• Бележки на Владислав Швед, член на ЦК на КПСС (1990-1991)
Продължение от бр. 1
През май 1990 г. Елцин започна да осъществява американските препоръки. Но впечатлението бе, че всичко се прави от Горбачов, така че Елцин по-лесно да се върне във властта. На 29 май 1990 г., без някакво реално противодействие от екипа на Горбачов, Борис Николаевич бе избран за председател на Върховния съвет на РСФСР. Горбачов посрещна деня, в който бе избран председателя на руския парламент и негов бъдещ гробокопач, в самолета. Летеше над Атлантика в посока САЩ, за пореден път.
На 12 юни 1990 г., на първия конгрес на Народните депутати на РСФСР, екипът на Елцин успя да пробута в дневния ред въпроса “За суверенитета на РСФСР, за новия съюзен договор и народовластието в РСФСР”. На конгреса бе предложено да се приеме Декларация за суверенитета на Русия, предвиждаща приоритет на руските закони над съюзните. Горбачов присъствал на конгреса. След като изчел проектодекларацията, той заявил, че не вижда нищо страшно за Съюза и затова съюзните власти няма да реагират на проекта за декларация. Но президентът на СССР, професионалният юрист и гарант за целостта на СССР, би трябвало да оцени тази декларация като престъпно нарушаване на конституцията.
Обаче...
През август 1990 г. Елцин е в Уфа и предлага на Върховния съвет и правителството на Башкирия да вземат толкова власт, колкото “могат да поемат”. Това пожелание до голяма степен обуслови истинския парад на суверенитетите вътре в РСФСР. Работата стигна дотам и руските области да обявяват независимост.
По-нататък всичко се разви като по конец. Ако приемем, че в изявлението на Владимир Крючков, председател на КГБ на СССР, произнесено на 17 юни 1991 г. на закрито заседание на Върховния съвет на СССР, се съдържа цялата истина, то в страната са действали 2200 вражески агенти на влияние. Знае се и че към текста на изказването на Крючков бил приложен поименен списък на тези агенти. Като познаваме мащабите на дефицита, който тези агенти успяха да организират в държавата, може да кажем, че са работили много ефективно.
На заседанието на Върховния съвет Крючков говорил най-общи думи. Вероятно тази позиция била обусловена от неговото лично, - и на ведомството, което ръководел, - участие в създаването на ситуация, нанесла сериозен удар върху държавната сигурност на СССР.
”Вискули” - последната...
Няколко думи за онова, което се случило в белоруската “Вискули” по времето, когато се подготвя подписването на Беловежкото споразумение. И на първо място - за идеята да се срещнат трима държавни глави на съюзни републики.
Има множество версии, но ще си позволя да предложа още една. Несъмнено, основната тема на срещата в далечната “Вискули” било желанието на републиканските лидери да обсъдят договора за създаване на ОНД (Общност на независимите държави) далеч от досадния диктат на празнодумеца Горбачов.
Трябва да се има предвид също, че Москва автоматично отпаднала като място на срещата. Тук нямало да дойде нито Кравчук, нито Шушкевич. В Киев пък Елцин щял да откаже да ходи, понеже бил в обтегнати отношения с Кравчук. Остава Белорусия. Уговорили Шушкевич да организира срещата в замяна на обещанието да се обсъди въпроса за преноса на нефт и газ през територията на републиката, което би донесло сериозни приходи. Всъщност Кравчук също бил кръвно заинтересуван да обсъди с Русия доставките и преноса на нефт и газ за Украйна. И още - той бил страстен ловец и буквално си мечтаел за Беловежката гора.
Що се отнася до Елцин, казват, че отлетял за Белорусия с благословията на Горбачов, а екипът му - Г. Бурбулис, Е. Гайдар, А. Козирев и С. Шахрай, носел бележки за подготовка на текста на Беловежкото споразумение, което закри СССР.
Може да предположим, че по време на четиричасовата среща в навечерието на полета Горбачов и Елцин проиграли два варианта за изхода на срещата във “Вискули”.
Първи вариант - Кравчук подписва новия съюзен договор при определени условия. Но това било малко вероятно, понеже на 1 декември 1991 г. в Украйна се провел референдум за независимост на републиката - 90, 3 % от избирателите подкрепили искането. В бюлетината бил записан само въпросът дали подкрепят Акта за независимост на Украйна, приет на 24 август 1991 г. В бюлетината не ставало и дума за независимост на Украйна в състава на СССР или вън от него, което е особено важно в юридически план. Но Кравчук и екипът му оповестили резултатите от референдума като единодушното желание на гражданите на Укарйна да излязат от Съюза.
Втори вариант - и най-вероятният всъщност, - че Кравчук, въпреки условията, които Елцин щял да му изложи, няма да подпише новия съюзен договор и така ще се отвори възможност за денонсиране на договора от 1922 г., с който бе създаден СССР.
На мястото на Съюза било предложено ново държавно обединение - Общност на независимите държави (ОНД), където Горбачов можел да претендира за ръководната роля.
Само че никой вече не вярвал на обещанията на Горбачов. Затова било решено срещата да се състои в Белорусия, на достатъчно изолирано място, до което обаче може да се стигне със самолет. Също така мястото трябвало да е близо до полската граница, така че ако Горбачов предприеме враждебни действия, пеша да се стигне до Полша.
