз. Може ли българското председателство да спре разпадните и гнилостни процеси в колективния „болен човек на Европа”? Не! Туй, което е писано да стане, ще стане.

Ако ЕС се е запътил към историческото бунище, не България, и Германия не може да го спре. Само дето един ден в историята ще пише, че някоя страна като България, преди да се самозатрие, ще зачука последния пирон в ковчега на Евросъюза.
Свикнахме да ни сочат като най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, но дали знаем точно колко сме бедни? Турският всекидневник в. „Джумхуриет” (30.12.2017) публикува извадка от доклада на Евростат за ситуацията с минималната заплата според текущия курс на валутата в 22 от общо 28-те страни членки на ЕС. (В останалите 6 страни - Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция, от 1 януари 2017 г. не се определя национална минимална работна заплата.)
Ето данните за минималните възнаграждения в следните страни:
• Малта – 736 евро;
• Гърция – 684 евро;
• Германия – 1498 евро;
• Великобритания – 1397 евро;
• Естония – 470 евро;
• Словения – 805 евро;
• Турция – 352 евро.
Въпреки хвалбите на управляващите в Турция, че са повишили деветкратно минималната заплата, според „Джумхуриет” тя остава под границата на глада. А външният дълг на страната се е покачил на 439 милиарда долара, или 51,9 % от националния доход.
Какво да кажем за България, временно председателстваща Съвета на ЕС, в която през 2018 г. минималната работна заплата трябва да стане 510 лева, сиреч 255 евро?!
Защо ли европейските ценности не касаят доходите на населението?
При това положение не Съвета на ЕС, а Съвета за сигурност на ООН да ни поверят, пак ще си останем бедняците на Европа. Разточителството при посрещането и настаняването на випгостите няма да скрие въпиющата корупция на „политическия елит” и бедността на населението.
Няма защо да се сърдим на Дженифър Ранкин, която написа в британския в. „Гардиън” (28.12.2017): „Облакът на корупцията виси над България в момент, когато тя поема председателството на Съвета на ЕС”. Истината често боли. А както казваше другарят Брежнев, „Критиката не е шоколад”.
И ако, както се очаква, улиците на София и другите градове домакини на отделни мероприятия, свързани с българското европредседателство като Козлодуй, се изпълнят с протестиращи срещу мизерията и корупцията, повредата няма да бъде във вашия телевизор.
Огледалото не е виновно за грозотията, застанала пред него. Само великият Парцалев в ролята на Михал Мишкоед казваше: „Туй огледало не гледа добре. Туй огледало иска хчупване!”. Отделен е въпросът защо точно в Козлодуй, а не в Белене, ще заседава групата за ядрената енергетика? Нали Гюнтер Ферхойген, който със съдействието на Меглена Кунева затвори 1-4 реактори на АЕЦ „Козлодуй” вече не е еврокомисар по разширяването?
Не е ли това признание, че проектът АЕЦ „Белене” си го провалихме сами, докато за АЕЦ „Козлодуй” ни „помогнаха” от ЕК?!