Шушкевич си спомнил за селцето Вискули в Беловежката гора, където през 1957 г., по заповед на Никита Хрушчов, била построена ловна резиденция на правителството с няколко дървени хижи. А до полската граница имало само 8 км. На 50 км се намирало военното летище Засимовичи, където можели да кацат самолети с реактивни двигатели. Вилата била оборудвана със средства за комуникации на правителството - идеално място за високопоставени гости.
В събота, 7 декември 1991 г., високите гости и съпровождащите ги лица се събрали във “Вискули”. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев не долетял в Белорусия. Той предпочел да кацне в Москва и там да чака развръзката. Въз основа на известната ни към днешна дата информация, може да кажем, че нито Кравчук, нито Шушкевич планирали да приемат Беловежкото споразумение.
Обаче Кравчук дошъл и на лов, и за да разговаря за доставката на нефт и газ, и веднага поел към гората. Персоналът на вилата си спомня, че неговите бодигардове подплашили дивите прасета и зубрите, Леонид Макарович се вкочанил на вишката и с празни ръце се върнал в топлата стая.
Ами Шушкевич? Ами той изобщо не си представял как може да се изработи и приеме един толкова сериозен документ като Беловежкото споразумение. Нямало и достатъчно място за съветниците, експертите и охраната на държавните глави. В резиденцията нямало и стаи за сериозна работа, нямало пишещи машини и друга канцеларска техника, самолет отлетял за Москва да вземе факс апарат, наложило се да използват каквото намерят в администрацията на управителя на “Беловежката гора”, включително и машинописка.
Все пак към 16 ч на 8 декември 1991 г. документът бил готов, телевизионните и фотокамерите запечатали мига, в който Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич сложили подписи под Споразумението за прекратяване на съществуването на СССР и образуването на Общност на независимите държави. Елцин спешно позвънил на президента Дж. Буш-старши и докладвал, че задачата, която му възложили през 1989 г. в САЩ, е изпълнена! Ето така трябвало да бъде унизен държавният глава на Русия, една от водещите държави в света! За жалост, Борис Николаевич, в качеството си на президент на Русия, си останал за американците момче на повикване.
Беловежкото споразумение е фиктивно
На Горбачов незабавно му докладвали за Беловежкото споразумение и телефонния разговор на Елцин с Буш. Но влакът, както казват, заминал. Елцин, позвънявайки на Буш, всъщност намекнал на Горбачов, че вече не му е партньор.
Президентът на СССР имал възможността да подведе под отговорност участниците в позорния беловежки сговор. Съветските специални части цяло денонощие, в пълна бойна готовност, очаквали да полетят към Белорусия и да арестуват заговорниците.
Полетът до авиобазата “Засимовичи” трае по-малко от час. Обаче така и не дошла заповед от президента на СССР. Законите в СССР и резултатите от мартенския всесъюзен референдум (1991 г.) за запазване на съюза, където 77, 85 % от населението гласувало, че иска да живее в единна държава, позволявали на Горбачов да приложи най-суровите мерки спрямо беловежките заговорници.
Ще повторя обаче - прекратяването на съществуването на Съюза било изгодно на Горбачов. Неговата житейска философия била идеологията на оцеляването, както отбелязва личната му охрана Владимир Медведев.
В крайна сметка Горбачов трябвало да е доволен заради личните си материални претенции към Елцин, които се превърнали в “бонус” за безконфликтното сдаване на поста президент на СССР. На Елцин тези претенции му се видели прекомерни, но покровителите на Горбачов от Щатите препоръчали на президента на Руската федерация да ги смята за приемливи.
През годините бяха изказани много гледища за фиктивността на Беловежкото споразумение. Ще припомня най-важното.
На 11 декември 1991 г. Комитетът за конституционен надзор на СССР направи изявление, в което признава, че Беловежкото споразумение противоречи на закона “За реда, по който се решават въпроси, свързани с излизането на съюзна република от СССР”. В изявлението се подчертава, че според този закон едни републики нямат право да решават въпроси, отнасящи се до правата и интересите на други републики, а пък органите на властта в СССР може да прекратят своето съществуване едва след “конституционно решение по въпроса за съдбата на СССР”.
Към това ще добавя оценката на Постановление на Държавната Дума на Федералното събрание на Руската федерация от 15 март 1996 г. под № 157-II ГД “За юридическата сила на резултатите от референдума в СССР на 17 март 1991 г. за Руската федерация - Русия по въпроса за запазването на Съюза на ССР”. В постановлението се казва, че “длъжностните лица от РСФСР, подготвили, подписали и ратифицирали решението за прекратяване на съществуването на Съюза на ССР, грубо нарушават волеизявлението на народите на Русия за запазване на Съюза на ССР, изразено на референдума на СССР от 17 март 1991 г., а също и Декларацията за държавния суверенитет на Руската съветска федеративна социалистическа република”.
Също така се подчертава, че “Споразумението за създаване на Общност на независимите държави от 8 декември 1991 г., подписано от президента на РСФСР Б. Н. Елцин и държавния секретар на РСФСР Г. Е. Бурбулис и неутвърдено от Конгреса на народните депутати на РСФСР - висшия орган на държавната власт в РСФСР, няма и не може да има юридическа сила в частта, отнасяща се до прекратяване на съществуването на Съюза на ССР”.
Към днешна дата това е официалната юридическа оценка на Беловежкото споразумение и неговите подписници. Само че тя няма как да върне изгубената държава.
8 декември 2017 г., km.ru
